Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 1054 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ – Видин, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Иванов, срещу Решение № 133 от 08.12.2022г., постановено по административно дело № 6/ 2022г. по описа на Административен съд - Видин (АС Видин). От съдържанието на жалбата могат да се извлекат твърдения, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - В. П., чрез адв. П. П.– АК Видин, в писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, навежда доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на административния орган за вреди по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на В. П., гр. Видин, предявена срещу ответника Областна дирекция „Земеделие“ – Видин, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която се претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 5 626 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, представляващо имуществени вреди, претърпени от бездействие на ответника, изразяващо се в неуведомяване за издадена Депозитарна разписка № 14773900С/ 17.12.2003г. и неотговаряне на молби за определяне на начин на обезщетяване, с което му е отнета възможността да се снабди с информация, че трето лице е получило неговата 1/3 част от полагащо се обезщетение.
С обжалвания съдебен акт на Административен съд– Видин е ОСЪДЕНА Областна дирекция „Земеделие“– Видин да заплати на В. П. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 626 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
Решаващият съд за да достигне до този резултат е приел, че ищецът е наследник на Н. П., притежавал земеделски земи, признати и определени за възстановяване на неговите наследници с Протокол № 29/11.12.1996г. на Поземлена комисия– Видин, като е отказано за три имота с обща площ 21,5 дка. С Решение № 29-О/ 01.08.2000г. на Поземлена комисия – Видин имотите са обединени и са определени за обезщетяване със земя или поименни компенсаторни бонове. С Решение № 29-Б/24.04.2001г. на Поземлена комисия– Видин, наследниците са обезщетени с 16 878 броя поименни компенсаторни бонове на обща стойност 16 878 лева, за което им била издадена Депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003г. Заявлението за възстановяване на земеделските земи на общия наследодател било подадено до Поземлена комисия - Видин от неговия син – Й. П. (починал на 05.06.1999г.), съпруг на В. П.. Разписката е получена на 08.12.2004г. от сънаследника В. П. въз основа на пълномощно с рег. № 1642 от 23.03.2004г., заверено от нотариус Н. А. с район на действие Районен съд – Видин.
Ищецът и майка му са подали молба с вх. № 308/ 30.06.2008г. до Общинска служба „Земеделие и гори“– Видин, с която уведомили административният орган, че не са получили обезщетение във връзка с Протокол № 29/11.12.1996г. на Поземлена комисия– Видин. Ищецът не получил отговор на молбата.
С Писмо с вх. № РД-09-249/10.10.2017г. ищецът подава молба със същото съдържание, за която е изготвен отговор от 15.11.2017г. от Общинска служба „Земеделие“– Видин, с посочване на информация, че Депозитарна разписка № 14773900С/ 17.12.2003г. е връчена на В. П. въз основа на пълномощно с рег. № 1642 от 23.03.2004г., заверено от нотариус Н. А..
С Писмо с вх. № РД-10-46/19.04.2021г. ищецът, вече като наследник и на майка си, подава отново заявление със същото съдържание, на което получава отговор с изх. № РД-10-50/07.05.2021г., че Депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003г. е връчена на В. П. въз основа на пълномощно с рег. № 9412 от 08.12.2004г., заверено от нотариус Н. А.. С Писмо с изх. № РД-10-61/10.06.2021г. е дадено копие от пълномощно с рег. № 1642 от 23.03.2004г., заверено от нотариус Н. А..
Ищецът сезирал Районна прокуратура Видин на 14.06.2021г. относно полученото от него пълномощно, по което прокуратурата се произнесла с Постановление от 12.08.2008г. за отказ да се образува досъдебно производство, поради изтекла погасителна давност.
Съдът е намерил, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган по повод изпълнение на преки служебни задължения, в резултат на което, ищецът бил лишен от възможност да упражни имуществените си права от неправомерните действия на друг сънаследник при получаване на Депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003г.
В заключение е приел, че при доказаност на незаконосъобразното бездействие и наличие на другите две кумулативни предпоставки на закона, исковата молба следва да бъде уважена до доказания претендиран размер.
Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно.
Основателни са твърденията на касационния жалбоподател Областна дирекция „Земеделие“– Видин, че исковата претенция не е доказана. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил неправилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и необосновано е уважил изцяло исковата претенция.
За да се ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност следва да се установи наличието на нормативноустановените предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действието или бездействието и вредата. При липсата на който и да е елемент отговорността по чл.1 ЗОДОВ не може да се реализира.
Видно от събраните доказателства с Решение № 29-Б/ 24.04.2001г. на Поземлена комисия– Видин, наследниците са обезщетени с 16 878 броя поименни компенсаторни бонове на обща стойност 16 878 лева, за което им била издадена Депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003г., връчена на В. П. въз основа на пълномощно с рег. № 1642 от 23.03.2004г., заверено от нотариус Н. А..
Съгласно чл. 19в, ал. 4 от ППЗСПЗЗ при починал собственик удостоверителният документ за извършената регистрация на поименните компенсационни бонове по сметките на техните притежатели, се получава от един от наследниците или от друго упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено пълномощно, валидно удостоверение за наследници и документ за самоличност. По делото не се спори, че този ред за получаване на Депозитарна разписка № 14773900С/ 17.12.2003г. е спазен изцяло и същата е надлежно връчена на един от наследниците на наследодателя Н. П..
Ответникът в касационното производство претендира вреди от бездействието на административния орган да му отговори на последователни писма, с които се иска информация за приключилата административна процедура по възстановяване на правото на собственост върху определени земеделски земи. Действително по подадените молби от страна на В. П. няма данни да е предоставен отговор до 07.05.2021г.
Първоинстанционният съд, неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Областна дирекция „Земеделие“ – Видин по иска, с който се претендира обезщетение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.
Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презюмират, а подлежат на пълно доказване - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с 1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. В случая не е налице доказана причинена имуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Имуществените вреди се претендира да са претърпени от В. П., вследствие на полученото обезщетение от В. П., чрез представяне на нотариално заверено пълномощно от нейна страна за всички наследници на общия наследодател. За това пълномощно, ищецът претендира, че е неистинно, тъй като той или неговата майка не са изразявали воля да упълномощават В. П. да се разпорежда с техните дялове от компенсаторните бонове по Депозитарна разписка № 14773900С/ 17.12.2003г.
В случая бездействието на административния орган да издаде отговор на отправените с отделните молби запитвания за получаване на обезщетение от В. П., не е в пряка и непосредствена връзка с посочените от него имуществени вреди, представляващи стойността на компенсаторните бонове - чл.4 от ЗОДОВ.
Не се споделят мотивите на административния съд, че ищецът е лишен от възможност да предприеме мерки за реализиране на имуществените си права спрямо лицето, което неправомерно е получило цялото обезщетение за недвижимите имоти на общия им наследодател.
Съгласно чл. 35, ал. 7 от ЗСПЗЗ поименните компенсационни бонове могат да се наследяват и в изпълнение на тази възможност и на изискванията на чл. 19в, ал. 4 от ППЗСПЗЗ административният орган е бил длъжен да предаде удостоверителния документ за компенсаторните документи на наследника, представил изискуемите документи за това, тъй като не е в неговата компетентност да установява истинността на представеното пред него пълномощно с рег. № 1642 от 23.03.2004г., заверено от нотариус Н. А..
Обстоятелството дали един документ е с невярно съдържание се установява само по предвидения в закона ред - или в исково производство по реда чл. 124, ал. 4 от ГПК или в наказателно производство по НК. Неистинността на документ, както предвижда чл. 124, ал. 4 ГПК, подлежи на оспорване по исков ред пред гражданския съд, който е компетентен да разгледа и иск за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане или неоснователно обогатяване - чл.45 и чл. 49 ЗЗД.
Решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска.
При този изход на делото, предвид направеното искане от касатора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва В. П. да бъде осъден да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Видин съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 133 от 08.12.2022г., постановено по административно дело № 6/ 2022г. по описа на Административен съд – Видин, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. от гр. Видин, предявен срещу Областна дирекция „Земеделие“– Видин, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който се претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 5 626 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, представляващо имуществени вреди, претърпени от бездействие на ответника, изразяващо се в неуведомяване за издадена Депозитарна разписка № 14773900С/ 17.12.2003г.
ОСЪЖДА В. П. от гр. Видин да заплати на Областна дирекция „Земеделие– Видин сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ