Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
София, 23.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3261 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 1781/27.05.2021 г., подадена от Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място], Л. област, чрез процесуалния представител адв. С. С. от АК-Л., срещу решение №35, постановено на 20.04.2021 г. от Ловешкия окръжен съд, граждански състав по в. гр. д.№67/2021 г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Потребителна кооперация „Братство“ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на З. М. М., че кооперацията е собственик по силата на оземляване по ЗТПС (отм.) и правоприемство, както и изтекла в нейна полза придобивна давност на 650/1591 идеални части от имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1909/28.11.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 503, кв. 46 по КП от 1968 г.
Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е незаконосъобразен съдебен акт, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснован, както и очевидно неправилен – превратно и изопачено са обсъждани събраните по делото доказателства; липсват обосновани изводи, от които да стане ясно защо въззивният съд приема за незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд; не са изложени аргументи защо въззивният съд не признава доказателствената сила на представените по делото удостоверения, касаещи твърдяното правоприемство между Кредитна кооперация „Т.“ и кооперацията-ищец; обсъдени са решения на годишно отчетно събрание на РПК „В. долина“, [населено място] от фирмено дело, които не се съдържат в доказателствения материал по делото; игнорирани са изводите на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза; липсва обективен, всестранен и пълен анализ на свидетелските показания досежно факта на владение на имота; изводите по правото по предявения при условията на евентуалност иск с позоваване на изтекла придобивна давност са в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба З. М. М. чрез процесуалния си представител адв.С. К. Х. от АК-Л., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №60406/23.11.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Ловешкия окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустимо ли е да се основава съдебно решение на факти, които не са въведени в процеса, както и по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че е необходимо да бъде установено намерението за своене на вещта за процесния период.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място], Л. област е предявила срещу З. М. М. иск за признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот, основавайки своето право на твърдението, че е правоприемник на Кредитна кооперация „Братство“, която през 1947 г. е оземлена с имота по реда на ЗТПС. Твърди, че в имота е била построена фурна, която се експлоатира от 1950 г. и до настоящия момент от кооперации – правоприемници, като владението на фурната и на дворното място не е смущавано от никой и до настоящия момент. Като доказателства за установяване на твърдяното правоприемство представя удостоверение, издадено от Окръжен съд – Ловеч, удостоверение, издадено от Кооперативен съюз – Л.. Твърди, че през 1960 г. Кредитна кооперация „Братство“ се обединява с Потребителските кооперации на селата Пещерна и Дъбен, а през 1973 г. и с РПК „В. долина“, като имуществото на Кредитна кооперация „Братство“ е включено в капитала на Потребителна кооперация „Братство“ при учредяването през 1990г.
При условията на евентуалност поддържа, че е придобила правото на собственост по давност, изтекла в периода от 1947 г. и до настоящия момент.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът З. М. М. оспорва така предявения иск. Твърди, че той е собственик на процесния недвижим имот, като е придобил правото на собственост въз основа на действителен договор за покупко-продажба с ТПК „Д. Й.“ – в ликвидация, който е била собственик на този имот към момента на продажбата. В проведеното по делото първо съдебно заседание оспорва правоприемството, като поддържа, че не е ясно кога точно се е осъществило разделянето между кооперациите, след като през 1947 г. кредитната кооперация е била заличена.
Въз основа на представения по делото Акт за поземлена собственост № .... от 10.07.1947 г., издаден на основание чл. 46 ЗТПС от Дирекцията за земята, въззивният съд е приел за установено, че Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място], Луковитска околия, е оземлена със земя от Държавния поземлен фонд, а именно дворно място в землището на [населено място] с площ от 0.650 дка, представляващо парцел 11 в кв.57 по плана на селото. Въз основа на приетите по делото протоколи №№ 9/26.08.1945 г.; 19/01.09.1945 г.; 11/09.09.1945 г.; 8/04.07.1946 г.; 9/06.08.1946 г.; 14/24.08.1947 г. на Управителния и Контролен съвет на Кредитна кооперация „Братство“ е прието, че са били взети решения за изграждане и окончателно завършване на кооперативния комбинат – фурна, баня и пералня.
Посочено е, че на 25.01.1951 г. е проведено редовно годишно общо събрание на Всестранна кооперация „Братство“ – [населено място], на което е взето решение за отделяне на дърводелския, шивашкия и обущарския отдел, които да се обособят като самостоятелни кооперации; разгледан е и примерния устав на „Селкооп“, като изменения в проекто-устава не са направени.
Посочено е също така, че в приложената по делото историческа справка от 20.06.1974 г. е отразено, че Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място] е създадена през 1927 г., като впоследствие през 1959 и 1960 г. била обединена с потребителните кооперации на селата Пещерна и Дъбен, а съгласно протокол №7/17.05.1973 г. Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място] се обединила с Районна потребителна кооперация „Витска долина“ – [населено място].
Въз основа на строителните документи (обяснителни записки, сметки, спецификации и протокол от 10.01.1977 г.) е прието за установено, че е извършен основен ремонт на обект „Хлебопекарна“ – [населено място] (сега Т.). Взето е предвид също така, че в амортизационния план за 1991 г. на РПК „Братство“ е отразена фурна, баня шапрон с година на построяване 1950 г.
Взето е предвид, че с констативен нотариален акт № ..., том.., дело № ....../1999 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Трудово производителна кооперация „Д. Й.“, [населено място], Л. област, е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 1650 кв. м., представляващо парцел .......... в кв.............по регулационния план на [населено място], заедно с находящата се в него масивна сграда от 240 кв. м., след което с договор от 24.03.2004 г., обективиран в н. а. .№..., том ......., рег. № ........, дело №......../2004г. ТПК „Д. Й.“ – в ликвидация е продала на З. М. М. този недвижим имот. Посочено е, че на 22.04.2004 г. купувачът М. е продал на С. Ц. С. 1/2 ид. част от имота, а впоследствие отново е придобил същата идеална част, видно от н. а.№......., том ........., рег. №.........., дело № ........../01.06.2006 г.
Въз основа на удостоверение изх. № КАО/01-388/05.09.2018 г. на [община] е прието за установено, че УПИ .......... в кв. 46 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 448/1968 г. е идентичен с парцел ........ в кв.........и парцел ....... в кв........., описан в акт за поземлена собственост №... от 1947 г. по стар, недействащ план на селото.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че към настоящия момент съгласно КККР на [населено място], процесният имот е с обща площ от 1591 кв. м., записан по разписен лист на ПК „Братство“ и З. М.; че в северозападната част на имота са разположени сгради с идентификатори ...........и ............., съответно склад и фурна, които са функционално свързани вътрешно, като тези сгради попадат в имота по стария регулационен план от 1919 г. и са идентични с описаните в акт за поземлена собственост №.../1947 г. Взето е предвид, че в имота са разположени и сгради 3 и 4 – складови помещения, сгради 5 и 6, които са двуетажни – на първия етаж са магазини, на втория – офиси, като в сграда 5 се намира и пощата. Посочено е, че между сграда №2 и сграда №4 (отразено на ръка в комбинираната скица към заключението на вещото лице) е изградена масивна ограда (зид) с метална порта. Взето е предвид също така, че според заключението в кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1919 г. имотът е нанесен като УПИ ..........., кв............, отреден за фурна без в разписния лист към плана да е отразен собственик, като площта на този имот е приблизително равна на 650 кв. м. В отменения кадастрален план и в действащия регулационен план на [населено място] от 1968 г., имотът е нанесен като УПИ .......... в кв............и в имота е нанесена сграда с пл.№ ..........., записана в разписния лист на „С.“, която по сега действащия кадастър е заснета като два самостоятелни обекта с идентификатори ...........и ..........., представляващи съответно склад и фурна с административен адрес [населено място], [улица]. В разписния лист има записани собственици – ТПК „Д. Й.“ въз основа на н. а.№........./1999 г. и З. М. М. – н. а. от 2004 г. и от 2006 г.
Посочено е, че според вещото лице имотът от 650 кв. м., описан в акта за поземлена собственост от 1947 г., според актуалната кадастрална карта попада в северозападната част на имот с идентификатор ..........и в кадастралния регистър като собственици на целия имот са вписани З. М. М. въз основа на н. а.№............/2006 г. и н. а.№........../2004 г. и при условията на чл.53, ал.2 ЗКИР – ПК“Братство“ въз основа на акт за поземлена собственост №.../10.07.1947 г.
Взето е предвид също така, че на 07.09.1966 г. е съставен акт за държавна собственост за новопостроената през 1965-1966 г. поща, застроена в парцел..........., кв............по плана на [населено място] (сега [населено място]), който имот попада в югоизточната част на ПИ с идентификатор ................
Посочено е, че по делото е представено удостоверение № 122/24.12.1991 г., издадено от Окръжен съд – Ловеч, от което е видно, че с решение №122/26.03.1990 г. на ОС-Ловеч е регистрирана ПК „Братство“ като правоприемник на Всестранна кооперация – [населено място]. Посочено е също така, че съгласно удостоверения №№ 111/18.10.2019 г.; 162/14.12.2018 г. и 108/07.10.2019 г., издадени от Кооперативен съюз – Л., ПК „Братство“, регистрирана с решение №122/26.03.1990 г. на ОС-Ловеч е правоприемник на РПК „Братство“ – [населено място], Луковитска околия; на „С.“ – [населено място] и на Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място].
Взето е предвид, че ПК „Братство“ е декларирала и заплащала местни данъци и такси за земя от 650 кв. м. и сгради, находящи се на [улица] [населено място] въз основа на декларация от 2005 г.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е прието за установено, че земята и построената в нея сграда „фурна, баня, шапрон“ с година на придобиване 1950 г., са заведени в сметка 201 „Земи“ и сметка 203 „Сгради“ и са били налични като част от имуществото на ПК „Братство“, [населено място], към 01.01.1991 г., като в архивите е запазена главна книга от 1987 г., в която по счетоводна сметка „Земи“ е наличен остатък 5520.11 лева, което е отразено и в амортизационния план за 1991 г., от което експертът е направил извод, че от 1987 г. до 1991 г. не са осчетоводявани промени в земите на ПК „Братство“. Установено е, че са съхранени документи за плащането на ДНИ и ТБО за процесния имот от 2005 г., както и документи за заплащане на ел. енергия и вода от 1999 г. до момента на експертизата. Посочено е, че според експерта при обединението през 1973 г. на ПК „Братство“ [населено място] и РПК „В. долина“ счетоводствата на двете кооперации са се водели поотделно и в края на отчетните периоди са обединявани по позиции и общи суми двата баланса, както и че в РПК „Витска долина“ няма запазени счетоводни документи на ПК „Братство“, както и че в Кооперативен съюз – Л. не са запазени архиви за правените реорганизации по години в кооперациите от съюза, в т. ч. протоколи за приемане и предаване на имущества във връзка с обединяването или отделянето.
Посочено е, че по делото са депозирани и гласни доказателства, като св. М. (83 г.) заявил, че знае фурната от 1953-54 г.; към нея имало баня и по-късно цех за боза; зад фурната имало място, където се разтоварвало брашното от камионите, а по-късно била изградена сградата на ТПК и пощата; двете места били разделени.
Посочено е, че св. П. П. (79 г., председател на ТПК „Д. Й.“ от 1970 г. до 1979 г., впоследствие дългогодишен кмет на [населено място]) е заявил, че дворното място към фурната винаги е било на ПК „Братство“ (преди РПК и Селкооп); към сградата на ТПК, в която се помещавала и пощата и ТКЗС не е имало двор; когато бил председател на ТПК „Д. Й.“ складирали дърва в техния двор, тъй като нямали собствен; в периода 1979г. до 1986/87 г., когато бил кмет на селото, за да направят отводнителен канал на селото е искал разрешение от ПК „Братство“, за да се прекара през двора им и да бъде включен в тяхната канализация; всички знаели, че дворът е собственост на „Селкоопа“ (ПК „Братство“) и никога ТПК „Д. Й.“ или някой друг не е имал претенции към него; фурната е строена 1944-45 г., а сградата на ТПК „Д. Й.“ през 1962-63 г.
Посочено е, че според показанията на св.И. И. (68 г., зам. председател на РПК „В. долина“ в периода 1983 г. – 1991 г., РПК включвало селата Ъ., Б., Д. и Т.; владението на фурната в [населено място] било осъществявано след 1990 г. от ПК „Братство“, както и празното място около фурната – там си държали дърва, нафта, от там влизали камионите към склада, за да разтоварват; към фурната имало склад; не знае ТПК „Д. Й.“ да е владяла мястото зад фурната.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че по делото не е установено твърдяното правоприемство с Кредитна кооперация „Братство“. Посочено е, че през 1947 г. Кредитна кооперация „Братство“ е съществувала, като между страните не е спорно, че същата е регистрирана през 1927 г. при действието на Закона за кооперативните сдружавания. Прието е, че Кредитна кооперация „Братство“ е била оземлена с процесния имот през 1947 г., който имот към онзи момент е бил самостоятелен парцел от 650 кв. м. – парцел №....в кв....по плана на селото от 1919 г.
Взето е предвид, че Потребителна кооперация „Братство“ е регистрирана с решение от 26.03.1990 г. по ф. д.№ 122/1990 г. по описа на ОС-Ловеч, като от служебна справка в Търговския регистър и приложените към него писмени доказателства се установява, че с протоколно решение №18/20.02.1990 г. на годишно отчетно изборно събрание на РПК „В. долина“, [населено място] е взето решение за отделяне на клон Л. С. (сега Т.) от РПК „В. долина“, а на 27.02.1990г. е проведено учредително събрание, на което е учредена РПК „Братство“, но по делото липсва разделителен протокол, от който да се установи какво имущество от РПК „В. долина“ е преминало към новоучредената кооперация. Посочено е, че такъв не е представен и в настоящето производство, а и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че такива документи не са запазени. Прието е, че фактът, че са водени отделни счетоводства и няма промяна в счетоводните записвания за стойността на притежаваната като актив земя не сочи, че процесният имот е бил в патримониума на новоучредената кооперация.
При тези данни и предвид регистрационния режим, съществувал и преди 1990 г. е прието, че липсват безспорни доказателства за правоприемството между Кредитна кооперация „Братство“, [населено място] и Потребителна кооперация „Братство“, [населено място]. Прието е, че представените удостоверения от ОС-Ловеч, Кооперативен съюз-Л. не са доказателства за наличие на такова правоприемство. Прието е също така, че и представените протоколи от заседанията на управителния и контролен съвет на Кредитна кооперация „Братство“ за взети решения в периода 26.08.-06.08.1946г. относно изграждането на фурна и изба и узаконяване на комбината; протокол №8/20.02.1990 г. на РПК „В. долина“ за отделяне на кооперацията на [населено място] (сега Т.), както и историческата справка, изготвена през 1974 г. от Потребителна кооперация „Братство“ също не установяват по безспорен и несъмнен начин това правоприемство.
Прието е също така, че по делото не са представени убедителни и безспорни доказателства, че кооперацията-ищец е владяла процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС за периода от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба. Посочено е, че по делото са депозирани гласни доказателства, но не се установява намерението за своене на вещта за процесния период. Изложени са съображения, че в показанията на свидетелите липсва конкретика относно намерението за своене и размера на претендираната идеална част от дворното място по отношение на заявения период от време, като св. М. посочва, че от около 5 години никой не обитава фурната. Прието е, че липсват и данни за явно демонстриране по отношение на ответника, че ищецът упражнява фактическата власт върху вещта като своя, а представените договори за наем от 2008 г. и 2010 г., касаещи фурната, не установяват владение по отношение на дворното място, тъй като предмет на договорите е сградата, за която страните не спорят, че е собственост на ищеца, а от друга страна упражняването на фактическата власт е елемент и на държането, която държателят упражнява за другиго.
Прието е, че и представените доказателства за деклариране на имота и заплащане на данъци също сами по себе си не доказват явно демонстрирано владение, достигнало до знанието на ответника като придобил имота въз основа на договора от 2004 г. Посочено е, че липсват данни кога е станало ограждането на имота (стария парцел според извършеното от вещото лице означение на скицата).
Постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като съображенията за това са следните:
По въпроса допустимо ли е да се основава съдебно решение на факти, които не са въведени в процеса, настоящият състав споделя становището, изразено в решение №18 от 28.01.2019 г. по гр. д.№978/2018 г. на I г. о. на ВКС, според което в своята дейност съдът трябва да съблюдава основните начала на гражданския процес, посочени в чл. 5-13 ГПК, както и връзката между тези начала. Когато установява истината по делото, съдът същевременно следва да осигури спазването на принципите на диспозитивното и служебното начало, както и принципа за равенството на страните в процеса. Със своите действия съдът не трябва да поставя страните в положение на процесуална изненада, тъй като по този начин е възможно да превиши служебното начало и да основе решението си на факти, които не са въведени в процеса и по които няма спор между страните, както и да препятства възможността на страните да изразят становище по определен въпрос и евентуално да ангажират доказателства.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал извода си за липсата на правоприемство на служебно извършена справка в Търговския регистър без да уведоми страните за това преди приключване на съдебното дирене, без да приобщи извършена в писмен вид справка към доказателствата по делото, респ. да съобщи съдържанието на справката по друг начин, обективирайки я в съдебния протокол от проведеното по делото открито съдебно заседание.
Доколкото извършената от съда справка в Търговския регистър не е приобщена към доказателствата по делото по предвидения в ГПК ред, според настоящия състав същата не следва да бъде използвана при извършването на преценка за наличие на правоприемство между Потребителна кооперация „Братство“, [населено място] и Кредитна кооперация „Братство“, [населено място].
Неправилен според настоящия състав е изводът на въззивния съд, че по делото не е установено Потребителна кооперация „Братство“ да се легитимира като собственик на процесния имот по силата на извършеното през 1947 г. оземляване.
На първо място следва да се отбележи, че по делото не се поддържа да е налице хипотезата на § 1, ал. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите, обн. ДВ. бр. 113 от 28.12.1999г Твърди се, че кооперацията-ищец е собственик на процесния имот въз основа на извършено през 1947г. оземляване и правоприемство на съответния актив, който е преминал в нейния патримониум при образуването през 1990г. Поради това обстоятелството, че представеното по делото удостоверение №122/24.12.1991 г., издадено от Окръжен съд – Ловеч не удостоверява факта на правоприемство с Кредитна кооперация „Братство“, създадена през 1927 г. като юридическо лице, е ирелевантно - действително в удостоверението не се съдържа констатация за настъпило правоприемство между Потребителна кооперация „Братство“, [населено място] (сега Т.) и Всестранна кооперация, [населено място], но следва да се отбележи, че регистриращия кооперацията съд разполага с правомощия да удостовери само осъществили се пред него факти и обстоятелства. Законът за кооперациите, обн. ДВ. бр. 113 от 28.12.1999г. допуска регистриране на кооперации като правоприемници само при определени условия, каквито в случая не се е поддържа да са налице. Въз основа на анализ на останалите, представени по делото писмени доказателства, както и на показанията на св.И. Д. И. обаче може да бъде направен извод, че имотът като актив е включен в имуществото на образуваната през 1990г. кооперация.
От представената по делото историческа справка, изготвена през 1974 г. от експертна комисия, се установява, че в периода 1959 – 1960 г. Кредитна кооперация „Братство“, [населено място] (сега Т.) се обединява с потребителните кооперации на селата Пещерна и Дъбен, а съгласно протокол №7 от 17.05.1973 г. така създадената Потребителна кооперация „Братство“, [населено място] (сега Т.) се обединява с Районна потребителна кооперация „В. долина“, [населено място]. Кредитна кооперация „Братство“ следователно не е била прекратена чрез ликвидация. Имуществото е преминало при обединяването към новообразуваната кооперация, а не към държавата, каквато теза поддържа ответникът. Още повече, за процесния недвижим имот акт за държавна собственост никога не е бил съставян, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако беше съставен такъв акт и се установи, че имотът е бил одържавен, снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка на праводателя на ответника би било невъзможно.
Обстоятелството, че РПК „В. долина“ до 1990г. е включвала и [населено място] (сега Т.) се установява и от представения по делото протокол №18/20.02.1990г., удостоверяващ отделянето на клон [населено място] (сега Т.) – т.6 от дневния ред и взето решение по тази точка.
Съществуването на клонове на кооперации е изрично предвидено в чл. 12 от действащия към 1990г. Закон за кооперативните организации, обн. ДВ. бр. 102 от 30.12.1983 г., съгласно който кооперацията може да образува клонове, да ги преустройва и прекратява. Изрично в чл. 12, ал. 2 от този закон е предвидено, че всеки клон се управлява от клоново стопанство, клонов управителен съвет и клонова контролна комисия. Именно такъв начин на управление на съществувалия до 1990 г. клон в [населено място] (сега Т.) се установява от събраните по делото доказателства – според заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза след извършеното през 1973 г. обединение счетоводствата на двете кооперации са водени поотделно и са обединявани по позиции и общи суми по двата баланса само в края на отчетните периоди, като счетоводните книги за [населено място] (сега Т.) не се съхраняват в РПК „В. долина“, [населено място]. Счетоводно процесния имот е заведен в сметка 201 „Земя“ на Потребителна кооперация „Братство“, [населено място] и към 01.01.1991 г. е част от имуществото на кооперацията (нейния актив). Свидетелят И. П. Д., заместник председател на РПК в [населено място], е заявил, че РПК в периода 1983 г. – 1991 г. е включвало селата Ъ., Б., Д. и Т., като след разделянето през 1991 г. фурната в [населено място] е владяна от кооперацията в това село.
Следва да бъде взето предвид и следното обстоятелство:
Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място] е оземлена през 1947г. с имот, представляващ парцел XI в кв.57 по плана на селото, който имот понастоящем представлява част от УПИ ........... в кв. ..........по действащия регулационен план. Именно за съответстващата на парцел .............част от имота предявява претенции кооперацията-ищец, т. е. спорът по делото се концентрира върху обстоятелството дали правата върху тази част от имота като актив са включени в имуществото на кооперацията-ищец при нейното образуване през 1990г. или са включени като актив в имуществото на ТПК „Д. Й.“, респ. ТПК „Дило Й.“ осъществявала ли е фактическа власт върху тази част от имота. Следва да бъде взето предвид също така, че в претендираната част от имота се намират сградите, представляващи склад и фурна, които от момента на построяването и до настоящия момент се ползват от потребителната кооперация на [населено място], която е различна от трудово-производителната кооперация и винаги е имала различен предмет на дейност – в този смисъл е и взетото през 1951г. решение за отделяне на дърводелския, шивашкия и обущарския отдел на Всестранна кооперация „Братство“ – [населено място], които да се обособят като самостоятелни кооперации. Значение за крайния извод има и обстоятелството, че между двете части на УПИ .............. е изградена масивна ограда (зид) и метална порта, според заключението на изслушаната по делото СТЕ, както и че площта на частта, в която се намира фурната, възлиза на 650 кв. м., а площта на целия УПИ – на 1591 кв. м.
Въз основа на тези данни следва да се приеме, че процесният имот като актив е включен в имуществото на кооперацията-ищец при нейното образуване като самостоятелна кооперация през 1990г. и по делото не са представени доказателства Трудово-производителна кооперация „Д. Й.“ да е осъществявала фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху целия УПИ .......... в кв. 46 по действащия регулационен план на [населено място] (ПИ с идентификатор ............по КККР на селото) и да е придобила правото на собственост по давност. Напротив, от показанията на изслушаните по делото свидетели се установява, че всяка една от двете кооперации е осъществявала фактическа власт като собственик върху съответната част от имота, необходима за обслужването и използването по предназначение на съответните сгради, при условията на съвладение с другата кооперация. Предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск е основателен. Поради това по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място] установителен иск бъде уважен, като в полза на кооперацията бъде присъдена сумата от 3367.81лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение №35 от 20.04.2021г., постановено от Ловешкия окръжен съд, граждански състав по в. гр. д.№67/2021г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на З. М. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], че Потребителна кооперация „Братство“, ЕИК 110051649, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица], е собственик по силата на оземляване по ЗТПС (отм.) на 650/1591 идеални части от имот с идентификатор .............по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1909/28.11.2018г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план ..........в кв.............по КП от 1968.
ОСЪЖДА З. М. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Потребителна кооперация „Братство“, ЕИК 110051649, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица] сумата от 3367.81 лв. (три хиляди триста шестдесет и седем лева и 81 ст.), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: