О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№210

ГР. София, 22.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3105/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ц. А. срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд по гр. д. №253/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение север” АД отрицателен установителен иск, че не дължи на ответното дружество сумата от 8 494 лв., начислена по посочената партида на ищеца цена на ел. енергия за обект в [населено място]. Начислениет е извършено на осн. чл.55 ПИКЕЕ и е обективирано във фактура №0106264969/27.07.20 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 и 2 ГПК.

Във връзка с осн. по чл.280, ал.2 излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение.

В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя правните въпроси:

1. При липса на обратно действие на ПИКЕЕ от 2019 г., законосъобразно ли е приложението им за периода преди приемането им?

2. При установена техническа неизправност на СТИ и липса на доказателства по делото, че цифровите показания по скрит и неизследван регистър представляват измерена и потребена енергия за определен период, следва ли това да се вмени в тежест на потребителя?

Намира, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за да се преодолее неточното тълкуване на нормата на чл.55 ПИКЕЕ, дадено от въззивния съд в случая. По тълкуването и приложението на тази норма не е формирана съдебна практика.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за доставка на ел. енергия за битови нужди, като за тази цел на ищеца била открита партида с посочения абонатен номер. Ищецът редовно е заплащал сметките си за ел. енергията, визуализирана във видимите регистри на монтираното в имота му СТИ. По делото е доказано доставянето и получаването в обекта на ищеца на ел. енергия, отчетена в невизуализираните регистри по см. на чл.55 ПИКЕЕ - Т3 и Т4 , в общ размер от 48 290 Квтч. Това се установява от съставения констативен протокол/КП/ от проверката през 2020 г., експертизата на СТИ от БИМ и назначената по делото СТЕ.

От КП от 15.01.16 г. се установява, че монтираното в имота на ищеца СТИ е ново, неизползвано преди това, с нулеви показания по всички регистри. Затова отчетените показания в скритите регистри Т3 и Т4 представляват преминала ел. енергия в общ размер от 48 290 Квтч, чието заплащане ищецът дължи. Показанията в скритите регистри са резултат от преминала през електромера за периода след монтирането му на 15.01.16 г. до деня на проверката, при която СТИ било демонтирано – 16.01.20 г., ел. енергия, която не е била отчетена във видимите регистри. Това се потвърждава и от общата отчетена сумарна ел. енергия от СТИ – тя е равна на ел. енергията, визуализирана във видимите регистри Т1 и Т2 – 13 037,333 Квтч и ел. енергията в невизуализираните регистри Т3 и Т4 – 48 291,001 Квтч или общо 61 328,088Квтч.

В полза на ответника е възникнало вземане за цената на доставената, но невизуализирана в регистрите на процесното СТИ ел. енергия. Размерът на вземането, съобр. чл.55 ПИКЕЕ се изчислява въз основа МЕ на БИМ и КП от проверката на 16.01.20 г. и в случая възлиза на 8 494,73 лв., за които е издадена фактурата от 27.07.20 г. По тези съображения, според въззивния съд, предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че очевидната неправилност е особено тежък порок на решението на въззивния съд, който се различава от неправилността и незаконосъобразността, на които се позовава касаторът, като касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. „Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК”/ опр. по ч. т. д. № 74/18 г. на второ т. о./.

Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – по първия въпрос в практиката на ВКС е формиран отговор, основан на пар.2 от ПИКЕЕ/2019 г. Така в р. по гр. д. №4178/20 г. на трето г. о. на ВКС е прието: С пар.2 ПЗР ПИККЕ изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. Ето защо по процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 10.07.2019 г. /по време на действие на ПИКЕЕ от 2019 г. /, приложими към него са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.

Застъпването на първия въпрос в практиката на ВКС сочи на липса на допълнителното осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Вторият правен въпрос, поставен в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не съответства на решаващите изводи на въззивния съд, който е приел в случая за установено от доказателствата по делото и по човешка презумпция, че показанията в скритите/ невизуализирани/ регистри са за преминала, получена от потребителя ел. енергия, която следва да бъде заплатена на посочената в издадената фактура цена. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 253/21 г. от 14.05.21 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: