Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 1497 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по касационна жалба на И. Н., директор на ОД „Земеделие“- Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Н., срещу решение №6/06.01.2023 г., постановено по адм. д. №630/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен. В изложението са развити доводи за незаконосъобразност на постановения акт поради противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли за отмяна на решението ведно със законните последици.

В законоустановения срок по чл. 213, ал. 4 АПК е постъпил отговор от ответната страна - С. И., в който е застъпено становище за законосъобразност на първоинстанционното решение и се претендира оставянето му в законна сила.

Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество намира същата за неоснователна, а поставеното решение за правилно и обосновано по следните съображения:

Първоинстанционното производство е започнало по инициатива на С. И. с обжалване на заповед №РД 05-01-15/30.06.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“- Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 ЗДСл поради съкращаване на длъжността. Административният съд е приел, че издадената заповед е валидна, издадена от компетентен орган в обхвата на предоставените му правомощия, но незаконосъобразна поради нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Така постановеното решение е правилно и обосновано.

Видно от представените и събрани в хода на производството доказателства ОД „Земеделие“- Плевен в качеството си на орган по назначаването е отправил предложение по чл. 107а ЗДСл до служителката за прекратяване на служебното правоотношение срещу заплащане на обезщетение в размер на шест основни месечни заплати. Предложението е оформено в писмен акт, който е изпратен по пощата и по куриер, като и двете пратки са получени от Илиева на 30.06.2022 г. В 7-дневния срок за приемане на предложението, установен в изходящия от администрацията акт, на 01.07.2022 г. е изпратен отговорът от страна Илиева, с който последната се съгласява с отправената оферта. Междувременно, на 30.06.2022 г., е издадена оспорваната заповед №РД 05-01-15/30.06.2022 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността, съобразно утвърдено ново длъжностно разписание, е прекратено служебното правоотношение със С. И., считано от датата на издаване на акта.

От изложената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция излага следните правни изводи, които изцяло споделят мотивите на първоинстанционното решение. При започнала процедура по чл. 107а ЗДСл административният орган е обвързан от отправеното до служителя предложение до момента на неговото приемане или отказ, или изтичане на срока за отговор. Неоснователни се явяват касационните оплаквания, че срокът за приемане на предложението към датата на издаване на обжалваната заповед е бил изтекъл. Срокът за приемане на предложението започва да тече от момента на неговото получаване, а не от момента на изпращането му, доколкото в последния случай служителката не би могла да предприеме съответните действия по отношение на предложение, чието съдържание не е достигнало до нея. Съобразно общите правила предложителят е обвръзан от предложението до изтичане на срока, определен в него, и може да го оттегли единствено, ако предложението и оттеглянето бъдат получени едновременно. В настоящия случай органът по назначаването не е предприел действия по оттегляне на отправената оферта, поради което за него не съществува друга възможност освен, при навременно изпратено приемане на предложението, да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 107а ЗДСл. При така започнала процедура по чл. 107а ЗДСл и надлежно, извършено в установения срок приемане на офертата органът е следвало да приключи производството със заповед за прекратяване на служебно правоотношение на горецитираното основание и изплащане на предложеното обезщетение Като е издал обжалваната заповед, органът е нарушил административнопроизводствените правила, което води до незаконосъоразбораност на административния акт, като същият подлежи на отмяна.

Съобразно изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид изхода от делото касаторът на основание чл. 143 АПК дължи заплащането на разноски, сторени от ответната страна пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. (седемстотин и осемдесет лева), съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 78 ГПК .

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6/06.01.2023 г., постановено по адм. д. №630/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“- Плевен да заплати на С. И. с [ЕГН] с адрес: гр. Д. Д. обл. Плевен, [улица], сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ