Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Я. Д. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 1074/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от община Сливен, чрез процесуален представител адв. Д., срещу решение № 255 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд Сливен (АС Сливен), с което е отхвърлена жалбата на общината, подадена против решение № 416 от 29.08.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, комисията), постановено по преписка № 260/2021 г. по описа на КЗД, в частта, с която е: 1. установено, че при осъществяване на своята дейност община Сливен е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Детска градина (ДГ) [наименование], находящ се на адрес: гр. Сливен, [улица], [номер], извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство; 2. наложена на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на О. С. поради установена дискриминация по признак увреждане имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, платими, на основание чл. 83 ЗЗДискр., по сметка на КЗД в Българска народна банка, с банков идентификационен код [номер] и [IBAN]; 3. дадено предписание на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на ответните страни, в 3-месечен (тримесечен) срок от постановяване на решението, да предприемат необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до горепосочения обект - ДГ [наименование] и в 1-месечен (едномесечен) срок от получаване на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., да уведомят писмено комисията за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба КЗД, чрез процесуален представител юрк. М., в писмено становище, оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно. Не претендира разноски. Ответникът А. Д. не излага становище.

О. Д. градина [наименование] (ДГ [наименование]), представлявана от директора, не излага становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АС Сливен установил, че производството пред КЗД било образувано след извършена проверка от представител на комисията на състоянието на архитектурната достъпност на обект Детска градина [наименование], находящ се на адрес: гр. Сливен, [улица]. В хода на проверката било констатирано, че детската градина се помещава в стара едноетажна сграда /общинска собственост и паметник на културата/, като в последната липсва изградена достъпна архитектурна среда за деца с двигателни увреждания, намиращи се в неравностойно положение. За тази констатация бил съставен протокол с вх. № 12-11- 1148/06.04.2021 г. по описа на КЗД, който заедно с доклад от 04.06.2021 г. бил представен на председателя на КЗД с предложение за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр.

С протокол от заседание на Комисията за защита от дискриминация, проведено на 07.06.2021 г. с разпореждане № 769/30.06.2021г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 260/2021 г. по описа на КЗД за производство по глава четвърта от ЗЗДискр. и разпределена за разглеждане на състав, съгласно т. I от Заповед № 22/24.06.2021 г. на председателя на КЗД.

На 23.06.2022 г. съставът на КЗД провел открито заседание по разглеждане на преписка № 260 по описа комисията за 2021 г. която с решение № 416/29.08.2022 г., е установила, че община Сливен е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднявала достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Детска градина [наименование], находяща се на адрес: гр. Сливен, [улица]., което било прието за дискриминация по признак увреждане и на основание чл. 47, т. 3 във връзка с чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. наложила на О. С. имуществена санкция в размер на 250 лева. На следващо място, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е дадено предписание в 3-месечен (тримесечен) срок от постановяване на решението, да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до горепосочения обект - ДГ [наименование] и в 1-месечен (едномесечен) срок от получаване на решението, в изпълнение на чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр., да се уведоми писмено комисията за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания.

При така установеното от фактическа страна, за да постанови обжалваното в настоящото производство решение, респективно да отхвърли подадената пред него жалба, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр.

Първоинстанционият съд е приел, че община Сливен, като субект на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, в сграда, която е общинска собственост и паметник на архитектурата от местно значение, каквато е и процесната сграда, дадена за безвъзмездно управление на Детска градина [наименование], не е осигурила подходящата среда, достъпна за хора с двигателни затруднения, което е довело до неравно третиране по признак увреждане по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак увреждане. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Както правилно е посочил административният съд, изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12/10.02.2012 г.), съгласно който държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е посочил легалната дефиниция на достъпна среда, дадена в 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /Наредбата/, а именно, че това е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Неосигуряването на такава среда, респективно поддържането на такава, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места е дискриминация, съгласно чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Настоящият съдебен състав счита за правилен и извода на решаващият съд по отношение на адресата на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, а именно - община Сливен. Няма спор, че процесната сграда е общинска собственост, респективно общината не е осигурила и не е поддържала достъпна среда на сграда - общинска собственост, като по този начин е допуснала нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка със защитен признак увреждане по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от същия закон и на чл. 37 от ЗЗДискр. Последното само по себе си, не противоречи на факта, че сградата е дадена за безвъзмездно управление на Детска градина [наименование], която също, като осъществяваща дейност в сградата, е адресат на решението на КЗД.

В заключение следва да се посочи, че изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място.

Предвид факта, че към момента на проверката и на постановяване на оспореният пред АС - Сливен административен акт, е липсвала изградена и поддържана достъпна архитектурна среда, то нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като дискриминация по признак увреждане, съобразно чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр, като наложената имуществена санкция е в минимален размер от 250 лв., предвиден в приложимия чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр за юридическо лице.

С оглед изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, като подробно е разгледал приложимите правни норми и направените от него изводи напълно се споделят от настоящият съдебен състав в тяхната цялост и същите не следва да се преповтарят по арг. на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липсата на претенция в тази връзка, респективно на представени доказателства за направени такива.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА