Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 1313 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 252 от 15.11.2022 г., постановено по адм. д. № 223/22г. Административен съд Сливен е отменил по жалба на Н. Д., [ЕГН], с адрес гр.Сливен, [адрес], Решение № 32 152962/11.05.2022г. към MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020г. на директор на Териториална Д. М. Б. . С решението съдът е осъдил А. М. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310лв.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от ди-ректора на Териториална Д. М. Б. чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Т. - Кацарова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Сливен е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Сливен и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Н. Д. от гр.Сливен не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заклю-чение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е осно-вателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като пре-цени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съг-ласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от над-лежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основа-телна.

С решението си Административен съд Сливен е отменил по жалба на Н. Д., [ЕГН], с адрес гр.Сливен, [адрес], Решение № 32 152962/11.05.2022г. към MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020г. на директор на Териториална Д. М. Б. с, с което на основание ч.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, чл.19,ал.7 ЗМ и чл.59 АПК е определена нова митническа стойност на стоката, допуснато до свободно обръщение с МД MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020г. в размер на 9 122,06лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения в размер на 661,29лв. мито и 1 454,83лв. ДДС.

Първоинстанционният съд е описал много подробно фактическата обс-тановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извър-шения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван път-нически автомобил, катастрофирал, заповедта на директора на ТД М. Б. за извършване на последващ контрол, издадените писма и разменена коренспонденция между страните и прочие. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка решаващият съд е възпроизвел правната рамка на последващия контрол на декларирането. Изложени са мотиви, че при извършения последващ контрол не е проверена материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на последващ контрол. След това стр.8 9 от решението, първоинстанционният съд е дал тълкуване на методите за определяне на митническата стойност, като е възпроизвел уредбата, съдържаща се в Регламент /ЕС/ № 952/2013. В тази връзка е дадено тълкуване на понятието основателни съмнения, в това число и позоваване на практика в решенията на Съда на Европейския съюз. Прието е, че митническият орган носи доказателствената тежест за наличие на основателни съмнения, но в конкретния случай това изискване не е спазено. Изводите в тази насока са обосновани с това, че митническата стойност на автомобила пак е определена при условията на чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради прието становище, че продажната цена на въпросния автомобил на проведения на 22.07.2020г. аукцион е 5 025 щатски долара /8405,77лв./, увеличена с транспортни разходи в размер на 716,29лв. Отбелязано е, че това е допустимо само когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени в чл.74, 2и 3 от Регламент 952/2013. Допълнено е, че позоваването в процесното решение на налична в интернет информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN /номер на шаси/ в страната на износа не е достатъчно за обосноваване на основателни съмнения, тъй като тази информация не е част от т. н.митнически информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона. Акцентирано е, че в същото време декла-раторът е представил документите, с които е разполагал и въз основа на които може да бъде направен извод за твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие. На отделен ред е коментиран приложения по делото сертификат за собственост на въпросния автомобил, където е отбелязано, че автомобилът е придобит от Д. Франко на дата 23.01.2020г. , но този документ не доказва собствеността върху автомобила към датата на издаване на фактурата /31.07.2022г./. Решаващият съд е отбелязал, че в оспореното митническо решение няма мотиви, свързани с представените при вноса документи, от който анализ да се установи, че е налице действително съмнение в декларирана от жалбоподателя стойност. Съдът е приел, че непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура, не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната такава. В продължение е посочено, че действително не са представени доказателства за извършени плащания от купувача към продавача, но от това не следва автоматично извода, че е налице липса на данни, сведения, документи или информация, удостоверяващи цената на сделката, нито освобождава митническия орган от задължението да докаже възникналите у него осно-вателни съмнения. На база на това е изградена констатация, че като единствен верен извод е обстоятелството, че декларираната митническа стойност към деня на подаване на митническата декларация е тази, която е действително заплатена и подлежаща на плащане по представената фактура от 31.07.2022г.

На основание изложеното е изграден краен извод, че митническият ор-ган не е доказал наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност и не са налице условия за определяне на нова митническата стойност, поради което оспореното митническо решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Решението на Административен съд Сливен е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ТД М. Б. се правят оп-лаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменител-ни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните доводи на касатора за неправилно приложение на материалния закон, обосновани с изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно конкретните доказателства, породили основателни съмнения за действително договорената стойност, като е следвало да се приложат методите по чл.74,2 и 3 от регламента за определяне на митническата стойност. Правят се и оплаквания за необоснованост на изводите, че митническия орган не е доказал наличието на основателни съмнения, и че позоваването на интернет сайт на адрес htts: //autoauctions.io за информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN в страната на износа не е достатъчно обоснована.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно са очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК.

В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за опреде-ляне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.Съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, 1 МКС.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпе-чатка от сайта www.autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официа-лен публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на Н. Д., след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на дейс-твителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Вярно е, че процесното дело, т. н. основателни съмнения са обосновани и с други приложени по преписката доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил същите и изложил мотиви защо приема, че те също не доказват основателните съмнения в действително договорената стойност на покупката, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд Сливен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 252 15.11.2022г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. д. № 223/2022г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ