Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕК. Д. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 1515/2023 г.

А. А., И. А. и Б. Г. са подали касационна жалба срещу решение №140/14.12.2022 г. по адм. дело № 53/2022 г. по описа на Административния съд-Видин, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и Министерството на околната среда и водите искове за заплащане на сумата 150 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени със смъртта на тяхната съпруга, майка и дъщеря М. А., в резултат на незаконно бездействие на органи и длъжностни лица на ответниците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закони и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове .

Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и Министерството на околната среда и водите са поискали отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на А. А., И. А. и Б. Г., с които са предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ срещу Администрацията на Министерския съвет и Министерството на околната среда и водите за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната родственица М. А.. Твърди се, че Министерският съвет е допуснал незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в това, че не е предприел необходимите мерки след като на 6.07.2008 г. е бил уведомен с искане за намеса от четири неправителствени организация за спиране на действията по унищожаване на 1,6 млн. противопехотни мини, внесени от Гърция на територията на Р. Б. Министерският съвет бездействал за изпълнение на възложените му функции по ръководство и осъществяване на вътрешната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите /чл.105,ал.1 КРБ/, по осигуряване на обществения ред и национална сигурност /чл.105,ал.2 КРБ/, координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт /чл.2,ал.2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация/, упражняване на контрол върху незаконосъобразните и неправилни актове, издадени от министрите /чл.107 КРБ/, препращане на преписката по компетентност към съответните административни органи /чл.31, ал.2 и ал.5 АПК/.

Междуведомственият съвет по въпросите на военно – промишления комплекс и отбранително-мобилизационна подготовка на страната към Министерския съвет не предприел дължимите действия и не издал необходимите актове, за да предотврати незаконосъобразни и рискови за живота и здравето на гражданите и за околната среда дейности. В периода 2008г. - 2009г. до знанието на Междуведомствения съвет по въпросите на военно–промишления комплекс и отбранително - мобилизационна подготовка на страната достигнали данни за фактически проблеми, възникнали в процеса на вноса, складирането, транспортирането, разснарядяването на стари боеприпаси, взривни вещества и оръжия, като е поставен въпросът за по-детайлна регламентация на тази материя, за синхронизиране със законодателството на Европейския съюз, за осъществяване на контрол от единен орган, за нормативно определение на термина „утилизация“, за разработване на Национална програма за унищожаване на излишни боеприпаси на територията на Р. Б. Разрешаването на тези въпроси не било предприето, а били издадени актове, които дали възможност за осъществяването на незаконна дейност от „Видекс“АД в завод "Миджур" .

Министерският съвет на Р. Б. не изпълнил и задължението си да се произнесе по искането за намеса, подадено на 6.07.2008 г. от неправителствените организации, или да го препрати на компетентния орган, при което биха се преразгледали разрешенията, издадени за осъществяваната от „Видекс“ АД дейност. Искането не било такова за издаване на индивидуален административен акт, а представлявало предложение или сигнал по смисъла на чл.107 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Исковете срещу Министерството на околната среда и водите се основават на твърдения за незаконосъобразно бездействие, тъй като при знание, че значително е увеличен обемът на производството и е променена съществено технологията на работа на завод „Миджур“, не е било отнето издаденото на „Видекс“ АД през 2007г. разрешително за експлоатация № 67/2007г. С писмо вх.№ 04-00-2523/26.09.2009г. заместник – министърът на околната среда и водите е бил уведомен за вноса на около 1, 6 млн. броя противопехотни мини, като е бил длъжен с оглед условие № 17 от издаденото разрешително да поиска представянето на информация и документи от „Видекс“ АД, за да извърши проверка за наличието на предпоставки за изменение или отнемане на разрешителното. Компетентните органи не приложили нормативна забрана за трансфер на противопехотните мини по договор № 719/10.07.2008г., които били разснарядявани, като остатъчните продукти се използвали за производство на взривни вещества за граждански цели.

Загубата на близкия човек причинила на ищците тежък стрес и шок, неимоверна болка и страдание. За причинените неимуществени вреди е поискано присъждането на обезщетение в размер на 150 000 лева за всеки от тях, при солидарно осъждане на ответниците, ведно със законната лихва от датата на увреждането-01.10.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

Административният съд установил, че дружеството "Видекс” АД със седалище и адрес на управление София, с предмет на дейност: изследване, проектиране, разработване, производство на взривни материали, извършване на взривни работи, вътрешна и външно търговска дейност, разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали, транспортна и други дейности, е собственик на завод „Миджур“ в [населено място], област Видин.

За производствената дейност на завода на „Видекс“АД са издадени: разрешение № 113/06.07.2009г. на началника на сектор „Контрол на общоопасните средства, Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерството на вътрешните работи за производство на взривни вещества огнестрелни оръжия и боеприпаси за граждански цели по приложени списъци и за разснаредяване /утилизиране/ делабориране на мини ДМ 31, мини М2, мини М14, мини М16, със срок до 06.07.2012г. и безсрочно разрешение № 153/06.10.2011г. за производство на взривни вещества в обект : взривен склад „Чората".

С решение № У-35-449/23.07.2012г. на началника на сектор „Контрол на общоопасните средства“ издаденото на „Видекс” АД разрешение за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират/разснарядяват, делаборират/ на територията на завод „Миджур” по приложен заверен списък, било допълнено .

Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет на Р. Б. издал на „Видекс” АД пълна лицензия за външнотърговска дейност с оръжие №Л-74-8-3/20.10.2006г., ограничена лицензия за изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба № Л-74-8-4/20.10.2006г. и лицензия за транспортиране на оръжие № Л-74-8-5/20.10.2006г., валидни за периода 20.10.2006г. - 20.10.2009г., пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия съгласно списък, със срок на валидност от 29.01.2010г. до 29.01.2013г.,

Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет издал на „Видекс”АД лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013г. и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. Б. и двете със срок на валидност от 24.01.2013г. до 24.01.2016г.

На 08.07.2008 г., между "Акмон" СА със седалище Р. Г. и „Видекс”АД е сключен договор №719/10.07.2008г., съгласно който българското дружество поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини по стандарта STANAG-4518, с прилагането на метода „технология на топене” на противопехотни мини: мини М2-214 525 броя, мини DM31-794 605 броя, мини М16-533399 броя, мини М14- 5620броя. Съгласно създадената с договора дефиниция под „разснарядяване” или „демилитаризация“ следвало да се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително взривното вещество и детонатора. Разснарядяването следвало да се извърши в завод „Миджур” , в [населено място]. „Видекс“ АД приемало да носи изключителна отговорност за действия и пропуски на всяко лице, наето за демилитаризацията, което причини увреждане на здравето на трета страна или нанесе щети на гръцката страна.

Според стандарт " NATO STANAG" под "демилитаризация" следва да се разбира процесът на премахване или неутрализиране на потенциала за използване за военни цели на боеприпаси - оръжията, боеприпасите и елементите от тях, отделните барути, взривни вещества и пиротехнически средства претърпяват въздействие, след което не могат да изпълняват първоначалното си предназначение. Те или получените от тях елементи трябва да бъдат унищожени безопасно за хората и околната среда или да преминат в състояние, в което да могат да се разпределят в отделни групи - скрап, детайли, материали или вещества за следваща употреба.

С решение №161/08.03.2004 г. Министерският съвет на Р. Б. одобрил Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на Р. Б. и на основание чл. 26, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предложил на Народното събрание да разгледа и да приеме програмата. Видно от Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (в сила от 02.10.2009 г., приет с ПМС № 229 от 23.09.2009 г., обн. ДВ. бр.78 от 2 октомври 2009г.) Министерският съвет и неговата администрация няма контролни правомощия върху дейността по съхранение и утилизация на взривни вещества.

С искане за намеса №17-00-28/09.07.2008г., подадено до министър-председателя на Р. Б. сдруженията с идеална цел Национално движение „Екогласност“, „Екозащита-Челопечене”, „ЕкоМрамор” и „Връбница-Надежда” поискали да се вземат мерки, които да възпрепятстват унищожаването на територията на Р. Б. на 1,6 млн. противопехотни мини, внесени от Р. Г. След събирането на становища от секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, от Министерството на икономиката и енергетиката, в това число и от секретаря на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, от министъра на външните работи, министъра на околната среда и водите, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, Национално движение „Екогласност“ било уведомено с писмо № 17-00-28/29.07.2008г., подписано от началника на кабинета на министър-председателя, че „Видекс“АД е спечелило конкурс, проведен от гръцката армия, в резултат на което е сключило договор за утилизация на боеприпаси.

Национално движение "Екогласност“ и Екосдружение „В. Н. обжалвали мълчаливия отказ на министър-председателя по искането им за намеса, но с определение № 246/08.01.2009г. по адм. дело № 11061/2008 г. по описа на Върховния административен съд жалбата им била оставена без разглеждане. Съдът изложил мотиви, че не е формиран мълчалив отказ по искането да се задължи министър-председателя да издаде административен акт за анулиране на споразумение за унищожаване в България на 1.6 млн. противопехотни мини от Гърция, както и за пълната забрана на вноса у нас на всякакви остатъци от старо въоръжение с цел унищожаването им на българска територия. Съдът посочил, че министър-председателят няма нормативно задължение да се произнесе по искането за намеса за спиране действията по унищожаване в България на 1, 6 млн. противопехотни мини, находящи се на територията на Р. Г.

По заявление № ИЕП-8568/26.06.2006г., подадено от „Видекс" АД, министърът на околната среда и водите издал разрешително за експлоатация №67/2007г., с което разрешил експлоатацията на завод „Миджур“ в [населено място], при условията, посочени в разрешителното. Съгласно условието по т.17 от разрешителното операторът е длъжен да преразглежда и актуализира документите по условие 1 и да уведоми министъра на околната среда и водите при планиране на съществени промени, касаещи съоръженията, съществени промени в количествата на опасните вещества, промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръженията в него, налагащи използването на други техники.

Със заповеди на министъра на околната среда и водите били утвърдени годишните планове за контролна дейност върху предприятията с висок рисков потенциал и били определени поименно комисиите за извършване на съвместни проверки за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 година на операторите с издадено разрешително по чл.104, ал.1 ЗОСВ (изм.), в това число, на завод „Миджур“. Извършените на завода проверки през 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013година не установили отклонения от вида и количеството взривни вещества. При проверка за спазване на условията на разрешителното, извършена на 10.04.2014 г., е установено, че на 23.01.2014г. са променени паспортите на склад №1,3,4 и 10 относно капацитетите им за съхранение на взривни вещества от 100 000 на 150 000 килограма тротилов еквивалент, като количествата, съхранявани в склад №1,3 и 10, са превишавали проектния им капацитет. На дружеството са дадени задължителни предписания в изпълнение на условието по точка №17 от разрешителното за експлоатация. В изпълнение на предписанията "Видекс" АД подало уведомление № 26-00-1249/28.04.2014г. до министъра на околната среда и водите за промяна на капацитета на посочените в уведомлението складове. Дружеството подало и заявление № ИЕП-6/18.08.2014г. за преразглеждане и последващо изменение на разрешителното.

На 01.10.2014г. избухнал взрив в завод „Миджур“, вследствие на който загинали 15 работници, между които и М. А..

При първото разглеждане на делото е прието заключение на техническа експертиза, според което противопехотни мини – мини М2, М14, М 16 и DМ 31 не подлежат на утилизация, а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Вещото лице посочва, че „утилизацията” на бойни припаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на взривни вещества, барути, празни опаковки, черни и цветни метали, като елементите, които не могат да се оползотворят и са опасни, се унищожават чрез изгаряне. Това е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва: използване по предназначение в учебно-бойни стрелби, търговска реализация, разснарядяване или унищожаването на отделни опасни елементи. Процесът „унищожаване“ се отнася за бойни припаси, които не са проектирани или конструирани за разснарядяване или разглобяванe - след приключване на военното им предназначение те се унищожават единствено чрез взривяване при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. В Споразумение за стандартизация STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по което именно българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини, се дефинират понятията „demilitarisation” /чл.4/ и „disposition process” /чл.5/, като утилизацията представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите. В заключението се посочва, че в технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на мините, подлежащи на утилизация при едносменен режим на работа. Според вещото лице отклоненията от технологичните инструкции могат да бъдат причина за предизвикване на взрива. В участък „С” е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е капацитетът в тротилов еквивалент на цеха. Взривът е предизвикан от мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества, експлозиви и изделия. Най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина, каквато в участъка имало, но не е била използвана.

В заключението на допълнителната техническа експертиза, изслушано при повторното разглеждане на делото, е отбелязано, че при разснарядяването на противопехотни мини в предприятието на "Видекс "АД не е било възможно прилагането на метода „технология на стопяване“ по Споразумението "SТАNАG – 4518" на Организацията на Северноатлантическия договор, тъй като не е имало достатъчно ръководен и изпълнителски личен състав, оборудване и технологична и техническа документация. Посочените метод и технология имали отношение към процеса на “разснарядяване" а не към процеса "унищожаване". Понятието „милитаризация “ в Споразумението SТАNАG - 4518 се дефинирало като дейност по премахване или неутрализиране по друг начин на военния потенциал на бойните припаси (мини). Неутрализацията следвало да се извършва по безопасен, практичен и екологично отговорен начини. Демилитаризацията била необходима за военни изделия преди предаването им за промишлено приложение. По данни на разследващите органи, съдържащи се в ДП №51/2014г. , в участък „Утилизация“ , цех „С“ на завод "Миджур", без технологична необходимост са съхранявани значителни количества противопехотни мини и взривни вещества, несъвместими взривни вещества и противопехотни мини, с което са били създадени условия на повишен риск.

За установяване на понесените от ищците неимуществени вреди по делото били са събрани гласни доказателства и са изслушани заключения на психиатрични експертизи. Смъртта на М. А. значително влошило социалния живот на семейството, особено що се отнася до ищцата Б. В., майка на М. А., която е на висока възраст, инвалид и за нея се е грижила изключително нейната дъщеря.

От правна страна административният съд приел, че исковете са допустими, тъй като са предявени срещу юридически лица, в състава на които са включени органи и длъжностни лица, за които се твърди незаконно бездействие, причинило смъртта на родственицата на ищците. Съдът отхвърлил възражението на Министерството на околната среда и водите, че няма основание за солидарна отговорност на ответниците, като се позовал на чл.4, ал.2 ЗОДОВ, според който, ако искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Съдът съпоставил чл.121 ЗЗД и чл. 4, ал.2 ЗОДОВ като посочил, че разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗОДОВ представлява един от предвидените в закона случаи, при които възниква солидарна отговорност.

Първоинстанционният съд отбелязал, че пораждането на имуществена отговорност за ответниците предполага съществуването на няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответниците, настъпването на вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконното бездействие и вредата. Незаконното бездействие следвало да се отнася за фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по закон, но не е извършил.

Съдът изброил подробно нормативните актове, приложими за дейността, свързана с вноса, складирането на боеприпаси и очертал създадения с тези актове правен режим.

Р. Б. ратифицирала със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998г. (ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г.) Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, наричана още Отавската конвенция или Договор за забрана на противопехотните мини, приета на Дипломатическата конференция по забрана на противопехотни мини в Осло на 18 септември 1997 г. Съгласно чл.1, ал.1 от Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване всяка подписала я държава се задължава при никакви обстоятелства да не използва противопехотни мини; да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях, с когото и да било, пряко или косвено; да не помага, да не насърчава и да не кара, когото и да било да извършва каквато и да е дейност, забранена за държава страна по силата на тази конвенция. Съгласно чл.1, ал.2 от конвенцията всяка държава - страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, заради което трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е разрешен. В изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини.

Условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерската дейност с тях и контролът върху тези дейности се уреждали от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (обн. ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г. ), който, в съответните редакции, е бил приложен при издаването на разрешенията на "Видекс"АД, действащи към датата на взрива в завод „Миджур“. Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕКПСОИТДУ Министерският съвет приема списък на продуктите, свързани с отбраната, за които се прилагат разпоредбите на закона. Този списък се обнародва в "Държавен вестник". Списъците били обнародвани с Постановление № 158 на Министерския съвет от 2012 г. и Постановление № 216 на Министерския съвет от 2014г. В тях се съдържали продукти с класификация „СО4 Бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди и оборудване и принадлежности за тях“, към които били причислени и противопехотните мини, обработвани в завод „Миджур“. Съгласно чл.5, т.1 ЗЕКПСОИТДУ физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, могат да извършват износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната.

Съгласно чл.5, ал.9 ЗЕКПСОИТДУ (в приложимата редакция) лицата по чл.5, т.1 можели да получават продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер, посочени в генерално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, след получаване на удостоверение за регистрация на трансфер, издадено от Междуведомствения съвет, и след регистриране на трансфера от министъра на икономиката (към 2014г. - министъра на икономиката и енергетиката/ по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Според чл.27 ППЗЕКПСОИТД, в случай, че държавата на изпращача/износителя изисква от българския получател/вносител международен сертификат за внос на продукти, свързани с отбраната, той се издава от Междуведомствената комисия към Министерството на икономиката, въз основа на издадено разрешение за внос или удостоверение за внос/трансфер на продукти, свързани с отбраната и се подписва от председателя на междуведомствената комисия или от оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно чл.67 ЗЕКПСОИТД контролът по изпълнението на този закон е възложен на Междуведомствения съвет към Министерския съвет, Междуведомствената комисия към Министерството на икономиката, министъра на икономиката, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица, от които единствено Междуведомственият съвет е включен в състава на администрацията на Министерския съвет.

Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ уреждал придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително, издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. Производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Р. Б. се извършвало от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице( чл.13,ал.1 ЗОБВВПИ). Разрешението за производство по ал. 1 можело да включва едновременно или поотделно една от посочените в разпоредбата дейности, включително утилизация на боеприпаси.

Законът за огнестрелните оръжия, боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия изрично уреждал утилизацията на боеприпаси. По дефиницията на чл.151, ал.2 ЗООПВВПИ утилизацията на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали. Утилизацията се извършвала от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси.

Съгласно чл.8 от Закона за опазване на околната среда държавната политика по опазване на околната среда се осъществявала от министъра на околната среда и водите, а компетентни органи по закона са: министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейновите дирекции, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители/чл.10/.

Като приложими за разглеждания случай първоинстанционният съд посочил и разпоредби на Кодекса на труда. Съгласно чл.237 КТ задължение на работодателя било да създаде здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Член 276 от Кодекса на труда вменявал на министъра на труда и социалната политика правомощие самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Кодексът на труда предвиждал задължения за работодателя /чл.281 и сл. КТ/ във връзка с инструктажа и обучението на работниците и служителите относно правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, задължение за предоставяне безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, във връзка с което били приети и съответните подзаконови нормативни актове .

Приложение намирал и Законът за здравословни и безопасни условия на труд, който уреждал правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при възлагането на работа. Министерският съвет определял и провеждал политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, конкретни задължения били възложени на министъра на труда и социалната политика във връзка с разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, включително и издаването на нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, утвърждаването на правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, осъществяването на интегриран контрол чрез Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности. Конкретни задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени и на работодателите. Съгласно чл.54 ЗЗБУТ цялостният контрол по спазването на този закон упражнявало Министерството на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършвала от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“

Административният съд не приел довода на ищците, че Министерският съвет е нарушил закона, като е бездействал за изпълнение на задълженията си по Отавската конвенция. Действията на българската държава били съобразени с международната политика и с правната рамка по въпроса за унищожаването на складираните противопехотни мини, с правото на Европейския съюз и с политическите и правните ангажименти на Европейския съюз по въпроса, заложени в Съвместно действие на Съвета на ЕС, прието на 28 ноември 1997 г.

Според първоинстанционния съд, държавата не е имала право за намеса в договорните отношения между „Видекс" АД и гръцкото дружество "Акмон" СА. Случаите, в които Министерският съвет можел да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, били изброени в чл.4 ЗЕКПСОИТДУ. Такива ограничения се съдържали и в разпоредбата на чл.10 ЗОБВВПИ, съответно в чл.7, ал.8 ЗКВВООБ (отм.).Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи можел да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Р. Б. международни задължения. Трансферът на противопехотни мини с цел унищожаването им обаче не представлявал забранена от конвенцията дейност (чл.3,т.2 от Конвенцията ), поради което държавата, съответно Министерският съвет, не е трябвало да предприема предвидените в международния договор мерки. Задължение на държавата за забрана на трансфера на противопехотни мини с цел тяхното унищожаване не се съдържала и в действащия в периода 06.07.2008г. - 01.10.2014г. национален закон.

Дружеството "Видекс“ АД разполагало с необходимите разрешения и лицензи за производство, съответно, за утилизация на противопехотни мини, издадени по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, които представляват влезли в сила индивидуални административни актове. По решение на Междуведомствения съвет, на основание чл.6, ал.1 ЗЕКПОИТДУ (отм.), на "Видекс" АД бил издаден пълен лиценз №Л-85-1-4/29.01.2010г. за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, с валидност до 29.01.2013г. Впоследствие Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет издал на „Видекс” АД лиценз № 11.00-653-1/24.01.2013г. за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. Б. по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба( в сила от 30.06.2012 г.) и правилника за неговото приложение, въз основа на издаденото разрешение за производство и утилизация на боеприпаси по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн. ДВ бр.73 от 17 септември 2010г).,

Административният съд се позовал и на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (обн. ДВ, бр. 9 от 08 декември 2015г. ). Съдът отбелязал, че с този закон не е бил въведен различен разрешителен режим - разрешението се издава от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната или оправомощено от тях длъжностно лице след становище на междуведомствена комисия, а контролът се осъществява от министъра на вътрешните работи.

Във връзка с доводите за незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет съдът отбелязал, че пасивно легитимирана да отговаря е Администрацията на Министерския съвет, тъй като Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е създаден с Постановление № 120 от 25 юни 2012г. на Министерския съвет като консултативен орган към Министерския съвет на Р. Б. и е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет, създаден с Постановление № 193 от 1993 г. на Министерския съвет.

Не можело да се приеме, че този орган не е изпълнил задълженията си, като не предприел действия и не е издал актове за преустановяване на извършваната незаконосъобразна и рискова за живота и здравето на гражданите дейност, съобразно изложеното по-горе. По подаденото от "Видекс" АД заявление № 11-00-653/28.11.2012г. били издадени лиценз №11.00-653-1/24.01.2013г. за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Р. Б. със срок на действие от 24.01.2013г. до 24.01.2016г., след което отново била извършена преценка относно законосъобразността на извършваната дейност. В Междуведомствения съвет не била постъпвала информация за допуснати от „Видекс“АД нарушения на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Доказателство за това са изпратените от Държавната агенция „Национална сигурност“ и Агенция „Митници“ писмо № Р-13-102/06.02.2015 г. и писмо № 32-27615/ 16.02.2015 г. Ако дружеството е нарушило други закони, то Междуведомственият съвет не е компетентният орган, който да ги санкционира.

Съдът направил извод, че инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал поради това, че е бил разрешен трансфер на боеприпасите, а при извършването на пряката дейност по унищожаването на противопехотни мини, която е извън обхвата на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011г.). Вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод "Миджур" са били осъществени въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени. Не било установено противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет за упражняването на контролните му правомощия по чл. 67 ЗЕКПОСИТДУ.

Съдът не намерил противоправно поведение на Министерския съвет и що се отнася до изпълнение на задължението му за произнасяне или за препращане на компетентен орган на искането за намеса. Това следвало от мотивите на определението на Върховния административен съд, както и от документите по преписката, представени от Администрацията на Министерския съвет, което сочели, че са поискани становища от всички ведомства, които имат отношение към твърденията в искането. Затова нямало основание за препращане на искането от министър-председателя съгласно чл.31,ал.2 и 5 АПК на други органи. Нямало неизпълнение и на задължението на Министерския съвет за координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт по чл.2,ал.2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Министерският съвет и Междуведомственият съвет нямали задължение да предприемат посочените в искането за намеса действия. Съгласно 1 ЗЕКПСОИТДУ Министерският съвет можел да забрани извършването на вноса, износа, трансфера, реекспорта или транзитния превоз на продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба, независимо от издадените лицензи и разрешения само в изключителни случаи - когато може да възникне опасност за националната сигурност на страната, за нарушаване на нейните външнополитически интереси или за изпълнението на поети от нея международни задължения. Такива обстоятелства обаче не били налице. Министерският съвет и Междуведомственият съвет нямали задължение да предприемат мерки за спиране на действието по унищожаване в България на 1,6 млн. бр. противопехотни мини на Гърция като високорискова дейност.

Не можело да се приеме, че Министерският съвет не упражнил функциите си по ръководство и осъществяване на вътрешната политика в съответствие с Конституцията и законите по чл.105, ал.1 от Конституцията на Република България, функциите си, свързани с осигуряване на обществения ред и национална сигурност по чл.105, ал.2 от Конституцията на Република България, както и че не е извършил координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт, както е предвидено в чл.2,ал.2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, че не упражнил контрол върху незаконосъобразните и върху неправилните актове, издавани от министрите, както го задължава чл.107 от Конституцията на Република България. Тези функции не вменявали конкретни задължения за извършване на фактически действия, а функции, като първата от тях не представлявала административна дейност.

Административният съд отхвърлил и доводите на ищците за незаконно бездействие на Министерството на околната среда и водите, което не отнело издаденото на "Видекс "АД разрешително за експлоатация №67/2007г. Съгласно чл.116е ЗООС ( в редакцията до изменението на закона с ДВ, бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г. ) министърът на околната среда и водите в срока по чл.116д, ал.1 може с мотивирано решение да откаже или да разреши реализирането на промяната по чл.116б при предвидените в разпоредбата предпоставки. Съобразно чл.157а ЗООС (в редакцията до измeнението на закона съгласно ДВ, бр.62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г.) изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл.104, ал.1, се контролира от министъра на околната среда и водите, като контролът се извършва чрез съвместни проверки от комисия, определена със заповед на министъра. По делото било установено, че в съответствие с чл.157а ЗООС, в периода 2009 г.- 2014г. са извършвани съвместни проверки, издавани са предписания при установени несъответствия, които са отстранявани от оператора. Именно въз основа на такава проверка била установена и промяна на паспортите на складовите помещения, във връзка с което на оператора са дадени задължителни предписания за подаване на уведомление по реда на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (отм.). След проверка по реда на чл.12 и чл.13 от наредбата е указана необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително. Такова заявление било подадено от оператора на 18.08.2014г.

Разпоредбата на чл.116б, ал. 1 ЗООС ( изм. ДВ. бр.32 от 24 април 2012г.) предвиждала, че при планирани съществени изменения в предприятието и/или съоръжението операторът преразглежда и актуализира доклада за безопасност в най-ранния възможен момент, но не по-късно от 4 месеца преди предвидената дата за осъществяване на промените. Съгласно чл. 115 ЗООС операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 ЗООС, е длъжен да информира незабавно министъра на околната среда и водите за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението. В Министерството на околната среда и водите не е постъпвало заявление за преразглеждане на издаденото разрешително от "Видекс" АД, считано от издаването на разрешително № 67/2007 г. на завод „Миджур“ до края на 2013 година, а по време на извършваните проверки не са установени промени, които да налагат даването на предписания в изпълнение на условие №17 от разрешителното за експлоатация № 67/2007 г. на завод “Миджур“.

Според направената от съда преценка, органите и длъжностните лица на Министерството на околната среда и водите са изпълнили задълженията си за извършване на фактически контрол върху дейността на оператора съобразно задължението им по чл.157а ЗООС. Съдът не споделил довода на ищците, че още през 2009г., когато ведомството е било информирано за вноса на противопехотни мини на територията на страната, следвало да се издаде акт, с който да се отнеме разрешителното за експлоатация на завод "Миджур", тъй като още тогава била установена промяна в производствения капацитет на оператора и промяна в технологиите.

Първоинстанционният съд приел, че от фактите по делото не се установява пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на ответниците и смъртта на М. А.. Изводът си основал на заключението на техническата експертиза, според което причината за взрива в завод "Миджур" на 1 октомври 2014 г. е външно, нерегламентирано действие. Взривът настъпил от първоначален детонационен импулс, като във всички случаи е имало човешка дейност, която довела до настъпването му. Мащабите на взрива били в зависимост от концентрацията на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и поради струпването в цеха на нерегламентирано количество различни по вид взривни вещества. Целенасочено било съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са били дейности в отклонение от технологичните инструкции, а най-опасните операции като част от технологичния процес не били извършвали в бронекабината. Нарушавани били мерките за безопасност, в деня на взрива ръководството на завода принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции с цел спестяване на време при наличните противопехотни мини, капсул детонатори и взривни вещества в количество, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна. Според вещото лице, прилагането на метода “технология със стопяване“ не е бил възможен за приложение в завода в [населено място] към датата на сключване на договора поради недостатъчен ръководен и изпълнителски личен състав, недостатъчно оборудване и технологична и техническа документации. Анализът на вещото лице показва, че дори да се направи допускане за трисменен режим на работа за денонощие, което е изключително рисково, при недостатъчния ръководен и изпълнителски личен състав, недостатъчното оборудване и недостатъчната технологична и техническа документации капацитетът за “демилитаризация“ на 8000 мини на ден не е възможен. Посочените метод и технология били относими към понятието “разснаредяване“, какъвто е предметът на дейност на дружеството, а не към понятието “унищожаване“, какъвто е предметът на договора. Терминът “демилитаризация“ се съдържал в Споразумението SТАNАG - 4518 и се определял като дейност за премахване или неутрализиране по друг начин на военния потенциал на бойните припаси (мини). Неутрализацията следва да се извършва по безопасен, практичен и екологично отговорен начин. Демилитаризацията е необходимата стъпка за военни изделия преди предаването им за промишлено приложение. Разследването на причините и последиците от аварията в завод “Миджур“ на 03.02.2010 г., за която са приложени доклади, по данни от дознание № 51/2014г. и потвърдените свидетелски показания системно е допускано в участък "Утилизация" на цех „С“ да се съхраняват без технологична необходимост значителни количества противопехотни мини и взривни вещества, както и да се съхраняват съвместно несъвместими взривни вещества, противопехотни мини и елементи от тях, което създавало условия за репродуциране на взривове чрез предявяване на детонацията по влияние.

С оглед тези данни съдът приел, че смъртта на М. А. не се дължи на актове и действия на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а на неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби били следствие от извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес. При назначаване на всички работници, особено във взривоопасно производство, се провежда въвеждащ курс по безопасност на труда. Всички работници са знаели или е следвало да знаят максималното допустимо количество сандъци с противопехотни мини и полученото взривно вещество от тяхното разглобяване. Работникът има право, на основание на чл. 283 КТ, да откаже изпълнение на определена работа, когато не са спазени условията за безопасна работа. Доказано е в процеса, че смъртта на родственицата на ищците е причинена от взрив и че този взрив е резултат на човешка дейност.

Независимо че конкретният причинител на взрива не можел да бъде установен, пряката отговорност за случилото се в завода се носела от назначените в него лица и от техните ръководители, които е следвало да следят за извършване на дейността по неутрализиране на мините при стриктно спазване на правилата за безопасност. Работодателят допуснал в производственото помещение да се съхранява нерегламентирано количество взривни вещества и да се извършват животозастрашаващи дейности, като в деня на взрива се извършвали експериментални изключително рискови операции с цел спестяване на време, в резултат на което е настъпила смъртта на няколко човека и увреждания на други. Съобразно чл.275 КТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд било задължение на работодателя, а последица от това неизпълнение на задължението му е имуществената му отговорност по Кодекса на труда. Смъртта на М. А. следвало да се квалифицира като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, а съобразно чл.200 КТ имуществената отговорност при трудова злополука се носи от работодателя. След като Кодексът на труда изрично предвиждал специален начин на обезщетяване на работниците при трудова злополука, то обезщетението за вреди при трудова злополука не следва да се претендира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В противен случай би могло да се стигне до двойно репариране на едни и същи вреди. По делото са представени и доказателства, че на 6.10.2014 г. осигурителят „Видекс“ АД декларирал пред Националния осигурителен институт трудова злополука. Видно от представеното удостоверение, издадено от Застрахователна компания “Уника живот“ АД, М. А. е застраховано лице по договор между „Видекс“ АД и ЗК“ У. Ж. АД. На 13.10.2014 година са постъпили претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, което е изплатено на ищците като законни наследници.

В заключение административният съд приел, че ответниците по делото и други административни органи, които не участвали в производството, но били ангажирани с контролни функции, са изпълнили основното си задължение за опазване на живота на гражданите, произтичащо от чл.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Дейността по внос, износ и трансфер на оръжия, свързани с отбраната и дейностите по производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества били подложени на разрешителен режим от страна на държавата, като в нормативните актове са въведени изисквания, отчитащи особеностите на извършваните дейности като високорискови такива. Определени били и административните органи, на които е възложено регулирането на дейността чрез издаване на съответните разрешения, включващи представители на различни ведомства, съответно - контролните органи и начина на извършване на контрол върху дейностите, включително и след издаване на съответните лицензии, като такъв контрол е осъществяван. Не било разписано задължение за административните органи - ответници по делото за контрол върху производствения процес във всеки един момент от неговото извършване. Отговорността за това била вменена на работодателя с разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят носел имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност за неспазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Държавата е предвидила механизъм за контрол върху работодателя за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд чрез контролните си органи по Закона за здравословни и безопасни условия на труд и по Кодекса на труда. Контролният орган в случая била Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, която обаче не била ответник в производството.

Според изложените от съда мотиви, държавата в лицето на ответниците не е извършила нарушение на чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ( ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.) и чл.28 от Конституцията на Република България. Съгласно решение № 2 от 08.03.2012г. на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2011г. конституционното право на работниците на здравословни и безопасни условия на труд по чл.48,ал.5 КТ е облечено в законова форма в правила, които се съдържат в Кодекса на труда и в Закона за безопасни и здравословни условия на труд, с което държавата е изпълнила своето задължение, произтичащо от Конституцията и чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в областта на трудовите правоотношения.

С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователни предявените искове .

Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

В мотивите си съдът е посочил подробно събраните доказателства и приложимите нормативни актове, но не е направил съответни на доказателствата и на нормативните предписания доказателствени и правни изводи. Подходил е формално при излагането на мотиви, възпроизвеждайки буквално голяма част от съображенията, съдържащи се в съдебни актове, постановени по искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявени от други лица, наследници на загинали работници при взрива на 01.10.2014 г. в завод "Миджур" .

Първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е игнорирал онези от тях, които не съответстват на възприетата в решението преценка по същество. Изводът на съда, че ответниците са изпълнили възложените им със закон задължения, свързани с лицензирането на дейности като внос, транспортиране и сертифициране, извършвани от "Видекс "АД като получател и производител на продукти, свързани с отбраната, както и че са упражнили контрол върху осъществяваната от него дейност, не кореспондира с установените по делото факти.

Административният съд изцяло е възприел тезата на двамата ответници, следвайки направеното в техните защити изложение. Обсъждал е допуснатите от работодателя работодателя на загиналата М. А. нарушения на свързани с осигуряване на безопасни условия на труд вместо произтичащите от закона задължения на органи в държавната администрация за издаването на разрешения за дейности, чието предмет са продукти на отбраната, и за извършването на последващ контрол върху тях. В нарушение на правилата на формалната логика съдът се е позовавал на нормативни разпоредби, съпоставката между които и обстоятелствата по случая разкрива неизпълнение, а не изпълнение на нормативни задължения на органи от състава на ответниците-юридически лица и от други органи на изпълнителната власт. Излагайки декларативни, на места, нелогични съждения по този съществен за правилното решаване на спора въпрос, административният съд незаконосъобразно е приел, че противоправният резултат е настъпил единствено по причина на поради допуснатите от работодателя на загиналите работници нарушения на изискванията за безопасни условия на труд и нарушаването на забрани и ограничения, свързани с организацията и протичането на производствения процес.

В решението липсва анализ на административната дейност на органите на държавните институции, отговорни за издаването на административни актове, без които дружеството "Видекс не би могло да осъществява утилизация на противопехотни мини по договора с "Акмон" СА .

Обстоятелството, че има влезли в сила административни актове, издадени на "Видекс" АД във връзка с разрешителния режим, установен за трансфер, внос, превоз и производствена дейност с боеприпаси, не възпрепятства преценката на тяхната законосъобразност в рамките на исковото производство.

Оправомощаващите оператора "Видекс " АД административни актове са били оспорени с общата искова молба на ищците по това дело, подадена заедно с други лица, загубили близки при експлозията на 01.10.2014 г. в завод "Миджур". С определение №9/6.01.2020 г. по адм. дело №296/2019 г. по описа на Административния съд-Видин, оставено в сила с определение № 8390/29.06.2020 г. по адм. дело №4814/2020 г. по описа на Върховния административен съд, производството по делото било прекратено в частта относно оспорването на : пълна лицензия за външнотърговска дейност № Л-74-8-3 от 20.10.2006 г., издадена от Междуведомствения съвет към Министерския съвет, ограничена лицензия № Л-74-8-4 от 20.10.2006 г., издадена от Междуведомствения съвет към Министерския съвет, лицензия за транспортиране № Л-74-8-5 от 20.10.2006 г., издадена от Междуведомствения съвет към Министерския съвет, пълен лиценз износ, внос и трансфер на оръжия № Л-85-1-4 от 29.01.2010 г., издаден от Междуведомствения съвет към Министерския съвет, лиценз за внос и износ на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г., издаден от Междуведомствения съвет към Министерския съвет, удостоверение № 11.00.653-5 от 24.01.2013 г. за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната издадено от Междуведомствения съвет към Министерския съвет, решение за разрешение за трансфер на противопехотни мини по протокол № 377 от 04.09.2008 на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към министъра на икономиката, решение за разрешение на трансфер на противопехотни мини по протокол № 414 от 15.02.2010 г., издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване; решение за разрешение на трансфер на противопехотни мини по протокол № 418 от 12.04.2010 г., издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, решение за разрешително за трансфер по протокол № 405/1.09.2009 г., издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване, становище № 2729/27.10.2009 г., издадено от директора на РИОСВ-Монтана; разрешение № 113/ 06.07.2009 г., издадено от началник сектор "Контрол на общоопасните средства" при Главна дирекция "Охранителна полиция", издадено на "Видекс" АД за производството на взривни вещества и боеприпаси съгласно заверени списъци към разрешението на изделията на територията на завод "Миджур" - [населено място]; разрешение № 153 от 06.10.2011 г., издадено от началник сектор "Контрол на общоопасните средства" при Главна дирекция "Охранителна полиция" за производство на взривни вещества в обект "взривен склад Чора"; решение от 23.07.2012 г., издадено от началник сектор "Контрол на общоопасните средства" при Главна дирекция "Охранителна полиция" за допълване на разрешение № 153 от 06.10.2011 г.

Прекратяването на производството в частта относно оспорването на административните актове не може да се разглежда като процесуална пречка за извършването на проверка, каквато съдът може да направи в мотивите на съдебния акт. Съгласно чл.204, ал.3 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Трансферът на противопехотни мини по договор, сключен между "Акмон" СА и "Видекс" АД, е осъществен в нарушение на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (Отавската конвенция). Конвенцията допуска трансфер с цел унищожаването на противопехотни мини, но не и с цел обезвреждането на мините по друг начин. Съобразно предвижданията на конвенцията Междуведомствената комисия не е трябвало да разрешава сделката между "Акмон СА и "Видекс" АД, а Междуведомственият съвет - да издава необходимите за изпълнението на договора лицензи на "Видекс" АД, при положение, че условията на договора са несъвместими с поетите от държавата международни задължения. Съгласно чл.1 от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване всяка държава се задължава при никакви обстоятелства : a) да не използва противопехотни мини; b) да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено; c) да не помага, да не насърчава и да не кара когото и да било да извършва каквато и да е дейност, забранена за държава страна по силата на тази конвенция. Всяка държава страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Всяка държава страна по конвенцията се задължава да предприеме всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол.

Противоречивото съдържание на договора между "Акмон" С.А и "Видекс" АД, в който за дефинирането на една и съща дейност са използвани понятия с различно значение, указва несъответствие между обявените и действителните условия на сделката. В разрез със задължението за добросъвестно изпълнение на международните договори по чл.26, ал.1 от Закона за международните договори на Република България това несъответствие не е констатирано от компетентните държавни органи. Издадени са необходимите за извършване на производствената дейност на "Видекс"АД административни актове, с което пряко са нарушени произтичащите за държавата от Отавската конвенция международни задължения. Според ясните предписания на международния договор държавите трябва да унищожават, а не да утилизират противопехотни мини. В този смисъл е и заключението на назначената по делото техническа експертиза, в което се посочва, че утилизацията на отпадъчните бойни припаси е процес на разснарядяване (делабориране, разглобяване, демонтиране), с последваща реализация на отделните елементи като взривни вещества, барути, празна опаковка, черни и цветни метали. Противопехотните мини ДМ 31, М16, М2, М14 представляват инженерни боеприпаси с взривно вещество, които се класифицират като боеприпаси с експлозивно действие от категория А. Съгласно чл.5 ал.1 т.4 ЗООБВВПИ тяхното придобиване, съхранение и употреба е забранено. В случаите, в които конструктивно не е възможно или е високо рисково прилагането на процеса на делабориране поради наличието на чувствителни елементи като детонатори или капсул детонатори, единствено е възможно да се приложи унищожаване или изгаряне на мините при технологични процеси в безопасни условия, при спазване на екологичните норми. Затова обезвреждането на поставени мини съгласно инструкциите и ръководствата в Българската армия е забранено. По същата причина унищожаването на противопехотни мини се извършва единствено чрез взривяване на място или на полигони, като се спазват мерките за безопасност и екологичните норми.

Държавата чрез съответната система от органи не е осъществила дължимия контрол по чл.28 от Закона за международните договори на Република България за спазването на Отавската конвенция, при положение, че е допуснала незаконна административна дейност в нарушение на нормите на конвенцията. Впоследствие държавата не е взела административни и юридически мерки, за да предотврати възможните последици от издадените административни актове, разрешаващи утилизацията на боеприпаси с експлозивно действие. Контролът по изпълнението на международните договори на Р. Б. се осъществява от Министерския съвет. Министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор съобразно неговия предмет и разпоредби, отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Р. Б. Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори на Р. Б. и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, когато такива са му известни, като може да предложи мерки за отстраняването им.

Освен забраните, произтичащи от международния договор, държавните институции, които са разрешили трансфера, вноса, складирането и утилизацията на противопехотни мини на територията на завод "Миджур", са нарушили и тези, съдържащи се в националните правни норми.

Действащият към момента на сключване на договора между "Акмон" СА и "Видекс" АД Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн. ДВ. бр.133 от 11 ноември 1998г, отм. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010г.) не е предвиждал извършването на дейност като утилизация на боеприпаси. Дейностите, които подлежат на контрол по този закон, са: производство, търговия, пренасяне, придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, внос, износ и транзитен превоз на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, ремонтни дейности, бракуване и унищожаване. Установеният с този закон разрешителен режим обуславя преценка, че могат да се извършват само онези дейности, които изрично са упоменати в него, и за които са издадени съответните разрешения.

Забраната за извършване на дейност по утилизация на противопеходни мини се извежда и от разпоредбите на чл.79 - 83 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите ( обн. ДВ, бр. 78 от 03.09.1999 г., отм. ДВ бр. 99 от 14.12.2012 г.). Според разпоредбите на подзаконовия нормативен акт, на бракуване и унищожаване подлежат негодни взривни вещества и средства за взривяване, боеприпаси и елементи от тях, чието разглобяване и разснарядяване е опасно, икономически неизгодно или технически невъзможно. Взривни вещества и боеприпаси се унищожават чрез взривяване или изгаряне. Чрез взривяване се унищожават взривни вещества, които не са загубили способността си да детонират: снаряди; мини; челни части на реактивни гранати и взриватели; запалки; капсули електродетонатори; други средства за взривяване; ексудирали нитроестерни взривни вещества. По механичен начин се унищожават само огнестрелните оръжия. Унищожаването на взривни вещества и боеприпаси се извършва от правоспособни лица, като взривните вещества и боеприпасите се унищожават на специално подготвени площадки.

След отмяната на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е приет Законът за боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн. ДВ. бр.73 от 17 септември 2010г.), който урежда условията и реда за: 1. производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 2. търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 3. придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях; 4. транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия и огнестрелни оръжия и боеприпаси както на територията на Р. Б. така и от и до територията на други държави членки; 5. внос, износ и транзитен превоз през територията на Р. Б. на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси; 6. извършване на ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси; 7. бракуване и унищожаване на взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси; 8. утилизация на оръжия и боеприпаси; 9. осъществяване на контрол върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.

Този закон въвежда регламент относно дейността по утилизация на оръжия и боеприпаси като вид самостоятелна дейност. Нормативният акт предвижда, че разрешението за производство може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси и отдаване под наем на оръжия и боеприпаси. По дефиницията в чл. 151, ал.2 ЗОБВВПИ утилизацията на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали. Съгласно чл.152, ал.1 ЗОБВВПИ контролът върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи на Министерството за вътрешните работи. Контролът върху производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява освен от органите на Министерството на вътрешните работи, и от Междуведомствената комисия, назначена от министъра на икономиката. Контролът върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия може да се осъществява съвместно с представители на други държавни органи, на които са възложени определени правомощия, свързани с дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно действащото законодателство. При осъществяването на контрола органите по чл.152 имат право: 1. на достъп до всички обекти, свързани с осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1 с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия; 2. на достъп до регистрите, водени по този закон, до системата за проследяване движението на взривните вещества за граждански цели и до всякаква друга документация, свързана с дейностите по чл. 1, ал. 1; 3. да проверяват документите по т. 2 и да правят копия от тях; 4. да извършват проверки на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия; 5. да вземат образци от взривни вещества и пиротехнически изделия и да ги предоставят за изпитвания; 6. да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 7. да преустановят транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, когато установят, че доставката не е придружена с издаденото разрешение или с документ за транспортиране в рамките на Европейския съюз, до представянето на разрешението или на документа за транспортиране в рамките на Европейския съюз; 8. да изземват огнестрелното оръжие от лице, което го пренася без издадения Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, до представянето му на компетентния орган; 9. да разпореждат бракуването и унищожаването на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в случаите по чл. 145, ал. 1; 10. да дават задължителни предписания, свързани с изпълнение на изискванията на този закон за осъществяване на дейност с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия; 11. да участват в комисии за провеждане на изпити за правоспособност, бракуване и унищожаване, обезопасяване на огнестрелни оръжия, за изпълнение на учебните програми по обучение, свързани с дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 12. да съставят актове за установяване на административни нарушения по този закон; 13. да сезират органите на прокуратурата при установяване на данни за извършено престъпление. След издаването на разрешенията по реда на този закон органите по чл. 152 извършват проверки на обектите по чл. 153, т. 1 и на документацията по чл. 153, т. 2: по предварително утвърден годишен план от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при Министерството на вътрешните работи, по сигнали на други контролни органи; при заявяване от страна на Европейската комисия или от компетентни органи на други държави членки; по сигнали от граждани.

По смисъла на този закон "боеприпаси с експлозивно действие" са боеприпаси за военна употреба с куршуми с барутен заряд, който експлодира при съприкосновение с целта. Разпоредбата на чл.5 ЗОБВВПИ изрично забранява придобиването и съхранението на боеприпаси от категория А или такива с бронебойно, експлозивно или запалително действие, каквито са противопехотните мини. Съгласно чл.148, ал.2 ЗОБВВПИ взривни вещества, които не са загубили способността си да детонират - снаряди, мини, челни части на реактивни гранати и взриватели, запалки, капсули, електродетонатори и други средства за взривяване, ексудирали нитроестерни взривни вещества следва да се унищожат чрез взривяване при спазване на Закона за опазване на околната среда.

В нарушение на съществуващите нормативни забрани, на "Хеленик дефенс системс" СА е издадено разрешение за трансфер на оръжия - противопрехотни мини М2, ДМ 31, М 16, и М1 на територията на Р. Б. които подлежат на делабориране в завод "Миджур", [населено място]. Междуведомствената комисия при министъра на икономиката издала на "Видекс" АД : разрешение за трансфер на противопехотни мини по протокол № 377 от 04.09.2008 г.; разрешение на трансфер на противопехотни мини по протокол № 414 от 15.02.2010 г.; разрешително за трансфер от 01.09.2009 г. по протокол № 405 от 01.09.2009 г. ; разрешение за трансфер на противопехотни мини по протокол № 418 от 12.04.2010 г. Междуведомственият съвет към Министерския съвет издал на "Видекс" АД лицензия за транспортиране № Л-74-8-5/20.10.2006 г. , пълен лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия № Л-85-1-4/ 29.01.2010 г., лиценз за внос и износ на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-1/ 24.01.2013 г., удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-5/24.01.2013 г.

При приемането на административните решения оторизираните държавни органи не са взели предвид изразените от други държавни органи негативни становища.

С писмо № 08-1249/29.09.2008 г. до директора на дирекция "Международно контролирана търговия и сигурност" и секретар на Междуведомствената комисия при Министерството на икономиката и енергитиката, главният директор на Главна дирекция "Охранителна полиция" при Министерството на вътрешните работи посочил, че на 04.09.2008 г. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката и енергетиката е разгледала заявлението на "Видекс" АД и е разрешила трансфер на 1 568 159 броя различни модели противопехотни мини от "Хеленик дефенс системс" СА, Р. Г. като крайната употреба - утилизация ще се извърши в завод "Миджур", [населено място]. Подчертано е, че действащата нормативна уредба не съдържа понятия като "утилизация" и "делаборация", но предприятията които произвеждат боеприпаси могат и да ги разснарядяват в рамките на производствения процес, който е " ...трудоемък, рисков и особено опасен". Изразено е безпокойство от това, че Законът за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите не съдържа забрана за внасяне в Р. Б. на боеприпаси с цел разснарядяване и унищожаване, които са освобождавани от армиите на Европа и от трети страни. Обръща се внимание на това, че през 2007 г. "Видекс АД представило документация за разснарядяване на противотанкови мини ДМ 31, М2, М14, М16, без да уточни чие производство са мините. Впоследствие, с писмо вх. №ВОФ 4898/18.09.2008 г., дружеството информирало Министерството на вътрешните работи, че била допусната техническа грешка, тъй като мините не били противотанкови, а противопехотни. Формулирано е становище, че "...по отношение на входящия трансфер на противопехотни мини от фирма "Видекс" АД трябва да се прецени дали не се влиза в противоречие с Отавската конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, като при разглеждане на заявления от фирми за внос на боеприпаси от трети страни и входящ трансфер от Европейския съюз с цел тяхната утилизация и унищожение на територията на страната... .... да се изисква компетентно становище от Министерството на околната среда и водите за спазени екологични норми при технологичните процеси".

В писмо №201/29.01.2009 г., изпратено от заместник-министър на вътрешните работи до секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, е констатирано, че "....обезпокоително се увеличават количествата на негодните боеприпаси на територията на страната...". Предложено е да се сформира междуведомствена работна група за изменение и допълнение на нормативната уредба с цел ограничаване или временно спиране на вноса на стари боеприпаси за обезвреждане на територията на страната, да се сформира междуведомствена група за преглед и оценка на разработения през 2001 г. проект на Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните боеприпаси, да се регламентира временно намаляване или пълно спиране на вноса на стари боеприпаси до момента, в който се направи необходимата оценка.

В писмо № 02-00-315/02.02.2009г. на заместник-министър на извънредните ситуации, изпратено до секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, се предлага до унищожаването на внесените стари боеприпаси, те временно да се съхраняват на охраняеми места, а териториалните структури на министерствата и ведомствата по компетентност да извършват периодични проверки на технологията и условията за извършване на унищожаването на изделията, да се контролира вносът на стари боеприпаси да се придружава от необходимата техническа и/или технологична документация, която да се използва за определяне на мерките за безопасност при тяхното транспортиране, съхраняване, обезвреждане и разснарядаване.

В писмо на началник - отдел "Рискови производства и дейности", дирекция "Безопасност на труда и анализ на контролната дейност" към Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", изпратено до директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" по повод на заявление № ВОС -1348/27.04.2012 г., подадено от "Видекс" АД за издаване на разрешение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещество и пиротехнически изделия, е посочено, че не са изпълнени изискванията на чл.17, ал.1, т.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, тъй като производителят е представил инструкции за безопасна работа, в които е регламентирана не утилизация, а унищожаване на боеприпасите чрез взривяването им.

В писмо №ОА6520 121/21.06.2012г., изпратено във връзка със заявлението на "Видекс" АД за издаване на разрешение за допълнение на разрешението за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артелерийски боеприпаси към разрешение за производство № 153/ 6.10.2011 г., главен инспектор при сектор" Контрол на охранителната дейност" уведомил началника на сектор "Контрол на охранителната дейност" при Министерството на вътрешните работи, че представените от "Видекс" АД документи не отговарят на изискванията на чл.14 ал.1 т.5 чл.17, ал.1 т. 5 и т.10 ЗОБВВПИ.

Не е взет под внимание и внесения от Национално движение "Екогласност" и други екологични организации сигнал. До подателите на сигнала са изпратени напълно формални отговори, от съдържанието на които не може да се направи извод, че изнесените в този сигнал факти са проверени и анализирани и че са взети реални мерки за предотвратяване или отстраняване на нарушенията, както изискват чл.114 и чл.115 от Административнопроцесуалния кодекс. С писмо №17-00-28/29.07.2008 г. началникът на кабинета на министър - председателя уведомил заместник - председателя на Национална движение "Екогласност, че във връзка с направеното от сдружението искане е предприето изясняване на случая. Установено е, че „Видекс АД е спечелило конкурс, проведен от гръцката армия и в момента се водят преговори за сключване на договор. Дружеството имало лиценз №ЛС-74-8-3/20.10.2006 г. за извършване на дейността. По данни на собственика на територията на страната щяло да се извърши разснарядяване на елементите на боеприпасите, без унищожаване, което именно можело да предизвика замърсяване на околната среда. Поискано било мнение от Министерството на околната среда и водите, направени били проверки от компетентните ведомства, чиито становища щели да бъдат изпратени на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към министъра на икономиката и енергетиката, която разрешавала всички сделки с оръжия и боеприпаси.

С писмо №04-00-2523/8.11.2009г. заместник-министър на околната среда и водите уведомил заместник-председателя на Национално движение "Екогласност", че завод "Миджур" в [населено място], за дейността на който има издадено разрешително № 67/26.07.2007 г., е предприятие с висок рисков потенциал. Съгласно чл.116а ЗООС операторът на предприятие с висок рисков потенциал е длъжен да предоставя информация при поискване от засегнатата общественост.

Освен че е схематичен, отговорът влиза в противоречие с установените по делото факти, които сочат, че Министерството на околната среда и водите не е взело отношение по противоречивото определяне на дейността по "делабориране"/"унищожаване" на боеприпасите в договора, сключен между "Акмон" СА и "Видекс" АД, при положение, че дейността по утилизация на боеприпасите и дейността по тяхното унищожаване предполагат различни мерки, свързани с предотвратяване и ограничаване на замърсяването. Впрочем, от гледна точка на обществения интерес за опазване чистотата на околната среда, Министерството на околната среда и водите е следвало да издаде отрицателно становище, дори ако договорената за изпълнение от "Видекс" АД дейност действително е била свързана с унищожаването на противопехотни мини.

Със становище №2729/27.10.2009 г. на директора на РИОСВ-Монтана обаче е дадена положително заключение относно възможността за реализацията на инвестиционно предложение „Разкомплектоване на противопехотни мини с цел оползотворяване на съставните им елементи", въпреки че Отавската конвенция и специалният закон не допускат извършването подобна дейност.

Не са задействани и съответните механизми за забрана на дейността с оглед съдържащата се в договора спорна клауза, според която в предприятието ще се обработват по 8000 мини на ден, което не съответства на неговия производствен капацитет, както и на възможностите за складиране на боеприпаси в съответствие с изискванията за безопасност на работния процес. Изпълнението на условията на договора предполага складирането на значителни количества мини и създава предпоставки за значително повишаване на риска от възникването на инциденти, които могат да застрашат живота и здравето на хората и да засегнат негативно елементите на околната среда. При положение, че в предприятието регулярно са правени проверки, както твърди Министерството на околната среда и водите, не е било възможно този проблем да не се констатира и да не се предприемат предвидените в закона административни мерки. Не може да се приеме, че Министерството на околната среда и водите е осъществило необходимия контрол, при положение, че в продължение на години, през които е било осъществявана утилизация на противопехотни мини, не са били установени случаи на надвишаващо съответните норми складиране на боеприпаси на територията на предприятието. Няколко месеца преди инцидента е констатирано сериозно нарушение, свързано със складирането на боеприпаси, на което институцията е реагирала с издаването на предписание, което е най-леката форма на административна намеса.

При издаването на облагоприятстващите "Видекс" АД административни актове е възприето тълкуване на нормативните правила в интерес на извършваната от дружеството производствена дейност въпреки ясните разпоредби на Отавската конвенция и недвусмислено използвания в нея израз "унищожаване" относно противопехотните мини. Не са приложени императивни разпоредби на международния акт и тези на вътрешното законодателство. Нормативните актове са били тълкувани в грубо противоречие с вложения в тях смисъл и обявените цели, при което защита са получили икономическите интереси на дружеството "Видекс" АД вместо приоритетните обществени интереси за опазването на здравето и живота на хората и заобикалящата ги околна среда в съответствие с чл. 4, ал.2 и чл.55 от Конституцията на Република България. Допуснатите от компетентните държавни органи нарушения следва да се квалифицират като особено тежки, опорочаващи до степен на нищожност издадените административни актове, тъй като с тях се игнорира приложението освен на посочените норми, и поетото с ратифицирането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи позитивно задължение на държавата по чл.2 от конвенцията да гарантира правото на живот на всяко лице. Нормата на чл.2 ЕКПЧОС има пряко приложение по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, според която международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Очевидно - при вече състоялия се тежък инцидент - че органите, издатели на административните актове, които са разрешили извършването на дейността по утилизация на противопехотни мини на територията на завод "Миджур", не са подложили на оценка необходимостта от защита на живота на лицата, ангажирани с нейното изпълнение.

Отговорните за регулирането на дейностите, свързани с продукти на отбраната, органи е следвало да не допуснат на територията на Р. Б. трансфер на противопехотни мини и да не издават необходимите за извършване на дейността "утилизация" разрешения на "Видекс" АД. И след издаването на административните актове, независимо от вече възникналите от тях правни последици, държавата е разполагала с правни средства да възпрепятства извършването на незаконната производствена дейност по утилизация на противопехотни мини в завод "Миджур". Министерският съвет като колективен орган е разполагал с правомощието по чл.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да забрани дейността, осъществявана в разрез с поети от държавата международни задължения, а министърът на околната среда и водите - с правомощието да спре експлоатацията на предприятието. Съгласно чл.157а ЗООС изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл.104, ал.1, се контролира от министъра на околната среда и водите чрез съвместни проверки, извършвани от определени със заповед на министъра комисии. Въпреки данните за драстични нарушения на нормите за безопасност, отразени в заключението на техническата експертиза, проверяващите нито са издали документ, с които да ги констатират, нито са уведомили за тях другите държавни органи, на които са възложени задължения за контрол върху производствената дейност, свързана с продукти на отбраната.

Показателно е, че едва след трагичния случай на 01.10.2014 г., с цел да бъдат предотвратени подобни тежки инциденти, държавата е пристъпила към изпълнение на задълженията си, произтичащи от международните договори и от вътрешните правни норми. Приет е Закон за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване ( обн. ДВ. бр.95 от 8 декември 2015г.). С чл.2 от закона е забранено извършването на всякакви дейности с касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и/или касетъчни елементи с експлозивно действие, с изключение на разрешените по двете конвенции действия.

С Решение № 225 на Министерския съвет от 9 април 2015 г., на основание чл.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е наложена забрана за транспортиране с цел внос на всички видове боеприпаси за огнестрелни оръжия и транспортиране на боеприпаси за огнестрелни оръжия на територията на Р. Б. от територията на друга държава членка, с цел утилизация/и/или унищожаване.

С решение на Министерския съвет по протокол № 2/25.02.2015 г. - част първа, точка 4, за срок от 6 месеца, считано от 25.02.2015 г., са спрени издадените на "Видекс" АД за срок от три години лиценз за износ и внос на продуктите, свързани с отбраната № 11 00-653-1/24.01.2013 г., и удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната № 11.00-653-5/24.01.2013 г., и е забранено извършването на дейности по спрените лиценз и удостоверение за регистрация „до възстановяване на надеждността на дружеството“. В мотивите на решението е посочено, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност по смисъла на 2, т. 20, б. „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойно употреба и с действията по процеса на транспортиране, утилизация и изпълнение на договор за унищожаване на противопехотни мини е дискредитирало Р. Б. по изпълнение на задълженията по ратифицираната Конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Решението е отменено с решение на Министерския съвет по т. 17, част І, протокол № 7/08.07.2015 г.

Впоследствие, с решение по т. І, т. 7 от протокол № 9/16.09.2015 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет отнел издадения на "Видекс" АД тригодишен лиценз за износ и внос на продуктите, свързани с отбраната № 11.00-653-1/24.01.2013 г., на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 21, ал. 3 ЗЕКПСОИТДУ, чл. 1, ал. 2, чл. 13, ал. 5 и чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЕКПСОИТДУ и 2, т. 20, б. „в“ от допълнителните разпоредби на закона. В мотивите на решението е посочено, че с действията си по процеса на трансфер, транспортиране и утилизация на противопехотни мини, собственост на Р. Г. дружеството е дискредитирало Р. Б. във връзка с по изпълнението на нейните задължения по Отавската конвенция, както и поради това (според писмо изх. № 6030/24.11.2015 г. на Националната следствена служба), че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на противопехотните мини, с който се нарушава чл. 1 от Отавската конвенция. Това решение е отменено с влязло в сила съдебно решение.

С решение № 62 от 29.02.2016 г. министърът на околната среда и водите отменил разрешително за експлоатация № 67 от 26.07.2007 г. на завод "Миджур", [населено място], с оператор "Видекс" АД. Това решение е оставено в сила с решение № 10349/3.08.2018 г. по адм. дело №6295/2016 г. на Върховния административен съд.

В заключение следва да се приеме, че държавните органи, в частност, органите на Министерският съвет и Министерството на околната среда и водите, както служебно, така и с оглед подадения от Национално сдружение "Екогласност" и други екологични организации сигнал, не са упражнили правомерно възложените им правомощия за целите и на основанията, установени от закона, с което да гарантират здравето и живота на работещите в завод "Миджур", както постановяват чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.4, ал.2 от Конституцията на Република България. Вследствие на издадените от административните органи нищожни административни актове и бездействието им да изпълнят свои нормативни задължения, при наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, са причинени неимуществени вреди на близките на загиналата М. А., както и на близките на още 14 работници от завод "Миджур".

Без значение за ангажиране на отговорността на ответниците е, че административни органи в други ведомства – Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“, Министерството на външните работи не са упражнили законосъобразно възложените правомощия. При предвидената със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди солидарна отговорност изпълнението на задължението за обезщетяване на вредите може да се иска от всяко от задължените лица. В случая непозволеното увреждане е причинено от незаконни актове на повече от една институция, която изпълнява правнорегламентирана дейност в системата на изпълнителната власт. При действието на множество фактори в причинно-следствената верига следва да се установи приноса на всеки един от тях за настъпването на противоправния резултат. В случая дейността на органи, включени в състава на ответниците-юридически лица, пряко и непосредствено е оказала въздействие за възникването на тежките последици на инцидента, който не би се състоял, ако институциите бяха отказали трансфер на противопехотни мини на територията на страната и не бяха разрешили утилизацията на противопехотни мини в завод "Миджур".

Допуснатите от работодателя "Видекс" АД нарушения на задължението му за осигуряване на безопасни условия на труд и грешката на неустановено лице може да са допринесли за смъртта на работниците, причинила на близките им най-тежките по вид неимуществени вреди, но не биха могли да се разглеждат като основен фактор в причинно-следствената верига, както е приел административният съд. Инцидентът би могъл да настъпи дори при съблюдаване на инструкциите за безопасна работа, при положение, че държавата е позволила извършването на дейности, забранени от многостранен международен договор именно поради извънредно високия риск, който ги съпровожда. Тъй като този вид боеприпаси могат да причинят "..прекомерни увреждания и ненужно страдание", при "никакви обстоятелства", при условията на "пълна забрана", както се посочва в мотивите на Отавската конвенция, не се разрешава използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини.

Освен като нарушение на конституционната норма на чл.4, ал.2, непозволеното увреждане, причинено на ищците със смъртта на тяхния най-близък човек, представлява нарушение и на чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Правото на живот е абсолютно право, естествено и неотменимо, което се защитава от закона. Държавата има задължение да създаде работеща система от правни норми и правоохранителни органи, посредством която да бъдат осигурени гаранции за опазване на човешкия живот независимо дали заплахата срещу него произхожда от действия на отделно физическо лице или на държавен орган или от извършването на определени публични дейности. Именно държавата е длъжна да създаде регулаторен режим, с който да осигури безопасни условия на труд, както и да обезпечи ефективен контрол за спазването му, за да защити живота на работещите при извършването на трудова дейност, свързана с повишен професионален риск. Ако професионалният риск не може да бъде сведен до минимум, държавата е длъжна да забрани или да ограничи извършването на определени дейности, защото първото и основно нейно задължение е да опази живота на лицата под нейна юрисдикция (Онерйълдъз срещу Турция (Oneryldz c. Turquie) ГО, № 48939/99, 71, ЕСПЧ 2004-XII, Л. Ц. Б. срещу Обединеното кралство (L. C. B. c. Royaume-Uni), 9 юни 1998 г.; П. и О. Едуардс срещу Обединеното кралство (Paul et Audrey Edwards c. Royaume-Uni), № 46477/99, 54, ЕСПЧ 2002-II, И. П. срещу България, №19202/2003, Osman v. the United Kingdom ЕСПЧ- 28 октомври 1998 г).

Освен другите аспекти, определящи утилизацията на противопехотни мини като подлежаща на забрана производствена дейност, държавните органи, които са разрешили извършването й, не са взели предвид, че тази дейност крие изключително висок, постоянен риск за живота на хората, ангажирани с нейното изпълнение. На правото на живот при никакви обстоятелства не могат да бъдат противопоставени съображения за икономическа изгода от определена стопанска дейност, както за отделни стопански субекти, така и косвено, за икономиката на страната, което обуславя категоричния извод, че държавата трябва да понесе отговорност за причинените от дейността на нейни органи, несъизмерими с какъвто и да е паричен еквивалент, морални вреди.

Незаконната административна дейност на оторизираните държавни органи е имала за последица и нарушение на правото на зачитане на семейния живот по чл.8, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Смъртта на М. А. е довела до тежка загуба за нейните близки. Те са преживели силен стрес и големи душевни страдания, задълбочени от шокиращият трагичен начин, по който е настъпила смъртта на тяхната родственица. Със загубата на М. А. е бил разрушен семейният им живот - съпругът, дъщерята и майката на М. А. са загубили своя най-близък човек, от когото са получавали ежедневно емоционална привързаност и подкрепа, майката на М. А. е била лишена и от грижите на своята дъщеря.

С оглед констатираните касационни основания по чл.209 т.3 АПК решението на Административния съд-Видин, с което исковите претенции са отхвърлени, следва да се отмени като неправилно. Тъй като решението на първоинстанционния съд се отменя повторно, делото следва да се реши от касационната инстанция с произнасяне по съществото на спора.

Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Материалният закон, приложен спрямо установените по делото факти, обуславя преценка за основателност на предявените искове. За понесените от ищците значителни неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконна административна дейност, съобразно принципа за справедливо обезщетяване на вредите по чл.52 ЗЗД, на всеки от тях следва да бъде присъден пълния размер на претендираните обезщетения от 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.10.2014 г.

Касационните жалбоподатели не са поискали присъждане на разноски. При този изход на делото разноски на ответниците не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл.227, ал.1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №140/14.12.2022 г. по адм. дело № 53/2022 г. по описа на Административния съд-Видин и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и Министерството на околната среда и водите солидарно да заплатят на А. А., И. А. и Б. Г. обезщетение на всеки от тях в размер на 150 000 лева за настъпилите от нищожни административни актове и незаконно бездействие на органи на Министерския съвет и на Министерството на околната среда и водите неимуществени вреди, които са им причинени със смъртта на тяхната родственица М. А. при тежък производствен инцидент на 01.10.2014 г. в завод "Миджур", [населено място], община Чупрене, собственост на "Видекс "АД със седалище и адрес на управление София, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2014 г. до окончателното изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА