Р Е Ш Е Н И Е
№ 60119
СОФИЯ, 22.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Б. Д. В. А.
при секретаря Д. Н.
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 4021/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 102 от 23.03.2020 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 10 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 1042/2017 г. на Радомирския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. С. М. против А. Г. И. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ответницата И. не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ..... в кв. ....по плана на [населено място], общ. Радомир, с площ 1 272 кв. м.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. И. Т. като пълномощник на В. С. М.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка и не е изложил мотиви защо не кредитира посочените от ищците доказателства относно упражняваното от тях владение върху процесния имот след 2002 г., когато са били въведени във владение от съдебен изпълнител.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация А. Г. И. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на спора за собственост между страните е недвижим имот, за който е установено, че произхожда от В. С. Г.. Той е починал през 1931 г. и е оставил за наследници по закон съпруга П. И. В., починала през 1974 г., и три деца-Г. В. Г., С. В. Г. и Б. В. В., починала през 1944 г. Неин наследник по закон е дъщеря й М. В. П..
От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че през 1982 г. Г. В. Г. е признат за собственик на основание придобивна давност на четири парцела в землището на [населено място]: парцел ..... с площ 1 412 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда и част от стопанска постройка; парцел ..... с площ 1 147 кв. м, ведно със стопанската сграда в него; парцел .....с площ 1 272 кв. м и парцел .....с площ 1 423 кв. м, ведно с построената в него стопанска сграда/ плевня/..
С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № .... г. Г. Г. продал на своята дъщеря С. Г. В. и нейния съпруг П. Й. В. 1/2 ид. част от парцел ...., а с нотариален акт № ..... от същата дата дарил на своята внучка А. Г. И. 1/2 ид. част от същия парцел.
През 1988 г. С. В. Г. предявил против Г. В. Г. и М. В. П. иск за делба на парцели ....., ....., .... и ..... С решение № 114 от 21.03.1989 г. по гр. д. № 38/1989 г. на Радомирския районен съд същите са допуснати до делба между посочените лица при равни права-по 1/3 ид. част за всеки от тях. Това решение е потвърдено с решение № 238 от 08.06.1989 г. по гр. д. № 248/1989 г. на Пернишкия окръжен съд. В мотивите на решението си второинстанционният съд е обсъдил представените пред него доказателства за извършените от Г. Г. разпоредителни сделки с част от делбените имоти и е приел, че съгласно чл. 76 ЗН те са недействителни, освен ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник. Поради това делбата е допусната между сънаследниците, а не с участието на приобретателите от посочените сделки.
С решение № 219 от 11.01.2000 г. на Радомирския районен съд е извършена делба чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК / отм./ на допуснатите до делба имоти. Парцели ....и .....са поставени в общ съсобствен дял на наследниците на починалия в хода на делото ищец С. Г.-Ц. Г. и В. М., а парцели ....и .....са поставени в общ дял на наследниците на починалия също в хода на делото Г. Г.-В. Г. Г., Ц. Г. Д., С. Г. В., Л. Г. О. и Л. Г. Т..
С Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 17.04.2002 г. по изп. д. № 114:/2000 г. В. М. и Ц. Г. са въведени във владение на парцел ....и ....по плана на [населено място]. В протокола е отразено, че длъжниците /наследниците на Г. Г./ са отстранени от имота.
С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ..... г. С. Г. В. и П. Й. В. продали на А. Г. И. чрез нейния пълномощник Л. Г. Т. 1/2 ид. част от УПИ ..... При сключване на договора продавачите се легитимирали като собственици на продаваемия имот с нотариален акт № .... г.
С отговора на исковата молба ответницата А. И. е противопоставила възражение, че е придобила спорния имот на основание извършените в нейна полза разпоредителни сделки съответно през 1985 г. и през 2011 г., евентуално-на основание придобивна давност. В отговора подробно е мотивирано становището й, че решението по гр. д. № 248/1989 г. на Окръжен съд-Перник, в което е прието, че извършените от Г. Г. разпоредителни сделки са недействителни на основание чл. 76 ЗН, не може да й бъде противопоставено, поради това, че тя не е била конституирана като страна по това дело и поради това, че в решението липсва нарочен диспозитив за обявяване на тяхната недействителност.
Тези правни доводи са възприети от въззивния съд. Прието е, че до приключване на производството по допускане на съдебната делба, предмет на гр. д. № 38/1989 г. на Радомирския районен съд, никой от сънаследниците не е предявил иск или правоизключващо възражение по чл. 76 ЗН за обявяване на относително недействителни по отношение на него на извършените от Г. Г. разпоредителни сделки. С приключване на делбеното дело правото на сънаследниците да се позоват на тази недействителност е преклудирано. Приел е също, че приобретателите по разпоредителните сделки не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебната делба, защото те не са били страна по делото и с оглед липсата на нарочен диспозитив, с който сделките да са били обявени за недействителни. Оттук е заключил, че по отношение на наследниците на С. Г. и на М. П. сделките са валидни и са прехвърлили правото на собственост в патримониума на ответницата А. И. и нейните родители. Тъй като по наследство Г. Г. е бил собственик на 1/3 ид. част от процесния имот, сделките са породили вещноправно действие само до този обем права, поради което на деривативно основание-дарение от Г. Г. и продажбата, извършена през 2011 г. ответницата се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от имота. Останалите 2/3 ид. части съдът е приел, че са придобити от нея на основание придобивна давност като добросъвестен владелец, тъй като към 1985 г. не е знаела, че нейният дядо не е бил изключителен собственик на имота, както и не е знаела, че родителите й не са били собственици на прехвърлената й през 2011 г. 1/2 ид. част. Намерил е, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства се налага извод, че тя е владяла имота явно и необезпокоявано, като е упражнявала фактическа власт върху него лично и чрез други лица /нейната майка и лелите й, наследниците на Г. Г./
С определение № 60249 ОТ 09.06.2021 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите и възраженията на страните. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, която приема, че съдът е длъжен да прецени всички доказателства и доводи на страните, и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи защо и на кои давя вяра и защо.
Въззивното решение противоречи на тази константна практика на ВКС. За установяване факта на владение върху процесния имот по делото са събрани гласни доказателства, които са противоречиви. Въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните свидетели, но не е изложил никакви съображения защо дава вяра на показанията на едната група свидетели, а не кредитира показанията на останалите. Посочено е в мотивите на решението, че събраните по делото гласни доказателства, разгледани в съвкупност и взаимовръзка с писмените доказателства, налагат извод, че считано от датата на сключване на договора за дарение през 1985 г., респ. от момента на сключване на договора за покупко-продажба от 2011 г., ответницата А. И. е владяла явно и необезпокояване имота, без съдът да посочи въз основа на кои конкретно събрани по делото доказателства прави този извод.
Макар да е възпроизвел частично показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд не е констатирал противоречията между тях, не ги е обсъдил в тяхната цялост и във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Като е процедирал по този начин, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, тъй като е довело до необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Това налага въззивното решение да бъде отменено, и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция.
С договор за продажба, оформен с нотариален акт № ..... г. Г. Г. е прехвърлил на своята дъщеря С. В. и нейния съпруг П. В. 1/2 ид. част /3/6 ид. части/ от процесния имот. Тъй като по наследство от В. Г. прехвърлителят е притежавал 1/3 ид. част /2/6 ид. части/ от имота, се налага извод, че с този договор той се е разпоредил изцяло с притежаваните от него права, поради което и последващият договор за дарение, оформен с нотариален акт № .... г., с който е прехвърлил 1/2 ид. част от имота на ответницата А. Г., изобщо не е породил вещнопрехвърлително действие, тъй като дарителят вече не е бил собственик. Това не е съобразено от въззивния съд.
Съгласно чл. 220 ГПК/ отм./, съответно чл. 298, ал.1 и ал.2 ГПК, обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение са страните по делото, техните наследници и правоприемници. Прехвърлителката по договора за продажба от 2011 г. С. В. е универсален правоприемник /наследник по закон/ на починалия след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител Г. Г.. Затова, макар да не е била страна по делото за делба в първата фаза, в качеството си на наследник тя е обвързана от постановеното решение по въпросите налице ли е съсобственост върху допуснатите до делба имоти, между кои лица и при какви права.
При постановяване на това решение съдът не е зачел извършените от Г. Г. преди предявяване на иска за делба прехвърлителни сделки, като е приел в мотивите, че на основание чл. 76 ЗН те са нищожни, и в делбата следва да участва прехвърлителят - сънаследник. Вярно е, че с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ е относително недействителен, както и че тази недействителност не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто интерес е установена /неразпоредилите се с дела си сънаследници/, като се обявиха за загубили сила постановките на т.1, т.2, изр. последно и т.4 от ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС, но това ново задължително тълкуване е неприложимо по отношение на влезлите в сила преди приемането му съдебни актове и не е основание за пререшаване на правния спор. Решенията по гр. д. № 38/1989 г. по описа на Радомирския районен съд по допускане на съдебната делба и по нейното извършване са влезли в сила и са задължителни за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който ги е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната - чл. 220, ал.1 ГПК/ отм./, съотв. чл.297 и чл. 298, ал.1 и ал.2 от действащия ГПК. Правилността им не може да се проверява инцидентно по повод друг правен спор между същите страни, за разрешаването на който влязлото в сила преходно съдебно решение е от значение.
Прехвърлителката С. В. е обвързана от силата на пресъдено нещо и на решението по извършване на делбата. С него процесният недвижим имот е разпределен по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ в дял на наследниците на С. Г., което означава, че не се е сбъднало предвиденото в чл. 76 ЗН условие, при което извършената от Г. Г. разпоредителна сделка би породила правните си последици. Решението за извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ има вещнопрехвърлително действие. От момента на влизането му в сила съществуващата дотогава съсобственост върху делбения имот се прекратява, а съделителят, на когото е разпределен в дял имота, става негов собственик.
От изложеното дотук следва извод, че към 2011 г. С. В. не е била собственик на прехвърлената на ответницата 1/2 ид. част от процесния имот, поради което и на деривативно основание-дарение от Г. Г. през 1985 г. и покупко-продажба от С. и П. В. ответницата не е придобила право на собственост върху целия имот или идеална част от него. Постановените по гр. д. № 39/1989 г. по описа на Районен съд Радомир решения по допускане на съдебната делба и по нейното извършване са противопоставими и на ответницата А. И. като частен правоприемник на С. В., тъй като правоприемството е настъпило след влизане на решенията в сила.
От събраните по делото доказателства не се установява и в полза на ответницата да е осъществен фактическият състав на придобивната давност и към момента на предявяване на отрицателният установителен иск, предмет на делото, тя да е придобила право на собственост върху имота на заявеното от нея оригинерно основание.
По искане на ответницата са допуснати до разпит и са разпитани като свидетели лицата С. И. Г., Г. В. М. и В. К. А..
Свидетелката С. Г. е заявила пред съда, че живее в [населено място], познава ответницата от дете, но не са се виждали с нея от много години. Имотът е бил собственост на Г. Г., който го прехвърлил на дъщеря си С., а тя-на ответницата А. И.. Според свидетелката от 2002 г. не е виждала други лица в имота, освен дъщерите на Г. Г..
Свидетелят Г. М. също живее в [населено място]. Не познава А. И., но познава нейната майка-С.. Заявил е, че в имота на Г. има къща, която в момента се стопанисва от С. и дъщеря й. Лично не е виждал ответницата в имота, но е заявил, че от 2002 г. освен наследниците на Г. Г., не е виждал други.
Свидетелката В. А. не живее в [населено място]. Заявила е пред съда, че не познава ищците Ц. Г. и В. М., но познава ответницата А. И.. Според нея имотът на А. е един голям двор, заграден със зид. Вътре не е преграждан. В имота свидетелката е виждала ответницата, нейната майка и лелите й-дъщерите на Г. Г.. Когато А. И. е в България посещава имота и почиства същия от дървета и бурени.
По искане на ищците са разпитани като свидетели лицата Г. М., К. С. и В. Ш..
Свидетелят Г. М. живее в [населено място]. Познава имота и знае, че той е бил собственост на В. Г.. Знае също, че след смъртта на В. имотът е ползван от неговите синове Г. и С., както и че същите са спорили за имота. Свидетелят е посочил, че на представената от съда скица са отразени три от парцелите, бивша собственост на В. Г., а четвъртият липсва. Заявил е, че старата къща е в парцели ....и ...., и е на С. Г.. Новата къща е в парцела, който не е отразен на скицата, и се ползва от дъщерята на Г. Г.-Л.. Според свидетеля ищците Ц. и дъщеря й В. са посещавали имота, организирали са си там празненства. Между парцелите, отредени при делбата за наследниците на Г. Г. и наследниците на С. Г., е имало ограда, която наследниците на Г. премахнали преди около 2-3 години и по този повод било търсено съдействие от полицията за установяване на нарушението. Не познава ответницата А. И. и не я е виждал в имота.
В същия смисъл са и показанията на св. К. С.. Тя също не познава ответницата А. И.. Знае, че ищците са посещавали имота, тъй като понякога лично ги е придружавала. В. й изпращала пари, с които свидетелката е плащала данъци за същия. Свидетелката посочва и кой от двамата братя кой от парцелите е получил при делбата, като уточнява, че парцелът, в който е плевнята и другият до него били на С., а другите два парцела били на Г..
Свидетелката В. Ш. също живее в [населено място]. Тя не познава А. И., но познава наследниците на Г. Г. и на С. Г.. Заявила е пред съда, че имотът на В. Г. включва четири парцела, като два от тях са на сина му Г. Г., а два-на С. Г.. Според свидетелката допреди 2-3 години имотите на двамата братя били разделени от ограда от телена мрежа, за която разбрала от съседи, че била съборена.
Показанията на първата група свидетели, посочени от ответницата, са общи, не конкретизират нито имота, нито периода, за който се отнасят, и въз основа на тях не може да се направи обоснован извод, че ответницата А. Г., лично или чрез другиго, е упражнявала владение върху процесния имот. Свидетелите говорят за един общ имот, който бил обработван от Г. Г. и от всички негови наследници, но никой тях не посочва конкретни индивидуализиращи белези на имота, за който твърдят, да е бил владян от ответницата, за да се установи идентичността му с процесния имот. По делото е установено, че през 2002 г. съдебен изпълнител е въвел В. М. и Ц. Г. във владение на УПИ .... и ...., а наследниците на Г. Г. са били принудително отстранени. Посочените по-горе свидетели не установят след този момент ответницата И., лично или чрез другиго, да е установила отново фактическа власт върху някой от тези два имота, респ. върху процесния УПИ ..... . Необоснован е и изводът на въззивния съд, че ответницата отблъсквала своевременно опитите на ищците да влязат във владение на процесния имот. Доказателства, от които да бъде направен такъв извод, по делото не са ангажирани.
В обобщение на изложеното, от събраните по делото доказателства не се установява ответницата А. Г. И. да е придобила правото на собственост върху процесния УПИ ....на основание правна сделка или по давност, поради което предявеният против нея отрицателен установителен иск за собственост се явява основателен и следва да бъде уважен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 102 от 23.03.2020 г. по в. гр. д. № 343/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. М., че А. Г. И. не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв. ....по плана на [населено място], общ. Радомир, с площ 1 272 кв. м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: