Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 1802 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В. П., Б. З., Ж. А., Б. З. – Маринова и Д. Ц., подадена чрез процесуалния представител адв. Х., срещу Решение № 206 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело № 195/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 212/08.04.2021 г. на кмета на О. Т. и са осъдени да заплатят разноски по делото.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е постановено без да са обсъдени събраните по делото доказателства и констатациите на вещото лице в тяхната съвкупност. Соред касаторите неправилно съдът приема, че не следва да се коментира, че не е била спазена процедурата по чл. 21, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, доколкото жалбоподателите са собственици по наследство на поземлен имот № 8233. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго решение, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят съдебни разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.
Ответникът – кмета на О. Т. редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Н., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касаторите.
Ответникът – Б. Б., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Л., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на разноски по делото в писмена молба, подадена чрез пълномощник адв. К..
Ответниците – „Балканмес“ ООД, Г. А., Й. Ц., М. Ц., В. Д., Д. Д., Г. Д., П. К., В. С., К. Х., М. С. - председател ОБС - Тетевен, Б. Б., Б. М. и М. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Производството пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалби на В. П., Б. З., Ж. А., Б. З. – Маринова и Д. Ц. срещу заповед № 212/08.04.2021 г. на кмета на О. Т. с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ в следния обхват: УПИ V – 1344, кв. 146 по плана на гр. Тетевен, съставляващ поземлен имот с идентификатор 72343.500.8232 по кадастралната карта и кадастралните регистри и УПИ III – жилищен комплекс, с предмет на промяната поземлен имот с идентификатор 72343.500.1343, като се промяна вътрешната регулационна линия между УПИ V – 1344 и УПИ III – жилищен комплекс, и се поставя по имотни граници така, както са показани в кадастралната карта. С одобрения проект се предвижда също така промяна на уличната регулационна линия на УПИ V – 1344 по улица с о. т. 44 – 42, съставляваща поземлен имот с идентификатор 72343.500.8043, като се поставя по имотни граници, както и се променя отреждането на УПИ V – 1344 от „за жилищно строителство“ в „за обслужващи обекти – автомивка и автосервиз“ с предвидено основно застрояване в рамките на ограничителни и задължителни линии на засторяване. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която режима и начина на застрояване, които се предвиждат с процесното изменение на ПУП – ПРЗ са отразени в матрицата и това е свободно ниско застрояване, като в графичната част на проекта се предвижда и свързано застрояване. Констатирано е от вещото лице, че фактическото предназначение на сграда с идентификатор 72343.500.8232.1 е за производствена дейност, като с проекта за изменение на ПУП – ПРЗ се променя както предназначението на УПИ-то от „за жилищно строителство“ в „за обслужващи обекти – автомивка и автосервиз“, така и на сградата. В заключението се посочва, че в процесния проект застрояването е определено с ограничителна линия към дъното на УПИ V – 1344 и е на 5 м. от границата с поземлен имот с идентификатор 72343.500.1345 и 72343.500.1343 и съответно на 9 м. и 11 м. от жилищните сгради в тях, като съществуващата сграда се намира от благоприятната страна на жилищните сгради съобразно § 5, т. 28 от ДР на ЗУТ. Според вещото лице проектът е съобразен с чл. 28, чл. 32, ал. 2, във вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУТ.
За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза, че процесният проект за изменение на ПУП – ПРЗ отговаря от техническа страна на изискванията на ЗУТ, както и че доколкото сградата в имот с идентификатор 72343.500.8232 е нежилищна, то процедура по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ не следва да се прилага. Административният съд приема също така, че промяната в отреждането на процесния УПИ „за обслужващи дейности – автомивка и автосервиз“ в съседство с УПИ-та, които са отредени „за жилищни нужди“, при съобразяване на чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/2003 г./ е законосъобразна. По отношение възражението на жалбоподателите, че ще се генерират високи нива на шум с промяната на предназначението на процесното УПИ, съдът е обосновал извод, че въпросът за шума касае въвеждането на сградата в експлоатация и ползването й и няма отношение към проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, още повече, че в изготвеното здравно заключение изрично се посочва, че при реализация на инвестиционното намерение не се очаква превишаване на пределно допустимите норми на шум. Позовавайки се на заключението на вещото лице, че в процесния случай не се допуска свързано застрояване в повече от два имота, съдът приема, че не се налага изработването на работен устройствен план /РУП/. Според съда в случая е неприложима процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, доколкото съществуващата в процесния имот сграда, както и тези разположени на границата с имот с идентификатор 71343.500.8232 са с производствен характер. Неприложим се явявя в процесния случай според съда и чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, тъй като няма промяна на имотните граници на имота. По отношение на установеното от вещото лице предвидено с процесното изменение на ПУП – ПРЗ свързано застрояване по границата между имот с идентификатор 72343.500.8232 и 72343.500.8233, първоинстанционният съд е обосновал извод, че жалбоподателите не могат да правят възражения за неспазена процедура по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, доколкото относно техните имоти свързано застрояване не е предвидено, а собственикът на имот с идентификатор 72343.500.8233, единствено с който е установено с процесния проект такова застрояване, не е възразил. Въз основа на изложеното съдът приема, че оспорената заповед се явявя съответна на материално-правните норми и целта на закона – чрез устройството на територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, както и не се установява нарушение на принципа за съразмерност.
Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка.
Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Решаващият обаче правен извод на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на процесната заповед е постановен при неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. ал. 2 от ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в закона случаи. Тези хипотези са уредени в чл. 134 от ЗУТ, като предпоставките за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен плана. В конкретния случай от всички данни по делото, включително и от текстовата част на оспорената заповед, не се установява да е налице посоченото от административния орган правно основание. Визираната в обяснителната записка към процесния проект за изменение на ПУП – ПРЗ цел, а именно: да се създаде устройствена основа за реализиране на инвестиционно намерение за изграждане на автосервиз и автомивка, заедно с необходимите към тях обслужващи постройки и привеждане на регулационните граници в съответствие с кадастралните, не покрива хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и не представлява факт, свързан със съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, настъпили в периода от одобряването на действащия ПУП за гр. Тетевен през 1969 г. и последващите му изменения по отношение на процесните имоти през 1977 г. и 2004 г. до подаване на заявление вх. № УТИД-04-07-26/29.12.2020 г. от Б. Б., в качеството му на собственик на УПИ V – 1344, кв. 146 по плана на гр. Тетевен, съставляващ поземлен имот с идентификатор 72343.500.8232. Несъгласието на собственика на УПИ V – 1344 с предвиденото по действащия ПУП отреждане „за жилищен комплекс“, не обосновава приложимост в случая на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за която и норма в заповедта не са изложени каквито и да било съображения относно това кои обществено-икономически или устройствени условия са се променили. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, обратно на приетото от първоинстанционния съд, че посоченото в заповедта правно основание не е осъществено и административният акт е издаден в противоречие с чл. 134, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта.
Настоящата съдебна инстанция намира също така, че от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява и наличие на противоречие между текстовата и графична част на заповедта, които също опорочават административния акт. Както и правилно е установено от вещото лице, в графичната част на заповедта е посочено свързано застрояване по границата между имот с идентификатор 72343.500.8232, състаляващ процесния УПИ V – 1344, и имот с идентификатор 72343.500.8233, част от УПИ III - „за жилищен комплекс“, без обаче да е предвидено такова застрояване в текстовата част на заповед, в която се сочи само предвидено основно застрояване в рамките на ограничителните и задължителните лининии на застрояване. Същевременно и по действащия ПУП начинът на застрояване в съседното УПИ III - „за жилищен комплекс“ е свободно застрояване. По този начин с одобрения с оспорената заповед проект фактически се променя застрояването и в съседния УПИ III - в частта по отношение на имот с идентификатор 72343.500.8233, въпреки че посоченият поземлен имот, част от УПИ III - „за жилищен комплекс“, не е предмет на одобрената разработка. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, с одобрения проект за изменение на ПУП – ПЗ се предвижда свързаното застрояване на УПИ V-1344, кв. 146 по плана на гр. Тетевен със съседния УПИ III - „за жилищен комплекс“, кв. 146, в частта на имот с идентификатор 72343.500.8233. Следователно, с одобрения проект се променя характерът на застрояването по общата граница на двата имота, без съседния имот да е предмета на процесната устройствена процедура. Това означава от своя страна, че одобреният проект е в нарушение на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, тъй като създава свързано застрояване по страничната имотна гранница на двата имота, без обаче да е налице изразено предварително съгласие от собствениците на имота, в който се установявя това застрояване посредством предвидените задължителни линии на застрояване в тази част на УПИ V – 1344, в нарушение на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, т. е. засяга се характерът на застрояването в съседния имот. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно административният съд приема, че в тази насока липсва нарушение, тъй като собственикът на имот с идентификатор 72343.500.8233 не е подал жалба и жалбоподателите не могат да упражняват чужди права. От приложените и в първоинстанционното производство, и в настоящото касационно производство, писмени доказателства безспорно се установява, че част от жалбоподателите, в качеството си на наследници на Ц. З., се легитимират като съсобственици и на имот с идентификатор 72343.500.8233.
Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед, като незаконосъобразна.
При основателност на касационната жалба в полза на касаторите следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 2 050 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на общо 350 лева, реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 600 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 500 лева, както и 600 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника - кмет на О. Т. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касаторите, тъй като възнаграждение в размер на 600 лева не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на обстоятелството, че е под установения минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 206 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело № 195/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 212/08.04.2021 г. на кмета на О. Т.
ОСЪЖДА О. Т. да заплати на В. П., с [ЕГН], Б. З., с [ЕГН], Ж. А., с [ЕГН], Б. З. – Маринова, с [ЕГН], и Д. Ц., с [ЕГН], сумата в размер на общо 2 050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляваща разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА