Р Е Ш Е Н И Е

№ 60153

гр. София, 07.02. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия М. Ж. т. д. № 2492 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60440 от 7. 07. 2021 г. по т. д. № 2492/2020 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 11880 от 19. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 2769/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1885 от 14. 03. 2019 г. по гр. д. № 2429/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е осъдено да заплати на В. Т. И., по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и § 22 от ПЗР на КЗ, сумата от 19000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 26. 07. 2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетението от 7. 12. 2016 г. до окончателното му изплащане. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 1885 от 14. 03. 2019 г. по гр. д. № 2429/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е осъдено да заплати на В. Т. И. сумата от 420 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за метален имплант, от настъпило на 26. 07. 2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 7. 12. 2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Определението е връчено на касатора на 20. 07. 2021 г. и не е обжалвано.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че обезщетяването на ищеца от страна на прекия причинител на вредата не води до погасяване на правото на увреденото лице да търси повторно обезщетение от застрахователя. Сочи, че съгласно приетата по делото разписка от 24. 03. 2017 г. ищецът получил от делинквента сумата от 2000 лв. за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП от 26. 07. 2016 г., като заявил, че няма други претенции във връзка с уврежданията си. Като се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 30. 01. 2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, поддържа, че при постигната между ищеца и делинквента спогодба относно репарирането на претърпените вреди и изрично изявление на увредения, че няма повече претенции, спогодбата има погасяващо действие относно правото на увредения да търси допълнително обезщетение, на основание неправилното оценяване на претърпяната вреда при постигане на договореността. Сочи, че доколкото по делото не било доказано, че постигнатата между ищеца и делинквента спогодба касае единствено прекратяването на наказателното производство, а и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 НПК не поставяла условия в тази насока с оглед прекратяването на същото, въззивният съд не би могъл да формира убеждение за сключено споразумение с единственото намерение да се прекрати наказателното производство. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касация В. Т. И. е депозирал отговор на касационната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Поддържа становище за правилност на изводите на Софийски апелативен съд, че изявлението му в представената по делото разписка за получаване от делинквента Б. Х. на сумата от 2000 лв. за причинените му вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26. 07. 2016 г., погасява отговорността на застрахователя по предявения пряк иск само за платената част от обезщетението, но не и за цялото дължимо такова, както и че се касае до документ, съставен само с оглед прекратяване на наказателното производство, образувано във връзка с произшествието. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД.

С определение № 60440 от 7. 07. 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по значимия за изхода на спора въпрос относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите над изплатеното от делинквента обезщетение въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови въззивното решение, решаващият състав е приел, че са налице предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за уважаване на прекия иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по повод причинените на ищеца В. Т. И. телесни увреждания – фрактура на дясна подбедрица. Посочил е, че по делото се установява, че на 26. 07. 2016 г. на път ІІІ-74, км. 22, близо до кръстовище с път ІІ–48 е настъпило ПТП, като водачът на лек автомобил „О. К. , с рег. [рег. номер на МПС] Б. З. Х., при движение в посока от [населено място] към [населено място], в зоната на ляв завой, в разрешен участък за изпреварване на мотоциклет предприема изпреварване на мотоциклета, като след изпреварването водачът на мотоциклета се блъска в задната част на лекия автомобил, при което е пострадал ищецът. В решението е направен извод, че са се осъществили всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача Б. Х., тъй като по делото е установено противоправното му поведение /нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП/, явяващо се единствената причина за настъпване на процесния противоправен резултат при необорена презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на причинителя на увреждането. Апелативният съд е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на лекия автомобил е била обезпечена от ответното дружество чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че са настъпили твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от пострадалия болки и страдания.

След като е направил заключение за пораждане на предявеното спорно материално право на ищеца по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, въззивният съд е счел, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв., като е съобразил предписаните в чл. 52 ЗЗД критерии. Мотивирал е преценката за този размер на справедливото обезщетение със следните обстоятелства: вида на причиненото увреждане – счупване на голям пищял на дясната подбедрица в горната му част с леко разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; претърпяната от ищеца оперативна интервенция; продължилия 4 месеца лечебен и възстановителен период, без да са налице усложнения за здравословното му състояние; изпитваните от пострадалия интензивни болки и страдания, както и изживян стрес при ПТП; остатъчния траен белег в областта на извършената операция и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2016 г. Съдът е приел за неоснователно релевираното от ответника материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е установено пострадалият да е допуснал нарушение на правилата за поведение, уредени в чл. 15, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Въззивният съд е посочил, че не споделя правния извод на СГС, че с постигнатата спогодба, обективирана в разписка от 24. 03. 2017 г., въз основа на която ищецът е получил от делинквента сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, окончателно са уредени породените гражданскоправни отношения за репариране на тези вредоносни последици. В решението е прието, че принципните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 30. 01. 2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, намират приложение и когато спогодбата е сключена между застрахования-делинквент и пострадалия, но погасителен ефект по отношение на застрахователя не настъпва, когато по споразумение между пострадалия и делинквента последният заплати съответна сума с единственото намерение да се прекрати образуваното наказателно производство срещу причинителя на вредите по реда на чл. 343, ал. 2 НК. Изложено е разбирането на решаващия състав, че именно тези правни последици са целени с постигнатата спогодба, като в нейното основание (причина, кауза) по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД не се включва намерението да отпадне отговорността на лицата, които носят обезпечително-гаранционна отговорност за причинените вредоносни последици от противоправното поведение на делинквента – в настоящия случай на застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочено е, че въз основа на процесното споразумение (разписка) на същия ден досъдебното производство е било прекратено с постановление на прокурор при РП – [населено място] от 24. 03. 2017 г. За да уважи иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 19 000 лв., въззивният съд е съобразил, че в процесната разписка е обективирано извънсъдебното признание на ищеца, че е получил от делинквента част от дължимото обезщетение за причинените му вреди в размер на 2000 лв., от които с оглед липсата на разграничение в документа 1000 лв. следва да се отнесат за плащане на обезщетението за неимуществени вреди.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 30. 01. 2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. С. Т. решение № 2 от 6. 06. 2012 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСТК на ВКС прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка от носителя на тези права е от кого да потърси репариране на вредите. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Направено е позоваване на мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1823. 12. 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които, когато обхватът и размерът на вредите е един и същи, те имат обвързващо действие по отношение на материалното право. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие. Прието е, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, така и от делинквента по чл. 45 и сл. ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключена застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.

Посочените разяснения в задължителната практика на ВКС намират приложение и при сключено споразумение между пострадалия и делинквента. От тях се извежда, че при валидно сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и делинквента, в което те са постигнали съгласие за заплащане на обезщетение за вредите от непозволеното увреждане и увреденият е заявил изрично, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да иска заплащане на обезщетение за същите вреди по съдебен ред от застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. С оглед изяснената функционална връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение изплащането от делинквента, от когото увреденият е потърсил репариране на претърпените вреди, на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, погасява както деликтното му право срещу причинителя на вредата, така и прякото право на увредения срещу застрахователя. Удовлетворяването и изявлението на увреденото лице, че счита полученото обезщетение за съответстващо на получените от него вреди, погасява материалното му право да получи допълнително обезщетение от застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КТ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. По изложените съображения пострадалият няма право да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите над изплатеното от делинквента въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

По същество на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от задължителните указания и разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 30. 01. 2017 г. на ОСГТК на ВКС и решението в допуснатата до обжалване част е неправилно.

Основателни са касационните доводи, че след правилна преценка за пораждане на спорно материално право на ищеца В. Т. И. по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ предвид осъществяването на елементите от фактическия състав за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя, въззивният съд в нарушение на материалния закон е уважил предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 19 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 26. 07. 2016 г., след като ищецът е бил обезщетен за процесните по делото неимуществени вреди от делинквента въз основа на сключено между тях споразумение, в което ищецът е заявил, че в полученото от него обезщетение от причинителя на увреждането са включени всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП.

По делото е установено, че ищецът В. Т. И. е сключил с делинквента Б. Х. споразумение, обективирано в разписка от 24. 03. 2017 г., въз основа на която пострадалият е получил от Х. сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, като е заявил, че взаимоотношенията между тях във връзка с причинените му телесни увреждания са уредени и повече претенции няма да има. Решаващият състав е формирал извод, че ответникът е обвързан от представената спогодба с оглед позоваването му на нея като правопрекратяващ юридически факт. Приел е, обаче, че спогодбата няма погасителен ефект по отношение на отговорността на застрахователя за причинените вреди от делинквента, тъй като заплащането на сумата е станало с единственото намерение да се прекрати образуваното наказателно производство срещу причинителя на вредите по реда на чл. 343, ал. 2 НК. Последните съображения на въззивния съд и обусловеният от тях резултат, постановен с допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, сочат на разрешаване на поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС.

В подписаното от делинквента и увреденото лице извънсъдебно споразумение, обективирано в разписка от 24. 03. 2017 г., е намерила израз ясната и ненуждаеща се от тълкуване воля на страните за изплащане на обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 26. 07. 2016 г., причинени на пострадалия, както и изричното съгласие последният да бъде обезщетен напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението – 2000 лв. Постигнатото споразумение разкрива волята за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане и удостоверява изплащането от делинквента на уговореното обезщетение, които имат значение за погасяване както на деликтното, така и на прякото право на увредения срещу застрахователя. Касае се до валидно споразумение за репариране на всички вреди в резултат на причиненото виновно ПТП. Ищецът не релевира доводи за опорочаване на волята му по споразумението, съответно за недействителност на същото. Липсват и въведени от ищеца твърдения неимуществените вреди, за които претендира обезщетение от застрахователя, да са различни от тези, предмет на споразумението. Извод за новонастъпили неимуществени вреди – проявили се след датата на подписване на споразумението /24. 03. 2017 г./, които да са следствие от процесното ПТП, е изключен и с оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на ПТП, настъпило на 26. 07. 2016 г., ищецът е претърпял счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горната му част с леко разместване на фрагментите, довело до затруднения в движението на крайника за срок от 4 месеца, проведена му е операция, като общият лечебен и възстановителен период е протекъл за 4 месеца, без да са настъпили усложнения за здравословното състояние на пострадалия. Следователно споразумението погасява отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение над уговореното със споразумението и изплатено въз основа на него от делинквента.

На валидността на споразумението и на правните му последици не се отразяват посоченото в разписката, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство и че ищецът В. И. е пострадал от престъпление, и данните, че с постановление на прокурор при РП - [населено място] от 24. 03. 2017 г., на основание чл. 343, ал. 2 НК, е прекратено наказателното производство по ДП № 253/2016 г. на РУ, [населено място], водено срещу Б. З. Х. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, по искане на пострадалия В. И.. Този извод следва от изразената воля на страните по извънсъдебното споразумение за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетяването на всички вреди от деликта, както и от липсата на обективирано в него изявление на пострадалия, че желае образуваното срещу Х. наказателно производство да бъде прекратено. Същевременно, разпоредбата на чл. 342, ал. 2 НК не предвижда като условие за прекратяване на наказателното производство за престъпления по чл. 343, ал. 1 НК по искане на пострадалия обезщетяването на причинените с престъплението вреди. В този смисъл не могат да бъдат споделени и изложените от въззивния съд съображения, че единственото намерение – правното основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД на постигнатата спогодба е да се прекрати наказателното производство срещу причинителя на вредоносните последици. Без значение за правото на пострадалия да получи допълнително обезщетение от застрахователя е обстоятелството, че в основанието на постигнатата спогодба с делинквента не се включва намерението да отпадне отговорността на застрахователя по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в какъвто смисъл са мотивите на решаващия съд. За да настъпи погасителният ефект на плащането на уговореното със споразумението между делинквента и увреденото лице обезщетение по отношение на застрахователя, не се изисква намерение за отпадане на отговорността на последния. По тези съображения с получаването от прекия причинител Х. на сумата от 2000 лв., за което се съдържа признание на ищеца в разписката, и с оглед изричното изявление на пострадалия И., че тази сума покрива изцяло вредите от ПТП, отговорността на ответника, застраховател за заплащане на обезщетение над изплатеното от делинквента е погасена.

Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която е уважен предявеният от ищеца срещу касатора иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 19 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като вместо това се постанови отхвърлянето на този иск като неоснователен.

С оглед резултата по делото, при съобразяване, че въззивното решение е влязло в сила в частта, с която на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 420 лв., актът на Софийски апелативен съд следва да бъде отменен и в частите, с които на адвокат М. Г. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, е присъдено адвокатско възнаграждение за първата инстанция за разликата над 300 лв. до 910, 18 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 300 лв. до 910, 18 лв. Изходът на делото и частичното влизане в сила на въззивния акт налагат отмяна на решението на САС и в частите, с които касаторът е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на СГС за разликата над 50 лв. до 776, 80 лв., държавна такса в полза на бюджета на САС за разликата над 25 лв. до 388, 40 лв. и съдебни разноски в полза на бюджета на САС за разликата над 3, 34 лв. до 154, 52 лв.

На касатора „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 591, 65 лв., включващ разноски за вещи лица за въззивната инстанция в размер на 211, 65 лв. /посочената сума е разликата между дължимите с оглед резултата по делото 345, 32 лв. и присъдените от САС 133, 67 лв./ и разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 380 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 11880 от 19. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 2769/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 1885 от 14. 03. 2019 г. по гр. д. № 2429/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е осъдено да заплати на В. Т. И., по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и § 22 от ПЗР на КЗ, сумата от 19 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 26. 07. 2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетението от 7. 12. 2016 г. до окончателното му изплащане, както и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. Г. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, адвокатско възнаграждение за първата инстанция за разликата над 300 лв. до 910, 18 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 300 лв. до 910, 18 лв., държавна такса в полза на бюджета на СГС за разликата над 50 лв. до 776, 80 лв., държавна такса в полза на бюджета на САС за разликата над 25 лв. до 388, 40 лв. и съдебни разноски в полза на бюджета на САС за разликата над 3, 34 лв. до 154, 52 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. И. срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 19 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26. 07. 2016 г.

ОСЪЖДА В. Т. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] разноски за въззивната инстанция и касационната инстанция в размер на 591, 65 лв. /петстотин деветдесет и един лева и 65 ст./ и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.