Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. М. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 1824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение № 38/09.12.2022 г. на Административен съд (АС) Русе, постановено по адм. дело № 452/2022 г. В касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване на годината на постановяване на решението, като вместо правилната 2022 г. е изписано 2021 г. Предвид доводите в касационната жалба волята на касатора относно обжалвания съдебен акт е ясна и недвусмислена.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ (УП изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, УП), в частта, с която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година на В. С. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 20 063,77 лева и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че ДФЗ не е имал право да налага и санкция за бъдещ период по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП (основна)), по реда на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014), след като самия заявител на практика се е отказал от подпомагането. Подробно излага съображения, защо правилно и законосъобразно са наложени санкциите за бъдещ период на земеделския производител. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата срещу УП изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Ж..

Ответникът по касация В. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от адв. С.. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. С. при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД).

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Русе е УП изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която на В. С. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 20 063,77 лв.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното:

В. С. е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 20.04.2018 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 18/040518/82851 по няколко схеми, в т. ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП (основна)). В заявлението са посочени общо 4 броя земеделски парцели, в землищата на с. Просена, с. Помен и гр. Бяла, с обща декларирана площ от 29,44 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях, като по СЕПП, по СПП и по ЗДП е заявена за подпомагане цялата площ, а по СП (основна) само един парцел с площ 11,4 ха. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи.

При подаване на заявлението са извършени административни проверки на въведените данни, с резултатите от които г-н Савов е запознат. При тези проверки е установено, че БЗС 58637-1263-1 излиза извън площите подходящи за подпомагане за ДПП с площ от 11,39858 ха. Проверките са от дата 20.04.2018 г.

Процесното УП е издадено в изпълнение на Решение № 39/01.11.2021 г. на АС Русе, постановено по адм. дело № 274/2021 г., оставено в сила с Решение № 3546/13.04.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 277/2022 г. Решаващият съд е посочил, че изпълнявайки диспозитива на първоинстанционното решение, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал и оспореното, само в едната му част - досежно наложената санкция за бъдещ период в размер на 20 063,77 лева, Уведомително писмо изх. №02-180-6500/2443 от 20.09.2022г. С него, отново, позовавайки се на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, за кампания 2018 на земеделския производител са наложени санкции за бъдещ период в размер на 20 063,77 лева по СП (основна). Причините за налагане на тези санкции за бъдещ период са свързани с факта, че кандидатът по СП (основна) е заявил за подпомагане парцел с площ 11,4 ха, БЗС 58637-1263-1, за който обаче при извършените проверки е установено, че излиза извън площите подходящи за подпомагане за ДПП с цялата си площ - 11,39858 ха. Съдът е посочил, че под таблицата на л. 7 от адм. преписка е записано, че по СП (основна) ДФЗ не изплаща финансова помощ по чл. 29 (има се предвид разпоредбата на цитираната норма намираща се в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания) на земеделски стопани, които не са подали декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, доказващи нейната реализация, съобразно чл. 32 от същата Наредба.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на изискваната от закона писмена форма на административния акт, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка съдът е посочил, че предвид заявеното в жалбата оспорване, следва да се ограничи само и единствено със СП (основна), където земеделският производител е заявил за подпомагане парцел с площ 11,4 ха, по БЗС 58637-1263-1 и наложената санкция за бъдещ период. Посочил е, че видно от издадения административен акт, в частта му по отношение на СП (основна) е, че земеделският производител е посочил за подпомагане парцел с площ 11,4 ха - БЗС 58637-1263-1, а декларираната култура е круши. В колона 2 площта на декларирания парцел е 11.4 ха. В колона 8 от таблица № 4, озаглавена Разлика между декларирана и установена площ е записано 11.4. В поясненията към таблицата е посочено, че площта на БЗС, установена след извършването на всички административния проверки по заявлението, след прилагане на разпоредбите на чл. 17 от Наредба №5 от 27.02.2009г. и проверки по чл.41, ал.7-9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е 0 ха. Причината е и в извършените кръстосани проверки - сравнение на заявените площи за подпомагане с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. в специализирания слой Площи, допуситми за подпомагане. Като този слой - Площи, допустими за подпомагане за 2018г. е одобрен със Заповед №РД 46-504 от 12.12.2018 г. и РД 09/229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Прието е, че земеделският производител е заявил площ, попадаща извън специализирания слой Площи, допуситми за подпомагане за 2018г. С обжалваното писмо, административният орган отказва изплащане на субсидия по СП (основна) за подпомагане за парцел с площ 11,4 ха, БЗС 58637-1263-1 и налага на В. С., на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията санкция за бъдещ период в размер на 20 063.77 лева.

След анализ на разпоредите на чл. 29, чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015 г.), решаващият съд е посочил, че освен подаване на заявлението за подпомагане по СП (основна), за да получи подпомагане/плащане, земеделският производител следва да докаже и че през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение № 5, както и да представи документи, които доказват реализация на съответната продукция. Посочил е, че по делото не е спорно, и не се и твърди обратното от жалбоподателя, че той след подаденото заявление не е подал декларация по образец за произведената продукция в процесния период, както и фактури за реализираната продукция от заявените за подпомагане по тази схема площи. Приел е, че това означава, че не е изпълнен фактическият състав, разписан в Наредба № 3/2015 г., за получаване на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове. Извел е извод, че това означава, че самият производител се е отказал от подпомагането, поради което неправилно административният орган е наложил на земеделския производител и санкция за бъдещ период, по реда на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Позовавайки се на чл. 19, 3 от същия регламент е посочил, че административният орган не е следвало и на това основание да налага санкция за бъдещ период с Уведомително писмо изх. №02-180-6500/2443 от 20.09.2022г., защото три години след 20.04.2018г. са били изтекли.

Решението е неправилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. По същите няма спор. Спорът е правен и е свързан с приложението на материалния закон.

Както правилно е отбелязал и решаващият съд, разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 3/2015 г. регламентира правото на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове. Съгласно ал. 1 на чл. 29 право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини. В. С. стопанисва и е заявил за подпомагане круши, поради което, с оглед заявената култура, попада в обхвата на подпомагането по СП (основна). В чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3/2015 г. е посочено, че заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с културите по ал. 1 и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; 2. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 3. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1 съгласно приложение № 5; 4. установената култура съответства на заявената култура; площи, на които се установи култура, различна от заявената, се считат за наддекларирани. Решаващият съд е изградил изводите си вземайки предвид само изискването на т. 3 и констатирайки, че земеделският производител не е представил доказателства за получен и реализиран добив, е приел, че същият се е отказал от подпомагането. Това според съда е достатъчно, за да се откаже подпомагане по мярката и да не се налагат санкции за бъдещ период.

В чл. 29, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3/2015 г. е регламентирано друго изискване, което не е взето предвид от решаващия съд. Това изискване фигурира и в т. 3 на посочения текст и е свързано с това, че кандидатите подлежат на подпомагане, ако отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, т. е. заявили са за подпомагане допустими площи. По делото е безспорно установено, че площта на заявения за подпомагане парцел с площ 11,4 ха, БЗС 58637-1263-1, не попада в специализирания слой Площи допустими за подпомагане, поради което се счита за наддеклариран. Това обстоятелство е отразено в Таблица 4 Площи с констатирани несъответствия, заявени по СП - основна от УП изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор, колона 4. При извършените административни проверки е установено, че кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой Площи допустими да подпомагане. Следва да се отбележи, че УП не е обжалвано в тази му част, поради което дали това е така, не е предмет на делото. При подаване на заявлението за подпомагане, г-н Савов е предупреден, че заявения БЗС 58637-1263-1 попада извън допустимия за подпомагане слой.

При безспорния факт, че БЗС 58637-1263-1 не попада в специализирания слой Площи допустими да подпомагане същият е наддеклариран. Процентът на наддеклариране, посочен в Таблица 13 Размер на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ от УП е 63,28 (ред 7 на таблицата), а санкционираната площ е 17.115 ха (ред 9) Процентът на наддеклариране към установената площ обосновава наложената на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 санкция за бъдещ период.

При наличие на недекларирана площ, обстоятелството, че земеделският производител не е представил доказателства за реализиран добив не води до извод, че същият се е отказал от подпомагането, както е приел решаващият съд, и каквито доводи се излагат от процесуалния представител на ответника по касация. Представянето на доказателства за реализиран добив е друго нормативно условие за предоставяне на подпомагане.

В тази връзка следва да се отбележи, че в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) чл. 14, е регламентиран ред за оттегляне на заявления за подпомагане от земеделския производител. В процесния случай доказателства, че В. С. е оттеглил заявлението си за подпомагане по схема СП (основна) по делото не са представени, поради което няма валидно направено оттегляне.

Констатацията на решаващия съд, че на основание чл. 19, 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 административният орган не е следвало да налага санкция за бъдещ период с Уведомително писмо изх. №02-180-6500/2443 от 20.09.2022г., защото три години след 20.04.2018г. са били изтекли, е неправилна.

Съгласно чл. 19, 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира. Разпоредбата е насочена към събирането на сумата (чрез прихващането ѝ в съответствие член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията), а не към налагането на санкцията за бъдещ период.

Доводът за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила е банкетен, поради което не следва да се обсъжда, по аргумент от чл. 218 АПК.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на В. С. срещу УП изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор.

С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът следва да осъди В. С. да заплати на ДФЗ юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 200 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция), както и разноски в размер на 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 38/09.12.2022 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 452/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. изх. № 02-180-6500/2443 от 20.09.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА В. С., [ЕГН] да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА