Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 2030 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в О. С. подадена чрез пълномощника му адв. Я., против Решение №115/30.12.2022 г. на Административен съд (АС) – Габрово, постановено по адм. д. №105/2022 г., с което е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) №13311/18.01.2022 г., издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в О. С.
С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за две инстанции. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощниците му адв. В. и адв. Ш..
Ответникът по касационната жалба – „Кабелтрейд“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „К. Ч. №2А – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. М. по съображения, изложени в писмен отговор и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. С допълнителна писмена молба заявява и искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Габрово е АУЗ №13311/18.01.2022 г., издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в О. С. потвърден от решаващия орган с Решение №13311/21.04.2022 г. С акта са установени на „Кабелтрейд“ ЕООД задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2020 г. и 2021 г. в общ размер 6 157.50 лв. и лихва към 18.01.2022 г. в общ размер – 551.42 лв. за притежаваните от него пет недвижими имота.
Съдът е приел, че оспорването е допустимо. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на акта с това, че представените от ответника по делото писмени доказателства не установяват извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в районите, където се намират процесните имоти, предоставянето на услугата по депониране на битови отпадъци и обезвреждането им в депа, както и на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правилно е приел съдът, че липсата на мотиви в акта като основание за неговата незаконосъобразност е преодоляна с решението на решаващия орган, в който смисъл се Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. но ОСГК на ВС.
Видно от мотивите на решението на директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в О. С. само за един от процесните имоти, находящ се в гр. Севлиево на ул. „Магистрална“ №5, е установено задължение за ТБО, включващо трите услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. За останалите четири имота ТБО не включва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.
Правилно е приел също така, че ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи, ако е услугите са предоставени от общината по аргумент на противното на правилото, регламентирано в чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ в приложимата редакция преди изменението му, обн. ДВ, бр. 101 от 2013 г., което не е влязло в сила. Според т. 3 на чл. 71 обаче не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
От текста на чл. 71, т. 3 ЗМДТ следва, че дължимостта на таксата за услугата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения е обусловена от наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци, което общината ползва. В тази връзка съдът е следвало да обсъди представеният по делото договор №ОП-2/16.01.2017 г. и да прецени дали той доказва посоченото обстоятелство.
Във връзка с услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съдът не е обсъдил представените по делото протоколи, удостоверяващи извършването например на машинно измиване на улиците, машинно косене на тревни площи, събиране на окосена трева, грапене на тревни площи, разриване на земни маси, оборка и др. от „Нео – Титан“ ООД в изпълнение на поетите от него задължения с договор №190/09.09.2003 г., сключен с О. С.
Относно услугата сметосъбиране и сметоизвозване жалбоподателят не оспорва, че недвижимият имот, находящ се в гр. Севлиево на ул. „Магистрална“ №5, попада в границите на имотите, за които тя се предоставя съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 63 ЗМДТ. Според изложеното от пълномощника на дружеството в писмените бележки тази услуга не се предоставя от общината регулярно или три пъти в седмицата, а има случаи, в които цяла седмица не се почиства.
Вярно е, че двустранно подписаните протоколи между възложителя и изпълнителя по договора от 09.09.2003 г. не доказват предоставянето на услугата точно в района, в който се намира имотът на „Кабелтрейд“ ЕООД, но е основателен и доводът на касатора, че ако за доказване на спорното обстоятелство съдът счита, че страната, върху която е доказателствената тежест, не представя доказателства, то е следвало да й даде конкретни указания в изпълнение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5, предложение последно АПК.
В случая първостепенният съд не е изпълнил задължението си да отдели спорните от безспорните факти, да разпредели между страните доказателствената тежест за спорните обстоятелства и да укаже на ответника по делото, че за конкретни обстоятелства, от значение за делото, не сочи доказателства. Поради това изводът му за незаконосъобразност на акта е формиран в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на основание чл. 126, ал. 3 АПК административният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №115/30.12.2022 г. на Административен съд – Габрово, постановено по адм. д. №105/2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА