Върховният административен съд на Р. Б. - - Седмо отделение, , в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 951 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Началник сектор „Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Силистра срещу Решение № 103 от 21.11.2022 г., на Административен съд - Силистра, по административно дело № 130/2022 г.

С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен отказ от 19.07.2022 на Началник сектор „Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра молба УРИ 342000-11666 от 29.06.2022 г. на И. Д. от гр. Силистра и е изпратил преписката на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра за произнасяне, присъдил е разноски в полза на И. Д..

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът не е отчел, че по заявлението от 28.06.2022 за промяна на регистрацията има платена такса за тази услуга и съответно произнасяне с Решение № 342000-12145 от 07.07.2022 г., в което е прието че не е установен номер на рамата, поради което е отказана пререгистрация. Счита, че тази причина, че второ писмо има само уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба – И. Д. от от гр. Силистра в писмен отговор, депозиран от адв. М. Г. счита касационната жалба за неоснователна. Счита, че съдът правилно е определил компетентния орган, който следва да се произнесе по подаденото заявление от 29.06.2022 г. за възстановяване на номера на рамата на процесното пътно превозно средство, поради което обжалваното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.06.2022 г. И. Д. от свое име и като пълномощник на Р. Т. подава заявление за промяна на регистрацията на ремарке за лек автомобил с рег. № [рег. номер], придобито по наследство.

При извършване на проверка не се установява нито набит номер на рамата, нито заводска табела, на която същият да е отбелязан.

Производството по това заявление завършва с Решение № 342000-12145 от 07.07.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра, с което се отказва пререгистрация на горепосочената рамарке на основание чл. 143, ал.1, т.3 от закана за движението по пътищата (ЗДвП).

На 29.06. 2022г. И. Д. подава ново заявление до Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, с което иска възстановяване на фабричния номера на рамата на ремарке за лек автомобил с рег. № [рег. номер].

По това заявление е налице произнасяне с резолюция от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра с текст „КР Изготвено е решение за отказ за регистрация“.

На 28.07.2022 г. И. Д. подава жалба до Административен съд – Силистра срещу отказ на Началник сектор „Пътна полиция“ да възстанови идентификационния номер на ремарке за лек автомобил с рег. № [рег. номер], придобито по наследство.

При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предмет на оспорване е именно резолюцията на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, поставена върху заявлението от 29.06.2022 г. и съдържаща отказ. Приема, че компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г.) е директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи. Съдът сочи, че производството по регистрация, съответно пререгистрация на пътно превозно средство и производството по възстановяване на идентификационен номер са две различни и самостоятелни производства и завършващи със самостоятелни административни актове, издадени от различни компетентни органи.

С оглед посочено съдът е направил извод, че резолюцията предмет на обжалване с жалбата е издадена от некомпетентен орган, поради което я е обявил за нищожна и е изпратил преписката по заявлението от 29.06.2022 г. на И. Д. на компетентния орган за произнасяне.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Съдът пълно и точно е установил фактите по делото, въз основа на които правилно е заключил, че И. Д. е сезирал Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра с две различни заявления, с които е поискал от съответните органи две различни неща, а именно със заявлението си от 28.06.2022 г. е поискал пререгистрация на придобитото по наследство ремарке, а с друго заявление от 29.06.2022 г. е поискал възстановяване на идентификационния номер на същото ремарке. Правилно съдът приема, че административното производство по възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство е различно от производството по регистрация, съответно пререгистрация на такова.

Изводът на първоинстанционния съд се потвърждава като се съобрази, че условията и редът за регистрацията на пътните превозни средства са предмет на Наредба № I – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, докато условията и реда за поставянето на нов или възстановяването на идентификационен номер са предмет на друг подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г.

Налага се извод, че действително са налице различни производства със съответно определен различен ред, предпоставки и органи, които да извършат следващите се фактически и правни действия.

Безспорно е доказано по делото, че настоящият ответник по касация е подал две заявления от различни дати и с различни искания, поради което правилен и съответен е извода на съда, че по тях следва да се развили различни производства – едното по пререгистрация на ремаркето, а другото по възстановяване на идентификационния номер на същото.

Правилен е изводът на съда, че по заявлението от 29.06.2022 г., с искане за възстановяване на идентификационния номер се е произнесъл некомпетентен орган, а именно началникът на сектор „Пътна полиция“. Съгласно чл. 10 Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г. компетентен да издава заповеди за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер е директорът на СДВР/ОДМВР. Изводът не може да бъде променен и от представената с касационната жалба Заповед №342з-225/18.03.2021 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, с която той е определил лицата, които да подписват документи в сектор „Пътна полиция“, тъй като в тази заповед ясно е посочено, че тя е във връзка с изпълнението на Наредба № I – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, т. е. тя определя компетентните да се произнасят лица в производството по регистрация, съответно пререгистрация на пътни превозно средства, но не и в производството по възстановяване на идентификационен номер, тъй като то е предмет на регламентация на друга наредба.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни.

Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат пресъждани.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 21.11.2022 г. на Административен съд - Силистра по административно дело № 130/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА