Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 1736 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на контрольор с техническо средство за принудително задържане на неправилно паркирани пътни превозни средства на „Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД, срещу Решение №402 от 06.01.2023 г. на Административен съд – В. Т. по адм. дело №682/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил приложена от него на 02.08.2022 г. принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане на пътно превозно средство (ППС) чрез техническо средство, по отношение на лек автомобил, марка "Дачия", регистрационен № [рег. номер].

Касационният жалбоподател – контрольор с техническо средство за принудително задържане на неправилно паркирани пътни превозни средства на „Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД, счита обжалваното съдебно решение за недопустимо, алтернативно за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Излага подробно всички факти по делото, като твърди, че жалбата подадена до първоинстанционния съд е недопустима, като подадена извън законоустановения срок. Съдът е възстановил срока за обжалване, без да е провел процедура по реда на чл. 161, ал. 1 АПК и без да има доказателства по делото във връзка с изложените от жалбоподателя обстоятелства.

Счита, че фактът, че жалбоподателят е ползвал паркомясто, в зона за платено паркиране, за което място не се предвижда освобождаване от задължението за заплащане на дължимата такса е обосновал и прилагането на процесната ПАМ.

Съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в град В. Т. (Наредбата) за първи път се създава задължение за адресатите на нормата, а именно хората, които притежават карта за хора с трайни увреждания да се съобразят и да знаят, че могат да ползват привилегията за безплатно паркиране само на фиксираните и обособени с пътен знак Д21 „Инвалид“ места. В случая жалбоподателят К. Й. не сочи в жалбата си и не се оплаква, че в зоната за платено паркиране е имало недостиг на паркоместа, обозначени със знак Д21 „Инвалид“.

Моли съда да обезсили, алтернативно да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба – К. Й. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното:

На 02.08.2022 г. в 9:51 часа в гр. В. Т. по отношение на МПС, марка "Дачия", с рег. № [рег. номер], е приложена мярка "принудително задържане на ППС", посредством поставяне на техническо средство - скоба, което е отразено под № 5 в Протокол за принудително задържане на ППС № 290 от 02.08.2022 г. Оформено е и съобщение № 109015 от същата дата, поставено на автомобила.

С. З. № РД22-1490 от 17.09.2014 г. на кмета на О. В. Т. на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за служба за контрол е определено дружеството „Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД.

С. З. № РД 22-1618 от 27.10.2020 г. кметът на общината е определил служителите в това дружество, които имат качеството на длъжностни лица, които да използват техническо средство "скоба" за принудително задържане на ППС, за които не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.

По делото е приета като доказателство Схема за организация на движението в синя зона за платено паркиране № 14 на булевард "България" в гр. В. Т.

С Експертно решение на ТЕЛК № 2510 от 05.11.2021 г. , К. Й. е освидетелстван със 100 % ТНР и водеща диагноза „синдром на Cushing“. Последният притежава карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.11.2024 г. Представен е фискален бон от 02.08.2022 г. за платена такса паркиране и принудително задържане на ППС в размер на 21,00 лева.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че К. Й. е паркирал в рамките на "синя зона" за платено паркиране, на място, което не е обозначено със знак Д 21-инвалид и пътна маркировка като такова за паркиране на лица с трайни увреждания, като карта за паркиране на хора с трайни увреждания по образец е била поставена в автомобила.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но приложената ПАМ е в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Съдът намира, че жалбата е подадена след 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, броен от 02.08.2022 г. Независимо от това същата следва да бъде разгледана от съда, тъй като според първоинстанционния съд, са налице основания за приложението на чл. 161 АПК и срокът за обжалване следва да се счита възстановен, т. к. в жалбата са посочени обстоятелства, които сочат, че жалбоподателят е бил въведен в заблуждение от администрацията.

След анализ на относимата нормативна уредба, съдът счита, че чл. 14, ал. 5 от Наредбата противоречи на чл. 2, т. 2 и чл. 53, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и принципите установени в чл. 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията).

Съдът приема, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е бил паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен водача на МПС, превозващо инвалид, спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес. Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, дали определения брой места в "синя зона", обозначени със знак Д21 "Инвалид", е съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти от Общината, удостоверяващи правото на ползване на такова място. В този ред на мисли съдът намира, че като непропорционална намеса в личната му сфера, процесната ПАМ лишава инвалида от разумно улеснение, дължимо съгласно посочения ЗХУ и Конвенцията.

Въз основа на горното съдът прави извод незаконосъобразност на приложената ПАМ и я отменя.

Решението е недопустимо.

Съдът неправилно приема, че в случая намира приложение срокът по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като в съответствие с чл. 140, ал. 2 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Именно такъв е и настоящият случай. Удълженият двумесечен срок в случая е изтекъл на 03.10.2022 г. (тъй като 02.10.2022 г. е ден неделя – неприсъствен ден). Жалбата до първоинстанционния съд е подадена на 25.10.2022 г., като по делото не са представени доказателства жалбата до съда да е подадена на по-ранна дата.

Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата.

Нито в подадената до съда жалба, нито в проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, жалбоподателят Йорданов е сезирал съда с подобно искане. В случая дори не е проведено и специалното производство по чл. 161 АПК, което завършва с определение по чл. 161, ал. 3 АПК, подлежащо на съдебен контрол. По делото, извън твърденията на жалбоподателя, не са събрани доказателства установяващи посочените от него обстоятелства.

Като се е произнесъл по недопустима жалба, без да е проведено производство по възстановяване на срока за обжалване, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да изясни волята на жалбоподателя във връзка с просрочието на жалбата и при евентуални твърдения за особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, да му укаже, че следва да представи доказателства в тази насока, и да се произнесе по реда на чл. 161 АПК, ако бъде сезиран с искане за възстановяване на срока за обжалване.

По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №402 от 06.01.2023 г. на Административен съд – В. Т. по адм. дело №682/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА