О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2164 [населено място], 31.07. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

М. Ж.

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №920 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД, [населено място], с която същият моли да бъде изменено Определение № 835 от 04.04.2024 г. по т. д. №920/2023 г. по описа на ВКС на РБ, в частта за разноските, като касационният жалбоподател „МИЗ“ ООД бъде осъден да заплати на „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД сумата в общ размер на 19 530 лв., представляваща сбор от уговорени адвокатски възнаграждения за предявени кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане остатък от цена за продадена царевица по седем фактури и сумата в размер на 3 690 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защита по отхвърления насрещен иск на „МИЗ“ ООД.

Ответникът „МИЗ“ ООД, [населено място], оспорва основателността на молбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:

С Определение № 835 от 04.04.2024г. по т. д. №920/2023г. не е допуснато касационно обжалване на решение №59 от 20.02.2023 г. по в. т.д. №636/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която „МИЗ“ ООД е осъдено да заплати на „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 186 040, 40 лева, представляваща неизплатена продажна цена на предадено количество царевица по договори за търговска продажба на царевица, обективирани в издадените от продавача „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД фактури, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата 4372,44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на продажната цена на царевицата в размер на законната лихва върху присъдените главници, считано от падежа на всяка една фактура до 21.12.2021г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 22.12.2021г. - датата на исковата молба, до окончателното заплащане на дължимите суми, както и в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „МИЗ“ ООД против „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 38 000 лева, като платена без правно основание по договор за продажба на 84 580 тона царевица, обективиран във фактура №2332 от 12.08.2021 г.

В определението настоящият съдебен състав е изложил съображения, че на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство в общ размер на 19 530 лв. по банков път.

Молбата за изменение на определението е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба. Към същия са приложени два договора за правна защита и съдействие от една и съща дата – 19.04.2023 г., както и списък по чл.80 от ГПК, в който са посочени направени разноски в размер на 3 690 лв. по насрещен иск, предявен от „МИЗ“ ООД, както и размер на адвокатското възнаграждение по всяка една от претенциите за заплащане на възнаграждение по процесните фактури, общият размер на които възлиза на 19 530 лв.

Съгласно постоянна практика на ВКС по приложението на чл.69 от ГПК, при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл определение №617 от 27.10.2017 г. по ч. т. д. №1848/2017 г. на ВКС, II т. о. определение №359 от 30.07.2018г. по ч. т. д. №1663/2018г. на ВКС, I т. о. определение № 167 от 25.03.2016г. по ч. т. д. №192/2016г. на ВКС, ІІ т. о. и потвърденото с него определение № 283 от 30.11.2015г. по т. д.784/2015г. на ВКС, ІІ т. о., и др./. Когато вземането по всяка от посочените и представени от ищеца фактури е предмет на защита с отделен иск, няма пречка адвокатското възнаграждение да бъде определено и уговорено за всяка от главниците поотделно. Аналогично е разрешението при обективно кумулативно съединяване на искове, включително и чрез предявяване на насрещен иск. В този случай обаче, тъй като претенциите са предявени за общо разглеждане в едно исково производство, съответно сключен е един общ договор за правна защита и съдействие, то приложение намира правилото на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, според което плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв, но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Следователно при общ размер на възнаграждението за процесуално представителство по едно дело от 19 530 лв. за главните искове и 3 690 лв. по насрещния иск, за да бъде уважено искането на молителя за присъждане на разноски, освен договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК, следва да бъде представено и извлечение от банкова сметка за постъпило плащане във връзка с уговорения адвокатски хонорар, тъй като в настоящата хипотеза договорът за правна защита и съдействие не изпълнява функцията на разписка.

Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД, [населено място], за изменение на определение № 835 от 04.04.2024г. по т. д. №920/2023г. по описа на ВКС на РБ, в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.