Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията К. А. по административно дело № 2137 / 2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Български документи за самоличност" в Столичната дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), гр. София, ул. "Антим I" № 5, срещу Решение №7509 от 08.12.2022 г. по адм. дело №749/2022 г. на Административен съд – София-град (АССГ).
С обжалваното решение съдът е отменил негов Отказ №513000-871 от 06.01.2022 г. да издаде документи за самоличност – лични карти по заявления, вх. №18595/07.12.2021 г. и №18596/07.12.2021 г., и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне.
Касационният жалбоподател - началникът на отдел "Български документи за самоличност" в Столична дирекция на вътрешните работи, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди, че вписването в регистъра на населеното място не определя постоянния адрес на съответния гражданин. Оспорва извода на съда, че заличаването на адреса от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Р. Б. (НКНПА), не заличава изцяло адреса на лицето. В тази връзка сочи, че когато един адрес е заличен от регистъра на населението, той на практика не съществува. Сочи, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 95, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Ответниците не са доказали, че имат извършена адресна регистрация на този адрес, тъй като е налице нейното заличаване.
Твърди нарушение на съдопроизводствените правила поради неизясняване на важни по делото факти и обстоятелства.
Оспорва мотивите на съда, че в личния регистрационен картон на двете български гражданки е вписан постоянен и настоящ адрес, като сочи, че Министерство на вътрешните работи (МВР) няма достъп до личния регистрационен картон на лицата, тъй като той се създава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване" и от общинската администрация. Сочи, че съгласно чл. 89, ал. 5 и ал. 7 ЗГР кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация, като съвкупността от адресите за всички общини образуват НКНПА.
Позовава се на чл. 100, 110, 111 и 112 ЗГР, като твърди, че МВР е задължено да издаде всеки български личен документ с данните, предоставени от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), като в случая не разполага с актуални данни за постоянен адрес на двете лица.
Твърди, че предвид факта, че адресът на двете български гражданки не фигурира в НКНПА, тъй като същият е заличен от кмета на общината, МВР не е в състояние да издаде лични карти с адрес, който липсва в класификатора. МВР няма законови правомощия да създава и съхранява данни за постоянни адреси, тъй като тази дейност съгласно ЗГР е в компетентността на общинските власти.
Позовава се на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за електронното. управление (ЗЕУ), като сочи, че първичен администратор на данните в НКНПА е общинската администрация и тяхна е отговорността по първично събиране и въвеждане на данни в класификатора, съответно в Национална база данни (НБД) „Население“ и ЕСГРАОН, съгласно ЗГР. Счита, че със съдебното решение на Отдел български документи за самоличност (ОБДС) -[Фирма 1] се възлагат дейности по въвеждане на постоянни адреси, което противоречи на закона. Твърди, че в случай, че общинските власти въведат постоянните адреси на лицата, които се съдържат в техните лични регистрационни картони и същите бъдат предадени по автоматизиран път на Националния автоматизиран информационен фонд (НАИФ) - Националния регистър на българските лични документи (НРБЛД), ОБДС -[Фирма 1] ще издаде лични карти на лицата.
Прави искане съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. С..
Ответниците по касационната жалба - Б. Д. и А. Д., считат същата за неоснователна. Излагат възражения по релевираните от касатора доводи за неправилност на решението.
Правят искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски по представен списък. Ответниците се представляват от адв. Д. Д., Софийска адвокатска колегия.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:
На 07.12.2021 г. Б. Д. е подала в Отдел „Български документи за самоличност” -[Фирма 1], заявление за издаване на нова лична карта с вх. №18595. При подаване на заявлението тя e уведомена, че постоянният й адрес е невалиден и трябва да представи удостоверение за постоянен адрес в тридневен срок.
На 07.12.2021 г. А. Д. е подала в Отдел „Български документи за самоличност” –[Фирма 1] заявление за издаване на нова лична карта с вх. №18596. При подаване на заявлението тя е уведомена, че постоянният й адрес е невалиден и трябва да представи удостоверение за постоянен адрес в тридневен срок.
На 29.11.2021 г. на Б. Д. и А. Д. са издадени съответно Удостоверение №17 и Удостоверение №16, издадени от длъжностното лице по гражданско състояние в район „Сердика”, Столична община, от който се установява, че всяко от лицата „има последен заявен постоянен адрес: гр. София, [улица], заличен от НКНПА по силата на Заповед №СОА15-РД09-1181 от 18.09.2015 г. на кмета на Столична община”.
На 16.02.2020 г. началникът на отдел "Български документи за самоличност" в Столична дирекция на вътрешните работи, с Акт №513000-871 е отказал да издаде лични карти на Б. Д. и А. Д.. Отказът е мотивиран с факта, че в указания 3-дневен срок няма приложено удостоверение за постоянен адрес, а само копие на писмо, че със Заповед № СОА15-РД09-1181 от 18.09.2015 г. на кмета на Столична община, адрес: София, [улица] заличен от НКНПА и е изтрит от НБД „Население ”, а на основание чл. 111, ал. 2 ЗГР, МВР е задължено да издаде всеки български личен документ с данните предоставени от ЕСГРАОН и е незаконосъобразно да бъде издадена лична карта без адрес или със заличен адрес, т. е. адрес, които не е предоставен по законов ред.
По делото са приети копия от лични регистрационни картони на Б. Д. и на А. Д., в които, на основание чл. 23 ЗГР, в графата „постоянен адрес“ е вписан адрес: гр. София, [улица].
Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Приел е, че заличаването на адреса от НКНПА, не заличава изцяло адреса на лицето и не го оставя без никакъв постоянен адрес. Първоинстанционният съд е установил, че единственият фигуриращ адрес на лицата е гр. София, [улица], поради което е приел, че дори и заличен, то по аргумент на 1, т. 3 от ДР на ЗГР лицата се водят с този постоянен адрес, който изпълнява хипотезата на постоянен, съвпадащ с настоящ такъв, вписан в личния им регистрационен картон.
Въз основа на това съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ и го е отменил.
Решението е правилно.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.
Видно от оспорения административен акт, органът е отказал издаване на лични карти позовавайки се на чл. 6, ал. 3 от Инструкция №Із-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, с мотив, че не е представен изискан документ в указания тридневен срок.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Инструкция №Iз-417, когато изискуемите съгласно ЗБЛД и ПИБЛД документи не са приложени към заявлението, служителят приема заявлението, като на заявителя се дава 3-дневен срок за представянето им. На гърба на заявлението заявителят описва документите, които му е указано, че следва да представи, и се подписва за уведомяването му, че ако в 3-дневен срок не ги представи, преписката ще бъде прекратена. Прекратяването се отразява в регистрационния дневник, заявлението се изтрива в НАИФ "НРБЛД" и преписката се архивира.
От доказателствата по делото се установява, че ответниците са представили 2 бр. удостоверения, издадени от длъжностно лице по гражданско състояние в район „Сердика“ при Столична община, където е посочен последния заявен постоянен адрес на лицата – гр. София, [улица], с отбелязване, че същият е заличен от НКНПА по силата на заповед на кмета на Столична община. По този начин заявителите формално са изпълнили изискването на административния орган и са осигурили данни за актуалния си постоянен адрес, поради което предпоставките за прекратяване на преписките по подадените заявления не са били налице.
На следващо място, съгласно чл. 1, ал. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) отказът за издаване на български лични документи се урежда със закон. Член 4, ал. 4 ЗБЛД забранява на компетентните органи да отказват издаването на български личен документ извън реда и случаите, определени със закон.
Процесният отказ не съдържа правно основание за отказ за издаване на лични карти, което е предвидено изрично в закон. Сочените от органа разпоредби - от ЗБЛД и ЗГР, а в последствие и от ЗЕУ в касационната жалба, не регламентират основание за отказ да се издаде документ за самоличност. Сам по себе си фактът на липса на валидно правно основание за отказ за издаване на основен идентификационен документ за самоличност е достатъчно основание, за да се приеме оспореният акт за незаконосъобразен.
За пълнота за изложението и с оглед поставените правни въпроси, съдът ще разгледа касационните доводи в пълнота.
На първо място касаторът твърди, че вписването в регистъра на населеното място не определя постоянния адрес на съответния гражданин. Този довод е в противоречие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗГР, според която постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Касаторът неправилно приравнява правните последици на заличаването на адресната регистрация с правните последици от заличаване на адрес от НКНПА. За заличаване на адресна регистрация законът изисква отделна процедура по чл. 99б ЗГР и актът за заличаване на адресна регистрация подлежи на обжалване в отделно съдебно производство - чл. 92, ал. 14 ЗГР. За заличаването на адрес от НКНПА е предвидена различна процедура - чл. 89, ал. 5-7 ЗГР. Законът не предвижда заличаването на адрес от НКНПА като основание за заличаване на адрес или адресна регистрация от личния регистрационен картон на лицата, които са регистрирани на него. Не е предвидена и дерегистрация по постоянен или настоящ адрес да се осъществява автоматично, по силата на закона.
Действително съгласно чл. 26, ал. 1, т. 5 ЗБЛД личната карта съдържа данни за постоянен адрес. Според чл. 27, ал. 1 ЗБЛД всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес, който според легалното определение на 1, т. 3 ЗБЛД е адресът в населено място на територията на Р. Б. където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Определение за "постоянен адрес" е дадено и в чл. 93, ал. 1 ЗГР - адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Именно този адрес е посочен от лицата в подадените заявления за издаване на лични карти.
Следва да се посочи, че неизпълнението на задължението за заявяване на нов адрес, който е включен в НКНПА, се санкционира единствено с глоба, но не и с лишаване от право на документ за самоличност.
В случая целта на закона е издаване на документ на самоличност на всеки един български гражданин. С нарушаване на целта на закона се допуска съществуването на лица без установена самоличност, което от една страна нарушава основни човешки права на съответните лица, а от друга – създава административен хаос, което е недопустимо в една правовата държава.
Изложеното установява неоснователността на доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно поради което съдът следва да го остави в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) във връзка с чл. 143 АПК, касаторът следва да заплати възнаграждение за оказаната на ответника по касация безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД. С оглед представените по делото договори за правна защита и съдействие от 12.09.2023 г., сключени на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД и на основание чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Столична дирекция на вътрешните работи – юридическото лице в чиято структура е органът-касатор, следва да бъде осъден да заплати на адв. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. – по 600,00 лв. за всяко от представляваните лица.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7509 от 08.12.2022г. по адм. дело №749/2022 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. "Антим I" №5 да заплати на адв. Д. Д., Софийска адвокатска колегия, личен №1000539810, гр. София, [улица], ет. 4, адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 (хиляда и двеста) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА