Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 967 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. от гр. В. Т. срещу Решение № 324 от 02.12.2022 г., постановено по административно дело № 143/2022 г. на Административен съд-В. Т. с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022г., издадена от министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение на Стоянова на длъжността „началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответната страна – министъра на правосъдието, чрез процесуален представител – юрк. Д., оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение първоинстанционния съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без да бъдат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно.

Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения акт с материалния закон не кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни норми.

По делото не е спорно, че: на 03.09.2018г. И. С., държавен служител, е назначена от министъра на правосъдието на длъжност – „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в областна служба „“Изпълнение на наказанията“, със специфично наименование на длъжността „Комисар“, както и, че за периода, в който е заемала службата срещу Стоянова не е имало образувани /приключени или неприключени/ дисциплинарни производства.

Със заповед № 1/04.01.2022г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/, началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“/ОСИН/-В. Т. -Стоянова, е командирована на 05.01.2022 г. в гр. София, за участие в работна среща. При посещението си в гр. София комисар Стоянова е подала до министъра на правосъдието молба/вх. № 97/05.01.2022г./ да бъде освободена от заеманата длъжност, по собствено желание, на основание чл. 226,ал.1,т.4 ЗМВР. С резолюция от същия ден е изразено съгласие от главния директор на ГДИН.

Въз основа на подадената молба е издадена оспорената заповед, с която министъра на правосъдието, на основание чл. 10,ал.2,т.5 и чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, във връзка с чл. 226,ал.1,т.4 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на комисар И. С. на длъжността- „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в областна служба „“Изпълнение на наказанията“-В. Т.

Заповедта е издадена на 06.01.2022 година.

Удостоверено е също така, че в периода 05. 01.2022 до 16.02.2022 година Стоянова е ползвала отпуск поради временната й неработоспособност; като и, че със заявление с вх. № 138/11.01.2022г. , чрез главния директор на ГДИН, до министъра на правосъдието е подадено заявление от Стоянова за оттегляне на молбата й прекратяване на служебното правоотношение. Заявлението е достигнало до адресата, като министъра на правосъдието е разпоредил продължаване на действията по връчване на издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

На 22.02.2022г. оспорената пред първоинстанционния съд заповед е връчена на Стоянова.

При тази установеност АС-В. Т. е приел, че оспорената от Стоянова заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на материално правните изисквания.

Изводът на съда е въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.228,ал.2 ЗМВР - Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 се издава в срока по ал. 1/в случая, едномесечен/. Органът по чл. 227 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето. Обезщетение не се заплаща, ако прекратяването на служебното правоотношение преди изтичане на срока е по искане на служителя.

Налице е обаче нова ал.3 / – ДВ, бр. 60 от 2020 г./, съгласно която Заповед за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 не се издава, ако в 7-дневен срок от подаване на искането служителят подаде заявление за оттеглянето му.

Настоящата съдебна инстанция не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че нормата е непрецизна и неразбираема, поради което не може да се приеме, че вменява изрично задължение за изчакване изтичане на 7 дневен срок, в който заявителят може да оттегли подаденото от него заявление за прекратяване по собствено желание на държавния служител.

Систематичното и граматическо тълкуване на новата ал.3 на чл.228- обуславя категоричния извод, че не се прекратява служебното правоотношение със служител в три случая когато е подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение, а именно : след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия – по искане на служителя ; по собствено желание и след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия – по искане на служителя.

Общото в трите случая е, че в два от тях /при придобиване на пенсионни права / и в третия безусловно - държавния служител може да поиска прекратяване на служебното правоотношение.

Единственото условие, въведено от законодателят, това да не се случи е - служителят в седмодневен срок да оттегли заявлението си, с което е поискал прекратяване на служебното правоотношение. С оттеглянето органа по назначаването е десезиран и не може да прекрати правоотношението на сочените по - горе основания. Издаването на заповед преди изтичане на седмодневния срок по ал. 3 на чл.228 ЗМВР - не прави оттеглянето безпредметно.

При тези факти е видно, че фактическият състав на приложената от административния орган норма на прекратяване на служебното правоотношение със Стоянова - чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР не е налице – желанието за прекратяване е надлежно оттеглено в законовият срок, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК оспорената заповед отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 670 лв. /заплатено възнаграждение за един адвокат и ДТ за касационната инстанция в размер на 70 лв./.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 324 от 02.12.2022 г., постановено по административно дело № 143/2022 г. на Административен съд-В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № ЧР-05-3/ 06.01.2022г., издадена от министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение на И. С. на длъжността „Началник на областна служба „Изпълнение на наказанията“, той и началник на районна служба „Изпълнение на наказанията“ в областна служба „“Изпълнение на наказанията“-В. Т.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на И. С., сумата от 670 (шестстотин и седемдесет) лева, представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ