Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

София, 02.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: М. П.

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. д.№ 3859 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат К. Б., срещу решение № 199 от 08.07.2022 г. по в. гр. д. № 187/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено изцяло решение № 94 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 1785/2020 г. на Районен съд – Монтана. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Въззивният съд е постановил, че предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето А. А. Д. на бащата А. Д. Д. и определя местоживеенето на детето при бащата, определил е режим на лични отношения на детето с майката К. К. и тя е осъдена да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според нея въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства за определяне на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, както и не е обсъден родителският капацитет на майката.

Ответникът по касационната жалба А. Д. Д., със съдебен адрес – [населено място], представляван от адвокат В. В. и адвокат В. М., оспорва жалбата.

С определение № 783 от 19.04.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 08.07.2022 г. на Монтанския окръжен съд по в. гр. д. № 187/2022 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права.

Задължението на съда да следи служебно за защитата на интересите на детето е изрично установено в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК. В трайната и последователна практиката на ВКС се приема, че преценката как следва да се реши спора за родителски права е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

В обжалваното решение е посочено, че при преценка на кого от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на родителските права съдът следва да обсъди установените по делото факти относно възпитателските качества на всеки един от тях, моралния облик, начин, вид и продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети, близки до детето, лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битови условия за живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.

По делото е установено, че от раждането му до момента детето е живяло единствено с майката, отглеждано е основно от нея, подпомагана от нейната майка – баба на детето, в [населено място]. От обясненията на бащата и свидетелските показания се установява, че същият е започнал активно да присъства в живота на сина си след навършването на 3-годишна възраст на детето. Правилно е заключението на съда, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет, разполагат с подходящи битови условия за отглеждането на сина им, както и имат на кого да разчитат за помощ при отглеждането му, но не са обсъдени останалите обстоятелства, имащи значение за разрешаването на спора между родителите. Неправилно е и не е в интерес на детето приоритет да се дава на единия от родителите, единствено въз основа на изявеното от него желание за упражняването на родителските права. Не са взети предвид от съда обстоятелствата, че детето и към настоящия момент е на ниска възраст и е отглеждано единствено от майка си, като първоначално изобщо не е имало контакт със своя баща. Съществена промяна в отношенията между двамата е настъпила едва в хода на настоящото производство, но детето никога не е живяло в София при своя баща. Центърът на интересите на детето очевидно е изграден около майката и мястото, където живее с нея – детето посещава детска градина в [населено място]. Не е обсъдено и обстоятелството, че към настоящия момент майката има и второ дете. А. е привързан към братчето си. Не може да се приеме, че би било в интерес на детето да бъде изцяло отделено от познатото му обкръжение от близки и социална среда. Не се основават на събраните по делото доказателства изводите на съда, че майката към настоящия момент е преимуществено ангажирана с второто си дете. Напротив, ползвайки отпуск по майчинство, същата има възможност да откликне на нуждите на А. и в рамките на работния ден. Още повече, че не се установява от събраните доказателства какво е работното време на бащата и доколко на практика ще може да обърне внимание на сина си. Съвкупната преценка на доказателствата налага извод, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, където да бъде определено и местоживеенето му.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора.

Независимо от извода, че родителските права следва да бъдат предоставени на ищцата, за правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има връзка и с двамата родители, поради което режимът на лични контакти на бащата с детето следва да е достатъчно разширен, за да способства задълбочаването на връзката между тях и изграждането на близки отношения и доверие. Привременните мерки, установени в хода на производство, са способствали за сближаването на детето и баща му, поради което режимът на лични контакти два пъти в месеца следва да продължи и за в бъдеще. Освен това режимът следва да включва и присъствието на детето в значимите признаците в семейството и на майка му, и на баща му.

Във връзка с предоставянето на упражняването на родителските права на ищцата, ответникът следва да заплаща издръжка за отглеждането на сина му в размер на 250 лв. с оглед възможностите на бащата и потребностите на детето.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 199 от 08.07.2022 г. на Монтанския окръжен съд по в. гр. д. № 187/2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. А. Д., родено на 07.05.2017 г., на майката К. Т. К..

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А. А. Д. при майката К. Т. К. в [населено място].

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А. Д. Д. и детето А. А. Д. като бащата има право да го взима при себе си в [населено място] всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата има право да осъществява лични контакти с детето и в празнични дни, както следва:

- за рождения ден на детето – всяка четна година от 09:00 часа до 18:00 часа на празничния ден;

- за коледните празници – всяка нечетна година от 09:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 26.12;

- за великденските празници – всяка четна година от 09:00 часа на първия ден, обявен за официален празник, до 18:00 на последния ден, обявен за национален празник;

- за новогодишните празници – всяка четна година от 10:00 часа на 31.12 до 17:00 часа 02.01.

ОСЪЖДА А. Д. Д., [населено място], да заплаща на К. Т. К., [населено място], като майка и законен представител на детето А. А. Д., по 250 лева месечна издръжка, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, с падеж всяко пето число на текущия месец.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.