Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ДИМИТЪР П. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 1846 / 2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "П. Г. 74" ЕООД - гр. София, представлявано чрез управителя М. М. срещу Решение №5495/26.09.2022г., постановено по адм. дело №4079/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22220317009324-091-001/02.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София в потвърдената част с Решение № 120/21.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с която по отношение на "П. Г. 74" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 10. 2016 г. в размер на 21 539.57 лева и лихва в размер на 4 110.80 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че процесния автомобил не е използван за дейността на дружеството. Твърди се, че съдът не е обсъдил представени от страна на дружеството писмени доказателства, включително пътни листове, фактури за горива, заповеди за управление и местодомуване на автомобила и др. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП чрез юриск. Мирчева оспорва жалбата с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че процесната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия от 28.12.2017 г. на "П. Г. 74" ЕООД за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2015 г. до 30.09.2017 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22220317009324-092-001/17.08.2018г., връчен по електронен път на 05.09.2018 г., срещу който е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 5418/20.09.2018 г. Същото е обсъдено от ревизиращия екип и преценено като неоснователно.
Ревизията е приключила с РА №Р-22220317009324-091-001/02.10.2018 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - София – орган, възложил ревизията и старши инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията.
След обжалване, с Решение №120/21.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" при ЦУ на НАП ревизионния акт е потвърден в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 10. 2016 г., произтичащ от корекция и начисляване на ДДС в размер на 21 539, 57 лв., съответстващ на общия размер на ползван данъчен кредит по фактури издадени от „П. Л. БГ“ ЕООД.
Съдът е формирал е извод, че ревизионния акте издаден от компетентни органи по приходите и при спазване на процесуалните правила
По материалната законосъобразност на установените задължения за ДДС, съдът е приел, че "П. Г. 74" ЕООД е сключило договор за финансов лизинг от 08.12.2015 г. с „П. Л. БГ“ ЕООД с предмет - превозно средство Mercedes G63 AMG. Установено е, че автомобилът е заведен в счетоводството на ревизираното дружество по сметка 205 "Транспортни средства" на стойност 226 642.46 лв.
Във връзка с лизинговия договор "П. Г. 74" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 21 539.57 лв. по 13 фактури, издадени от „П. Л. БГ“ ЕООД, като една от тях е коригирана изцяло с кредитно известие. По всички фактури, издадени от посочения доставчик в периода от 01.01.2016 г. до 01.09.2016 г. включително, ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит през данъчен период м. 01. 2017 г.
Въз основа на сключено тристранно споразумение, между „П. Л. БГ“ ЕООД , "П. Г. 74" ЕООД и „Солид 85“ ЕООД, правото на собственост върху лизинговия автомобил е прехвърлено на „Солид 85“ ЕООД на 05.10.2016г.
За да отхвърли жалбата на "П. Г. 74" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар да е сключен договор за лизинг с „П. Л. БГ“ ЕООД и жалбоподателят да е изплатил част от лизинговите вноски и да е заприходил лекия автомобил като актив в счетоводството, в случая с оглед преотстъпване на автомобила на трето лице е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС и правилно приходните органи са извършили корекцията на ползвания данъчен кредит.
Съдът е констатирал, че ревизираното лице не е представило доказателства за използване на актива в периода, през който дружеството е било във фактическо владение на същия за целите на дейността му. Не са представени пътни листа или пътна книжка, заповед за управление или други доказателства. Освен фактури за гориво, по които ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през данъчен период м. 01. 2017г. не са налице други доказателства, че транспортното средство е било използвано за целите на икономическата му дейност.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В приложимата й редакция нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че "регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит", която корекция съгласно ал. 4 се извършва "в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период".
В настоящия случай, за автомобила, предмет на договора за лизинг, касаторът не е ангажирал доказателства, че е използван за икономическата му дейност, а заприходяването на автомобила като актив в случая е недостатъчно да се направи извод в обратна насока. Лизингополучателя е заявил желание да се освободи предсрочно от лизинговия договор, като след заплащане от страна на поемателя на остатъчната стойност, както и на дължимите такси и застраховки, автомобилът е бил преотстъпен на трето лице по силата на тристранно споразумение между лизингодателя, лизингополучателя и третото лице. Една от предпоставките на общата разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, уреждаща правото на приспадане на данъчен кредит е, стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Към момента на сключване на договора за лизинг е действала разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и според нея е стоката трябва да е използвана или ще се използва за в бъдеще за облагаеми доставки. Със сключеното тристранно споразумение намерението на касатора е автомобилът да не се използва за икономическата дейност на дружеството, а след изплащането на лизинговите вноски да се преотстъпи на трето лице. В решение по дело С-153/11 г. СЕС в Люксембург е приел, че чл. 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. В решението на СЕС се акцентира върху това в главното производство да се определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да се прецени дали е налице измамна практика. В решение С-118/11 СЕС е приел, че счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги.
Следователно, при неустановяване, че процесният автомобил е използван за икономическата дейност на касатора - липса на пътни листове, разходи за гориво и др., а касаторът не е ангажирал доказателства, с които да се опровергаят констатациите на ревизионния акт, то правилно първоинстанционният съд е потвърдил ревизионния акт в тази му част. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че по делото са представени писмени доказателства - пътни листове, заповеди за управление и местодомуване на автомобила и др. които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Такива доказателства не се съдържат в кориците на делото. Нещо повече, по искане на ревизираното лице административния съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва спорните въпроси свързани с използване на автомобила за дейността на дружеството, която експертиза е заличена поради непредставяне от страна на дружеството на документи, необходими за изпълнение на задачата.
По тези съображения, правилно приходната администрация, а впоследствие и съда са приели, че следва да се извърши корекция с ползвания данъчен кредит на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС в приложимата редакция на нормата (ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) и законосъобразно е прието касаторът дължи ДДС в размера на ползвания данъчен кредит.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по касация в претендирания размер от 2 652.96 лева. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение с оглед на това, че същото е в минималния размер по цитираната наредба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5495/26.09.2022г., постановено по адм. дело №4079/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА "П. Г. 74" ЕООД - гр. София, [ЕИК], представлявано чрез управителя М. М., да заплати на Националната агенция приходите сумата от 2 652.96 лева (две хиляди шестстотин петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Д. П. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА