Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 1215 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 261193 от 04.04.2022 г., постановено по гр. дело №16411/2019 г. от Софийски градски съд. С него е отменена заповед №РД-15-330/02.11.2005г. на Областен управител на област София, в частта относно новообразуван имот №1121 за м. [наименование], в землището на [населено място], район Панчарево, Столична община и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне относно имот №1121 по ПНИ съобразно указанията дадени в мотивите на решението, а жалбата в останалата част е отхвърлена.

Първата жалба е от С. С. и З. С. от гр. София. С нея се твърди, че по отношение на съдебния акт са налице всички предвидени пороци за неговото обжалване, поради което се прави искане за отмяната му. Представят допълнителна молба уточнения, в която твърдят че спорът е останал неизяснен по отношение на имот 1121 на В. С..

Втората касационна жалба е от С. П. от гр. София и Г. А. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв. Н. К., срещу горепосоченият съдебен акт в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата . В нея се твърди, че съдебния акт в оспорената част е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Представят отговор на касационната жалба подадена от З. С. и С. С., считат същата за неоснователна.

Ответната страна - Областен управител на област София, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационните жалби, счита същите за неоснователни. Прави искане същите да бъдат оставени без уважение. Претендира присъждане на юрискносултско възнаграждение.

Ответната страна - И. С., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - Г. С., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - Й. И., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - В. М., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - Г. С., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - В. И., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - С. П., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - В. П., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - В. И., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - В. И., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - Л. Д., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - Г. Ч., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - С. Г., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва касационните жалби.

Ответната страна - Ц. И., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - Т. А., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - С. Е., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - Л. С., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - М. Р., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - С. С., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - Г. С., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - В. Я., не изразява становище по касационните жалби.

Ответната страна - Е. Я., не изразява становище по касационните жалби.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред Софийски градски съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 16854/10.12.2019 г. по адм. дело № 2247/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е обезсилено решение без номер от 19.09.2014 г. постановено от Софийски градски съд, административно отделение, трети В състав по адм. дело №859/2006г., с което е отменена по жалба на С. П. заповед №РД-15-220/02.11.2005г. на областен управител на област София, в частта относно новообразуван имот №1121 за м. [наименование], землището на [населено място], район Панчарево, Столична община и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне относно имот №1121 по ПНИ, съобразно указанията дадени в мотивите на решението, и жалбата в останалата част е отхвърлена.

Предмет на настоящ съдебен контрол е решение № 261193 от 04.04.2022г., постановено по гр. дело №16411/2019 г. на Софийски градски съд, като с първи диспозитив е отменена по жалба на С. П. З. №РД-15-330/02.11.2005г. на Областен управител на област София, в частта относно новообразуван имот №1121 за м. [наименование], землището на [населено място], район Панчарево, Столична община, с втори диспозитив е върната преписката на административния орган за ново произнасяне относно имот №1121 по ПНИ съобразно указанията дадени в мотивите на решението и с трети диспозитив е отхвърлена жалбата в останалата част.

За да постанови този резултат съдът е установил, че по отношение на територията по 4 от Преходните и заключително разпоредби на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗР на ЗСПЗЗ/ за землището на с. Герман е изработен и одобрен помощен план, съдържащ данни за имотите предоставени за ползване и за тези съществували преди образуване на ТКЗС. Видно от кадастралния регистър на имотите съществували преди образуването на ТКЗС на името на С. С. е записан имот №14831.115.104 в м. [наименование] с площ от 2.506 кв. м. на основание решение на Поземлена комисия №3175/1993г. Видно от одобрения план на новообразуваните имоти за горепосочения имот са отредени поземлени имоти с №1123 с площ от 708 кв. м., поземлен имот №1122 с площ от 713 кв. м. и двата имота са записани на С. С., част от имота е отреден за път с площ от 685 кв. м., а останалата част с площ от 400 кв. м. е отреден за поземлен имот №1121, записан в регистъра като собственост на В. С.. СГС е приел, че за да се регулира един имот в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ в териториите на земите, предоставени за ползване на гражданите, респективно записан в регистъра на имотите на името на конкретен собственик, е необходимо, когато се отнася за имот възстановен на бивш собственик да има влязло в сила решение, с което е признато правото им на възстановяване, с изричното посочване, че имота попада в рамките на плана по 4к, ал. 1, а за да бъде вписан такъв имот на ползвател с права по 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ следва да има влязла в сила заповед, респективно влязло в сила съдебно решение, с което да му е признато правото да придобие собствеността, влязла в сила заповед за определяне на оценката на имота и извършено плащане по нея, като окончателното възстановяване или придобиване на собствеността в тези случаи се извършва след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, със заповед по 4к, ал. 7 . Също така е прието, че е възможно в рамките на плана на новообразуваните имоти от една страна да съществуват имоти на бивши собственици, които да не са били предоставени за ползване и от друга страна такива, които са на трети лица установяващи правата си с документ за собственост.

Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че по отношение на имоти №1123 и №1122 не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ , тъй като са образувани в съответствие с действителното и фактическо положение при спазване на чл. 28, ал.5-9 от ППЗСПЗЗ, както и документите за собственост, като в регистъра като собственик е записан наследодателя на С. П.. По отношение на отреждането в ПНИ на частта за път, съдът е приел, че извършено законосъобразно в съответствие с чл. 28, ал. 5 от ЗСПЗЗ, и съгласно приетата по делото експертиза.

СГС е приел, жалбата за основателна по отношение на обжалвания ПНИ в частта на извършеното отреждане на част от бившия имот №118.104 с площ от 400 кв. м. за имот №1121, за който имот в регистъра на новообразуваните имоти е записан като собственик В. С.. Съдът е установил на първо място от писмо изх. №11GО-41 1/21.11.2007г., в графичните данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти по ПНИ по отношение на имот №1121 е допусната грешка, като записаното като негов собственик лице В. С. не е собственик на основание нотариален акт №1 от 1995г., а му е признато правото да придобие право но собственост с протокол №4 на комисията по 62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от 12.05.2005г. Видно от протокол №4, комисията е приела, че е налице условие за придобиване правото на собственост върху имота, като не са представени доказателства в частност заповед на кмета на общината по 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, дори обратното видно от писмо с изх. №1100-216/29.11.2010г. на Столична община район Панчарево, изрично е посочено, че такава заповед не е издадена, както и че това обстоятелство не се оспорва и от страните. Въз основа на което съда е приела, че липсват данни да е била изготвена оценка на имота утвърдена със заповед на кмета на общината, която да е заплатена от В. С., чрез общината в тримесечен срок от влизането й в сила, въз основа да придобие качеството си на правоимащ по 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на извършен анализ от страна на СГС на относимите правни разпоредби, съпоставяйки ги с горепосоченото, е обосновал извода, че административния орган при изготвянето на ПНИ относно имот №1121 е допуснал нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като не са съобразени правата на собственост върху имота и съответно е допуснато нарушение при записване в регистъра на собствениците към плана. Следователно така допуснатото нарушение е довело до отмяна на обжалвана заповед в частта за имот №1121 и е върната преписката на административния орган.

По касационната жалба на С. С. и З. С. от гр. София:

Обжалваното решение в частта, с която е отменена по жалба на С. П. З. №РД-15-330/02.11.2005г. на Областен управител на област София, в частта относно новообразуван имот №1121 за м. [наименование], землището на [населено място], район Панчарево, Столична община и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне е правилно.

Неоснователна е касационната жалба, тъй като в нея бланкетно са изложени касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, без да се излагат каквито и да било обстоятелства, сочещи според касационните жалбоподатели на неправилност на обжалваното съдебно решение. Настоящата инстанция, прилагайки правилото на чл. 218, ал. 2 АПК намира, че следва да извърши служебна проверка само за съответствието на решението с материалния закон.

Със заповед №РД-15-330/02.11.2005г. на Областния управител на област София е одобрен плана на новообразуваните имоти. От неговата тестова, цифрова и графична част, за идентификация на помощния план е видно, че по отношение на бивш имот с №14831.115.104 с площ от 2506 кв. м. е на С. С. са отредени няколко поземлени имоти, като в настоящия случай спора е за поземлен имот №1121 с площ от 400 кв. м., който е записан в регистъра като собственост на В. С.. Същия е ползвател на имота съобразно разрешение №В-104/17.02.1968г. на районна дирекция на горите София, с което му е предадена за вечно ползване земя от горски фонд в с. Герман съгласно т.9 и т. 11 от 21-то постановление на Министерски съвет от 31.01.1963г. и скица на имота. От протокол №4 от 12.05.2005г. на комисията по 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието, че В. С. притежава документ за правото на ползване, отговаря на изискванията на 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че в имота има построена сграда, която отговаря на техническите изисквания по 1, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и 4а, ал. 1от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което комисията е дала становище, че са спазени изискванията на 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ и ползвателя може да придобие правото на собственост върху предоставената му за ползване земя. До приключване на устните състезания не са представени доказателства от които да е видно, че в полза на ползвателя е трансфоримрано правото на ползване в правото на собственост.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - като приобретатели от първите две категории, или на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. С планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща.

Съгласно разпоредбата на 4к ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно на ал. 4 съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по 4к от ЗСПЗЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на 4 к, ал. 7 и при условията на 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собственост се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Регистъра на собствениците е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и записванията в регистъра попадат в обхвата на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта. Съобразно императивните изисквания на материалния закон в регистъра на собствениците се включват само тези бивши ползватели, за които с влязла в сила заповед е признато право да придобият собственост и са заплатили определената оценка. Само приключила процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост е основание за записването на бившите ползватели в регистъра на собствениците, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Съобразен с доказателствата безспорно се установява, че лицето, което е записано в регистъра на собствениците на имотите, устроени с предвижданията на ПНИ, одобрен с оспорената заповед, не се легитимира като собственик с приключила процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост. В допълнение следва да се посочи, че правилно СГС е установил, от представено писмо, че е допусната грешка при изписването в регистъра, че В. С. не е собственик на имота на основание нотариален акт №1, дело №4997 от 1995 г., а както по горе се посочи признато му е правото да придобие правото на собственост. При това положение административния орган в нарушение на материално-правната разпоредба на чл. 28, ал. 4 и чл. 28, ал. 6 във връзка с ал. 10, т. 5 от ППЗСПЗЗ е включил тези лица в списъка на ползвателите с признато право на придобиване на собственост по реда на 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че решението в обжалваната част е обосновано, съобразено с материалния закон и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на С. П. от гр. София и Г. А. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв. Н. К..

Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата в останалата част, е правилно като краен резултат.

Първоинстанционния съд не е изпълнил едно от указанията, дадени му с решение № 16854/10.12.2019 г. по адм. дело № 2247/2018 г. на Върховния административен съд да формира правни изводи по отношение на имоти №1117, 1118, 1130 и 1131. Предвид, че делото е във фаза на втора касация, на основание чл.227, ал.1 АПК, ВАС следва да реши спора по същество. СГС напълно е изяснил по делото фактическа обстановка, по отношение на горепосочените недвижими имоти, в това число е приета съдебно - техническа експертиза.

Съгласно 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на 4к, ал. 7 и при условията на 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота.

При тази законова рамка, правилно съдът е установил релевантните за спора факти. С оглед същите правилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ по отношение на имоти №1123, №1122 и на част от имот отреден за път. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в оспорения съдебен акт изводи от фактическо и правно естество, поради което без да ги преповтаря изцяло и на основание чл. 221 ал. 2 предложение второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се приеме и че по отношение на горепосочените имоти също не се открива нарушение на чл. 28 от ЗСПЗЗ.

Неотносим е довода на касационния жалбоподател отнасящ се до имот №1121, тъй като видно от обжалвания съдебен акт по отношение на този имот съдът е извършил нужната проверка и е отменил обжалвания административен акт в частта касаеща този имот и е върнал преписката на административния орган.

Настоящия съдебен състав, приема за неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че съдът е следвало да се произнесе по твърденията за нищожност на заповеди №РД-64-148/15.09.2008г. и заповед №РД-64-147/15.09.2008г., с които е възстановено правото на собственост на наследниците на А. С.. Предмет на съдебен контрол пред Софийски градски съд е заповед №РД -15-330/02.11.2005 г. на областен управител на област София. Със същата е одобрен план на новообразуваните имоти на м. [наименование], [населено място], Столична община. По своята правна същност заповеди №РД-64-148/15.09.2008г. и заповед №РД-64-147/15.09.2008г представляват самостоятелно властническо волеизявление на административен орган и както всеки административен акт, те могат да бъде оспорени от лицата, които имат правен интерес, в предвидения в закона ред. Косвен съдебен контрол на горепосочените заповеди, с които е възстановена собствеността е недопустимо.

Не е налице твърдението на касационните жалбоподатели, че са оспорени представените от Областния управител доказателства. Материалната доказателствена сила, на представените доказателства може да бъде оборена единствено в производството по чл. 193 от ГПК, а не по реда на обратното доказване, което не е направено от жалбоподателя в този процес. Не е оспорена истинността на представените по делото документи по реда на чл. 193 от ГПК, поради което следва да се приеме, че същите се ползват с доказателствена сила по отношение на тяхното съдържание.

На следващо място несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че не са спазени указанията дадени с решение №16854/10.12.2019г. постановено по адм. дело №2247/2018г. на ВАС, в частност не са представени доказателства. В изпълнение на дадените указания съдът е събрал относимите доказателства и същите се намират в кориците на делото.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно в обжалваната част, следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на Областен управител на област София в качеството на ответника по касационните жалби за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационните жалбоподатели следва да бъде осъден да заплатят по равно в полза на бюджета на ответника общо сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Искането на адв. Н. К., като процесуален представител на С. П. от гр. София и Г. А. от [населено място] за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261193 от 04.04.2022 г. по адм. дело № 16411/2019 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА С. С., З. С., С. П. и Г. А. да заплатят по равно на Областна администрация Софийска област общо сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА