Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 1116 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Топливо“ АД, гр. София, чрез адв. С. С., срещу решение № 5653/10.10.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 1345/2022 година. С него е отхвърлена жалбата му срещу Решение №РС-352-/1/ от 06.12.2021 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменено решението от 02.12.2020 г. по опозиция с вх. № 70078936/29.09.2017 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 144229 ТОПЛИВО, словна, а преписката е върната на състав по опозиции за ново произнасяне. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Аргументира като неправилни изводите на първоинстанционния съд по два пункта: 1. Има ли основание за спиране на производството по опозиция срещу регистрацията на марка вх. №144229, „ТОПЛИВО“, словна, заявена от „Топливо“ АД, до приключване на производството по регистрация на марка вх. №147720, „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана, заявена от „Топливо-2“ ЕООД?; 2. Притежава ли „Топливо-2“ ЕООД качеството на „действителен притежател на нерегистрирана марка“ по смисъла на чл. 12, ал.4 от ЗМГО? По първия въпрос касаторът твърди, че съдът единствено повторил заключението на председателя на Патентно ведомство за липса на законово обвързване на приложението на чл.12, ал.4 от ЗМГО с разглеждането и произнасянето по подаденото искане за регистрация на нерегистрираната марка; както и за наличие на условието за опозиция по чл.12, ал.4 ЗМГО, състоящо се в заявка за регистрация на нерегистрираната марка. Според касатора, съдът трябвало да тълкува закона като запълни празнотата в него, приемайки, че съществуването на регистрирана марка е от значение, за да се черпат права от нея, включително и при опозиция по чл.12, ал.4 от ЗМГО. Ако заявената марка не бъдела регистрирана, заявителят й нямало как да черпа права от нея и да я противопоставя на други заявени за регистрация марки. Относно качеството „действителен притежател на нерегистрирана марка“ по смисъла на чл. 12, ал.4 от ЗМГО касаторът твърди, че такъв може да бъде само един неин ползвател. В случая не била обяснена и логиката за колективно използване на нерегистрираната марка, особено в хипотезата на несвързани лица, каквото се явявало например „Джиджо – 1“ ООД. Цитираната практика на СЕС била неотносима доколкото тя засягала хипотези на „реално използване на регистрирана марка“ и изследването на въпроса за „вероятността от объркване на потребителите с възможност за свързване на заявената за регистрация с по-ранната марка“. А сочената практика на ВАС говорела за „икономическа свързаност“ между „действителния притежател“ и лицето осъществило ползването. Обстоятелството, че и двете дружества членували в едно и също браншово сдружение, не ги правело свързани дружества. В заключение касаторът сочи, че разпоредбата на чл.12, ал.4 от ЗМГО е изключение от правилото, че правата върху марката се придобиват чрез нейната регистрация, поради което и следвало да се тълкува рестриктивно. „Топливо – 2“ ЕООД не притежавал качеството на „действителен притежател на нерегистрираната марка“, а доказвал единствено ползване на същата наред с други търговци. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Решение №РС-352-/1/ от 06.12.2021 г. на председателя на Патентното ведомство поради липса на едно от кумулативните условия на чл. 12, ал.4 ЗМГО – опонентът не бил „действителният притежател на марката“. В писмени бележки от 10.10.2023 година адв. С. прави искане делото да се върне на първоинстанционния съд със задължение за вземане на решение за спиране на производството, до влизане в сила на решението по заявката за регистрация на марка вх. №147720. А при условията на евентуалност, след отмяна на решението на АССГ, опозицията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът, председателят на Патентно ведомство чрез юрк. С. оспорва жалбата като неоснователна.

Ответникът, „Топливо-2“ ЕООД, чрез адв. С. оспорва касационната жалба като неоснователна. По първия поставен от касатора като спорен въпрос, адв. С. твърди, че подаването на заявка за регистрация на нерегистрираната марка е предпоставка за допустимост на опозицията по чл.12, ал.4 от ЗМГО, но но-нататъшната регистрация или отказа за регистрация на тази марка не са предпоставка за основателност/неоснователност на тази опозиция, както правилно бил приел първоинстанционния съд. Такава предпоставка за основателност ЗМГО не поставял. Целта на изискването била сериозна заявка и занапред за ползване на марката, което да оправдае извънредния характер на търсената защита. Правото да се подаде опозиция по чл. 12, ал.4 ЗМГО изначално произтичало от обстоятелство касаещо именно „нерегистрираната марка“. Придобитата регистрация не била от значение за това производство по опозиция, поради което и не възниквала предпоставката за спиране на производството по опозиция. Не била налице празнота. Регистрацията на марката била от значение в хипотези като тези на чл. 12, ал.2, т.2, т.4, 6, т.8 на ЗМГО, но не и в хипотезата на чл. 12, ал.4 на същия нормативен акт. По втория поставен от касатора като спорен въпрос, адв. С. мотивира правилност на обжалваното решение. Извежда елементите на фактическия състав по чл. 12, ал.4 ЗМГО, както следва: 1. Опозицията да е подадена от „действителния притежател на нерегистрираната марка“; 2. Да е осъществено търговско използване на нерегистрираната марка (по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО) на територията на Р. Б. осъществено преди датата на заявяване на регистрацията на атакуваната марка и продължило до датата на подаване на опозицията; 3. Да е налице идентичност или сходство между използваната нерегистрирана марка и атакуваната марка, и идентичност или сходство между стоките/услугите, за които те се отнасят. 4. Да е подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка. Твърди, че под „действително използване на марката в търговската дейност“ следва да се приема това по смисъла на чл. 13, ал.2 ЗМГО. Твърдението за липса на икономическа връзка между „Топливо-2“ ЕООД и „Джиджо-1“ ООД било невярно предвид представения договор за рекламни дейности с възложител „Топливо-2“ ЕООД. Въз основа на анализ на сочена съдебна практика твърди, че „действителният притежател на нерегистрирана марка“ е лице, чието фактическо използване на марката е довело до резултата потребителите да свързват означените с нерегистрираната марка стоки и услуги с един и същи търговски произход. Прилагането на хипотезата не се изключвало при ползване на марката от няколко лица, при условие, че и потребителите са насочени към един търговски източник. Икономическата свързаност на лицата водела до единен търговски произход. Като се позовава на решение на ВАС по адм. д. № 6460/2022 година, посочва, че „приложимата в процесния спор норма на чл.12, ал.4 ЗМГО не съдържа изискване марката да бъде използвана единствено от опонента, за да се приеме, че същият е действителният й притежател“. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане на разноските по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че с оспорения административен акт, обосновано от фактическа и правна страна е прието, че опонентът "Топливо - 2" ЕООД е действителен притежател на нерегистрираната марка „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана, като е доказано действително й търговско използване за услугите: управление и организиране на търговски сделки; услуги за продажби на дребно и едро, свързани със строителни материали от клас 35 и транспорт, транспортни услуги; опаковане и пакетиране на стоки; услуги за опаковане и съхранение; съхранение на товари в складове; съхранение на стоки в складове; транспортиране на строителни материали от клас 39 на МКСУ. Според представителя на ВАП, неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила, предвид неуважаване на искането за спиране на производството. Преюдициалност на производството по разглеждане на заявката за регистрация на марката на опонента „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“ не е налице, за да е основание за спиране на процесното производство. Вземането на решение по опозицията не зависи от приключването на производството по регистрация на марката на опонента. Предпоставка за разглеждане на настоящата опозиция е подадена заявка за регистрация на противопоставената по-ранна марка. Законодателят не е обвързал приложението на чл. 12, ал. 4 ЗМГО с изхода от производството по разглеждане на заявката за регистрация на нерегистрираната противопоставена марка. Административният орган и съдът са очертали правнорелевантните факти по чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗМГО във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, подлежащи на доказване в своята кумулативност: 1. нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Р. Б. от действителния й притежател; 2. подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. начална дата на действително използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на заявка за регистрация на процесната марка и това използване продължава до подаване на опозицията; 4. идентичност или сходство между процесната марка и нерегистрираната марка и идентичност или сходство между стоките/услугите, обект на тези марки, което обуславя вероятност за объркване на потребителите. Неоснователно като необосновано, според представителя на ВАС, поради съдържанието на приетите с преписката писмени доказателства (чл. 171, ал. 1 от АПК) е твърдението за недоказаност на обстоятелството, че опонентът е действителен притежател на нерегистрираната марка. Намира изводът, че фактическата власт върху нерегистрираната марка се упражнява от опонента и тя се свързва с него за обоснован, като обстоятелството, че марката е ползвана в незначителна степен и от други лица сочи като ирелевантен за преценката дали той е действителният притежател, предвид липсата на такова законово изискване и липсата на данни за спор за притежание между опонента и "Топливо-4" ЕООД, "Джиджо-1" ООД /"М. С. ЕООД/, "Г. Б. ЕООД. Излага подробни съображения за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Топливо“ АД, чрез адв. С., срещу решение №РС-352-/1/ от 06.12.2021 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 75, ал. 10, т. 4 от ЗМГО е отменено решението от 02.12.2020 г. на състав по опозиция с вх. № 70078936/29.09.2017 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 144229, „ТОПЛИВО“, словна, а преписката е върната за ново произнасяне.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

Поставеният пред касационния състав спор е по два пункта, както следва: 1. Има ли основание за спиране на производството по опозиция срещу регистрацията на марка вх. №144229, „ТОПЛИВО“, словна, заявена от „Топливо“ АД, до приключване на производството по регистрация на марка вх. №147720, „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана, заявена от „Топливо-2“ ЕООД?; 2. Притежава ли „Топливо-2“ ЕООД качеството на „действителен притежател на нерегистрирана марка“ по смисъла на чл. 12, ал.4 от ЗМГО?

Въз основа на анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел, че:

1. Липсва законово обвързване на приложението на чл. 12, ал.4 ЗМГО с разглеждането и произнасянето по подаденото заявление за регистриране на нерегистрираната марка. Резултатът по заявката за регистрация на нерегистрираната марка не е елемент от фактическия състав по чл.12, ал.4 ЗМГО. Следователно липсва връзка на преюдициалност, която да е налагала спиране на производството на основание чл. 78. ал. 5, т. 4 от ЗМГО. 2. Целта на чл.12, ал.4 ЗМГО е да даде защита на притежателя на нерегистрирана марка - знак, който е придобил фактически способността да отличава стоките на едно лице от тези на други, макар да не е придобил правния статус на регистрирана марка, защото той функционира като марка. Това е изключение от принципа, въз основа на който се придобиват права върху марката, а именно чрез регистрация. Съдържанието на защитата е да не се допусне регистрация на марка, която обективно би била в противоречие с нейната цел, да отличи стоките на едно лице от тези на друго. За „действителен притежател на нерегистрирана марка“ би следвало да се приеме лицето, чието фактическо използване на марката е довело до резултата потребителите да свързват означените с нерегистрираната марка стоки и услуги с един конкретен търговски произход. Законосъобразни са изводите на административния орган, че опонентът има качеството на „действителен притежател на марката“.

Касационната инстанция приема, че обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно, при следните изводи от правна страна:

1.Досежно искането за спиране: Съставът на ВАС намира за основателно възражението на ответника по касационната жалба за липса на прецизност у процесуалния представител на касатора при боравене с понятията „спиране на административното производство“ и „спиране на съдебно производство“.

В случая искането за спиране е направено на 26.03.2021 година от „Топливо“ АД, като е посочено, че се иска спиране на производството по жалбата на „Топливо-2“ ЕООД срещу решение на състав по опозиции от 02.12.2020 година във връзка със заявката за регистрация на марка вх. № 144229, „Топливо“, словна. Искането е на основание чл. 59, ал.2, т.7 ЗМГО, според която разпоредба, производството по опозиция се спира, когато има образувано друго административно или съдебно производство, при условие че вземането на решение по опозицията зависи от неговото приключване. Твърдяното от искателя преюдициално производство е това по регистрация на марка вх. №147720, „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана, заявена от „Топливо-2“ ЕООД. С решение от 10.05.2021 година на Председателя на Патентно ведомство искането за спиране на производството по жалбата на „Топливо -2“ ЕООД срещу решението на състав по опозиции от 02.12.2020 година във връзка с регистрацията на марка вх. №144229 „Топливо“, словна, до приключване на производството по регистрация на марка вх. №147720, „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана, заявена от „Топливо-2“ ЕООД, е оставено без уважение. Председателят на ПВ излага подробни съображения за липса на преюдициалност между двете производства, които съображения се споделят от първоинстанционния съд и от касационната инстанция. С опозицията от 29.09.2017 година срещу регистрацията на марка с вх. № 144229, „ТОПЛИВО“, словна, подателят й е противопоставил на основание чл. 12, ал.4 ЗМГО нерегистрирана марка „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“. С оглед предвидените в чл. 73, ал.3 и ал.4 ЗМГО изисквания, условие за допустимост на подадената във връзка с чл.12, ал.4 ЗМГО опозиция, е да е подадена заявка за регистрация на марка. В конкретния случай опонентът е подал заявка за регистрация на марка с вх. № 147720 „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана за услуги от класове 35, 36 и 39 на МКСУ, за които се твърди използване в търговската дейност на нерегистрираната марка, поради което и опозицията е приета за допустима. Действително, на 14.05.2018 година „ТОПЛИВО“ АД е подало опозиция срещу регистрацията на марка вх. № 147720. Но съответстващ на правилното приложение на закона е изводът на председателя на Патентно ведомство в насока, че произнасянето по опозицията по жалбата от 29.01.2021 година в конкретния случай не зависи от приключването на производството по регистрацията на марка вх. № 147720. Последното не се явява преюдициално спрямо първото, поради което не е налице основанието по чл. 78, ал.5, т.4 ЗМГО за спиране на производството по опозиция.

Производството пред АССГ по жалбата „Топливо“ АД, чрез адв. С., срещу решение №РС-352-/1/ от 06.12.2021 г. на председателя на Патентното ведомство, е проведено в едно открито съдебно заседание като адв. С. не е правил искания за спиране на съдебното производство, по които първоинстанционния съд да дължи произнасяне. Ето защо липсва основание касационната инстанция да връща делото на АССГ със задължителни указания за спиране. Доколкото в решението на председателя на ПВ от 12.06.2021 година, по т.2.4. Други факти и обстоятелства, се проследява движението по искането за спиране, приключило с решение на председателя на ПВ от 10.05.2021 година, същото е анализирано от първоинстанционния съд като правилно процедирано при липса на предпоставката „преюдициалност“ между двете производства, който извод се споделя от касационната инстанция като правилен и обоснован.

2. Досежно спора, притежава ли „Топливо-2“ ЕООД качеството на „действителен притежател на нерегистрирана марка“ по смисъла на чл. 12, ал.4 от ЗМГО, касационният състав прави следните изводи от правна страна:

Опозицията е подадена на основание чл.12, ал.4 от ЗМГО. Съгласно текста на разпоредбата: При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Р. Б. не се регистрира марка, когато тя е идентична или сходна на нерегистрираната марка и е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията. Съответстващи на правилното приложение на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд за фактическия състав на опозицията на посоченото правно основание, включващ: 1. Нерегистрирана марка, използвана от опонента; 2. Подадена заявка за регистрация на нерегистрираната марка; 3. Действително използване на нерегистрираната марка в търговската дейност на територията на страната, осъществявана от опонента; 4. Начална дата на действително търговско използване на нерегистрираната марка, която е по-ранна от датата на подаване на процесната марка и продължава към момента на подаване на опозицията; 5. Идентичност или сходство между нерегистрираната марка и процесната марка, и идентичност или сходство между стоките/услугите, обект на тези марки, което обуславя възникването на вероятност от объркване на потребителите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че страните не спорят, а в тази насока са и съответстващите на анализа на доказателствата и правилното приложение на материалния закон изводи на председателя на ПВ, че: - „Топливо – 2“ ЕООД като опонент в производството по регистрация на марка с вх. № 144229, „ТОПЛИВО“, словна, заявява нерегистрираната марка „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“ като използвана от него в търговската му дейност; - „Топливо – 2“ ЕООД е подал заявка за регистрация на марка вх. №147720, „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“, комбинирана; - Налице е търговско използване на нерегистрираната марка за периода преди датата на подаване на заявката за регистрация (14.12.2016 година) и това използване е продължило и към датата на подаването на опозицията (29.09.2017 година); - Налице е сходство между нерегистрираната марка и процесната марка (елементът ТОПЛИВО, от който се състои словно заявената марка присъства доминиращо в нерегистрираната), и идентичност между стоките/услугите, обект на тези марки, което обуславя възникването на вероятност от объркване на потребителите (управление и организиране на търговски сделки; услуги за продажби на дребно и едро, свързани със строителни материали от клас 35 и транспорт, транспортни услуги; опаковане и пакетиране на стоки; услуги за опаковане и съхранение; съхранение на товари в складове; съхранение на стоки в складове; транспортиране на строителни материали от клас 39 на МКСУ).

Поставеният спор пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция касае словосъчетанието „действителен притежател“ на нерегистрираната марка и се състои в това доказва ли „Топливо-2“ ЕООД качеството на „действителен притежател“ на нерегистрираната марка „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“.

Понятието „действителен притежател“ на нерегистрирана марка, от значение за решаване на процесния спор по същество, следва да се тълкува в рамките на производството по опозиция с правна квалификация чл. 12, ал.4 ЗМГО. „Действителният притежател“ на нерегистрираната марка е този, който я използва в търговската си дейност на територията на Р. Б. при кумулативното осъществяване на останалите предпоставки, посочени в разпоредбата. Касационната инстанция приема за правилен изводът, че „действителният притежател“ на нерегистрираната марка, именно предвид невъзможността да черпи права от нейната регистрация, трябва да докаже, че упражнява фактическата власт върху нерегистрираната марка по начин, че да се създава индикация за произход на търговска дейност. Разпоредбата на чл.12, ал.4 ЗМГО изисква използване на нерегистрираната марка в търговската дейност на опонента. Използването в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО е поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; използването на знака в търговски книжа и в реклами; използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Доколкото в конкретната хипотеза нерегистрираната марка е за услуги, използването й в търговската дейност на дружеството трябва да показва връзката й с предлагането или предоставянето на услугите, които да са извършвани срещу заплащане, като фактическото й използване трябва да е довело до резултата потребителите да свързват означените с нерегистрираната марка услуги с един и същи търговски произход. Нерегистрираната марка следва да е използвана в търговската дейност на дружеството, претендиращо да е неин притежател, в процеса на търговия, като се съобрази нейната способност да идентифицира търговския произход на услугите на територията на България. Правилен е изводът, че за отчитане на тази способност следва да се вземат предвид продължителността на използването й, публичното й представяне във връзка с услугите, които идентифицира, релевантния сектор на използването й. Анализът на представените доказателства (извлечения от Дневниците на продажби на „Топливо-2“ ЕООД – 2014г., 2015г., 2016г.; фактури и придружаващи приемно-предавателни протоколи с доставчик „Топливо – 2“ ЕООД; оферти за строителни материали с поставен знак на марката; кореспонденции с поставен знак на марката; договори, включително и нотариално заверени, за продажби между „Топливо-2“ ЕООД и други контрагенти с поставен знак на марката; договори за дистрибуция между „Топливо – 2“ ЕООД и други контрагенти, и много други, последователно анализирани в оспорения административен акт) сочи на единствения правилен извод за действително търговско използване на нерегистрираната марка „Сдружение ТОПЛИВО строителни материали“ от „Топливо-2“ ЕООД в релевантния за спора период за услугите управление и организиране на търговски сделки; услуги за продажби на дребно и едро, свързани със строителни материали от клас 35 и транспорт, транспортни услуги; опаковане и пакетиране на стоки; услуги за опаковане и съхранение; съхранение на товари в складове; съхранение на стоки в складове; транспортиране на строителни материали от клас 39 на МКСУ. Доколкото са осъществени всички елементи от фактическия състав на опозицията по чл.12, ал.4 ЗМГО, правилен е изводът на председателя на ПВ, споделен и от първоинстанционния съд за нерегистриране на заявената марка.

Неоснователно е възражението на касатора, че „Топливо-2“ ЕООД не доказва качество на „действителен притежател“ на нерегистрираната марка, тъй като и други лица са използвали марката в посочения период, като всяко едно от тях има право да претендира качеството на действителен притежател. В решението си по адм. д. № 6460/2022 г. съставът на ВАС е имал възможност да посочи, че „приложимата в процесния спор норма на чл.12, ал.4 ЗМГО не съдържа изискване марката да бъде използвана единствено от опонента, за да се приеме, че същият е действителен притежател“. За да се установи „действителният притежател“ в хипотеза на фактическо използване на нерегистрираната марка от различни търговци, следва да се търсят конкретни признаци на понятието. Според касационния състав, икономическата свързаност между търговците действително използвали нерегистрираната марка в търговията, както и способността на нерегистрирана марка да отличава услугите като притежаващи един и същи търговски произход, при използването й и от различни икономически свързани лица, са безспорни и отличителни признаци на понятието „действителният притежател“. Защитата на нерегистрираната марка като знак е възможна, именно защото този знак е придобил фактическа способност да отличава регулярно и продължително услугите на едно лице от тези на друго, макар да не е придобил правния статус на регистрирана марка. Способността на нерегистрираната марка да идентифицира търговския произход на услугите при използването й в търговията за услугите: „управление и организиране на търговски сделки; услуги за продажби на дребно и едро, свързани със строителни материали“ от клас 35 и „транспорт, транспортни услуги; опаковане и пакетиране на стоки; услуги за опаковане и съхранение; съхранение на товари в складове; съхранение на стоки в складове; транспортиране на строителни материали“ от клас 39 на МКСУ в случая е безспорно установена, като доказателствата насочват към търговско използване на нерегистрираната марка от „Топливо-2“ ЕООД по начин, който показва, че марката е била позната и свързана с нейния действителен притежател от голям брой лица. Използването на марката от други свързани с това дружество лица е незначително, без последните да имат претенция да са действителен притежател на нерегистрираната марка. Доказателствата за използване на нерегистрираната марка от други лица са в степен, че да не могат да опровергаят изводите на административния орган и на съда, че именно опонентът е нейният действителен притежател.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на „Топливо – 2“ ЕООД се дължат разноски по делото в размер на 1800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5653/10.10.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 1345/2022 година.

ОСЪЖДА „Топливо“ АД, [ЕИК], гр. София да заплати на „Топливо-2“ ЕООД, [ЕИК], гр. София сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА