Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Р. В. по административно дело № 1336 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. Б., от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат К. А. срещу решение № 6517 от 04.11.2022г. по адм. дело № 4236/2022г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-21-287/08, 04, 2022 год на Директора на ТП на НОИ-София град, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 214-00-152-3/28, 02, 2022 год. и разпореждане № 214-00-152-5/28.02.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и са присъдени разноски.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което се иска отмяната му, отмяна на административния акт и отмяна на разпорежданията. Твърди се, че за периода, за който са заличени данните, Бейски е полагал труд и е имал право на парично обезщетение за безработица. Счита, че в тази връзка е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснато събирането на гласни доказателства. Навежда довод за изтекла давност във връзка с разпоредбата на чл.115 от КСО, като счита, че давността е изтекла на 31.12.2021г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ-София-град чрез юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София-град е решение № 1040-21-287/08.04.2022г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е отхвърлена жалбата на Г. Б. против: разпореждане № 214-00-152-3/28.02.2022годл на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 214-00-152-1/20.01.2016 за отпускане на ПОБ по чл. 54 а от КСО, поради заличени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя Бейски за периода 15.12.2015-05.01.2016 г. от осигурителя Бумеранг -6 ЕООД, и против разпореждане № 214-00-152-5/28.02.2022 г на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредено Бейски да възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода 05.01.2016-31.10.2016г. в размер на 3065, 92 лв. Съдът е приел, че Бейски към посочения период не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на 1, ал.1, т.3 от КСО. Решението е правилно.
От фактическа страна е установено, че със заявление от 08.01.2016 Г. Б. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като приложила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Бумеранг-6 ЕООД от 05.01.2016 г. С разпореждане № 214-00-152-1/-20.01.2016 г на ръководителя на осигуряването за безработица на Бейски е отпуснато ПОБ в размер на 14,74 лв. дневно за периода 05.01.2016-04.01.2017 г. Била извършена проверка за спазване на осигурителното законодателство в Бумеранг-6 ЕООД, завършила с издаването на КП № 5-21-00858266/29.12.2020 г и задължителни предписания № ЗД-1-21-00858273/29.12.2020 г за заличаване на подадените от дружеството данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода 15.12.2015г.-05.01.2016г. включително за жалбоподателя Г. Б.. Задължителните предписания са влезли в сила като необжалвани след връчването им на упълномощено лице С. И. на 29.12.2020 г. След заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО с разпореждане № 214-00-152-3/28.02.2022г. е отменено разпореждането от 20.01.2016 г за отпускане на ПОБ. С последващо разпореждане № 214-00-152-4 от същата дата е разпореден отказ за отпускане на ПОБ/ това разпореждане не е обжалвано/. С разпореждане № 214-00-152-5/01.03.2022г. е наредено Г. Б. да възстанови добросъвестно полученото ПОБ в размер на 3065,92лв. за периода 05.01.2016-31.10.2016 г. Бейски е обжалвал първото и третото разпореждания пред горестоящия административен орган, като същият с решение № 1040-21-287/08.04.2022 г. е отхвърлил жалбата.
С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Между страните няма спор, че дадените до работодателя Бумеранг-6 ЕООД задължителни указания за заличаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, в това число и за жалбоподателя Бейски за спорния период, са влезли в сила и представляват стабилен администартивен акт. Именно въз основа на това ново обстоятелство е наредено с разпореждане № 214-00-152-3/28.02.2022 год. отмяната на отпускането на ПОБ и с разпореждане № 214-00-152-1/20.01.2016 г. на ръководителя по осигуряването за безработица е постановен отказ за отпускането на ПОБ. Това обстоятелство е послужило и за разпореждане № 214-00-152-5/01.03. 2022 год на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на добросъвестно полученото ПОБ. Правилно е прието, че основанието за издадените административни актове е чл. 54ж ал. 2 от КСО и чл. 54л от КСО. Твърденията на Бейски, че е полагал труд по трудово правоотношение с работодателя Бумеранг-6 ЕООД са неотносими, тъй като декларираните данни в тази насока са заличени. На същото основание е неотносимо и събирането на гласни доказателства, поради което правилно първоинстанционният съд не е уважил това искане на Бейски. Тези възражения и искания биха били допустими в админстративно производство срещу дадените задължителни предписания за заличаване на данните. Но както бе посочен по-горе тези задължителни предписания не са обжалвани и са влезли в сила. Заличените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, ведно с разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО дават основание на законосъобразното приложение на нормите на чл. 54ж ал. 2 и чл. 54л от КСО с оспорените разпореждания, съответно за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Наведените в обратната насока оплаквания за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводстветните правила и необоснованост, са неоснователни.
Неоснователни са и наведените доводи за изтекла давност по отношение на вземането на НАП. Това възражение се прави за първи път с касационната жалба и е налице забрана за установяване на нови фактически положения съобразно чл.220 от АПК. Освен това на основание разпоредбите на чл.115, ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от КСО петгодишния давностен срок изтича най-рано на 31.12.2022г. Поради това и това касационно оплакване е неоснователно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в рзмер на 100,00/сто/лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НПЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6517 от 04.11.2022г. по адм. дело № 4236/2022г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Г. Б., [ЕГН], от гр.София,[улица], да заплати на ТП на НОИ - София град сумата от 100,00/сто/лева разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА