Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. А. Членове: М. А. . РАДКОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя А. А. по административно дело № 1141 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юриск. Йовчева като процесуален представител, срещу решение № 7812 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 8543/2022 г. по описа на Административен съд София - град. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Сочи се, че издаването на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е свързано с провежданата от министъра на вътрешните работи политика на редуциране на длъжностите, която попада в кръга на упражняваните от него правомощия по целесъобразност, поради което преценката му относно съкращаването на щата не подлежи на съдебен контрол. Твърди се, че при издаване на оспорената заповед е спазена процедурата и не е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Оспорват се присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като се претендира тяхното намаляване.

Ответникът Е. А., чрез адв. П. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество в тази част е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена заповед № 8121 К 10631 от 02.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ал. 4 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Е. А., заемаща длъжността началник на сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР, ранг III младши, поради съкращаване на длъжността, считано от 15.09.2022 г.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че не е налице реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Приема, че заеманата от жалбоподателката длъжност не е премахната от щатното разписание, не е налице и намаляване на щатните бройки в отдел Социални дейности, а длъжностната характеристика за длъжността началник на сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности преди и след издаване на заповедта е почти идентична. Обосновава извод за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 4 АПК поради това, че служителката не е преназначена на друга подходяща свободна длъжност, каквито са налице към момента на прекратяване на служебното й правоотношение. Излага съображения за неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), приложима и спрямо държавните служители, като се позовава на решение от 09.03.2017 г. по дело № С-416/2015 г. на СЕС, постановено по преюдициално запитване на ВАС.

Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно.

За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо да са изпълнени кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната административна структура или ако съществува, то да е намален броят на служителите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, т. е. длъжността продължава да съществува, но е редуциран броят на служителите, които я изпълняват, и 2. длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, вече да не съществува или те да са дотолкова изменени, че да съставляват нова длъжност. В тази връзка съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая не е налице нито една от тези две предпоставки.

Безспорно е установено, че заеманата от жалбоподателката длъжност началник на сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР фигурира като нормативно определена позиция в щатното разписание и в поименното разписание на длъжностите на дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР към 30.09.2022 г., след издаване на заповедта, с която служебното й правоотношение е прекратено. Не се констатира и намаляване на общата численост на отдела от 49 щатни бройки. Следователно, правилен е изводът на съда, че длъжността като наименование (нормативно определена позиция) не е съкратена. В подкрепа на този извод е и обявеният на 09.11.2022 г. от Министерството на вътрешните работи конкурс за 1 вакантна длъжност - началник на сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности.

Не е налице и съкращаване на длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Представените по делото за длъжността началник на сектор Обществено хранене към отдел Социални дейности при дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР длъжностни характеристики преди и след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката не съдържат качествени различия при сравняването им и правилно съдът приема, че са почти идентични.

След като не е налице реално съкращаване на длъжността нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то липсва обективната предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., от което следва, че издадената на това основание заповед е материално незаконосъобразна.

Настоящият състав споделя извода на съда за нарушаване на принципа на съразмерност в чл. 6, ал. 4 АПК, изискващ при засягане на права да се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая дори да се приеме, че е налице съкращаване на длъжността, по-благоприятно за служителката би било тя да бъде преназначена на друга свободна длъжност при наличие на 4 вакантни длъжности в същия сектор и 3 вакантни длъжности в отдела за началник на сектор към датата на прекратяване на служебното й правоотношение, които не са предложени от органа по назначаване.

Правилно е заключението на съда за незаконосъобразност на заповедта и поради неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 КТ, задължаваща работодателя да получи предварително разрешение от инспекцията по труда преди да прекрати правоотношението със служителя, имащ съответното заболяване. По делото е установено, че жалбоподателката страда от заболяване, включено в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. Това обстоятелство е надлежно удостоверено по делото с приложено ЕР на ТЕЛК № 0064 от 10.01.2020 г., съгласно което на Ангелова е определена 50% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване: [заболяване].

Изложените съображения, свързани с приложимост на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и в случаите на прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл предвид изискването за равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и Директива 2000/78 ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, се споделят от настоящия състав. В този смисъл правилно съдът съобразява задължителните указания на СЕС, дадени в решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г., съгласно които член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, следва да се тълкува в смисъл, че допуска по принцип предоставянето на специфична закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, без съответна такава защита на държавните служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране. Ако обаче е налице такова нарушение, задължението за спазване на правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила да се разшири и спрямо държавните служители. Насоките на СЕС в цитираното решение обосновават извод за приложимост на особената закрила при уволнение по Кодекса на труда и спрямо държавните служители, доколкото различието в правната уредба, предоставящо закрила при уволнение само на тези лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, би поставило жалбоподателката, която е засегната от същото заболяване, но е държавен служител, в понеблагоприятно положение. Следователно, неспазването в случая на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както правилно приема административният съд.

Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.

Касационната жалба в частта, в която се претендира намаляване на присъденото в полза на жалбоподателката адвокатско възнаграждение, е с характер на искане за изменение на съдебния акт относно разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по него е първоинстанционният съд, поради което жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, производството - да се прекрати и да се изпрати на Административен съд София - град за разглеждане по посочения процесуален ред.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Е. А. направените такива за касационната инстанция в размер на 1000 лева, представляващи внесено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 7812 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 8543/2022 г. по описа на Административен съд София - град в частта относно присъдените разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1141/2023 г. на Върховния административен съд в тази част.

ИЗПРАЩА касационната жалба на министъра на вътрешните работи, представляваща искане за изменение на решението в частта за разноските на Административен съд София - град за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7812 от 19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 8543/2022 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е отменена заповед № 8121 К 10631 от 02.09.2022 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРТИН АВРАМОВ

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ