Главният прокурор на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно постановление по приложението на чл. 29, ал. 1 НК (Изм. - ДВ, бр. 28/1982 г.) поради това, че разяснението, дадено с Постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ поради изменението на закона вече противоречи на закона и води до противоречива съдебна практика.

Пленумът на Върховния съд на НРБ намира предложението за основателно.

I. В мотивите на Постановление № 2/1970 г., т. 1 от раздел II относно опасния рецидив Пленумът на Върховния съд на НРБ е приел, че "... ако извършеното престъпление е тежко поради това, че е повторно, както е по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и др., деянието следва да се квалифицира като опасен рецидив, щом като първото престъпление е било наказуемо с повече от пет години лишаване от свобода". Следователно, ако деецът извърши обикновена кражба на лично имущество в немаловажен случай по чл. 251 НК и повторността й е единственото квалифициращо обстоятелство, тя е опасен рецидив по чл. 253, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, щом като първото престъпление, за което е осъден, е било тежко умишлено престъпление. В този случай повторността като квалифициращо обстоятелство се отчита два пъти.

За да приеме това тълкуване, Пленумът на Върховния съд на НРБ е изходил от обстоятелството, че за да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, е необходимо деецът да е извършил тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление, независимо от това, дали се касае за общ или специален рецидив.

С. З. за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 95/1975 г.) в чл. 29 НК беше създадена нова ал. 3, според която, когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява едновременно признаците и на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив. С нея се възприе принципът, че повторността като квалифициращо обстоятелство се отчита само веднъж. Недопустимо е едно и също обстоятелство - повторността, да квалифицира деянието под два различни състава и да утежнява положението на дееца два пъти, защото противоречи на закона. С чл. 29, ал. 3 НК поради изменение на закона отпада и даденото с Постановление № 2 от 1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ разяснение по приложението на чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. От това следва, че неквалифицираната кражба на лично имущество в немаловажен случай по чл. 251 НК, извършена от дееца преди 01.07.1982 г., но след като е осъждан за тежко умишлено престъпление, не може да се квалифицира два пъти - веднъж като повторна по чл. 252, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, и поради това, че става тежко престъпление - да бъде квалифицирана втори път като опасен рецидив по чл. 253, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 252 НК. В този случай тя следва да бъде квалифицирана само като повторна по чл. 252, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 7 НК поради това, че не съдържа други квалифициращи обстоятелства освен повторността. При действието на чл. 29 НК преди 01.07.1982 г. кражбата по чл. 251 НК е опасен рецидив само при условията на чл. 29, ал. 1, б. "б" и "в" НК. Изложените съображения се отнасят и до квалифициране на неквалифицираната измама с предмет лично имущество по чл. 261, ал. 1 и 2 НК в немаловажни случаи, извършени от деец, който преди това е осъждан за тежко умишлено престъпление.

II. С изменението на чл. 29, ал. 1 НК със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Изм. и доп., ДВ, бр. 28/1982 г.), влезли в сила на 01.07.1982 г., са предвидени нови условия за квалифициране деянията като опасен рецидив.

1. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК е налице, когато:

а) деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;

б) наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода и

в) изпълнението на това наказание да не е отложено по чл. 66 НК.

Когато за предишното престъпление е наложено наказание, по-малко от една година лишаване от свобода, макар и без приложението на чл. 66 НК, или когато то е една или повече от една година лишаване от свобода и изпълнението му е отложено на основание чл. 66 НК, второто деяние не може да бъде квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК.

Със заличаване на думите "такова престъпление или друго тежко престъпление" законодателят е възприел принципа, че за опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК не е необходимо второто деяние да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Ако деецът е осъждан за тежко умишлено престъпление, второто деяние винаги ще бъде опасен рецидив, когато в Особената част на Наказателния кодекс за съответния вид престъпление е предвиден квалифициран състав за опасен рецидив. Второто деяние може да бъде опасен рецидив не само когато деецът е изтърпял наказанието лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, но и когато е осъден на лишаване от свобода без приложение на чл. 66 НК и е извършил деянието преди започване или по време на изтърпяване на наказанието.

2. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК. Размерът на наложените наказания лишаване от свобода е без значение. Изисква се обаче поне за едно от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по чл. 66 НК. Когато наложените наказания за предишните умишлени престъпления от общ характер са без лишаване от свобода, не следва да се вземат предвид. Непредпазливите престъпления и тези, които се преследват по тъжба на пострадалия, също са без значение.

3. Даденото от Пленума на Върховния съд на НРБ разяснение по прилагане на чл. 29, ал. 1, б. "в" НК вече е отпаднало поради отменяване на тази разпоредба.

По тези съображения и на основание чл. 58, т. 1 ЗУС Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

И. П. № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, раздел II, относно опасния рецидив така:

1. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК има, когато:

а) деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;

б) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване от свобода и

в) изпълнението на това наказание не е отложено по чл. 66 НК.

Не се изисква второто деяние да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а е необходимо да е едно от деянията, за които в особената част на наказателния кодекс е предвиден за съответното престъпление квалифициран състав за опасен рецидив.

Когато наложеното наказание за предишното престъпление е по-малко от една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, една или повече от една година лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК или друго по-леко по вид наказание, второто деяние не може да бъде квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК.

2. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК.

Размерът на наложените наказания лишаване от свобода по предишните осъждания е без значение за приложението на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК.

Когато наказанията за предишните умишлени престъпления са без лишаване от свобода или са наложени наказания за непредпазливи престъпления или за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, не се вземат предвид.

3. Обявява за отпаднала т. 3 от раздел II на Постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ относно опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "в" НК.