Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 2170 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И., подадена чрез пълномощник адвокат В. М., против Решение № 304/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № К-701/08.11.2021 г. на Кмета на О. Д. нареждаща премахване на незаконен строеж „Масивна сграда - пристройка и надстройка на масивна сграда към жилищна сграда“, попадаща в имот с пл. № 255, участващ в УПИ V-255 и в имот публична общинска собственост, представляващ [улица]между о. т. 214 до о. т. 215 по ЗРП на [населено място].

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед.

Подадена е частна жалба от А. И., чрез пълномощник адвокат Попов, против съдебното решение, в частта, с която е заличен като заинтересована страна по делото и е прекратено съдебното производство по отношение на него. Поради нарушения на материалния и процесуалния закон се иска отмяна на съдебното определение, ведно със законните последици от това. Частната жалба се поддържа от адвокат Попов, който моли да бъде уважена.

На проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адвокат Минева, която поддържа касационната жалба. В представен писмен отговор поддържа становище за основателност на подадената частна жалба от А. И..

От ответната страна - Кмет на О. Д. са постъпили писмени отговори, изготвени от адвокат Д. М., с които се оспорва както касационната жалба, така и подадената частната жалба, с молба същите да бъдат отхвърлени и решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на подадената частна жалба, поради което предлага решението в оспорените му части да бъде оставено в сила, тъй като не страда от сочените касационни основания.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Процесният строеж представляващ пристройка и надстройка на масивна сграда към жилищна сграда, е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ - изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа, с посочен адресат на изпълнението по неговото премахване А. И. - собственик и извършител на строежа.

Въз основа на приетите по делото доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващата, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят.

Установените в хода на административното производство обстоятелства, отразени в съставения за целта констативен акт, касаещи вида, характеристиките и параметрите на строежите, не са оборени от оспорващата, а напротив, потвърдени са посредством събраните по делото доказателства. Не са спорни и обстоятелствата за това кой е извършителят на строежа, както и липсата на строителни книжа за изграждането му.

Не се споделят доводите на касатора, че не е представена пълната административна преписка и пълен списък на заинтересованите лица. Цялата административната преписка е представена в съда своевременно. Страни в съдебното производство са адресатът на заповедта и административния орган. Трети лица, включително съсобствениците и носителите на вещни права в поземления имот, не разполагат с процесуална легитимация по чл. 153, ал.1, пр. 3 АПК, тъй като за тях заповедта не създава задължения, а правомощието за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж компетентният административен орган упражнява служебно.

Неоснователно е и оплакването, че решението е в противоречие със съдебната практика по отношение на индивидуализацията на строежите, разпоредени за премахване. Административното производство е започнало с изготвянето на Констативен акт № 7/08.07.2021 г., съдържащ достатъчно индивидуализиращи строежите данни, който е част от административната преписка и няма пречка, при позоваване в заповедта, да се съобрази от административния орган, без повтаряне на съдържанието му.

Невръчването на констативния акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и послужил като основание за издаване на заповедта, не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяната й само на това основание. Лицето, посочено като извършител и собственик на строежа, надлежно е упражнило правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебното производство е могло да направи всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа.

На следващо място, неоснователно се явява възражението за допуснато от съда нарушение, изразяващо се в неизискване на цялата преписка, образувана по повод Заповед № К-419/18.05.2021 г. на Кмета на О. Д. за одобряване изменение на ПУП, включително изменение на уличната регулация, засягаща строежите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази заповед не е влязла в законна сила, поради оспорването й, тоест действащият устройствен план е планът от 1983 г., според който и двата строежа навлизат в уличната регулация. Неприключилото с влязъл в сила акт производство по изменение на уличната регулация е неотносимо спрямо процесното, тъй като съответствието на обжалваната заповед с материалния закон се преценява спрямо фактите, които са настъпили към момента на издаването й.

Основният спорен въпрос е свързан с преценката за търпимост на строежите при условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като е установено, че пристройката е изградена в периода 1974 – 1978 г., а надстройката е извършена през 1986 г. Съгласно посочената разпоредба, за да се приеме строежът за търпим и неподлежащ на премахване, следва да отговоря кумулативно на три условия : 1. Да е изграден до 7 април 1987 г.; 2. Да е допустим съгласно подробен градоустройствен план, действал към момента на извършване на строежа или сега действащия план ; 3. Да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащите такива според Закона за устройство на територията. Пристройката и надстройката не могат да се квалифицират като търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като е налице само първата от посочените три кумулативни предпоставки. Безспорно установеният факт относно местоположението на строежите, попадащи в улица /пристройката от изток навлиза с 10 кв. м. в улична регулация, а пристройката и надстройката от север навлиза с 3 кв. м. в уличната регулация/, изключва тяхната допустимост съгласно устройствения план и съгласно застроителните правила и нормативи.

Процесните строежи нямат характеристиките на временни такива, за която възможна хипотеза на търпимост са споменали вещите лица, както при условията на сега действащия закон, така и съгласно действалите към момента на изграждането им норми от ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, временни постройки могат да се правят само за нужди, свързани с организация и механизация на строителството, след което се премахват при завършването му, като не се установява и изключението от това правило, разписано в чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. Недопустими като временни строежи се явяват и съгласно разпоредбите на чл. 49 и следващите от ЗУТ - по делото не се сочи, респективно не се установява наличието на условията по чл. 49, ал. 1 ЗУТ, при които изграждането на временни строежи би било допустимо, като и не могат да се квалифицират като временни строежи по смисъла на чл. 54 и чл. 55 ЗУТ.

Относно опасността при премахването им да се засегне конструктивната цялост и здравина на основната жилищна сграда, следва да се отбележи, че това е въпрос на изпълнение на заповедта, поради което не се отразява на нейната законосъобразност.

С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. И. срещу Заповед № К-701/08.11.2021 г. на Кмета на О. Д. е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му.

Подадената частна жалба срещу определението, с което съдът е заличил А. И. като заинтересована страна в съдебното производство, е допустима, но неоснователна. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж страни са оспорващият заповедта и органът, който я е издал. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни, позовавайки се на притежавани от тях вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден. Поради изложеното, съдебното решение в частта имащо характер на определение, с което А. И. е заличен от съда като заинтересована страна и производството по отношение на него е прекратено, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на основния спор, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на О. Д. сторените съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер на 1250 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. И. срещу Заповед № К-701/08.11.2021 г. на Кмета на О. Д. както и в частта на присъдените разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/25.11.2022 г., постановено по административно дело № 312/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта, с която А. И. е заличен като заинтересована страна по делото и е прекратено производството по отношение на него.

ОСЪЖДА А. И. с [ЕГН], да заплати на О. Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 1250 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ