О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122София, 21.03.2022 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВАЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 121/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „В. П. ЕООД, [населено място], [община] срещу определение № 60225 от 08.12.2021 г. по т. д. № 2504/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1357 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1552/2017 г. на Софийски градски съд, VI-18 състав.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода за евентуална недопустимост на подадената от него молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради липсата на установима дата на подаването й, като представя допълнителни доказателства за спазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, пр. 1 ГПК. Оспорва и приетото от съдебния състав, че молбата за отмяна не съдържа позоваване на фактически обстоятелства от значение за правния спор, които страната е била в невъзможност да узнае до влизане на решението в сила. Твърди, че в същата е посочено конкретно обстоятелство, а именно – обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност с постановеното решение по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. Поддържа, че доколкото противоконституционността е съществувала и преди приключване на устните състезания по делото, но преди обявяването й с решение на КС, това обстоятелство не е могло да бъде известно на страната, нито тя е могла да се снабди с обективиращия го съдебен акт. Освен това, според частния жалбоподател, дори и да не е посочено такова обстоятелство, в съответствие със задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК, съдебният състав е бил длъжен да даде на молителя указание за отстраняване на тази нередовност, а не да оставя молбата за отмяна без разглеждане.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от „В. П. ЕООД молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1357 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1552/2017 г. на Софийски градски съд, VI-18 състав, съставът на Първо търговско отделение на Върховен касационен съд е преценил същата за недопустима. Приел е, че поради нечетливост на пощенското клеймо, не е доказано спазването на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Счел е обаче, че не следва да дава указания и възможност на страната да ангажира допълнителни доказателства в тази насока, тъй като е констатирал, че е налице друго основание за недопустимост на молбата за отмяна, а именно – че посочените в нея обстоятелства не са относими към предмета на правния спор и поради това не могат да бъдат подведени за проверка към твърдяното от страната основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, нито удовлетворяват друго от предвидените в чл. 303 ГПК основания за отмяна. Според съдебния състав, тази разпоредба не визира обстоятелства, значими за приложението на правната норма, а фактически обстоятелства от съществено значение за правния спор.

Отделно от това, съставът на ВКС е приел, че дори да се счете за обстоятелство, от естество да бъде подведено под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, прогласяването на противоконституционността не отговаря на друго изрично условие на разпоредбата – да е съществувало до приключване на устните състезания, доколкото фактът на прогласяване е различен от правните последици от обявяването на противоконституционността.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият състав не споделя извода за неустановеност на датата на подаване на молбата за отмяна. Както от пощенското клеймо върху плика, с който е подадена, така и от представените с частната жалба разписка и известие за доставяне, съдържащи един и същ бар код № ИД РS 1000 0489АР 2, се установява категорично, че молбата за отмяна е подадена на 08.09.2021г., т. е. в последния ден от преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.

Изцяло следва да бъде споделен обаче изводът за недопустимост на молбата за отмяна поради позоваването на обстоятелство, което не удовлетворява изискванията на нито едно от основанията по в чл. 303, ал. 1 ГПК, в т. ч. и на изрично заявеното в нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Както правилно е посочил първият тричленен състав, обстоятелство, обосноваващо отмяна на влязло в сила решение, може да бъде само фактическо обстоятелство, което е относимо към предмета на правния спор, а не към приложимата за решаването му правна норма. При основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Поради това, под „обстоятелства“, по смисъла на посочената норма, следва да се разбират факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спорното правоотношение, несъобразяването на които е довело до неправилност на постановеното съдебно решение.

В подкрепа на горния извод е и приетото в Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, че последващото тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданска колегия и/или Търговска колегия, с което се разкрива точното съдържание на приложим по делото закон в смисъл, различен от установения във влязлото в сила съдебно решение, не представлява основание за неговата отмяна. Становището е аргументирано с това, че тълкувателното решение няма правно значение за фактическата обстановка по конкретен правен спор и не може да има значението на юридически факт по индивидуален правен спор, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото, нито е доказателствен факт по конкретно дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Поради това, че се касае за аналогични случаи, съображенията, изложени в мотивите по т. 1 от цитираната задължителна съдебна практика, са напълно относими и за хипотезата, при която обявяването на противоконституционността на правна норма е заявена като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Следователно, тъй като релевираното от „В. П. ЕООД обстоятелство не е относимо към предмета на конкретния правен спор, същото не може да бъде преценено като обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, основаната на него молба за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане, без да е необходимо да се обсъжда дали по отношение на посоченото обстоятелство са осъществени специфичните изисквания, предвидени в тази разпоредба.

Неоснователно е оплакването в частната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не е указал на страната да посочи ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Видно от мотивите на обжалвания акт, първият тричленен състав не е приел, че в молбата за отмяна липсва посочено обстоятелството, с което да е обосновано заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. че същата е нередовна, в която хипотеза биха били приложими постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съдебният състав е приел, че молителят е посочил конкретно обстоятелство, но е преценил, че това обстоятелство не е от естество да бъде подведено под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – извод, който обосновава недопустимост, а не нередовност на молбата за отмяна.

Що се отнася до останалите доводи на частния жалбоподател, основани на справедливостта, предвид неприемливия резултат неприключилите дела по искове с правно основание чл. 60а ЗБН да бъдат прекратени, за разлика от настоящото дело, по което искът срещу него е уважен, същите са ирелевантни за предмета на конкретната частна жалба.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60225 от 08.12.2021 г. по т. д. № 2504/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: