Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 1687 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. в А. М. подадена чрез юрк. С., срещу решение № 7791 от 19.12.2022 г. постановено по адм. дело № 8511 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С обжалвания съдебен акт е отменено по жалба на К и С Партньори ЕООД, решение № 32-281902/23.08.2022 г. на директора на ТД М. Б. към А. М. с което на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД № МRN20ВG001008020060R0/14.05.2020 г. е определена митническа стойност в размер на 31 379.91 лв., определено е вносно митническо задължение и допълнително задължение по ЗДДС.
В касационната жалба са излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорени са изводите на съда, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, а обжалваното решение противоречи на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, пар. 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Счита, че митническите органи са положили достатъчно усилия и са използвали всички възможни способи в рамките на правомощията им, за да установят действително платената цена за автомобила. Липсват категорични доказателства относно реалното заплащане на декларираната от лицето сума.
На основание чл. 70 МКС, митническите органи правилно са изчислили нова митническата стойност за стоката (употребяван автомобил), поставена под режим Допускане за свободно обращение, като е взета предвид установената действителна продажна цена на автомобил със същия номер на шаси от направеният аукцион, като същата е увеличена с транспортните разходи. Неправилно съдът е извършил тълкуване за прилагане на метода на идентични стоки, тъй като в случая е открита продажна цена за същия автомобил и при наличието на тази информация не са приложими разпоредбите на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К и С Партньори ЕООД, представляван от адв. П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение в представени по делото писмени бележки.
Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 834 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. В проведеното открито съдебно заседание дава мотивирано становище в подкрепа на изводите, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред aдминистративния съд е било решение № 32-281902 от 23.08.2022 г. на директора на ТД М. Б. към А. М. с което на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД № МRN20ВG001008020060R0/14.05.2020 г. е определена митническа стойност в размер на 31 379.91 лв., определено е вносно митническо задължение и допълнително задължение по ЗДДС.
По делото е установено, че:
През 2020 г. К и С Партньори ЕООД е извършило внос на употребяван лек автомобил, внос от Канада, в качеството му на вносител и пряк представител на Мирамар ООД. На 14.05.2020 г. в МБ Свободна зона е приета МД с MRN 20BG001008020060R0/14.05.2020 г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 К и С партньори ЕООД и пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 Мирамар ООД, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел. д. № 6/8: У. П. АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ, MAPKA: MERCEDES-BENZ MODEL GLE 400 ТИП: GLE 400, ПЪРВА РЕГ.: 01/01/2018 ЦВЯТ GREY, ОБЕМ: 3000, Двигате: НЯМА ДАННИ и ШАСИ № 4JGDA5GB1JB042259. Към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорката стойност. Декларираното условие на доставка е FOB - Франко борд. Към митническата декларация са приложени BILL OF SALE № 8510 от 22.02.2020 г., издадена от AUTO LINK INC., коносамент №1МР/ 1320/04/20 L2 PERMIT-VEHICLE PORTION № L1322067 от 21.02.2020 г. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е следната: 6200 USD, преизчислена в лева 7 886.90 лв. при валутен курс 1.27208, разходи прибавени към цената на стоката на основание параграф 1 б д подб.1 от Регламент ЕС/952/2013г., като митническата стойност на автомобила е в размер на 8 609.68 лв. Въз основа на тази митническа стойност е определено и внесено мито в размер на 860.97 лв. и ДДС в размер на 1 934.13 лв.
Поради възникнали съмнения относно стойността на автомобила, на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е извършен последващ контрол на митническата декларация за допускане за свободно обращение. При проверката митническите органи открили информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https: //autoauctions.io, в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 24 100.00 CAD и превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 6 200.00 CAD при допускане за свободно обращение.
След анализ на предоставената информация и документи, митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения, относно стойността на стоката, определена по реда на член 70 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази връзка и на основание чл. 74 параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. за стоката е определена нова митническа стойност в размер на 31 379.91 лв. Издадено е оспореното решение на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59 АПК, въз основа на което за жалбоподателя К и С Партньори ЕООД е определено за досъбиране мито в размер на 2 277.02 лв. и ДДС в размер на 5 009.45 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и в решението са посочени фактически и правни основания за издаването му.
За да отмени административния акт, съдът е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон.
В мотивите на съдебното решение е посочено, че при издаване на решението е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства и не са събрани необходимите данни и доказателства, във връзка с определяне на нова митническа стойност на автомобила. Поради изложеното съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на материалния закон.
Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че не е налице обосновано от доказателствата по делото основателно съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, т. е. митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, 1 - 3 МК.
Според съда изложените от органа мотиви за неприложимостта на чл. 74, параграф 2, букви от а до г МК са изцяло бланкетни - не съдържат конкретни съображения, подкрепени с релевантни доказателства, обосноваващи невъзможността за определяне на митническата стойност по този ред. Съдът е посочил, че решението е издадено на основание чл. 74 параграф 3 МК, т. е. твърди се, че няма данни за идентични или сходни стоки, то в противовес с тази си констатация органът е обосновал невъзможността да приложи чл. 74, параграф 2, б. а МК с обстоятелството, че не са намерени стойности от други вносител, но на стр. 6 от решението (л. 32) се сочи, че е използвана единствената известна продажна цена на същото моторно превозно средство с VIN изцяло съвпадащ с декларираното от дружеството.
Съдът е приел, че от изложените мотиви в оспорваното решение не става ясно коя именно буква от разпоредбата на чл. 74, 3 МК според митническия орган е приложима и защо. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесния автомобил, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от изискванията на евентуално приложената на правната норма на чл. 74, 3 МК.
Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореното решение на директора на ТД М. Б. е неправилно, като постановено в нарушение на закона и го е отменил.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.
В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, 3 МКС.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.
В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www. autoauctions.io. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Правилни са изводите на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата.
Административният съд правилно е приел, че доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват основателни съмнения в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон.
Първоинстанционното решение е валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 834 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7791 от 19.12.2022 г. постановено по адм. дело № 8511/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА А. М. да заплати на К и С Партньори ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление - гр. София, [жк] , представлявано от управителя К. С., сума в размер на 834 (осемстотин тридесет и четири) лева, представляваща разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ ИВА КЕЧЕВА