ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 565
гр. София, 19.07.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като разгледа докладваното от И. П. К. търговско дело № 20228002902183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Е. Б. ЕАД/н/, представлявано от синдика Н. Г., срещу решение № 154 от 13.05.2022г. по в. т.д.№ 569/2021г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т. д.№ 861/2019г. на ОС Варна за отхвърляне на: -главен иск за прогласяване нищожността на сключения с „М Лизинг" ЕАД (с предходни фирмени наименования съответно „И Ар Би Лизинг"ЕАД и „И Еф Д. Л. ЕАД) договор за лизинг от 24.03.2008г. с предмет УПИ, находящ се в град Варна, ул. „Б. М. № 22 и ул. „Л. К. № 4, ведно с построената в него административна сграда, на основание чл.26,ал.1, предл. първо ЗЗД във чл.152 ЗЗД поради уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона;
-предявения в евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия договор на основание чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД поради привидност на договора за лизинг, като прикриващ съглашение на договор за заем; -главен иск с правно основание чл.26 ал. 1,предл. първо във вр. с чл.152 ЗЗД за прогласяване на сключения с „М Лизинг"ЕАД договор от 27.03.2008г. за покупко продажба на същия имот в град Варна, предмет на нот. акт № 196 по нот. дело № 167/2008г., поради постигнато съглашение, с което е предвиден различен от посочения в закона начин за удовлетворяване на кредитора; -предявения в евентуалност иск с правно основание чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД за нищожност поради привидност на покупко-продажбата като прикриваща обезпечение по договор за заем;
-главен иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.17,ал.2 ЗЗД, за приемане за установено между страните по спора - „Е. Б. ЕАД/н/, „М Лизинг" ЕАД и „Ю. Б. ЕАД, че банката, в качеството си на правоприемник на „И Ар Би Л. Б. ЕАД, не е собственик на същия имот.
В касационната жалба е въведен довод за неправилност на основанията по чл.281,т.З ГПК. Касаторът излага хронологично факти за сключен на 17.10.2007г. между „П. Х. АД и „Българска пощенска банка" АД (с правоприемник „Ю. Б. ), договор за кредит в размер на 21 млн. евро за срок от 6м., който съгласно условията на кредита, е обезпечен частично (до размер на 3 946 253 евро) с учредена няколко дни по-късно ипотека върху имот на ипотекарния длъжник „Е. Б. АД - УПИ, находящ се в град Варна, ул. „Б. М. № 22 и ул. „Л. К. № 4, ведно с построената в него административна сграда; сключване на договора за лизинг с лизингово дружество - свързано лице с банката, съгласно който лизингодателят да придобие от ипотекарния длъжник собствеността върху сградата, предмет на нотариалния акт за учредяване на ипотеката при доставна цена 3 157 002 евро, която ще бъде заплатена по доверителна сметка, открита в същата банка и ще бъде насочена за погасяване на обезпечената част от кредита на „П. Х. АД. Касаторът поддържа, че именно с тези облигационни правоотношения се погасява част от кредитния дълг, за който е учредена ипотеката, и едновременно с това дъщерната фирма на банката (лизингодателят) придобива собствеността на ищеца (лизингополучателя), а последният започва да изплаща лизинговите вноски за собствения си до този момент имот, а по силата на договора за лизинг, след изплащането на лизинговите вноски, е налице предварителен договор за покупка на лизинговия актив. Цялото правоотношениео по описанието на касатора приключва с договора за покупко продажба за сумата 3 157 002 евро, в нотариалния акт за сключването на който е отразено, че тази сума е заплатена по специалната доверителна сметка, открита при банката с договор от 25.03.2008г., подписан от ищеца, лизинговото дружеството като страни по продажбата, банката и кредитополучателя „П. Х. , а след освобождаването на парите по доверителната сметка след продажбата на имота, банката е дала съгласие за вдигане на ипотеката, тъй като обезпечената с нея част от кредита е изплатена. Касаторът поддържа, че доверителната сметка е договор за погасяване на кредит, който вече е обезпечен с договорна ипотека на имота във Варна, като е реализиран договор за продажбата му, и че договорът за доверителна сметка е финансовият механизъм, уговорен за изплащането на кредита, който е обезпечен по няколко начина - ипотека, предварителен договор и договор за лизинг; че договорът за „ескроу сметка" включва в себе си договор за кредит, договор за обезпечение, предварителен договор, уговорка за сключване на лизингов договор „и др". Обобщава, че прехвърлянето на имота е станало непосредствено след сключването на договора за доверителна сметка и на договора за лизинг за сума, която вече е преведена, за да се погаси част дълга на кредитополучателя, който дълг е бил обезпечен с учредена върху същия имот договорна ипотека. Според касатора от „разменената между страните кореспонденция" става ясно, че между страните е налице уговорка за обратно изкупуване на сградата след погасяване на вноските по „така наречения договор за лизинг", който всъщност е договор, обезпечаващ вземането по кредита, а същевременно лизингодателят е в неизпълнение на всички свои задължения по договора за лизинг, по договора за доверителната сметка и всички допълнителни договорености по анексите към лизинговия договор. Като касационен довод за необоснованост се поддържа, че разгледани в съвкупност сключените договори установяват, че в нарушение на чл.152, предложение второ ЗЗД е сключено нищожно съглашение като всеки договор е част от него и общо, с което се реализира предварително удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона - собственият на ищеца имот е обременен с договорна ипотека в полза на кредитополучателя и единственият предвиден от закона способ за удовлетворение на кредитодателя от имота е чрез принудително изпълнение върху него - предпочтително удовлетворение от цената му при публична продан. Поддържа се, че със сключените от дъщерното дружество на заемодателя договори за лизинг и за покупко-продажба, е уговорен и реализиран способ за удовлетворяване на кредитора - банката чрез продажба на имота предварително, преди осъществяването на публичната му продан.
Според касатора събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че договорът за обратен лизинг е сключен с цел изплащане на кредита на „Петрол холдинг" към банката чрез лизингодателя, който е нейно дъщерно дружество. За това говори вдигането на ипотеката, обезпечаваща кредита на „Петрол холдинг". Според касатора неправилността на решението се състои освен с неправилно възприемане на фактите по спора, но и в противоречие с разпоредбата на чл.152 ЗЗД и практиката на ВКС, че сделка, сключена в тази хипотеза е абсолютно нищожна, а в случая нищожното споразумение е обективирано чрез сключване на договор за лизинг и договор за продажба на имот на ипотекариия длъжник „като обезпечение на изпълнението на договора за кредит от кредитополучателя П. Х. . В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, който касаторът посочва, че са по приложението на чл.235,ал.2, чл.236,ал.2 и чл.12 ГПК:
1/„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства в съвкупност, включително приложените договори, писма, електронна кореспонденция, разменена по време на сключването им?"; 2/„За нищожността на договорите при условията на чл.152,предл. второ ЗЗД следва ли да се съди от целта им, а именно с позволени средства са се постигне забранен резултат, да се прикрие съглашение за удовлетворяване на кредитор за предоставен кредит по начин, различен от предвидения в закона, избягвайки публичната продан на ипотекирания имот";
3/„Действителен ли е или симулативен договорът за обратен финансов лизинг, чиято цел е да погаси предоставен кредит не чрез публична продан на ипотекирания имот, а със сумата от покупката на актива, предмет на лизинговия договор, и в този случай действителен ли е договорът за покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за кредит като симулативен, и има ли вещно- прехвърлително действие?";
4/„Може ли да се направи извод за нищожност на договора за финансов лизинг и на договора за покупко-продажба на актива поради сключването има цел погасяване на предоставен кредит не по предвидения в закона начин - чрез публична продан, а чрез правната схема обратен финансов лизинг".
Като допълнителна предпоставка са посочени разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 и т.З ГПК. Касаторът цитира решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: по гр. д.№ 534/2012г. на 4 г. о; по гр. д.№ 4447/2015г. на 4 т. о; по гр. д.№ 1896/2011г. на 4г. о; по гр. д.№ 1394/2009г. на 4 г. о; по т. д.№ 1025/2009г. на 1 т. о. и по гр. д.№ 670/2009г. на 4 г. о Приложното поле на въведената предпоставка по чл.280,ал.1,т.З ГПК не е обосновано.
Иска се допускане на обжалването и при условията на чл.280,ал.2 ГПК като се посочва, че „неправилно от въззивния съд е прието, че при обсъждане на действителната воля на страните при сключването на договорите следва да се цени само това, което е посочено в тях, без да се съобразява разменената между страните кореспонденция. Налице е очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, тъй като е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика при преценката на представените документи и действителното правно положение".
В съвместен отговор ответниците „Ю. Б. АД и „М Лизинг" ЕАД оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Заявените в исковата молба твърдения са: с процесния договор за лизинг страните са постигнали съглашение, в което е уговорен различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, поради което е нищожно по смисъла на чл.152 ЗЗД; този договор не е за финансов лизинг по смисъла на чл.342, ал.2 ТЗ, а договор „за обратен лизинг", чието единствено основание, е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят дотогава не е ползвал, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на собствеността върху нея, а даването и получаването на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността от кредитополучателя върху лизинговата вещ като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита с лихвите таксите и разноските (т. е. твърдението е, че лизингодателят предоставя паричен кредит на лизингополучателя); че уговорката за изкупуване на вещта от продавача по чл.ЗЗЗ ТЗ и правото на лизингополучателя по чл.342, ал.З ТЗ не могат да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ, защото предпоставките на закона за упражняване на първото са несъвместими с договорените от страните облигационни условия за евентуална реализация на второто; в тази хипотеза правният и търговски смисъл от прехвърлянето на собствеността, е само финансирането на продавача под формата на платена от купувача цена и директно обезпечаване вземанията на купувача-кредитодател /лизингодател/ за връщане на предоставената на продавача сума по кредита, със съответно уговорените лихви и такси; ако при договора за финансов лизинг свободният пазар, е регулатор на цената, на която лизингодателят придобива вещта от третото лице, при т. н. обратен лизинг пазарна регулация изобщо няма, тъй като е достатъчно, лизинговата вещ да бъде продадена от бъдещия лизингополучател, срещу цена, равностойна само на необходимия за момента кредит; че чл.1 от процесния договор, съдържа съглашение, с което предварително е било уговорено, че ако задълженията на лизингополучателя не бъдат изпълнени, или бъдат изпълнени неточно, лизингодателят ще остане собственик на недвижимия имот, който имот, като обезпечение на вземанията по лизинговия договор, му е бил продаден, респективно че това съглашение съставлява различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, а недействителността по чл.152 от ЗЗД се отнася и до съглашения, чрез които предварително се урежда отговорността за неизпълнението на евентуално неизправния длъжник, като вземането се обезпечава, чрез прехвърляне на право на собственост върху вещ и така кредиторът придобива привилегията на заложен кредитор, но без риск от неудовлетворяване при осребряването на заложената /ипотекираната/ вещ. Поддържано е, че лизингодателят е предприел множество действия възпрепятстващи възможността ищецът да придобие обратно лизинговия актив като едновременно с това в различни съдебни производства претендира както лизинговия актив да остане в неговия патримониум, така и изплащане на лизингови вноски по негови твърдения за развален/прекратен лизингов договор.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал, че нищожността на договора за лизинг е обусловила и недействителността на последващите атакувани сделки и е налице безспорна връзка между иска за нищожността на договора за лизинг и иска за нищожност на покупко-продажбата на имота, предмет на лизинговия договор. Ищецът съобразно дадените от съда указания в доклада при разпределяне на доказателствената тежест, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си за симулативност на процесиите договори, с молба от 25.06.2020г. е представил договора от 25.03.2008г. за откриване на доверителна сметка, цитиран в исковата молба и е поискал на основание 192 ГПК банката да представи договора за банков кредит с „П. Х. АД. Ответната страна е представила договора за кредит, сключен с кредитополучателя „П. Х. АД и „Пощенска банка" АД (с правоприемник Ю. Б. ЕАД) от 17.10.2007г. за сумата 21 млн. евро, частично обезпечен с учредена от „Е. Б. договорна ипотека върху процесната сграда - тогава собственост на ищеца, който е приет съдебното заседание на 15.10.2020г, но след представянето му ищецът не е навел в предмета на спора конкретни други факти и обстоятелства, свързани и произтичащи от него.
Сезирана с жалба на ищеца, въззивната инстанция е приела за безспорно: 1/ Сключването на 24.03.2008г. на договор за лизинг между „И Еф Д. Л. ЕАД (с настоящо фирмено наименование М Лизинг" ЕАД) в качеството му на лизингодател и „Еврокапитал - България" АД -лизингополучател. Лизингодателят се е задължил да придобие и достави на лизингополучателя за използване актив - дворно място във Варна, ул."Б. М. № 22А и ул."Л. К. № 4, заедно с построената върху имота административна сграда, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата при доставна цена в размер на 3 157 002.40 евро, която следва да бъде заплатена съгласно условията на договор за ескроу сметка, сключен между „И Еф Д. Л. ЕАД, „И Еф Д. Ю. Б. АД, „П. Х. АД и „Еврокапитал -България" АД, неразделна част от договора за лизинг. Условията в договора за лизинг предвиждат срок - 180 месеца; остатъчна стойност -1 242 954.52 евро, платима заедно с последната лизингова вноска; 180 броя лизингови вноски по погасителен план, включващи главница и лихва, платима 6 ежемесечно при плаващ лихвен процент. Доставната цена ще бъде платена съгласно условията на договор за ексроу сметка, сключен между „И Еф Д. Л. ЕАД, „И Еф Д. Ю. Б. АД, „Петрол холдинг"АД и „Е. Б. АД. На договора е придаден и характер на предварителен за продажба на отдадения на лизинг актив при цена и при условия, посочени в него. Уговорена е възможността лизингополучателят да има право да отдава под наем целия актив или части от него като лизингополучателя уведомява насрещната страна за всички договори за наем (с изключение на сключените с „П. Х. , „Н. П. ЕООД и ,,Петрол"АД). Неразделна част от договора са ОУ, погасителен план, договор за ескроу сметка и протокола за прихващания по фактури.
21 Сключването между „Еврокапитал - България" АД и „И Еф Д. Л. ЕАД с нотариален акт № 198196 от 27.03.2008г. на договор за покупко-продажба, по силата на който „Е. Б. АД продава на „И Еф Д. Л. собствения си недвижим имот, предмет на сключения на 24.03.2008г. договор за лизинг, за сумата 3 157 002.40 евро. В договора е отразено, че цената е заплатена по специална доверителна сметка, открита при „Юробанк И Еф Д. Б. АД при условията на договор за ескроу сметка от 25.03.2008г. 3/ Договор от 25.03.2008г. за откриване на специална доверителна сметка /договор за ескроу сметка/, подписан между „Юробанк И Еф Д. Б. АД - доверителна банка; „И Еф Д. Л. ЕАД - купувач; „Еврокапитал - България" АД - продавач; и „П. Х. АД -кредитополучател, от съдържанието на който се установява, че между кредитополучателя и банката има сключен договор за банков кредит от 17.10.2007г., обезпечен с ипотека върху процесния имот. Договорено е постъпилата от купувача по специалната доверителна сметка сума да послужи за частично погасяване на дълга на кредотополучателя „П. Х. по договора за кредит, след което ще бъде заличена ипотеката върху имота.
4/ Сключването към договора за лизинг на няколко допълнителни споразумения - анекси с погасителни планове към тях за извършени промени по отношение на срока, броя и размера на погасителните вноски, на дължимата лихва, актуализиране на остатъчната стойност на актива, даване на нови обезпечения.
5/ Отправено на 27.04.2017г. от ищеца до лизингодателя предложение - искане да придобие актива на посочена от него новоопределена „актуализирана" продажна цена, като в тази връзка са изложени съображения за невъзможността вещта да се отдава под наем или да бъде продадена, въпреки положените сериозни усилия в тази посока.
6/ Отправена на 05.07.2017г. и връчена на 21.08.2017г. покана от лизингодателя до ищеца за заплащане в седмодневен срок от уведомяването на падежирали и просрочени задължения по договора за лизинг в общ размер на 527 536.45 евро, като в противен случай, след изтичане на определения срок, ще счита договора за лизинг за развален с последиците, предвидени в ОУ. Поканата съдържа волеизявление на лизингодателя, че макар да счита за недействителна клаузата на чл.2.18.1 от договора за лизинг, според която същият следва да се разглежда като предварителен договор, с цел избягване на бъдещи неясноти, след изтичане на посочения срок, ще счита за прекратен /развален/ и предварителния договор за покупко-продажба, който е инкорпориран в договора за лизинг. Ищецът е поканен в срок от три работни дни от изтичане на седмодневния срок за плащане, да върне лизинговия актив на лизингодателя с оглед развяването на договора за лизинг.
II Договори за наем, ведно със счетоводни документи, установяващи отдаване под наем на процесния имот от страна на ищеца на трети лица, през периода 2002г.- 2015г. - както по времето, когато той е бил собственик на имота, така и след сключването на процесния договор за лизинг.
8/ Преобразуването на „И Ар Би Лизинг" ЕАД чрез отделяне на част от имуществото му в новоучредено дружество „И Ар Би Л. Б. ЕАД, вписано в търговския регистър на 07.02.2018г., към патримониума на което новоучредено дружество е преминал процесният имот.
По делото е безспорно, че въз основа на молба от 17.07.2018г. с решение от 25.03.2019г. на ОС Бургас по т. д./н/ № 354/2018г. по отношение на „Е. Б. е открито производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост, с начална дата 30.09.2018г. и длъжникът е обявен в несъстоятелност с решение от 30.10.2020г.
При тези счетени за безспорни между страните факти въззивният съд е приел от правна страна като отправна позиция на разсъжденията си, че процесиите два договора - за лизинг и за продажба на недвижим имот следва да бъдат разглеждани заедно в рамките на правоотношение по договор за обратен лизинг. Мотивирано е, че макар да не е изрично регламентиран в глава 23 от ТЗ, няма спор в правната теория и съдебната практика за възможността за сключване на договор за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг и за неговата действителност с оглед принципа на договорната свобода, установена в чл.9 от ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ. Изложени са подробни аргументи, основани на диспозитивния характер на нормите на глава 23 ТЗ, уреждащи договора за лизинг. Посочено е и, че в международен счетоводен стандарт 17 „Лизинг", приет с Регламент /ЕО/ № 1725/2003 на Комисията от 29.03.2003. относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент /ЕО/ № 1606/2002г на Европейския парламент и на Съвета на ЕС и Национален счетоводен стандарт 17 „Лизинг"-отм., изрично са регламентирани счетоводните аспекти на продажбата с обратен лизинг. Изведено е, че съобразно тази регламентация, продажбата с обратен лизинг е сделка, свързана с продажба на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика, при взаимосвързаност на лизинговото плащане и продажната цена като договаряни в пакет.
По исковете за нищожност на двата договора поради противоречие със забраната на чл.152 ЗЗД е прието, че разгледани в съвкупност сключените: договор за лизинг от 24.03.2008г., договор от 25.03.2008г. за откриване на специална доверителна сметка (договор за ескроу сметка) и договор за продажба на недвижим имот от 27.03.2008г., не водят до извод за наличие на хипотезите на чл.152 ЗЗД. Счетено е, че договорът за лизинг не е нищожен, тъй като неговият предмет не противоречи и не е забранен от закона. Изложени са правните изводи, че като разновидност на договора за финансов лизинг и договорът за обратен лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Посочено е, че във фактическия състав на финансовия лизинг се включват както поръчката на лизингополучателя (мандатен елемент), така и придобиването на вещта от лизингодателя от самия лизингополучател, с негови средства (финансовокредитен елемент) и предоставянето й за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на съответните лизингови вноски.
Договорът за ескроу сметка е анализиран като установяващ съществуването на задължения на трето за спора лице към банката, съответно свързани с лизингополучателя и лизногодателя (кредитополучателят е свързано лице с лизингополучателя, а банката - с лизингодателя), като продажната цена на имота в договора за продажба, равна на доставната цена на имота в лизинговия договор, е предоставена за погасяване на съществуващо задължение на третото лице, с оглед на което, съставът на въззивния съд е приел, че в случая е налице финансиране от лизингодателя на лизингополучателя.
Счетено е, че от представените по делото договори не може да бъде направен извод, че в хипотеза на изпълнение на всички задължения на лизингополучателя по процесния договор за лизинг, неизпълнението на задълженията на свързаните с него лица по други правоотношения с лизингодателя и банката, би възпрепятствало придобиването на собствеността върху вещта, поради което е отречено чрез сключването на договора за лизинг и договора за продажба страните да са сключили съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД.
Обсъдено е и, че имотът е бил ипотекиран за задължения на „Петрол холдинг" АД към банката, като след погасяване на част от задължението по договора за кредит в резултат на заплащане на продажната цена, ипотеката е заличена. Въззивната инстанция е приела, че имотът действително е придобит от лице, свързано с обезпечения кредитор, но е изразила становище, че съобразно уговорките в договора за лизинг лизингодателят е поел задължение да прехвърли обратно на лизингополучателя собствеността при изпълнение на задълженията му. Изложени са съображения, че прехвърлянето на собствеността на лизингодателя е част от задълженията по договора за обратен финансов лизинг; че прехвърлянето на правото на собственост върху лизинговия актив на лизингодателя е безусловно и не зависи от изпълнението или неизпълнението на задълженията на лизингополучателя. Уговореното от страните прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот е квалифицирано като непредставляващо обезпечение на вземанията на лизингодателя. Аргументирано е, че макар от договора за специална доверителна сметка да е ясно предназначението на продажната цена, равна на доставната цена по договора за лизинг - за погасяване на дълг, ясно е изразена волята на страните по договора за лизинг за предоставяне на имота за ползване на лизингополучателя, включително и чрез отдаване под наем на трети лица, както и правото му да придобие обратно собствеността; че събраните по делото доказателства обосновават типичната за договора за финансов лизинг цел. По предявените в евентуалност искове за нищожност на двата договора като привидни, прикриващи договор за заем, е прието, че договорът за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг по изложените вече съображения е действителен договор; че в хипотезата на финансов лизинг винаги се касае за кредитиране на лизингополучателя от лизингодателя - за придобиване на определен актив от лизингодателя с негови средства и предоставянето му за ползване от лизингополучателя срещу заплащане на съответните лизингови вноски, поради което в тази хипотеза сделките не могат да са привидни/прикрити, тъй като волята на страните е една и тя е изразена ясно в трите договора -за лизинг, за специална доверителна сметка и за продажба. Обосновано е, че прехвърлянето на собствеността на лизингодателя при сключване на договора за лизинг е част от задължителното съдържание на договора за обратен финансов лизинг, поради което и исковете за прогласяване на нищожността на двата договора на това основание са неоснователни, от което следва и неоснователността на установителния иск че „Ю. Б. АД в качеството и на правоприемник на „И Ар Би Л. Б. ЕАД не е станал собственик на имота.
Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено: Първият въпрос не е правен, а е твърдение за неизпълнени от въззивния състав процесуални задължения - да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност. Освен че е относим единствено към правилността на решението (преценката за която е извън пределите и предмета на настоящото производство), той е формално поставен без ясна конкретика с мотивите към обжалвания акт. Касаторът не посочва коя осъществена между страните кореспонденция не е обсъдена, включително и кои електронни писма.
Разменените между страните покани, изявления и отговори касаят единствено споровете им във връзка с дължимостта на лизинговите вноски - изпълнението на задълженията на лизингополучателя в хода на изпълнението на лизинговия договор.
Изводите на въззивната инстанция са категорични, че извън предмета на настоящото производство са споровете досежно изправността на страните по лизинговия договор.
„По време на сключването" на процесиите договори (каквато предпоставка е заложена във въпроса) по делото не са представени никакви доказателства за размяна на традиционна кореспонденция между спорещите страни; разменяна по електронен път кореспонденция между тях също отсъства като доказателство. Възпроизведените мотиви на въззивната инстанция изключват основателността на тезата (която както се посочи е касационно оплакване) за необсъждане на релевантните за спора договори. В тази хипотеза няма как да е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС цитирана към първия въпрос.
Във втория въпрос също е заложена теза на касатора (с позволени средства да се постигне забранен резултат, да се прикрие съглашение за удовлетворяване на кредитодател по начин, различен от предвидения в закона) и са възпроизведени твърденията, от които той извлича своята квалификация за нищожност поради противоречие със закона (и конкретно с разпоредбата на чл.152,предложение второ ЗЗД), но като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване не може да послужи становището на страната във връзка с конкретни факти и обстоятелства и преценката и възприемането им - т. е. твърденията за това, каква е установената по спора фактическа обстановка. Както е посочено в мотивите към т.1 на TP №1 от 19.02.201 Ог. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. В случая поставения втори въпрос няма правна характеристика именно поради предпоставени в него твърдения и квалификации, дадени от страната, което отнема характеристиката му на обуславящ. Той е хипотетичен, условно зададен - при възприемане на становището за постигнат противоправен резултат.
Невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол както по отношение на втория въпрос, така и по отношение на трети и четвърти, произтича от обстоятелството, че и в трите въпроса питането дали договорите са нищожни като противоречащи на закона (чл.152,предл. второ ЗЗД) и като симулативни, е основано на твърдението за предоставен кредит от праводателя на „Ю. Б. на трето за спора лице - „П. Х. АД. Тезата си, че пороците на атакуваните сделки произтичат от обстоятелството, че с тях се цели погасяване на предоставения от банката кредит на „П. Х. АД не по предвидения ред (цели се избягване публичната продан на ипотекирания имот), е въведена едва в писмените бележки пред първоинстанционния съд. Както се посочи, в исковата молба, в допълнителната искова молба, в срока по чл.375 ГПК ищецът не е въвел в предмета на спора като релевантни твърдения, свързани и произтичащи от този договор за кредит. Фактическо твърдение основано на този договор не е изобщо релевирано в исковата молба, в допълнителната искова молба, а договорът за кредит е приобщен в хода на процеса по искане на ищеца като доказателство, установяващо по негово виждане симулативността на оспорените сделки. Както се посочи, след приобщаването му ищецът не е въвел в предмета на спора твърдения, основани на този договор.
Релевираното в пределите на спора от ищеца е за друго кредитно правоотношение - такова, възникнало по негови твърдения по силата на договора за лизинг с обратно изкупуване чрез който договор, съгласно въведените от „Е. Б. доводи, лизингодателят е кредитирал лизингополучателя: „Сключеният договор не е за лизинг, а за така наречения обратен лизинг, чието единствено основание е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят дотогава не е ползвал, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на собствеността върху нея, а даването и получаването на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху лизинговата вещ като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита с лихвите таксите и разноските; в тази хипотеза правният и търговски смисъл от прехвърлянето на собствеността, е само финансирането на продавача под формата на платена от купувача цена и директно обезпечаване вземанията на купувача-кредитодател /лизингодател/ за връщане на предоставената на продавача сума по кредита, със съответно уговорените лихви и такси". Именно на тези фактически твърдения е основан и предявеният в евентуалност иск с правно основание чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД за нищожност поради привидност на покупко-продажбата като прикриваща обезпечение по договор за заем" (отделен е въпросът, че чл.1 от договора за лизинг не съдържа уговорка в цитирания от ищеца смисъл).
Очевидно е пълното разминаване и несъответствие между заявените от ищеца фактически твърдения до изтичане на преклузивните срокове и посочените понастоящем от касатора относно механизма, чрез който предварително е уговорен „различен от уредения в закона начин за удовлетворяване на кредитора": относно договора, респ. вземането, чието обезпечение предварително е договорено в противоречие със закона (по отношение на „обезпеченото" правоотношение, „обезпеченият" в противоречие със закона договор и в това, чие е обезпеченото вземане). Налице е противоречие в твърденията относно лицата и правоотношението, по което е постигнато това съглашение; по отношение на това кое е кредитното правоотношение, кой е договорът за „заем" (кредитирането на лизингополучателя по договора за лизинг или договора за кредит, сключен между банката и „Петрол холдинг); относно това, чие е задължението, предмет на нерегламентираното удовлетворяване (на лизингополучателя, съответно на третото за спора лице „П. Х. ); кой кредитор се удовлетворява не по предвидения в закона ред (лизингодателят или банката).
Правната конструкция, която сега касаторът изгражда в касационната жалба и във връзка с нея поставя въпроси втори, трети и четвърти в изложението по чл.284,ал.3,т. 1 ГПК, не е била предмет на делото, по нея ответникът не се е защитавал и съдилищата не са се произнасяли и не са дължали произнасяне. В касационната жалба и посредством въпросите извън всякакви преклузивни срокове ищецът се основава на новото фактическото твърдение, че договорът за финансов лизинг и 10
договорът за покупко-продажба са сключени с цел погасяване на предоставения от банката банков кредит на „П. Х. ; че с плащането на цената за придобиване на лизинговия актив от лизингодателя и купувач по договора за покупко-продажба, се погасява директно вземането на банката по отпуснатия на „П. Х. кредит; че договорът за покупко продажба прикрива съглашение за обезпечаване на този договор за кредит и е симулативен по тази причина. Допускането на касационното обжалване по въпросите, основани на „начина на погасяване на задължението по договора за кредит с банката", т. е. по договора за банков кредит с „П. Х. е безпредметно, тъй като произнасянето по него не би могло да има друг краен резултат по спора, след като тези фактически основания не са въведени като негов предмет.
Част от нововъведените твърдения посредством които касаторът се домогва да обоснове нищожността на атакуваните договори са и тези, основани на договора за доверителна сметка, който само е споменат в исковата и допълнителната искова молба, но без да му е придадена роля на договор за погасяване на кредита, отпуснат на „П. Х. и част от финансовия механизъм за погасяването на този кредит.
В мотивите си инстанциите по съществото на спора са изследвали икономическия смисъл и целта на атакуваните договори и изводите им са, че като разновидност на договора за финансов лизинг и договорът за обратен лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма, по избор на лизингополучателя; че в хипотезата на финансов лизинг винаги се касае за кредитиране на лизингополучателя от лизингодателя - за придобиване на определен актив от лизингодателя с негови средства и предоставянето му за ползване от лизингополучателя срещу заплащане на съответните лизингови вноски; че прехвърлянето на собствеността на лизингодателя при сключване на договора за лизинг е част от задължителното съдържание на договора за обратен финансов лизинг; че от значение при преценката за действителността на договора е фактът, че дейността на търговците, която по дефиниция е насочена към реализиране на приходи, предполага сключване на рискови сделки със специфичен инвестиционен мотив и не изключва възможността да се сключват спекулативни сделки, който може да не носят пряка печалба, но да са доходоносни в дългосрочен план, тъй като водят до понижаване на данъчните разходи, освобождават средства за краткосрочни инвестиции и поради тази специфика на търговската дейност, фактическият (крайният) резултат, не може да бъде критерий за валидността на договора и ирелевантни за спора са доводите на ищеца за липсата на пазарна регулация на цената, на която лизингодателят придобива вещта; че от данните по делото прозира целта на дружество-собственик на имот, да окаже финансова подкрепа на свързано дружеството и избраният за това начин е сключване на договор, който макар да води до загубване на собствеността на вече обременен с тежести (ипотекиран) имот, позволява незабавно набавяне на финансови средства, без допълнителни условия и процедури, и без да се губи държането на имота, като в случай на изправност, се запазва възможността за възстановяване на собствеността. Договорът за доверителна сметка е тълкуван като гаранция за купувача, че ще придобие собствеността необременен с тежести и права на трели лица, което е условие, за да може той да изпълни задължението си на лизингодател - при изпълнение на задълженията на лизингополучателя, да му прехвърли собствеността без тежести, както и че договорът за доверителна сметка е гаранция и за лизингополучателя 11
продавач, че ипотеката върху имота му ще бъде заличена и той няма да отговаря пред купувача си в случай на евикция.
Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е обстоятелство, че допълнителното основание и практиката на ВКС, на която касаторът се позовава по отношение на втори - четвърти въпроси не е относима по отношение на конкретния спор, т. е. не е налице въведената допълнителна предпоставка. Въззивното решение не е в отклонение с относимите и релевантни към спора разрешения, дадени от касационната инстанция: В решението по гр. д.№ 534/2012г. на IV г. о. е даден отговор на процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да разгледа правния спор. В решението по гр. д.№ 4447/2015г. на IV т. о. произнасянето е по приложението на чл.152 ЗЗД - в хипотезата на сключена гражданскоправна сделка - договор за заем, страните по който сключат и предварителен договор за продажба на определен недвижим имот за обезпечаване на вземането на кредитора - заемодател, се касае до своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно близка до симулативната.
В решението по гр. д.№ 1896/2011 г. на IV г. о. е даден отговор на въпросите дали обстоятелството кой ще изкупи по договора за обратно изкупуване - дали далият обезпечението или неговият пълномощник е релевантно за хипотезата на чл.152 ЗЗД; дали е от значение обстоятелството, че далият обезпечението обезпечава свое или чуждо задължение. Разрешението по гр. д.№ 1394/2009г. на IV г. о е по приложението на чл.152 ЗЗД в хипотеза на поредица от последователни сделки за прикриване ва дадено в нарушение на чл.152 ЗЗД обезпечение. Решенията по т. д.№ 1025/2009г. на I т. о. и по гр. д.№ 670/2009г. на IV г. о. и са по приложението на разпоредбата на чл.342,ал.2 ТЗ.
От друга страна е налице релевантна за спора практика на касационната инстанция - в решение № по т. д.№ 2587/2016г. на I т. о. на ВКС е даден отговор, че при търговските сделки е допустима уговорка за обратно изкупуване, видно от ясната разпоредба на чл.ЗЗЗ ТЗ. Търговската продажба с уговорка за обратно изкупуване в определен срок би представлявала сделка с обезпечителен характер, ако прехвърлянето на собствеността е временно, а упражняването на правото на обратно изкупуване е поставено под условието длъжникът-продавач да погаси вземането на кредитора - купувач по друго правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е сключена продажбата. Тази търговска сделка е действителна и не попада в приложното поле на нормата на чл.152 ЗЗД.
Производства по чл.288 ГПК пред състави на ВКС са имали за предмет договор за обратен лизинг като еднозначно е приемано, че нито в практиката на касационната инстанция, нито в българското законодателство, нито в правната теория е отречена възможността за сключване на договор за обратен лизинг като разновидност на договора за финансов лизинг (определение№ 60612 от 26.11.2021г. по т. д.№ 2327/2020г. на II т. о. ВКС, в което е обсъдена спецификата на договора за обратен лизинг като действителен договор съобразно принципа на чл.9 ЗЗД, намиращ приложение на основание чл.288 ГПК към договора за лизинг). Становище за допустимост на договора да обратен лизинг, сключен между търговци и допустим в търговското ни право договор е изразено и в определение № 1030 от 20.09.2011г. по гр. д.№ 1541/2011г. на III г. о. на ВКС и в определение № 297 от 13.05.2022г. по т. д.№ 1201/2021г. на II т. о. на ВКС.
12
Както се констатира, предпоставка по чл.280,ал.1,т.З ГПК не е аргументирана.
Приложното й поле предпоставя надлежно обосноваване, а последното не се изразява във формалното цитиране на законовата разпоредба.
Следва да се посочи, че при новоизградената си теза за недействителност на договора за лизинг и на договора за покупко продажба на основание чл.152,предложение второ ЗЗД поради уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора не по предвидения от закона ред чрез погасяване на кредита на „Петрол холдинг" към банката чрез придобиване на собствеността върху ипотекирания имот от заложния кредитор чрез негово дъщерно дружество, касаторът игнорира, че съгласно трайноустановената практика на ВКС: Действително е съглашението за продажба на ипотекиран имот, ако то е сключено не преди или при подписване на ипотечния договор, а след това - решение № 558 от 23.06.2003г. по гр. д. № 653/2002г., II г. о.; Съобразно принципа за свобода на договарянето страните могат да уговарят изпълнение, различно от първоначално уговореното. Последното не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави. Страните се съгласяват да престират нещо различно от дължимото. По същество това представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното отношение чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора - решение № 1200 от 2.12.2008г. по гр. д. № 1520/2008г.,Н г. о.
Когато упълномощаването на ипотекарния кредитор да продаде недвижимия имот на себе си е станало след изтичане срока за връщане на заетата сума, тогава прехвърлителната сделка е действителна, защото и съглашението е действително - то не е било предварително уговорено в смисъл, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на недвижимия имот по начин, различен от този, който е предвидил закона за удовлетворение на изправния кредитор - решение № 873 от 18.11.2009г. по гр. д. № 4469/2008г., IV г. о. Разпоредбата на чл.152 ЗЗД не е приложима, ако не е налице уговорка, предхождаща или съвпадаща по време с договора за заем, за да се третира като непозволена от закона сделка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона и не е налице и нищожност на договора за покупко-продажба на това основание. Доколкото е налице привидна сделка, тя не прикрива изпълнение на задължение, по начин, противоречащ на закона, а прехвърляне на имота в изпълнение на парично задължение с различна от първоначално уговорената престация - решение 277/13.07.2009г. по гр. д. № 1107/2008г., II г. о. Дори да е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от първоначално уговорения (връщане на паричната сума), ако това е направено след възникване на паричното задължение, в т. ч. и след настъпване на падежа, това уговаряне е валидно и представлява даване в изпълнение (datio in solutum). Съобразно принципа за свобода на договарянето страните могат да уговарят изпълнение, различно от първоначално уговореното. Последното не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави - решение № 144 от 24.04.2009г. по гр. д. № 4728/2008г. II г. о.,
Тази практика е обобщена в решение № 92 от 6.04.2012г. по гр. д. № 761/2011г., III г. о. - Ако съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада 13
по време със сключване на договора за заем и на договора за ипотека, а е постигнато след сключване на тези договори и след настъпване падежа на задължението и неизпълнението, тази прехвърлителна сделка представлява уговорка за даване вместо изпълнение и е валидна.
Данните по делото са, че договорът за кредит е сключен на 17.10.2007г. с краен срок на погасяване 17.04.2008г., поради което логична и правно обоснована е тезата на ответниците, че лизингополучателятпродавач при сключения след договора за кредит договор за продажба, е изразил своето съгласие плащането на продажната цена от купувача да бъде насочена за погасяване на задължението на „Петрол холдинг", което е допустима уговорка; че като титуляр на вземането за продажната цена на имота, правомерно ищецът е делегирал плащането й в полза на посочено от него лице, което изключва правилността на тезата за приложение на разпоредбата на чл.152 ЗЗД, тъй като страните допустимо са уговорили различно от типичното изпълнение по договора за продажба - продажната цена да отиде не в патримониума на продавача, а за погасяване на възникнало преди продажбата посочено от продавача чуждо задължение.
Не са налице предпоставките за директен достъп до касационен контрол.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за преценка при допускане на касационното обжалване е налице в хипотези на видимо грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи правото на справедлив съдебен процес или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Доводите за очевидна неправилност са аргументирани с довода, че че при обсъждане на действителната воля на страните при сключването на договорите въззивнатата инстанция счела, че следва да обсъди „само това, което е посочено в тях, без да се съобразява разменената между страните кореспонденция (отново непосочена). Константно е разбирането на касационните състави, че извън обхвата на очевидната неправилност е хипотезата на необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите (в които случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК). В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими преценката за действителните отношения между страните във връзка с двата процесии договора, не се установява порокът очевидна неправилност. Решението на въззивния съд по този въпрос нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените оплаквания са такива за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК като касационно основание, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.
Само като твърдение без обосновка е заявеното от касатора, че е налице очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, тъй като е „постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика при преценката на представените документи и действителното правно положение". Очевидната неправилност подлежи на обстойно и аргументирано обосноваване от 14
касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция, а в случая както се посочи, отсъства каквато и да е обосновка, а единствено формално твърдение.
При формулирането на въпросите, чрез които изразява несъгласието си с изводите на въззивната инстанция по съществото на спора и при довода си за очевидна неправилност, касаторът не държи сметка, че в резултат на сделките, които той счита за нищожни, след придобиване на собствеността от лизингодателя, ползването на имота е предоставено на предходния собственик - лизингополучателя като последният от своя страна има възможност да ползва вещта и доходите от нея чрез отдаването й под наем, а с получените суми да погасява лизинговите вноски, като има право да придобие отново собствеността; че в резултат на тези сделки е заличена ипотека върху негов имот, т. е. отговорността му като ипотекарен длъжник е отпаднала; че непридобиването обратно на собствеността върху обекта на лизинга се дължи на обстоятелства извън предмета на настоящия спор (по делото има данни за неточно изпълнение на задълженията му на лизингополучател); че при точно изпълнение на задълженията на лизингополучател в негов интерес в договора е уговорена възможност да придобие вещта при настъпване на уговорените предпоставки, т. е. той би възвърнал обратно собствеността върху имота вече освободен от тежести.
Данните по делото опровергават тезата, че загубването на собствеността е резултат на предоставянето на процесния имот като „обезпечение", а сочат, че това е вследствие неизпълнението на задълженията на ищеца като лизингополучател, в резултат на което е отпаднала възможността той да го придобие след изтичането на срока на лизинга при уговорените условия.
Разноски за производството на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са претендирани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т. о. ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 154 от 13.05.2022г. по в. т.д.№ 569/2021г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
15