Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 1160 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Ню П. К. ЕООД, представлявано от управителя М. Р., срещу Решение № 7192 от 28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 8497/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № BG05М9ОР001-2-010-0708/19 от 16.07.2021 г., издаден от зам. главен директор на ГД ЕФМПП и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“ в Министерство на труда и социалната политика и „Ню П. К. ЕООД е осъдено да заплати на Министерството на труда и социалната политика сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.

В касационната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че съдът не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото. В противоречие на установените факти от решаващия състав, в диспозитива на писмо изх. № В005М90Р001-2.010-0708/18 от 25.03.2021 г. липсва посочено правно основание, въз основа на което е изаден обжалваният акт, а именно: главнииа в общ размер на 39 642.62 лв. и лихва по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 от данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - в размер на 6 463.95 лв. Според касатора е неправилен формираният от съда извод, че извършеното авансово плащане се явява окончателно и подлежи на възстановяване и събиране по реда на ДОПК. В касационната жалба са изложени съображения, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Твърди се, че АУПДВ се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК поради нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) за извършените разходи от дружеството във връзка с изпълнението на процесния договор. Твърди се, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, тъй като министърът на труда и социалната политика е делегирал правомощията си на ръководител на УО на заместник главния директор, но не го е определил като орган, който е компетентен да установява публичните държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК. Сочи се, че в обстоятелствената част на обжалвания АУПДВ не се съдържат данни за елементите от фактическия състав по упражняване на публичното право по установяване на публично държавно вземане по критериите на чл. 162, ал.2, т. 8 ДОПК. В мотивите на акта не е посочена информация за размера на отпуснатата финансова помощ на дружеството. Няма данни каква част от нея са средства за европейско финансиране и каква част е национално съфинансиране, както и няма фактическо твърдение на органа с какви действия или бездействия „Ню П. К. ЕООД не е изпълнило конкретно посочени задължения по административния договор. В същото време отразеното от органа правно основание за установяване на държавното вземане е чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/22.05.2018 г., според която бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена без правно основание или при отпаднало основание. В обстоятелствената част на акта, според касатора, от една страна няма фактическо твърдение дали определената за възстановяване сума от 39 642.62 лв. е недължимо платена без правно основание и от друга страна кое е това отпаднало основание. Позовава се на практика на Върховния административен съд във връзка с липсата на фактически и правни основания за издаване на индивидуален административен акт. Иска се съда да отмени оспореното решение и да постанови друго с което да отмени АУПДВ.

В хода на настоящото производство дружеството, чрез управителя Рашева, моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира да му бъдат присъдени разноските, направени в първоинстанционното производство.

Ответникът - ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. в Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ с изх. № BG05М9ОР001-2-010-0708/19 от 16.07.2021 г., издаден от зам. главен директор на ГД ЕФМПП и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“ в Министерство на труда и социалната политика, с който е установено изискуемо вземане от „Ню П. К. ЕООД в размер на 39 642.62 лв. и е определана лихва в размер на 6 436.95 лв. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 166, ал. 2, изр. последно и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. и във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), във връзка със задължения на дружеството, в качеството му на бенефициент по договор за безвъзмездна помощ № BG05M9OP001-2.010-0708-С01.

Административният съд е установил, че процесният АУПДВ е издаден въз основа на влязло в сила решение за прекратяване на административен договор рег. № ВG05М9ОР001-2.010-0708/4 от 22.11.2019 г. на заместник министъра на МТСП и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, сключен с „Ню П. К. ЕООД. Съгласно т. 2 на посоченото решение, в срок до 14 дни, „Ню П. К. ЕООД, следва да възстанови направените по проекта авансови плащания в размер на 39 642.62 лв. ведно с натрупаните до момента на възстановяването лихви. С Решение № 2573 от 19.05.2020 г., постановено по адм. дело № 13888/2019 г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на „Ню П. К. ЕООД срещу посоченото решение за прекратяване на административен договор. Касационната жалба срещу съдебното решение е оставена без разглеждане с разпореждане № 11281 от 26.08.2020 г., постановено по адм. дело № 8219/2020 г. по описа на Върховния административен съд.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Съдът е приел, че в разглеждания случай и следствие от решението за прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), извършеното авансово плащане се явява окончателно и подлежи на установяване и събиране по реда на ДОПК.

Административният съд е обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че въз основа на него се установява, че извършените авансови плащания към дружеството, в качеството му на бенефициент по ДБФП са в размер на главница 39 642.62 лв. Определена е лихва за забава в размер на 6 474.96 лв. Вещото лице е посочило, че дружеството не е извършило доброволно плащане на задължението в законоустановения срок.

Съдът е приел за неоснователно оплакването на дружеството, че не е било надлежно уведомено за откриване на производството по издаване на процесния АУПДВ. В тази насока се е позовал на представени от ответника доказателства, в т. ч. обратна разписка за получаване на писмо № ВG05М9ОР001-2.010-0708/18 от 25.03.2021 г., с дата на получаване - 29.03.2021 г. и разпечатка от системата на „Български пощи“ ЕАД във връзка с движението и получаването на доставката.

Съдът е изложил съображения, че АУПДВ е мотивиран, тъй като конкретните фактически и правни съображения, в т. ч. и индивидуализация на задължението и от какво произтича то, се съдържат в писмо изх. № ВG05М9ОР001-2.010-0708/18 от 25.03.2021 г. от РУО на ОП РЧР, връчено на жалбоподателя на 29.03.2021 г., като в процесния АУПДВ изрично е направено препращане към това писмо.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните в хода на производството доказателства и правилно е приложил материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. По делото е представена Заповед № РД01-268 от 04.04.2018 г., с която министърът на труда и социалната политика е възложил на З. Р. – зам. министър на труда и социалната политика да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган и Договарящ орган по Оперативна програма „Ръзвитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. в пълния обхват от функции по чл. 125 от Регламент 1303/2013 г. В заповедта изрично е посочено, че Русинова има правомощия да издава актове за установяване на публични вземания по чл. 166 ДОПК. Приложена е и Заповед № РД03-2 от 01.12.2020 г., с която министърът на труда и социалната политика определя Ц. С. – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски програми и проекти“ да изпълнява функциите на РУО по Оперативна програма „Ръзвитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., в пълния обем функции по чл.125 от Регламент 1303/2013, в т. ч. и да установява и издава актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ДОПК, като в отсъствието му тези правомощия да се изпълняват от А. М.. Видно от болничен лист, издаден на Ц. С., същият е бил в отпуск по болест от 08.07.2021 г. до 23.07.2021 г. Ето защо, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че на 16.07.2021 г., когато е издаден спорният АУПДВ, Ц. С. е отсъствал, поради което А. М. е разполагала с необходимата компетентност да постанови административния акт.

Административният съд правилно е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав напълно споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд, че дружеството е било надлежно уведомено за откриване на производството по издаване на процесния АУПДВ, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК, препраща към тях и не следва да ги повтаря.

Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (обн. ДВ бр. 44/29.05.2018 г.) и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 2 ДОПК. Залегналите в Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. правила се прилагат за оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС) и за програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които са програмите между Р. Б. – Р. С. Р. Б. – Р. Т. и Р. Б. – Б. Ю. република Македония.

По отношение на сключения от „Ню П. К. ЕООД с министерство на труда и социалната политика договор от 19.06.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, са приложими именно разпоредбите на Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., относно изпълнение на договорните клаузи, свързани с изплащането на договорената безвъзмездна финансова помощ. В Г. Т. Раздел I, чл. 19-25 от Наредбата е уредена процедурата по верификация на разходите, която най-общо включва управленски проверки, както на представената документация при междинно и окончателно плащане, така и проверка за спазване на условията на договора, а също и проверка на място. Процедурата приключва с акт, с който се верифицират разходите по искания на бенефициерите или се отказва тяхната верификация – чл. 42 от Наредбата. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 2 бенефициерът възстановява вземанията по чл. 35, ал. 1, т. 2 в 14-дневен срок от влизането в сила на акта, с който са установени вземанията.

По делото е установено по категоричен начин, че с влязло в сила решение рег. № ВG05М9ОР001-2.010-0708/4 от 22.11.2019 г. на заместник министъра на МТСП и ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“, е прекратен горепосоченият административен договор. Следователно, налице е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение. В нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. е посочено кога възниква задължение на бенефициера да възстанови предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа – при определена индивидуална финансова корекция (т.1); при недължимо платена или надплатена, както и при неправомерно получена или неправомерно усвоена сума (т. 2). В разглеждания случай е установено основанието по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както изрично е отразено в оспорения АУПДВ. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от подзаконовия акт сочи, че в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, т. е. с акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно, след като е налице основание за възстановяване на суми, получени от касационния жалбоподател в изпълнение на прекратен административен договор, то установяването на същите като публучно вземане следва да стане именно по реда на чл. 35, ал. 3, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Този ред е спазен от административния орган, а доводите на касатора за приложимост на реда по ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) са неоснователни. В този смисъл и Решение № 11154 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2022 г., I о., Решение № 2205 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2021 г., VIII о.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК публични държавни и общински вземания са и недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз и лихвите за посочените по-горе вземания. В случая е налице влязъл в сила административен акт - решение рег. № ВG05М9ОР001-2.010-0708/4 от 22.11.2019 г. на заместник министъра на МТСП и ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“, с който е прекратен административният договор, сключен между страните и е разпоредено възстановяване на предоставените по проекта авансови средства. След прекратяването на договора, изплатените на бенифициера суми се явяват неправомерно получени и като такива съставляват публично държавно вземане, подлежащо на установяване с акт издаден по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза по отношение на разходите, направени от дружеството в изпълнение на сключения административен договор. Както се посочи, този договор е прекратен с влязъл в сила административен акт, поради което дейностите, извършени от бенефициента по него, респ. вида и размера на извършените разходи, не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

Като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7192 от 28.11.2022 г., постановено по адм. дело № 8497/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Ню П. К. ЕООД, [ЕИК], да заплати на Министерство на труда и социалната политика сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА