Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 2230/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г., чрез процесуален представител адв. С. Л., против Решение № 221 от 29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 181/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-10-45/28.04.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч, потвърждаващо Разпореждане № 2107-10-34#1/27.09.2021 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч, с което, на основание чл. 74, ал. 4 от КСО, е постановен отказ за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Генкова. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска същото да се отмени изцяло, както и оспорения административен акт.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Ловеч, в писмен отговор, чрез юрисконсулт Кирилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-10-45/28.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-10-161/01.11.2021 г., подадена от Д. Г., против Разпореждане № 2107-10-34#1/27.09.2021 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч. С последното е отказано възобновяването на получаваната от Генкова пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като административният орган се е позовал на чл. 74, ал. 4 от КСО, според който пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лице, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Д. Г. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на основание чл. 74 от КСО, считано от 18.01.2011 г., съгласно разпореждане [номер]/10.03.2011 г. Пенсията е преизчислявана при спазване разпоредбите на КСО и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж в срокове и съгласно определените проценти трайно намалена работоспособност, предвид постановените експертни решения на ТЕЛК. Последното представено ЕР на ТЕЛК е от 15.01.2013 г., с което е определена 75 % трайно намалена работоспособност за срок от една година. Съгласно разпореждане [номер]/01.07.2019 г. получаваната пенсия е определена в размер на 230,40 лева.

На 11.06.2020 г., в ТП на НОИ – Ловеч, Генкова е подала заявление, обр. УП-1 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер]/23.12.2020 г. й е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО, във вр. с 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, във вр. с Регламент на съвета на (ЕО) № 883/2004 г., считано от 07.06.2020 г., в размер на 293,86 лева. С цитираното разпореждане, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, от 07.06.2020 г. е спряна личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

разпореждане [номер]/23.12.2020 г. е обжалвано пред горестоящия административен орган, който с Решение № 1040-10-15 от 29.03.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора на ТП на НОИ – Ловеч е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – Ловеч, който с Определение № 476/26.07.2021 г. по адм. дело № 122/2021 г. е прекратил производството по делото поради оттегляне на депозираната жалба. Съдебният акт е влязъл в сила на 06.07.2021 г.

На 13.07.2021 г. Генкова подава заявление с вх. № 2107-10-34 до ТП на НОИ – Ловеч за възстановяване изплащането на пенсията й за инвалидност, която към тази дата е с по – висок размер, поради което счита, че е отпаднало основанието за спирането й. С Разпореждане № 2107-10-34#1/27.09.2021 г. началникът отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч отказва възобновяването, като се позовава на чл. 74, ал. 4 от КСО. Разпореждането е потвърдено с процесното Решение № 2153-10-45/28.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Формулиран е извод, че размерът на двете пенсии има значение към датата на отпускане на пенсиите, ако към онзи момент размерът на пенсията за инвалидност е по – висок, административният орган е задължен да спре тази за осигурителен стаж и възраст. Но след като личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била спряна при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като такава с по – малък размер, тя не подлежи на възобновяване или възстановяване.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Ловеч инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон.

Спорът по делото е правен и се свежда до това дали Генкова има право на възобновяване на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пред първоинстанционния съд е допусната съдебно – икономическа експертиза, заключението от която е прието по делото като компетентно и безпристрастно изготвено. Според вещото лице, към 13.07.2021 г. размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касационния жалбоподател би следвало да бъде 315 лв., а размерът на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е бил 308,65 лв.

Няма спор, че на Д. Г. е изчислена и определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която тя е получавала до 07.06.2020 г. Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително, според материалноправната норма на чл. 101, ал. 3а КСО(Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. с ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Но тази привилегия касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, а в настоящия случай за жалбоподателката важи императивната забрана на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Нормата на чл. 74, ал. 4 КСО (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 69, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Когато лице е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността, но съгласно чл. 69, ал. 8 от Наредбата преосвидетелстването на лицата по чл. 4 и чл. 7 може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. В конкретния случай Генкова не е представила доказателства че е била преосвидетелствана след изтичане на срока на ЕР № 2673 от зас. № 146 / 15.01.2013 г. на ТЕЛК.

След спиране на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване заради отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице основание за получаване на лична пенсия за инвалидност от Генкова поради изтичане на срока на цитираното експертно решение през 2014 г.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Ловеч разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 181/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА Д. Г. от гр. Тетевен да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА