Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 1250 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт Москова, срещу решение № 7 от 17.01.2023 г., постановено по адм. д. № 180/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2017 г. с изх.№ 02-280-2600/7837 от 01.12.2021 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необосновани и незаконосъобразни изводи от страна на съда – касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и се претендират сторените разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – „Л. Б. ООД, в представен писмен отговор, чрез адв. И. И. оспорва същата, като я счита за неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да отмени горепосоченото Уведомително писмо, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. При формиране на този извод съдът е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност с приетото по делото заключение на СТЕ, анализирал е приложимите разпоредби на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. / Наредба № 7/, като е заключил, че не са налице посочените от органа основания за отказ от подпомагане, а именно заявен парцел във физически блок, който не попада с цялата си площ в слоя „Орли и лешояди“, както и намалена площ на парцела спрямо референтната година 2015 г. Решението е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка, което е довело до неправилни изводи, както и че съдът не е провел надлежно доказване и не е изяснил всестранно делото. На първо място следва да се отбележи, че не съдът извършва доказване на фактите и обстоятелствата по повдигнатия пред него спор, а заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е този, който следва да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на оспорения пред съда акт, което в случая не е сторено. На следващо място, с оглед пълното изясняване на фактическата обстановка по спора, съдът е допуснал изготвянето на съдебно - техническа експертиза със задачи поставени както от оспорващия, така и от заместник - изпълнителния директор на ДФ" Земеделие" и такива допълнително поставени с определение на съда от 08.11.2022г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и правилно е ценено от съда в съвкупност с останалите доказателства по делото. На следващо място съдът е извършил обстоен анализ на уведомителното писмо и съдържащите се в него таблици и пояснения към тях, както и изложените от органа фактически основания за издаването на акта, както и посоченото правно основание за постановения отказ и е стигнал до правилен извод, че земеделският производител е заявил допустимо направление за подпомагане по чл. 3, т. 3 от Наредба № 7 - поддържане на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение. АС – Ямбол обективно и в пълнота е установил фактическите обстоятелства, относими към оспорения административен акт, като за целта е назначил съдебно-техническа експертиза, с която вещото лице геодезист е извършил обстойна проверка на посочените в акта фактически обстоятелства, довели до издаването му. В тази връзка решаващият съд, позовавайки са на неоспореното заключение по изготвената СТЕ обосновано е приел, че не е налице първото от констатираните от органа несъответствия - заявен парцел във физически блок, който не попада с цялата си площ в слоя „Орли и лешояди“ и същото не може да бъде основание за постановения отказ от подпомагане. Безспорно е установено в експертното заключение, че физическият блок, в който се намира процесния парцел, попада частично в обхвата на специализирания слой „Местообитания на Царски орел или Египетския лешояд“, но както правилно е заключил АС – Ямбол, съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредба № 7 за прилагането на агроекологичните дейностите по направлението по чл. 3, т. 3 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които попадат с цялата си площ в специализиран слой на местообитанията на Царски орел и Египетски лешояд“. Следователно от съществено значение в конкретния случай е бил не дали физическия блок попада в своята цялост в специализирания слой, а дали конкретния парцел, за който се иска подпомагане попада в този слой. На този въпрос е даден категоричен отговор от експерта в неговото заключение, правилно съдът е кредитирал заключението в тази му част като неоспорено от страните, поради което изводите на съда, че парцел БЗС 17748-827-10-1 с площ от 7,33 ха., попада в обхвата на специализирания слой, респективно не е налице соченото от касатора несъответствие и същия е допустим за подпомагане са правилни.

По отношение на посоченото в УП друго обстоятелство, послужило като основание за отказ от подпомагане, а именно, че за 2017 г. посоченият по-горе парцел е с намалена площ 0.39 ха спрямо заявената през 2015г., настоящият съдебен състав отново споделя изводите, направени от административния съд. Последният обосновано се е позовал на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата, която позволява по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4, заявената площ да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. АС – Ямбол подробно е разгледал констатираната разлика като в случая, посочената разпоредба допуска намаление на площта с до 10 на сто от първоначално заявената, което в цифри се равнява на до 0,77 ха. Констатираното намаление е с 0,39 ха, респективно същото е допустимо по смисъла на разпоредбата и не се явява основание за отказ от подпомагане, както е възприето от административния орган. Що се отнася до условието поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, същото отново е изпълнено от ответника, в какъвто смисъл е и отговорът по въпрос № 3 от заключението на вещото лице, което е установило, че заявените парцели за кампании 2016 г. и 2017 г. са идентични и попадат в заявения парцел в началото на поетия ангажимент.

С оглед изложените съображения се налага извод за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. АС – Ямбол не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила както се твърди в касационната жалба. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, ценил ги е поотделно и в съвкупност със заключението на приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните и е стигнал до обосновани и правилни изводи, че оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие с материалноправните норми.

Решението, като правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия касационен състав.

Предвид изхода на спора, администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от ответника сума е в размер на 1000 лв., представляваща хонорар за един адвокат. Същата е близка до минималния размер, регламентиран в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото не се явява прекомерна, поради което настоящият съдебен състав счита направеното от касатора възражение за прекомерност в тази връзка за неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 17.01.2023 г., постановено по адм. д. № 180/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Л. Б. ООД, [ЕИК], разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА