Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 2000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Местни приходи и общински имоти“ при О. Л. подадена чрез адв. А. срещу Решение № 522 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, в частта, с която е изменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-202 от 11.06.2021 г., в частта на установени задължения на В. И. общо главница и лихва в размер на 2 905.15 лв., като е постановено да се считат за установени в размер на 1448.99 лева общо за шест броя МПС, от които 1 152.63 лв. главница и 296.36 лв. лихва, изчислена към 11.06.2021 г. и община Лом е осъдена да заплати на жалбоподателя и на процесуалния му представител разноски в общ размер на 916,85 лв.

Според касатора решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и e необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал делото по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осиугурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1- ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а не по реда на чл. 147 от ДОПК, тъй като в решението на административния орган изрично е посочено, че жалбата подадена до него срещу акта за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) е просрочена. Касаторът твърди, че в процесното Решение № 1 от 14.02.2022 г., приемайки, че жалбата е просрочена, административният орган не се е произнесъл по същество на обжалването на АУПОВ, както неправилно е приел съдът, а е оставил същата без разглеждане като просрочена, с което на практика е потвърдил вече влезлия в сила АУПОВ. Според касатора, твърдението на задълженото лице, че не е подписало съобщението за връчване на АУПОВ, е опровергано от заключенията на основната и комплексна повторна съдебно-почеркова експертизи (СПЕ). В заключенията си вещите лица единодушно и обосновано доказват, че подписите „за получател“ в известие за доставяне с баркод PS3600009NN5E от 20.08.2021 г. и в разписка за доставена пратка с баркод PS3600009NN5E от 20.08.2021 г., са изпълнени от В. И.. С оглед просрочието на жалба с вх. № 94-00367(7) от 15.12.2021 г. и влизането в сила на АУПОВ, възраженията на задълженото лице по същество на спора не е следвало да се разглеждат от административния съд. Претендира се за отмяна на решението и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - В. И., чрез адв. Ц., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване пред него е АУПОВ № 0524-202 от 11.06.2021 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от главен експерт КРДПС в дирекция „Местни приходи и общински имоти“ (МПОИ) при О. Л. потвърден с Решение № 1 от 14.02.2022 г. на директора на дирекция „МПОИ“ при О. Л.

С първоинстанционното решение е изменен АУПОВ, в частта, с която са установени задължения на В. И. общо главница и лихва в размер на 2 905.15 лв., като е постановено да се считат за установени в размер на 1448.99 лева общо за шест броя МПС ([рег. номер], марка Мерцедес, модел Ц250; [рег. номер], марка Форд, модел Транзит; [рег. номер], марка Форд, модел Ф. А. ТР 1.8 ТДДИ; [рег. номер], марка Мерцедес, модел 412Д; [рег. номер], марка О. В. и М0079С - Мотопед марка Дерби), от които 1 152.63 лв. главница и 296.36 лв. лихва, изчислена към 11.06.2021 г. (датата на издаване на АУПОВ) и жалбата е отхвърлена в останалата й част.

Настоящият касационен състав приема, че решението, в обжалваната му част, е недопустимо по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. И. срещу Решение № 1 от 14.02.2022 г. на директора на дирекция „МПОИ“ при община Лом, постановено по обжалване на Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-202/11 06 2021 г.

Както изрично е установил административният съд, в Решение № 1 от 14.02.2022 г. на директора на дирекция „Местни приходи и общински имоти“ при община Лом са изложени единствено мотиви за недопустимост на подадената пред административния орган жалба срещу АУПОВ. Решаващият орган е констатирал, че жалбата е депозирана извън регламентирания с чл. 107, ал. 4 ДОПК 14-дневен срок – актът е връчен на задълженото лице на 20.08.2021 г., като препоръчана пратка чрез Български пощи ЕАД, а 14-дневният срок за обжалването му, изчислен по реда на чл. 22 ДОПК, е изтекъл на 03.09.2021 г. (петък - присъствен ден). Жалба вх. № 94-00367(7) е подадена на гише „Деловодство“ при община Лом на 15.12.2021 г., извън законоустановения срок, поради което е мотивиран извод, че е недопустима, тъй като е просрочена.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1 - ал. 5 от ЗМДТ, при обжалването на АУПОВ, установяващ задължения за местни данъци и такси, е приложим редът по ДОПК. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а с ал. 4 е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП) се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Същевременно, разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК, регламентираща правомощията на решаващия орган, предвижда, че същият разглежда жалбата срещу ревизионния акт по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва пред съда.

В разглеждания случай, макар и да е бил сезиран с жалба срещу процесния АУПОВ, ръководителят на звеното за местни приходи в община Лом не се е произнесъл по същество по обжалването на административния акт. Действително, с решение № 1 от 14.02.2022 г. директорът на дирекция „МПОИ“ при община Лом е потвърдил обжалвания АУПОВ, но не е изложил мотиви по същество на спора съобразно изискването на чл. 155, ал. 1 ДОПК. Напротив, подробно е мотивирал извод за недопустимост на подадената жалба поради просрочието й. Поради това, въпреки че е постановил потвърждаване на обжалвания АУПОВ, административният орган не се е произнесъл с акт по чл. 155, ал. 1 ДОПК, тъй като не е разгледал обжалването по същество, съответно не е изложил мотиви за законосъобразност на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Постановеният от директор на дирекция „МПОИ“ при община Лом акт не отговаря и на хипотезата на чл. 147, ал. 1 ДОПК, тъй като органът не е оставил без разглеждане жалбата.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е изчерпан задължителният ред за административно обжалване на акта за установяване на задължение по декларация (чл. 107, ал. 4 ДОПК). В противоречие с разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК съдът е разгледал оспорването и се е произнесъл по същество по отношение на законосъобразността на процесния АУПОВ. Съдът не е съобразил, че в случая не е налице абсолютната предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, доколкото горестоящият административен орган не се е произнесъл с надлежен акт съобразно изискванията на чл. 155, ал. 1 ДОПК или чл. 147, ал. 1 ДОПК.

Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на решението на АС – Монтана, в частта, предмет на касационен контрол. Производството по делото следва да се прекрати, а преписката - да се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи в община Лом за произнасяне по жалба вх. № 94-00367(7)/15.12.2021 г., подадена от В. И., в съответствие с указанията по тълкуване на процесуалния закон, дадени с настоящото решение.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 522 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, в частта, с която е изменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-202 от 11.06.2021 г., в частта на установени задължения на В. И. в общ размер на 2 905.15 лв., като е постановено да се считат за установени в размер на 1448.99 лева общо за шест броя МПС, от които 1 152.63 лв. главница и 296.36 лв. лихва, изчислена към 11.06.2021 г. и община Лом е осъдена да заплати на В. И. и на адв. Д. Ц. разноски в общ размер 916,85 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Местни приходи и общински имоти“ при община Лом за произнасяне по жалба вх. № 94-00367(7)/15.12.2021 г., подадена от В. И. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-202 от 11.06.2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА