Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Н. Г. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 2073/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х., от гр. Пловдив против решение № 2399 / 15.12.2022 г. по адм. дело № 3112 / 2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт Спасова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение № 2399 / 15.12.2022 г. по адм. дело № 3112 / 2021 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Д. Х., от гр. Пловдив срещу решение № 2153 15 395 / 15.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/прот. №01330 / 25.08.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски.

Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че правилно административните органи са приели, че лицето не удостоверява полагането на осигурителния стаж за спорните периоди в учебни и възпитателни заведения по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС, както и изпълнението на пълната норма задължителна преподавателска работа и към датата на придобиване на право на пенсия по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО не изпълнява условията на чл.69, ал.3 от КСО за наличие на учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца. Решението е неправилно.

По делото е установено, че на Д. Х. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68 от КСО при зачетен осигурителен стаж за времето от 20.01.1980 г. до 18.04.2021 г. с продължителност 41 години, 00 месеца и 25 дни от трета категория труд, от които 24 години, 09 месеца и 07 дни учителски осигурителен стаж. За учителски не е бил зачетен стажът за периодите от 01.09.1980 г. 02.08.1983 г., положен на длъжност дружинен ръководител към ОК на ДКМС гр. Пазарджик; от 06.10.1983 г. до 01.03.1990 г., положен на длъжност дружинен ръководител към ОК на ДКМС гр. Пловдив и от 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г., положен на длъжност организатор извънкласна извънучилищна дейност към ОбПД гр. Пловдив. Зачетеният при преценка правото на пенсия учителски осигурителен стаж от 24 г. 09 м. и 25 дни не покрива минимално изискуемия такъв по чл. 69в, ал.1 КСО учителски стаж от 25 г. и 08 м., необходим за право на добавка от Учителски пенсионен фонд, във връзка с което е възникналия спор между страните, досежно непризнатия учителски осигурителен стаж.

С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието учителски стаж - това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа.

Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им.

Към момента на полагане на труда от Д. Х. като дружинен ръководител и организатор извънкласна извънучилищна дейност е действал Закона за народната просвета (отм.); и Указ № 330 за народната просвета (отм.); , в които е бил предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска работа.

Заеманата от жалбоподателката длъжност дружинен ръководител през процесните периоди е включена в списъка на длъжностите, приет от МОН и НОИ, за които се признава учителски трудов стаж. Съгласно 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. В периодите 01.09.1980 г. 02.08.1983 г., 06.10.1983 г. - 01.03.1990 г. и 01.03.1990 г. - 01.06.1990 г. заеманите от жалбоподателката длъжности дружинен ръководител и организатор извънкласна извънучилищна дейност са били сред педагогическите длъжности. Дейността на дружинния ръководител към Димитровската пионерска организация Септемврийче се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. При положение, че лицето е работило към ОУ Кирил и Методий, [населено място], Г. И. В. гр. Пловдив, ОУ Н. Г. гр. Пловдив при пълното законоустановено работно време, положеният стаж следва да бъде зачетен за учителски (В същия смисъл Решение № 5137 от 7.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2008 г., VI о., Решение № 4315 от 03.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2007 г., VI о., Решение № 9852 от 30.09.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2008 г., VI о. и др.).

По делото е установено, че Хаджиева за процесните периоди е работила на пълен щат, притежавала е изискуемото педагогическо образование и е получавала възнаграждение за полагане на труд при пълна норма на задължителна преподавателска работа. В подкрепа на горните фактически установявания са и събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства.

Положеният труд при ненормиран осемчасов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогическите длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители в основните училища се е зачитал за осигурителен стаж съгласно чл. 15, раздел Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа от Указ № 330 за народната просвета.

Обстоятелството, че Хаджиева е била назначена на работа от ОК на ДКМС през спорните периоди, каквато е била и установената практика, е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски, доколкото от доказателствата по делото е установено, че същата притежава необходимата квалификация, а трудът, свързан с възпитание на деца от основния курс на обучение, е полаган в училище.

Осигурителният стаж за спорните периоди - 01.09.1980 г. 02.08.1983 г., 06.10.1983 г. до 01.03.1990 г. и 01.03.1990 г. до 01.06.1990 г. следва да бъде зачетен като учителски при изследване на материалноправните основания по чл. 69в КСО във връзка със заявеното право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорването е било отхвърлено като неоснователно, следва да бъде отменено като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество, като вместо отмененото съдебно решение бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, а преписката - върната на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този резултат основателно е искането на касатора за разноски по делото за двете инстанции, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 630,00 лева лева (адвокатски хонорар и платена ДТ за касационното производство).

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2399 / 15.12.2022 г. по адм. дело № 3112 / 2021 г. на Административен съд Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Х., от гр. Пловдив решение № 2153 15 395 / 15.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/прот. №01330 / 25.08.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отказа за отпускане на пенсията при условията на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване.

ВРЪЩА делото на Административен съд - Пловдив, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела да изпрати преписката на ТП на НОИ - Пловдив за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на Д. Х., от гр. Пловдив сумата от 630,00 (шестстотин и тридесет) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ