Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: МИРА РАЙ. П. при секретар И. А. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 1098 / 2023 г.

Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), гр. София, чрез процесуалния представител адв. Н. Б., срещу решение № 256 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 177/2022 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменено негово решение № 54/3/3110551/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/8610#14/19.05.2022 г. за налагане на финансова корекция. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на приложимия материалния закон и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. К., действаща като ЕТ "А. Х.". Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника адв. М., който моли съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът А. К., действаща като ЕТ "А. Х.", чрез процесуалния й представител адв. П. В., оспорва изцяло касационната жалба, по съображения, подробно развити в писмен отговор и допълнително поддържани в съдебно заседание от пълномощника. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно представени списък към отговора на касационната жалба.

Участващият в настоящото производство представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Настоящият състав намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - основателна.

Производството пред Административен съд - Смолян е образувано по жалбата на А. К., действаща като ЕТ "А. Х.", против Решение № 54/3/3110551/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/8610#14/19.05.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 132 562, 61лв, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т.2 и т.3 и чл. 41 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г., Наредбата/ и чл.59, ал.1, 2 и 3, т.4 от Наредба № 23/2009 за условията и реда за предоставяне на БФП, във връзка с чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на решение № 59/19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 342/2020 г. по описа на АС - Смолян, потвърдено с Решение № 226/ 12.01.2022г. на Върховния административен съд, първо отделение.

По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на първо отделение на Върховния административен съд, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 54/3/3110551/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/8610#2/03.09.2020 г., с който на ЕТ е определена окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по акта, в размер на 132 562, 82 лв.

По данни от приложените доказателства, съдът е установил, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано - в резултат на извършени проверки през периода 17- 20.06.2019г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ - неизпълнение на три от задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор № 54/3/311051 от 30.06.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: неизвършване на одобрени инвестиционни разходи съгласно Приложение 2 и Таблица за одобрени инвестиционни разходи; неизпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на 11,75% и неизпълнение на показателите за постоянна трудова заетост, заложени в бизнес плана, изчислени средно аритметично за същите три години в размер на 50 %. Отчел е, че между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор № 54/3/3110551 от 30.06.2014г.., клаузата на неговата т. 4.17 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект, като съгласно т. 4.25, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договора, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в този случай фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. /пълно наименование - Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-2013 г./.

Разглеждайки спора по същество, административният съд е формирал извод за незаконосъобразност на решението за финансова корекция. За да постанови този резултат, на първо място първостепенният съд е приел, че след като производството е образувано след изтичане на мониторинговия период, това води и до съществено опорочаване на акта. На следващо място, административният съд е обсъдил установеното от административния орган неизпълнение на показателите по одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г., касаещо приходите. Съобразил е, че за установеното неизпълнение на клаузите по т.4.17. вр. т.4.25 "а" и т.11 от Приложение 2 към горецитирания договор, респективно на чл.46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2, чл.2, т.2 и т.3 и чл.41, ал.1, т.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., на основание чл.59, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4 от Наредба № 23/18.12.2008г. и в изпълнение на съдебното решение по адм. д. № 342/2020г. на Административен съд - Смолян е определена и процесната финансова корекция. Според съда, констатираното нарушение по чл.16, ал.2 от Наредба № 30/2008г. не съставлява материално - правно основание по чл.59, ал.1 от Наредба № 23/2009г. за възстановяване на получената финансова помощ. В заключение съдът е обсъдил заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза, като е отчел, че според административния орган изпълнението за трите години средноаритметично е 11,75% от заложените приходи, а отчетените приходи по счетоводни данни, макар и незначително, се различават от посочените при проверките на ДФЗ, което налага извод, че констатациите на административния орган, обективирани в контролния лист и в решението са недоказани, което съответно прави и нарушението по акта недоказано.

Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Не може да бъде споделен извода на първостепенния съд, че в разглеждания случай липсва основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция, тъй като с изтичане на мониторинговия период се преклудира и възможността на административиня орган да образува производство. Съображенията за това са следните:

Според 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба /ДР/ на Правилата "мониторингов период" е период: а/ за договори, сключени преди 1 януари 2015 г. - от пет години, считано от датата на сключването им; б/ за договори, сключени след 1 януари 2015 г. - от пет, респективно три години /в зависимост от статута на предприятието по смисъла на Закона за малките и средните предприятия/, считано от датата на окончателното плащане. С оглед предмета на спора и в съответствие с чл. 7а, ал. 1 от Закона за нормативните актове, горепосочената норма попада в приложното поле на правото на Европейския съюз /ЕС, Съюза/ и при отчитане на принципите на примата и непосредствена приложимост на правото на Съюза, единствено прочитът й в неговия контекст може да разкрие в пълнота целите, съдържанието и правните й последици /справка - решение № 5/14.06.2022 г. на Конституционния съд по к. дело № 13/2021 г./. Също така, съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, при тълкуване на правото на Съюза винаги следва да се вземе предвид, че разпоредбите му са съставени на множество езици, като текстовете на различните езици са еднакво автентични и съответно - текст на правна разпоредба на Съюза на един от езиците не може да служи като единствена основа на тълкуване на разпоредбата или да му се отдава предимство пред текстовете на останалите езици, тъй като разпоредбите на правото на Съюза трябва да бъдат тълкувани и прилагани еднакво, с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. /в този смисъл решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19 Consorzio Italian Management/.

Отчитайки изложените по-горе основни положения, в контекста на правната уредба, приложима към процесния спор и данните по делото, настоящият съдебен състав счита за неправилно застъпеното от първоинстанционния съд схващане, че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да образува административно производство. ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да образува производство. При това счита, че единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП / обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. Посоченото съответства и на 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, 5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието "контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език, "seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански език, "begleitung" - немски език и др./, сред които са Регламент /ЕС/ № 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент /ЕС/ № 1306/2013, в сила от 01.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да образува производство и да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/, е въведеният в чл. 3, 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95. Изводът се вписва в логиката на пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент /ЕО/ 2988/95 /в този смисъл - 39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/.

Предвид това и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения или поне две от тях /неспазване на показателите за устойчива заетост, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за четири цели последователни финансови години - 2016, 2017, 2018 /, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, изтичащ на 30.06.2019г., то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. От значение в случая е не дали извършената през м. октомври 2019 г. проверка е извършена след изтичане на мониторинговия период, а дали нарушенията, установени от административния орган, са допуснати от дружеството преди изтичане на периода на мониторинг, както и че отговорът на този въпрос с оглед установеното по делото от фактическа страна, е несъмнено положителен. Още повече, че според клаузите на процесния договор ползвателят е поел задължението да спазва одобрения бизнес план за срок от 5 години, считано от момента на неговото сключване, тоест - до 30.06.2019 г.

За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от 12, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП /ДВ. бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г./ във връзка с 1, т. 2 ДР на Правилата, изтичането на мониторинговия период има значение и за определяне на приложимия ред, по който административният орган следва да поиска възстановяване на недължимо получената от ползвателя БФП. Но доколкото този въпрос е разрешен с влязлото в сила отменително съдебно решение, с което първоначално издаденият от органа АУПДВ е отменен, като незаконосъобразен /именно поради неспазване на приложимия ред за възстановяване на сумите/, същият не може да бъде преразглеждан в настоящото производство. В аналогичен смисъл е и постановеното Решение № 9637/31.10.2022г. по адм. д. № 3921/2022г. по описа на ВАС, Четвърто отделение.

Неправилен е и изводът на административния съд, че след одобряване на проекта и сключването на Договора е недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ преценка за икономическата жизнеспособност на проекта от гледна точка на заложените в бизнес плана показатели, по следните съображения:

Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от трите констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и ЕТ/ не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.

С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.17 и т. 4.25 буква "а"от договор № 54/3/3110551 от 30.06.2014г.,задължения на касатора да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на този договор и в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 към него и да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на едва 10.25 % /при определен от административния орган размер от 11,75%/, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на ЕТ е наложена финансова корекция в окончателен размер на 132 562, 82 лв. поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност. В тази връзка неправилни се явяват изводите на съда досежно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, като прогнозен документ. В противовес с изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, настоящият състав счита, че предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Настоящият състав споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, която е детайлно синтезирана в Решение № 9637/31.10.2022г. по адм. д. № 3921/2022г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от ЕТ и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 Наредба № 30/11.08.2022 г. са изводите на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на ответника по касация е наложена финансова корекция в горепосочения размер Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на А. К., действаща като ЕТ "А. Х.", по чл. 4.17 от договор № 54/3/3110551 от 30.06.2014г. и чл. 16,ал. 2, чл.2, т.2 и 3 и чл.41, ал.1, т.1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., обуславящо задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от търговеца финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, ЕТ не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в обратен смисъл административният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на ЕТ. С настоящия съдебен акт и предвид заявеното искане от пълномощника на на касатора, на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и заплатен депозит за ССчЕ в размер на 600 - разноски за първата инстанция, а така също и 530.50 лв. държавна такса и 4 626, 76 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, или общо сумата 5 957, 26 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 256 от 13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 177/2022 г. на Административен съд - Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от А. К., действаща като ЕТ "А. Х." срещу решение № 54/3/3110551/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/8610#14/19.05.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция.

ОСЪЖДА А. К., действаща като ЕТ "А. Х.", гр. Доспат, [улица], [ЕИК], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 5 957, 26 /пет хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ лева - разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА