Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 1815 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. от гр. Враца срещу Решение №460 от 23.12.2022 г. на Административен съд – Враца по адм. дело №444/2022 г.

С решението е отхвърлена жалбата му срещу Решение, рег. №1795р-12912 от 14.04.2022 г. на началника на Районно управление (РУ) - Враца в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Враца, с което е отказано издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Касационният жалбоподател – Ц. Ц., счита първоинстанционното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че са налице достатъчно доказателства, установяващи наличието на основание за самоотбрана, тъй като е запален управляваният от него лек автомобил и е бил нападнат от непознати лица на 25.12.2021 г.

Прави искане решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът – началникът на РУ - Враца в ОДМВР – Враца, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна следното:

На 09.03.2022 г. Ц. Ц. е подал Заявление, вх. № 179500-2401, с което е поискал издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, към което са приложени необходимите документи.

Приложени са и мотиви за издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие от Ц. Ц., в което са изложени факти във връзка с ползвания от него лек автомобил, който през м. юли 2021 г. е запален в центъра на гр. София и за това, че на 25.12.2021 г. вечерта в гр. София е бил нападнат от непознати лица и му е нанесен побой. Представено е и Съдебно удостоверение № 505/2021 г., издадено от съдебномедицински кабинет гр. София от доц. д-р А. А. със заключение, че при преглед на лицето са установени травматични увреждания, като същите са подробно описани и как са получени, както и че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Налице е и удостоверение от 28.07.2021 г. на МВР, издадено на Ц. Ц. във връзка със запаления автомобил, както и удостоверение от СДВР, 05 РУ от 29.07.2021 г. и от което е видно, че по случая е образувано ДП № 229 ЗМК-1075/2021 г.

С декларация от Д. Б., приложена по преписката лицето е декларирало, че л. а. "Р. Т. с рег. № [рег. номер] е закупен на лизинг от него, като винаги се е ползвал и управлявал от Ц. Ц. и не е бил в негово владение, като вноските по договора за лизинг са заплащани от същото лице.

На 24.03.2022 г., със Съобщение, рег. № 179500-3009 на началника на РУ – Враца, Ц. Ц. е уведомен, че представените от него мотиви за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, са недостатъчни и не обосновават необходимост от издаване на разрешение, поради което е на основание чл. 34, ал. 3 АПК на жалбоподателя е даден петдневен срок за представяне на писмени възражения и доказателства.

Във връзка с изпратеното съобщение от Ценков са депозирани допълнителни мотиви, вх. № 179500-3458/05.04.2022 г., в които сочи, че е подал всички изискуеми от закона документи за издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, уточнява че същото е за самоотбрана. Посочва, че тази необходимост е обоснована от факта, че през м. юли 2021 г. е бил запален управляван от него л. а., за което са образувани ДП и полицейски проверки в 04 и 05 СДВР, но към момента няма привлечени лица и не може да получи закрила по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита, че единственият възможен вариант да запази себе си е да разполага с лично оръжие, за да може при нужда да се отбранява. Моли направеното искане за издаване на разрешение за носене на оръжие да бъде уважено.

На 14.04.2022 г., с Решение, рег. № 1795р-12912, началникът на РУ – Враца, на основание чл. 83, ал. 5, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отказал издаването на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на Ц. Ц.. За да постанови отказа, административният орган е приел, че посочването на основателна причина за носене и съхранение на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ, която причина не е доказана по несъмнен начин от заявителя.

В първоинстанционното производство е допуснат до разпит свидетел, като според свидетелските показания, Ценков е получавал заплахи по телефона в периода август-септември 2021 г., има образувано досъдебно производство за палежа на лекия автомобил, който е напълно унищожен, запален е в центъра на гр. София, не се води на негово име, но той го е управлявал и ползвал и плащал лизинговите вноски, работи като личен шофьор към момента на бизнесмен-грък. К. К. 2021 г. е бил нападнат и е имал много наранявания.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма. Намира, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответен е на материалния закон и неговата цел.

Съдът счита, че изложените от жалбоподателя мотиви към заявлението, допълнителните такива до органа и в жалбата до съда относно управлявания от него автомобил "Р. Т. , който е бил запален в центъра на гр. София през м. юли 2021 г., както и че след това е получавал предупреждение от непознато лице, че животът и здравето му са в опасност, не обосновават нуждата от притежание на оръжие за самоотбрана, тъй като нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство се установява каква точно е връзката между запаления в гр. София лек автомобил "Р. Т. и Ценков и как това произшествие обосновава необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие от последния. Според съда липсват доказателства, от които да се установи, че палежът на чужд автомобил, с ползвател по документи, различен от Ценков, е извършен, за да бъде сплашен или предупреден последният, който твърди, че го управлява, за което обстоятелство няма доказателства, като например пълномощно, с което де е предоставено управлението му. Първоинстанционният съд приема, че не може с декларация да се удостоверява, че автомобилът е бил ползван и управляван единствено от Ценков. Не са представени и доказателства, че лизинговите вноски са били заплащани именно от него. Липсват доказателства и за твърдяното от Ценков предупреждение от непознато лице след палежа, че животът и здравето му са в опасност.

За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че на 25.12.2021 г. е бил нападнат от непознати лица в гр. София и му е нанесен побой, тъй като разпитаният по делото свидетел не е очевидец на нападението, представеното медицинско удостоверение установява травматични увреждания, за които в заключение е прието, че са получени от твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части от човешкото тяло. Няма свидетели на инцидента, липсват и резултати от образуваната преписка на РП – София, поради което съдът намира, че не са налице доказателства, че тези именно наранявания са в резултат на извършено противоправно нападение и то при сочените от жалбоподателя обстоятелства.

В заключение, първоинстанционният съд приема, че не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).

Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него – чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.

Следователно, от една страна, законодателят е формулирал изрично материалноправни изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки. Регламентирал е и самото производство по издаване на разрешение.

Безспорно е, че органът е длъжен да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая по аргумент от чл. 35 АПК. Това изискване е проявление на основен принцип в административното производство – принципа на истинността, чл. 7 АПК, и безспорно нарушаването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въпросът по делото обаче е не досежно спазването на чл. 35 АПК, а досежно задълженията на органа и на заявителя за събиране на доказателства – за кои факти доказателствената тежест на кого принадлежи. Именно в този контекст – спазването на разпределението на доказателствената тежест, следва да се разглеждат и доводите на касатора.

Административният органът, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешителното и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено доказателство или че представеното не съответства на изисквания.

Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.

Следователно, органът е длъжен, ако установи при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително, или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл. 36, ал. 1 АПК.

В случая не става въпрос за нито една от посочените хипотези.

С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Разбира се, задължение на органа е, да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел.

Правилен е изводът на съда, че нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство се установява каква е връзката между касатора и запаления лек автомобил "Р. Т. и как това произшествие обосновава необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие от касатора. Липсват доказателства за отправени до касатора заплахи, както правилно приема и първоинстанционният съд. Показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел не разколебават формирания от административния орган извод за липса на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

В касационната жалба се преповтарят наведените оплаквания в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право, и е направил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК тези мотиви не следва да бъдат преповтаряни.

След като в хода на административното производство е установена отрицателната предпоставка за издаване на исканото разрешение, а именно липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт.

Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №460 от 23.12.2022 г. на Административен съд – Враца по адм. дело №444/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА