Решение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 505

София, 30.07. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 17.04.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана Аначкова

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 5185 /2023 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

С определение № 9/03.01.2024 г. е допусната до разглеждане молбата на „Еко уикенд и спа“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 972/03.08.2023 г. по гр. д. № 647/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3705/29.11.2022 г. по гр. д. № 488/2022 г. на Варненския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Молителят твърди, че е открил нови факти и обстоятелства, които не са били известни на решаващия съдебен състав. Цената на иска, който е бил предявен през 2022 г., е била определена по данъчна оценка за 2021 г., а данъчната оценка за 2022 г. е била различна от посочената. Също така, тя е определена неправилно – като за земеделска земя, а съгласно устройствения план на [населено място], одобрен през 2014 г., поземленият имот попада в жилищна устройствена зона и данъчната оценка на земята следва да се определи като попадаща в строителни граници.

Ответникът по молбата за отмяна С. А. Т. в писмен отговор оспорва основателността на молбата за отмяна с доводи, че нарушението на родовата подсъдност не е сред предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна и че отделно от това родовата подсъдност не е нарушена и въпросът за нея е разрешен с определение на ВОС и тя е стабилизирана. Представя данъчна оценка за 2022 г., която е в същия размер като посочената от молителя „Еко уикенд и спа“ ЕООД цена на иска - 3 647.70 лева.

По основателността на молбата настоящият състав намира следното:

От приложените към молбата граждански дела се установява следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск на „Еко уикенд и спа“ ЕООД срещу С. А. Т. с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 25.02.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], местност „Д.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя (имотът е подробно индивидуализиран в решенията).

Ищецът „Еко уикенд и спа“ ЕООД (а не ответникът С. А. Т.) е индивидуализирал имота като земеделска земя, посочил е цената на иска – 3 647.70 лева въз основа на данъчна оценка, която е представил. Исковата молба е подадена на 18.01.2022, а представената от ищеца „Еко уикенд и спа“ ЕООД данъчна оценка (л. 8) е от 2021 г. и е в посочения в исковата молба размер – 3 647.70 лева.

В представения като доказателство по делото предварителен договор (л.79) процесният имот е индивидуализиран както в исковата молба - с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя.

Възражение за родова подсъдност на делото е направено от ответника С. А. Т. в отговора му на исковата молба (л.165) с аргумент от стойността на договора.

С влязло в сила определение от 07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1437/2022 на ВОС спорът относно родовата подсъдност на предявения иск е разрешен, като е прието, че делото е подсъдно на Варненския районен съд като първа инстанция.

С определение № 3307/01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4476/2023 г. на ВКС, IV г. о., е потвърдено разпореждане на въззивния съд, с което е върната касационната жалба на „Еко уикенд и спа“ ЕООД срещу въззивното решение. С него е прието, че изводът на въззивният съд, че цената на иска е стабилизирана, е съобразен с установената практика на ВКС по приложението на чл.70, ал.1 ГПК (отразена в мотивите към т.5 от ТР №5 /12.07.18 по ТД № 5 /2015 ОСГТК на ВКС).

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че предвиденото в чл.1, ал.2 условие за сключване на окончателен договор не се е сбъднало, т. к. част от терена е теоретично неустойчива при застрояване.

Въззивният съд е приел също, както и първоинстанционният, че предвиденото в чл.2, ал.1 от писмения договор също не е осъществено: страните са уговорили, че за сключването на окончателния договор ищецът е следвало да изпрати покана до ответника в уговорен между страните срок и на посочен адрес, но не е отправил такава покана нито на уговорения адрес, нито по друг предвиден със закон начин и дори не е посочил на коя дата е изпратил такава покана. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че покана не само не е била получена от ответника, но дори не е била изпратена от ищеца. Предварителният договор е бил прекратен автоматично с изтичането на уговорения в неговия чл.2, ал.1 срок.

С молбата за отмяна молителят „Еко уикенд и спа“ ЕООД представя писмо от Дирекция „Местни данъци“ на [община] с изх. № от 29.08.2023 г. до процесуалния му представител адв. М. Т. в отговор на негово писмо за извършване на проверка на данъчна оценка на процесния имот, в което е посочено, че за 2022 г. тя е трябвало да бъде определена по реда на чл.13-18 от Приложение № 2 от ЗМДТ като земя, попадаща в строителни граници, в размер на 560 015.90 лева. В хода на производството молителят представя и писмо от Дирекция „Местни данъци“ на [община] с изх. № от 24.01.2024 г., в която е посочено същото – че данъчната оценка на същия имот към 01.01.2022 г. е в размер на 560 015.90 лева.

С отговора на молбата за отмяна ответникът С. А. Т. представя удостоверение за данъчна оценка на процесния имот за 2022 г. (л.27), издадена от Дирекция „Местни данъци“ на [община] на 28.01.2022 г., която е в размер на 3 647.70 лева – в същия размер като посочената от ищеца „Еко уикенд и спа“ ЕООД (молител в настоящото производство) цена на иска.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Доколкото твърденията в молбата за отмяна се отнасят до порок, който има значение за допустимостта на влязлото в сила решение, съгласно установената практика на ВКС, той не може да бъде разглеждан в производства по чл.303 ГПК, тъй като недопустимите съдебни решения не подлежат на отмяна по този съдопроизводствен ред (решение по гр. д. № 1157/2011, на I г. о. на ВКС и решение по гр. д. № 2979/2021, на III г. о. на ВКС).

Съгласно решение по гр. д. № 1157/2011 г. на I г. о. на ВКС отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл.303 ГПК. Недопустимите решения не подлежат на отмяна по този съдопроизводствен ред. Затова и доводът за допусната нередовност на исковата молба във връзка с цената на иска, довела до недопустимост на влязлото в сила решение, не може да бъде разгледан.

Същото е прието и в решение по гр. д. № 4843/2013 г. на I г. о. на ВКС съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК както съдът служебно, така и ответникът по иска най-късно в първото заседание може да повдигне въпроса за цената на иска, но след като е определена по този ред, тя остава неизменна за цялото производство по делото - ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно решение по гр. д. № 2979/2021, на III г. о. на ВКС в рамките на производството по чл.303 и сл. ГПК, което е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила неправилна решения, не може да се търси обезсилване на недопустимо решение. Недопустимото решение може да бъде контролирано, респективно обезсилено, само по пътя на инстанционния контрол преди влизането му в сила. Ако не бъде обезсилено, то също влиза в сила и именно като влязло в сила решение, при евентуално наличие на визираните в чл. 303 ГПК предпоставки, би могло да бъде отменено /не обезсилено/.

Доколкото твърдения порок има значение за правилността на решението, чиято отмяна се иска, той е неоснователен по изложените от процесуалния представител на ответника съображения. Съгласно установената практика на ВКС родовата подсъдност няма значение за правилността на решението.

Съгласно решение по гр. д. № 1626/2016, на II г. о. на ВКС установяването, че данъчната оценка на имота, предмет на спора по влязлото в сила решение, е различна и съответно, че е различна цената на предявения иск, не може да обоснове отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за защита срещу неправилни влезли в сила решения, но не обхваща всички видове порочни решения, а само тези, при които неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основанието за отмяна се свързва с несъответствие между установените по делото факти и обективно осъществилите се факти от значение за изхода на правния спор, което несъответствие се разкрива чрез нови писмени доказателства, установяващи твърдени, но недоказани от страната факти или новоузнати от нея факти… Данъчната оценка на спорния имот, относима към определяне цената на иска и родовата му подсъдност, не удостоверява факт от значение за изхода на правния спор по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Видно от изложеното за въззивното и за първоинстанционното решение, искът не е отхвърлен нито поради цената на иска, нито поради данъчната оценка (тези обстоятелства са без значение за изводите на съда за неоснователността на иска), а поради това, че уговореното между страните условие за сключване на окончателен договор не се е сбъднало и поради това, че ищецът не е изпратил покана до ответника в уговорен между страните срок и на посочен адрес, както е било уговорено в чл.2, ал.1 на предварителния договор, поради което предварителният договор е бил прекратен автоматично с изтичането на уговорения в неговия в чл.2, ал.1 срок.

Съгласно решение по гр. д. № 4719/2013, на IV г. о. на ВКС не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Новите писмени доказателства могат да са и новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество… Съгласно разясненията по приложението на процесуалния закон, дадени с ТР № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него, цената на иска се определя на база данъчната оценка на недвижимия имот към датата на подаването на исковата молба по делото, като по-нататъшни изменения на данъчната оценка не могат да повлияят на цената на иска, след като въпросът за последната вече е бил разрешен по делото по реда на чл. 70 от ГПК.

В случая представените в настоящото производство от молителя „Еко уикенд и спа“ ЕООД писма от Дирекция „Местни данъци“ на [община] с изходящи номера от 29.08.2023 г. и от 24.01.2024 г., в които е посочено, че за 2022 г. данъчната оценка тя е трябвало да бъде определена по реда на чл.13-18 от Приложение № 2 от ЗМДТ като земя, попадаща в строителни граници, в размер на 560 015.90 лева, не представляват нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Те представляват отговор на писмо на процесуалния представител на молителя адв. М. Т., в което се иска извършване на проверка на данъчна оценка на процесния имот. Адв. М. Т. е завел и водил като процесуален представител на „Еко уикенд и спа“ ЕООД делото, решението по което се иска да бъде отменено. Молителят и процесуалният му представител адв. М. Г. Т. са могли да се снабдят с такава данъчна оценка, ако бяха положили дължимата грижа за водене на делото по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД (ако преди завеждането на делото по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД бяха заявили пред данъчната администрация, че им е необходима данъчна оценка, за да водят дело за имот, който е в строителните граници на населено място), но в такъв случай е следвало да заплатят много по-голяма такса. Нещо повече, твърдяното обстоятелство, за което са представени писмените доказателства, също не е ново, защото видно от уговорената в предварителния договор цена за продажбата на поземления имот, тя е много по-висока от цената на земеделски имот и е по-близка до цена на имот, който подлежи на застрояване.

Поради това, че по-нататъшни изменения на данъчната оценка не могат да повлияят на цената на иска, след като въпросът за последната вече е бил разрешен по делото по реда на чл.70 от ГПК., представените в хода на настоящото производство акт на Дирекция „Местни данъци“ на [община] от 06.10.2023 г. за установяване на задължения на С. А. Т. и жалбата срещу него, също не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, те са без значение за това производство.

Както беше посочено по-горе спорът относно родовата подсъдност на предявения иск е разрешен с влязло в сила определение от 07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1437/2022 на ВОС като е прието, че делото е подсъдно на Варненския районен съд като първа инстанция.

Поради всичко изложено дотук молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна.

С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 500 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в това производство съгласно представен списък на разноски (л.163), чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.159).

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение молбата на „Еко уикенд и спа“ ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 972 /03.08.2023 г. по гр. д. № 647/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3705/29.11.2022 г. по гр. д. № 488/2022 г. на Варненския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Осъжда „Еко уикенд и спа“ ЕООД да заплати на С. А. Т. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в това производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.