Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 4575/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител - юрк. Г., срещу решение № 265 от 17.02.2023 г., постановено по административно дело № 600/2022 г. от Административен съд (АС) Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-010-6500/ 3634 от 09.03.2022г., в частта му, с която по депозирано от М. Ю. А. УРН: [номер] Заявление за подпомагане с УИН 01/150620/33089 за кампания 2020 г., му е отказано финансово подпомагане по схемата Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци - картофи, лук и чесън, като от исканата сума в размер на 9 878.01 лв. са извършени намаления в общ размер на 9 878.01 и е оторизирана субсидия в размер на 0 лв., както и в частта, с която на основание чл. 19 от Д. Р. /ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията за кампания 2020 г. са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 3 588.07 лв.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова.

Ответникът по касационната жалба М. Ю. А., чрез процесуален представител, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на административния акт в оспорената му част не са посочени конкретни правни и фактически основания за издаването му, съответно липсват изложени мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Административният съд е посочил, че конкретни фактически и правни основания не могат да се извлекат нито от съдържанието на включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката, исканата сума, намаленията, оторизираната сума и изплатената сума, нито от съдържащите се под тях обяснения, които не са отнесени към конкретно неизпълнени задължения от земеделския производител по заявените от него схеми за подпомагане. С оглед посочените съображения, АС - Благоевград е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/3634 от 09.03.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020 г. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях приема органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направените намаления по исканата от заявителя М. Ю. А. сума по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г.

Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган потвърждава мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените намаления за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към придружителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище с изх. № 02-010-6500/3634#2 от 20.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата до препращането на жалбата в съда, което да подпомогне страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен.

С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспореният пред него административен акт, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер 1000 (хиляда) лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.12.2023 г., както и представен списък по чл. 80 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в размер близък до минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 17.02.2023 г., постановено по административно дело № 600/2022 г. на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на М. Ю. А. с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА