Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 1776 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А., чрез адвокат В. Д., против решение № 173/21.10.2022 г., постановено по адм. дело № 175/2022 г. по описа на Административен съд – Перник. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, поради и което се иска отмяната му и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна - Администрацията на Министерски съвет, чрез процесуален представител Б. Х., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява недоказан. Липсват предпоставките по ЗОДОВ за основателност на исковата претенция.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд - Перник е отхвърлил иска на В. А. против Администрацията на Министерски съвет за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9 694,05 лева за периода от 11.02.2013 г. до 29.06.2021 г., произтичащи от забавено изпълнение на парично задължение, представляващо предоставяне на възстановителна помощ в размер на 11 392 лева, равняващо се на законната лихва, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

От фактическа страна по делото е установено, че В. А. подала до Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет молба с вх. № 012/Д-2165/29.05.2012 г. по реда на чл. 26 ПОДМКВПМС с искане чрез общинската администрация към държавата за предоставяне на възстановителна помощ по реда на чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия, в следствие на което на заседание от 11.02.2013 г. в т. 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 г. Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет е отказала исканото подпомагане. Този административен акт е обжалван пред АС – Перник, който с неоспорено и влязло в сила решение го отменил и върнал преписката за ново произнасяне.

С Протокол от 28.04.2015 г. на комисията на община Перник, назначена от кмета на община Перник, са оценени вредите по имота на В. А., следствие от земетресението, на сумата от 11 392 лева.

След това последвали още два отказа – на заседание на МКВП при МС, проведено на 29.10.2015 г., т. 46 от Приложение № 4 към т. 3.1. от Протокол № 5/29.10.2015 г. и Решение от 10.10.2017 г. по Протокол № 3, т. 26 от Приложение № 2 на МКВП при МС. И двата отказа са обжалвани пред АС – Перник от В. А., като съдът ги е отменял и е връщал преписката за ново разглеждане.

Така се стигнало до издаването на Постановление № 207 от 29 юни 2021 г. на Министерски съвет, с което в чл. 1, ал. 1, т. 18 е отпусната възстановителна помощ за щетите от земетресението по сградата на В. А. в размер на 11 392 лева, като сумата е постъпила по сметка на ищцата на 28.07.2021 г.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно: отменен административен акт, но не са доказани настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. Съдът приел, че в процесния случай Атанасова претендира вземане от законна лихва, което възниква при наличие на главно парично вземане, настъпила изискуемост на главното вземане и неизпълнение на това задължение, като предметът на вземането е обезщетение за вреди, които неизпълнението обективно и закономерно причинява, като реално вземането за лихви е акцесорно, въпреки че има известна самостоятелност спрямо главното.

Административният съд приел, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, защото след издаването на първоначалният отказ за отпускане на възстановителна помощ в полза на В. А., между нея и Администрацията на Министерски съвет е възникнал спор, който е бил решен по съдебен ред чрез неколкократно връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне и оспорване на последващите актове, поради което за посочения исков период от 11.02.2013 г. до 29.06.2021 г. за административният орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение.

Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило административното производство по издаване на акта. Исковете за вреди, основани на отменени административни актове, във връзка с които преписката е върната за решаване на административния орган, са допустими и е налице първата предпоставка на чл. 1 ЗОДОВ, но при неразрешен административноправен спор относно основното засегнато материално право на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди, не може да се формира извод за наличие на причинно-следствена връзка между вредите и отменения акт.

В конкретния случай след издаването на първоначалният отказ за отпускане на възстановителна помощ в полза на В. А., между нея и Администрацията на Министерски съвет е съществувал спор, разрешен по съдебен ред, поради което за административния орган не е имало задължение за изпълнение на парично задължение. Поради това, за ищцата не е възникнало и право на обезщетение, защото до приемането на т. 18 на чл. 1, ал. 1 от Постановление № 207 от 29.06.2021 г. на Министерски съвет не е било установено дали реално Атанасова е правоимащо лице и дали й се следва отпускане на възстановителна помощ.

Въз основа на така изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/21.10.2022 г., постановено по адм. дело № 175/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА В. А., [ЕГН], да заплати на Администрацията на Министерски съвет разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА