№ 615

София, 23.11.2022 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 2297/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Камелия Д. С. от [населено място] срещу определение № 516 от 01.08.2022 г. по в. т. д. № 265/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на постановеното по делото определение № 269 от 11.04.2022 г. с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 250 лв.

С определение № 269 от 11.04.2022 г. по в. т. д. № 265/2022 г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане подадената от Агенция по вписванията жалба срещу решение № 16 от 04.02.2022 г. по т. д. № 169/2021 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменен отказ № 20210923125208-2/29.09.2021г. на длъжностното лице по регистрация за вписване по партидата на ЕТ ЮНАЙТЕД ТИЙМ - КАМЕЛИЯ С. на промени по заявление А1 с вх. № 20210923125209 и на длъжностното лице е указано да предприеме следващите се действия по вписване.

Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Оспорва становището на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 541 ГПК като противоречащо на целта и духа на закона, заложен в текста на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Според нея, доколкото разпоредбата на ал. 4 от чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и следващите, както и към чл. 541 ГПК), а само към разпоредбите на Г. Д. и първа Обжалване на определенията, то сторените в това съдебно производство разноски могат да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 ГПК. В подкрепа на своята теза частната жалбоподателка се позовава и на Тълкувателно решение № 5 от 17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия. Освен това, обосновава дължимостта на разноски и с поведението на самата Агенция, която, въпреки изобилната съдебна практика, системно злоупотребява със своите процесуални права, като инициира недопустими съдебни производства и принуждава физическите и юридическите лица да организират защитата си и да извършват допълнителни разходи.

Ответникът по частната жалба – Агенция по вписванията – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 07.10.2022 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да остави без уважение молбата на К. Д. С. за допълване на постановеното по делото определение чрез присъждане на разноски, въззивният съд е приел, че производството по обжалване на отказите на Агенция по вписванията е охранително и едностранно и че в него се прилагат правилата на ГПК, като нормите на процесуалния закон (Г. О. Р. В. предвиждат възможност за присъждане на разноски по делото по отношение на исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, но по отношение на охранителните производства такава възможност не е предвидена. Застъпил е становището, че за производствата пред Търговския регистър, освен нормите на ЗТРРЮЛНЦ, по силата на чл. 530 ГПК са приложими и правилата на Глава 49, доколкото не са установени особени правила, като съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Поради едностранния характер на производството и липсата на насрещна страна, решаващият състав е преценил, че в случая липсва законово основание за присъждане на разноски.

Обжалваното определение е правилно.

Отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. В този смисъл е последователната практика на касационната инстанция, споделяна и от настоящия състав.

Следователно, след като се касае за охранително производство, то и отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя.

Неоснователно в тази връзка е позоваването на частната жалбоподателка на новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тази норма не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата следва да бъде прилагана корективно с оглед общата за всички охранителни производства норма на чл. 541 ГПК.

Неоснователни са и доводите в частната жалба, основани на Тълкувателно решение № 5 от 17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия. С това решение не е даден отговор на поставените за тълкуване въпроси, в т. ч. и на въпроса, свързан с чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като въпросите са били отклонени. Що се отнася до мотивите за отклоняването им, на които се позовава частната жалбоподателка, същите нямат характер на задължителна съдебна практика.

С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е искането в отговора на частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство в полза на Агенцията по вписванията. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което за изхода от него не се носи отделна отговорност за разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 516 от 01.08.2022 г. по в. т. д. № 265/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: