О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101
гр. София, 21.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3956 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 15876/9.08.2021 г., подадена от „Дончев комерс 96“ ЕООД, чрез адвокат Д. В., срещу решение № 1180 от 7.07.2021 г. по гр. д. № 3372/2020 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е отменено решение № 669 от 13.02.2020 г., поправено с решение № 260216 от 2.09.2020 г., по гр. д. № 10500/2018 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен искът на М. П. М. срещу „Дончев комерс 96“ ЕООД за заплащане на обезщетение по чл. 49 ЗЗД за разликата над 914.97 лв. до 5 926.80 лв., като вместо това въззивният съд е присъдил посочената разлика, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за направа на вътрешно подпорно скеле в стаите, за обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стените, за обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните, за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стени и тавани в стаите, за ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, за ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава, за разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, за изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната конструкция, за ремонт на дървената покривна конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда (3.07.2018 г.), както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционото решение за уважаване на този иск за сумата от 914.97 лв.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила, включително по отношение на разгледаните искове на останалите ищци – А. Р. М. и Е. Р. М..
Въззивният съд е изложил, че съгласно твърденията в исковата молба ищците са съсобственици на жилищна сграда, изградена в дворно място в [населено място], [улица], с идентификатор ***, като в съседния имот (с идентификатор ***) ответникът, в качеството му на главен изпълнител, е осъществил дейност по строеж на нова жилищна сграда, вследствие на което в имота на ищците са нанесени увреждания. Поради неправилно фундиране на новата сграда се наблюдавали деформации в земната основа, което довело до пукнатини в сградата на ищците; не било осъществено бетониране по калкана на сградата, собственост на ищците; изграденият комин, разположен на калкан на новата сграда, не бил изпълнен съобразно строителните правила. В резултат на действията на „Дончев комерс 96“ ЕООД сградата на М. била увредена, като са налице следните повреди: пукнатина от тавана до пода в западната стая, с дължина 2.9 м и широчина 4 мм; същата пукнатина и от външната страна на сградата; в стаята със северно изложение - пукнатина по цялата дължина на тавана, с дължина от 4 м и широчина от 4 мм; на стената в коридора над вратата към спалнята - 3 пукнатини, всяка с дължина от 0.80 м; касата на вратата на същата стая е отделена от стената с 2 см; в кухненското помещение на стената към новопостроената съседна сграда са налични пукнатини по цялата височина на помещението от 2.90 м, всяка с широчина от 5 мм, а на места - и до 10 мм; над мивката в същото помещение - 3 броя пукнатини на височина 2 м, широки 5 мм; два броя пукнатини над вратата на кухненското помещение, широки 12 мм, като касата на вратата е отделена от стената на повече от 2 см; по тавана също са налични множество хоризонтални и вертикални пукнатини; в коридора се наблюдават множество вертикални пукнатини по стената към съседната новопостроена сграда, както и такива над вратите към всяка стая, при дължини от 2 м до 2.9 м, а ширината им е от 5 мм до 10 мм; на тавана в коридора се наблюдава петно от паднала мазилка с диаметър от 0.90 м. Ищците претендират суми, необходими за отстраняване на нанесените имуществени вреди, съобразно квотите им в съсобствеността, както следва: М. П. М. - 6 175 лв., а А. Р. М. и Е. Р. М. - по 1 425 лв. за всеки от тях. Направено е уточнение на претенциите по отделни пера.
Окръжен съд - Варна е приел за безспорно по делото, че ищците са собственици на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор ***; че на „Т-Инвест“ ЕООД, гр. Варна, А. Т. А. и Г. А. А. е разрешено да осъществят строителство на жилищна сграда, находяща се в УПИ * (идентификатор ***) в кв. 324, [улица]; че строителството на сградата е извършено от „Дончев комерс 96“ ЕООД. Приел е и че от инвестиционен проект на обект „Жилищна сграда в УПИ *, кв. 324, 9-и м. р. на [населено място]“, ведно с обяснителна записка към част „Конструктивна“, съгласуван и одобрен от главния архитект на О. В. на 3.07.2017 г., се установява, че проектната сграда е предвидена да бъде разположена на калкана по двете си граници, не следва да бъде допускано извършване на изкопни работи чрез подкопаване, при калканните основи следва да се излеят ламели, последователно, шахматообразно, като се запази редът, посочен в проекта, към изпълнението на всяка една ламела следва да се пристъпи най-рано 2 дни след бетониране на предходната.
Посочил е, че правната квалификация на предявените искове е по чл. 49 ЗЗД, като се основава на твърдения за нанесени на ищците от дружеството-ответник имуществени вреди в резултат на строителни работи, причинени от виновни действия на строителя. Посочената норма предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на дадена работа, за причинените от изпълнителя на тази работа, при или по повод на последната, вреди. Съдебната практика приема, че възложителят на дадена работа и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди, като пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или срещу прекия причинител, или срещу възложителя на работата, на основание чл. 49 ЗЗД. В тази връзка Окръжен съд - Варна е намерил за неоснователно възражението на ответното дружество за недопустимост на предявените искове срещу него, като изпълнител.
Съдът е визирал, че за да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства и изслушаните пред двете инстанции съдебно-технически експертизи. Приел е, че при преценката по реда на чл. 202 ГПК на трите заключения следва да бъде възприето заключението на вещото лице П. по съдебно-техническата експертиза, изслушана пред втората съдебна инстанция, като пълно, ясно и обосновано, изготвено въз основа на по-голям обем проучвания, при отчитане на нормативните актове, действащи към съответния период; изясняващо в най-висока степен, най-детайлно и същевременно комплексно всички обстоятелства от значение за изхода на спора.
Посочил е, че в заключението на вещото лице подробно са посочени констатираните от последното деформации и конструктивни изменения, какви видове СМР са необходими за отстраняване на всички деформации и за укрепване на сградата, както и какви са причините за появилите се пукнатини и конструктивни изменения. Според вещото лице П. при премахването на сградата в ПИ № * са настъпили конструктивни изменения в сградата на М., като същата е станала с външен фасаден зид с дебелина от 12 см към ПИ № *, което е недопустимо за съществуване на външен носещ зид. Преди събарянето на сградата в ПИ № * преградният дванадесетсантиметров зид е бил допълнително укрепен със съществуващи перпендикулярно на него зидове към ПИ № *, които са били отстранени със събарянето й. В момента преградният фасаден зид поема част от товара на дървената покривна конструкция, без да има необходимите носещи способности. Най-силно пропадане на сградата има в участъка на коридора. Традиционните причини за пропадане на една сграда са деформация в основите, подпочвени води, неправилно изпълнение на съседен изкоп. Когато е бил изпълнен изкопът на съседната сграда и при лоши метеорологични условия, навлиза вода между двете сгради; дори да няма силно изразени пукнатини в началото, когато влиза вода, тя влияе негативно, тъй като отдолу има пясъци. Според вещото лице една част от пукнатините може да са от старост, пукнатините по контура между гредореда и фасадата, както и в коридора може да са вследствие на старост и амортизация. В случая, когато има деформация в непосредствена близост до калкана, няма как категорично да се каже дали в този участък са вследствие на старост или по-вероятното е да са вследствие на пропадане. Въззивният съд е изложил, че по въпроса дали старата съществуваща в съседния имот жилищна сграда и тази на ищците са едно конструктивно цяло, в заключенията на единичната съдебно-техническа експертиза и тройната такава е налице противоречие. Няма спор между вещите лица, обаче, че и при двете сгради се наблюдава съвпадение в кота цокъл, корниз и било, съвпада външният граничен зид и при двете от 12 см дебелина, липсва преграден зид в подпокривното пространство, не е осъществен и надзид над покривните повърхности. Наличието на общи технически елементи при изграждането и на двете сгради, без наличието на които те самостоятелно не биха могли да съществуват, навежда на извода, че те технологично са едно общо цяло. Покривът е бил общ и за двете, без разделителна стена, като видът на покривните керемиди и фактът, че същите са различни, не обосновават извод в противната насока. Покривът е задължителен елемент от сградата, а той в случая е бил общ и за двете постройки, което обуславя конструктивната им идентичност.
Съдът е съобразил, че в обяснителната записка към изготвения инвестиционен проект в част „Конструктивна“ третото лице-помагач Г. А., проектант на жилищната сграда, е посочило, че при калканите основите следва да бъдат изпълнени с ламели, последователно, шахматообразно, като се спазва редът, посочен в строителната документация. Към изпълнението на всяка следваща ламела следва да се пристъпи най-рано 2 дни след бетониране на предходната. Този метод е съсредоточен около недопускането подкопаване на основите на съществуващите сгради. От вписванията в заповедната книга (заповед № 1/6.10.2017 г. и заповед № 2/9.10.2017 г.) се установява осъществен изкоп на проектна дълбочина, при което е разрешено полагане на арматура, а три дни след това е разрешено бетониране, тоест положен е подложен бетон, изготвен е кофраж на фундаментната плоча и е монтирана армировката по проект. При приемане на кофража и армировката е разрешено бетониране. Изискването на проекта е да бъде осъществено изпълнение на всяка следваща ламела най-рано два дни след бетониране на предходната, като независимо от обстоятелството, че такъв нормативен срок не е предвиден между изпълнението на двете секции, не може от наличната по делото строителна документация да бъде прието, че конкретните за обекта и предписани с инвестиционния проект в частта му „Конструктивна“ изисквания при осъществяване на изкопа и изграждането на фундамента са спазени.
Във въззивното решение са отразени показанията на свидетеля И. Г., съгласно които основите на сградата били положени съобразно заданието на инженер-конструктора, като парцелът бил разделен на отделни квадрати и на етапи същите били заливани с бетон, след което се вдигали стените и се продължавало напред, но съдът е посочил, че тези свидетелски показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят може да е заинтересован от изхода на спора с оглед наличието на трудово правоотношение с ответното дружество. Изложил е, че при условие, че липсва надлежно съставена междинна строителна документация, която да удостоверява осъществяване на изкопа по посоченото предписание, само и единствено на основание гласните показания на този свидетел не може да се направи категоричен извод за доказано осъществяването на факт от съществено правно значение за спора, още повече, че това не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал. Като е приел за недоказано изпълнението на предписанията, дадени с инвестиционния проект, от дружеството-изпълнител при реализиране строителството на новата сграда в съседство със сградата на ищците, съдът е направил извод, че това по същество представлява противоправно увреждащо действие, допринесло до поява на имуществени вреди в жилищната сграда на ищците. Приел е за установено по делото допуснато нарушение на строителните правила и норми, конкретно на чл. 169 ЗУТ, строителството да бъде така предприето, че да не бъдат нанесени вреди на околните сгради и имуществото на трети лица.
При формиране на крайните си изводи Окръжен съд – Варна се е позовал на кредитираното от него заключение на вещо лице П., което според съда сочи недвусмислено и категорично, че пукнатините по външните носещи стени и по вътрешните стени на сградата е възможно да са вследствие на пропадане и/или потъване на основата на сградата, докато опадалата мазилка в зоната, където е била зазидана врата към ПИ № *, са в резултат на извършеното вътрешно преустройство и мазилка със слаб разтвор.
Същевременно съдът е кредитирал и показанията на свидетелите на ищците, като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от други доказателства по делото, в частта, с която се установява, че преди да започне събарянето и строителството в ПИ № * имотът е бил в добро състояние, като периодично се е нуждаел от текущи ремонти.
Въз основа на така изложеното, във въззивното решение е прието, че извършените от „Дотчев комерс 96“ ЕООД действия се явяват в причинно-следствена връзка с потъването на сградата в ПИ № *, съответно с настъпилите за собствениците й имуществени вреди, които дружеството следва да репарира.
Съдът е посочил, че съгласно приложение № 1 към заключението на вещото лице П. стойността на разходите за укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за обработване фугите в имота, за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стени и тавани в стаите (т. т. 30, 31, 34 и 35), е 1 292.89 лв.; за ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, за разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, за изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната конструкция, за ремонт на дървената покривна конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан е в размер на 11 853.60 лв. Намерил е, че посочените в заключението на вещото лице суми за конструктивно обследване и проект за укрепване – т. 1 (690 лв.), за направа на план за безопасност и здраве – т. 2 (248.40 лв.) и за почистване и извозване на сметище – т. 50 (207 лв.), не са предмет на претенциите и следва да бъдат изключени от общата сума от 13 995.42 лв. Също така следва да бъдат изключени сумите по т. 42 до т. 45, вкл. (996.42 лв.), доколкото същите се дублират с т. 20 до т. 23, вкл. Според квотата на М. М. в съсобствеността (1/2 ид. ч.) е приел, че на същия се дължи обезщетение за репариране на понесените имуществени вреди в размер на 5 926.80 лв.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд в обжалваната част за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Дончев комерс 96“ ЕООД се позовава, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. За задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност; 2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни.
По първия въпрос се сочи противоречие на атакуваното решение със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС, обективирана в: ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 212/1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о., решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., ІІ т. о., решение № 111/3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., ІІ т. о., решение № 136/6.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., ІІ т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., ІІ т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., ІІ т. о., решение № 161/4.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., ІІ т. о., решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о., решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о., решение № 164/4.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., а по втория – с: решение № 222/6.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г., ІІ т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., решение № 212/1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба възражение за липса на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, евентуално по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищците, както и събраните в тази насока доказателства. Счита, че експертизите пред първоинстанционния съд (несъобразени от Окръжен съд – Варна) сочат на невъзможност да се разграничат вредите, настъпили вследствие строежа на жилищната сграда в съседния имот, от такива, които са породени от други причини, отчитайки строителната характеристика на жилищната сграда на Малчеви (построена пред повече от 70 г., с дебелина на външен зид от 12 см, вместо 25 см, иззидан върху дъсчената ламперия на пода, без връзка между приземния и първия етажи, с таван от измазан камъш и дървена покривна конструкция, с максимален амортизационен срок не повече от 50 г.).
На следващо място, в изложението е визирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е съдебно решение да почива на обяснения на вещо лице-технически експерт при разпит в открито съдебно заседание, които не са в обхвата на поставената му задача или представляват правни въпроси, като се визира противоречие на въззивното решение с приетото в: решение № 15/1.07.2015 г. по гр. д. № 5432/2014 г. на ВКС, II г. о., решение № 140/22.01.2019 г. по гр. д. № 4906/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 80/15.01.2021 г. по гр. д. № 4906/2017 на ВКС, I г. о., съгласно които решения е недопустимо съдът да основе решението си на обяснения на вещо лице при разпит в залата, които не са в обхвата и не са пряко свързани с възложената му по делото задача. Жалбоподателят сочи, че в проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание на вещото лице са били поставени въпроси за възможните причини за установените от него при огледа на сградата пукнатини, което е извън възложените на експерта задачи при назначаване на експертизата, като съдът е основал решението си на дадените отговори и дори ги е изопачил.
На трето място, жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение № 222/6.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г., ІІ т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., ІІ т. о., решение № 212/1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о.) по следния въпрос, който е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Допустимо ли е съдебното решение да почива на недопустими доказателства, допуснати и събрани от въззивния съд в нарушение на забраната по чл. 266 ГПК. Счита, че въззивният съд е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, с идентични задачи на изслушаните такива пред Районен съд – Варна, както и нови гласни доказателства на ищците, въпреки забраната за това по чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради обосноваване на решаващите мотиви на въззивното решение единствено със заключението на вещото лице по допуснатата от Окръжен съд – Варна, в нарушение на забраната по чл. 266, ал. 3 ГПК, съдебно-техническа оценителна експертиза, жалбоподателят счита решението за вероятно недопустимо (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК).
Ответникът по касационната жалба М. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба и за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на първите два въпроса, посочени в изложението, задължителната практика на ВКС (ТР № 1/4.01.2000 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и практиката по чл. 290 ГПК на ВКС, включително цитирана такава от жалбоподателя, приема, че въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си в съответствие е изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване очертаните е жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.
В случая това е сторено от въззивния съд, като същият е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви и е направил съответните правни изводи. Конкретно, предвид изслушаните няколко съдебно-технически експертизи и констатираните различия в заключенията, Окръжен съд – Варна се е мотивирал защо дава вяра и основава решаващите си изводи на заключението, изслушано от него, като тази му преценка е изцяло в правомощията му. Въз основа на това заключение и кредитираните свидетели на ищцовата страна, съгласно които преди започване на строителните работи в имот с идентификатор *** не е имало пукнатини и деформации в процесната жилищна сграда, съдът е заключил, че констатираните изменения са в причинно-следствена връзка именно с потъването на сградата, което е резултат на строежа в съседния имот.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по следващия въпрос от изложението.
В посочената от жалбоподателя съдебна практика (решение № 15/1.07.2015 г. по гр. д. № 5432/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., цитирано и в останалите визирани решения на ВКС), е разгледан въпросът за това дали е допустимо съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице при разпит в залата, които не са в обхвата на поставената му по делото задача. Прието е, че доказателственото значение на прието експертно становище в рамките на висящия исков процес е дефинирано с чл.195 и сл. ГПК. Съдът изслушва депозираното писмено становище в присъствие на страните, но в процеса на анализа на доказателствата сам преценява дали ще базира изводите си на експертните заключения или не. В рамките на устната защита на експертното становище, назначеното вещо лице може да даде становище и по проблем, която надхвърля предметната рамка на поставените задачи, но е пряко свързан с възложената му задача. Ако даденото „заключение“ на вещото лице по естеството си съставлява свидетелски показания за факти и обстоятелства, които са му станали известни в процеса на изготвяне на заключението, то без съмнение, същите не могат да се ценят като надлежно събрани по делото гласни доказателства и доколкото съдебното решение би било базирано на такива обяснения - свидетелски показания на вещо лице експерт, би било порочно. Решението на Окръжен съд - Варна не влиза в противоречие с тази практика, тъй като дадените устни пояснения от експерта пред съда относно причините за деформациите и пукнатините на сградата, макар да излизат извън формулираните конкретни задачи на експертизата, изготвена от вещо лице П., са пряко свързани с тях, включително с последната задача, възложена по искане на процесуалния представител на „Дончев комерс 96“ ЕООД. Според експертното мнение на вещо лице П. една част от пукнатините може да са от старост или амортизация, но също може и да са от пропадане, като това е въпрос на доказване – дали ги е имало преди това (преди започване на строежа в съседния имот), като това му становище не е изопачено от въззивния съд, който е основал решението си, съобразявайки събраните доказателства, че преди да започне събарянето и строителството в ПИ № *, процесната сграда е била в добро състояние.
По отношение на последния въпрос от изложението настоящият съд намира, че същият е формулиран изцяло според становището на жалбоподателя за недопустимост на изслушването пред Окръжен съд – Варна на нова съдебно-техническа експертиза, което не кореспондира на обстоятелствата по делото. В случая експертизата е допусната по подробно аргументирано искане на М., след като такова е било отхвърлено от първоинстанционния съд. Един от аргументите е свързан с неколкократните възражения на ищците за участие в тройната експертиза пред Районен съд – Варна на вещото лице К. К., изготвило и първоначалното, изрично оспорено, заключение, предвид съмнения в неговата безпристрастност (предходни професионални ангажименти с „Дончев комерс 96“ ЕООД). Съобразно нормите на ГПК Окръжен съд – Варна е бил в правото си да зачете възраженията срещу участието на вещо лице К. и да назначи нова експертиза без това вещо лице, с оглед гарантиране обективност на експертното заключение. Що се отнася до допуснатите и изслушани свидетели, същите не са от съществено значение за изхода на спора, предвид събраните в съответствие с правилата на ГПК гласни доказателства пред първоинстанционния съд, с които също е обосновано постановеното решение.
Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. В частност, съдът следва да отбележи, че дори решение да е основано на доказателства, събрани в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК, това не би довело до недопустимост на съдебния акт, а до неговата неправилност. Недопустимо би било решение, например, ако съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, разгледал е непредявен иск, постановил е решението си въпреки липсата на право на иск или без да е бил надлежно сезиран, както и когато е бил десезиран; решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
М. М. има право на направените от него разноски за адвокат пред ВКС в размер на 1 000 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1180 от 7.07.2021 г. по гр. д. № 3372/2020 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е отменено решение № 669 от 13.02.2020 г., поправено с решение № 260216 от 2.09.2020 г., по гр. д. № 10500/2018 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен искът на М. П. М. срещу „Дончев комерс 96“ ЕООД за заплащане на обезщетение по чл. 49 ЗЗД за разликата над 914.97 лв. до 5 926.80 лв., като вместо това въззивният съд е присъдил посочената разлика, съставляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за укрепване на жилищната сграда с подсилване на носещи стени и основи, за направа на вътрешно подпорно скеле в стаите, за обработване на хоризонталните, вертикалните и наклонените фуги по стените, за обработване на получените хоризонтални фуги между стените и таваните, за отстраняване на старата мазилка от тавани и стени, полагане на нова мазилка в засегнатите участъци и шпакловка, за боядисване на стени и тавани в стаите, за ремонт на комин и доизграждането му на височина над нивото на новия по-висок покрив, за ремонт на фугата между покрива на процесната сграда и новоизградената такава, за разпокриване на покрива и сваляне на керемидите в участъка до калкана, за изграждане на калканна стена на процесната сграда в участъка на покривната конструкция, за ремонт на дървената покривна конструкция с полагане на топлоизолация, дъсчена обшивка и керемиди в участъка до калкан на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда (3.07.2018 г.), както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционото решение за уважаване на този иск за сумата от 914.97 лв.
ОСЪЖДА „Дончев комерс 96“ ЕООД да заплати на М. П. М. разноски пред ВКС в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.