Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове:

СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВАРОСЕН ВАСИЛЕВСЛАВИНА В. Н. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 2202 / 2023 г.

Производство по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „Еврофутбол“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Б., за отмяна на влезнало в сила решение № 12022 от 22.12.2022г. по адм. дело № 2588/2022г. на тричленен състав на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 6136 от 28.10.2021г., по адм. дело № 6834/2021г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на „Еврофутбол“ ООД срещу решение № 83 от 14.07.2020г. на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ с правоприемник изпълнителният директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 31 ал. 1 т. 3 и чл. 86 ал. 1 т. 7 във връзка с чл. 85 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Закона за хазарта /ЗХ/ е приложена спрямо дружеството принудителна административна мярка /ПАМ/ - окончателно отнемане на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено удостоверение № 000030 – 1215 от 05.02.2020г.

Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство и ново обстоятелство, които не са взети предвид при решаване на делото, както и че решението е основано на документ, който по надлежен ред с акт на съд е бил отменен. Новото обстоятелство и новото писмено доказателство, на което се позовава искателят, е съдебно решение № 10003 от 08.11.2022г. по адм. д. № 6850/2021г. по описа на ВАС, с което е отменено съдебно решение № 1412 от 08.03.2021г. по адм. д. № 2519/2020г. на Административен съд София – град /АССГ/ и е обявен за нищожен Акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 5 от 14.02.2020г. на ДКХ. Навежда съображения, че решение № 83 от 14.07.2020г. на ДКХ е основано изцяло на прогласения за нищожен АУПДВ, поради и този нов факт настъпил след приключване на устните състезания по оспорването на решението ДКХ, е от съществено значение за правилното разрешаване на спора, обосноваваща липсата на задължителна предпоставка от фактическия състав за налагане на ПАМ. Иска да бъдат отменени влезналите в сила решение на ВАС и потвърденото с него решение на АССГ.

Ответникът Изпълнителният директорът на НАП с писмен отговор на искането, чрез юрк. Г. и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Б., изразява становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

Предмет на оспорване по адм. дело № 2588/2022г. на тричленен състав на ВАС, Седмо отделение, от страна на „Еврофутбол“ ООД, е било решение № 6136 от 28.10.2021г. на АССГ по адм. д. № 6834/2021г. По адм. д. № 6834/2021г. на АССГ е било оспорено решение № 83 от 14.07.2020г. на ДКХ, с което на основание чл. 31 ал. 1 т. 3 и чл. 86 ал. 1 т. 7 във връзка с чл. 85 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Закона за хазарта /ЗХ/ е приложена спрямо дружеството принудителна административна мярка /ПАМ/ - окончателно отнемане на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено удостоверение № 000030 – 1215 от 05.02.2020г.

Съгласно чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на съдебно решение, с което е прогласен за нищожен АУПДВ, което е било представено по адм. д. № 2588/2022г. на ВАС, но след приключване на устните състезания. Във връзка с даденото тълкуване на чл. 239 ал. 1 т. 1 не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства – факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са били включени в доказателствения материал по делото, тъй като съдебното решение, на което се позовава искателят е факт, възникнал след приключване на устните състезания по делото на ВАС. Не може да се приеме, че са налице и нови такива доказателства по нормата на чл. 239 т. 1 от АПК. Всички факти и доказателства, на които се позовава искателят, са били известни от съда.

Не е налице и общата предпоставка по посочената разпоредба, а именно във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства, ако се приеме, че такива са налице, да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Това е така, тъй като ПАМ е била наложена на основание чл. 86 ал. 1 т. 7 ЗХ, според която /в относимата редакция към издаване на решение № 83 от 14.07.2020г. на ДКХ от ДВ 14/2020г. в сила от 18.02.2020г./ се прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри – т. 7 - „при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза“. Наличието или не на установени публични държавни вземания с влезнал в сила АУПДВ е неотносимо и не е основание за постановяване на решението на ДКХ в хипотезата на чл. 86 ал. 1 т. 7 ЗХ. В случая представеното съдебно решение, с което е прогласен за нищожен АУПДВ не е относимо към предпоставките за наложената с решение № 83 от 14.07.2020г. ПАМ – окончателно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри, тъй като не установяван отстраняване в дадения с решение по чл. 85 ал. 2 ЗХ срок на обстоятелствата, на които е основано временното отнемане на лиценза, като в самото решение на ДКХ за временно отнемане на лиценза от искателя е наведено твърдение, че е имал намерение да представи обезпечение по чл. 85 ал. 1 т. 1 ЗХ със залог върху търговско предприятие с оглед изпълнението на една от комулативните предпоставки по тази разпоредба, а именно предоставяне на обезпечение в размер на главницата и лихвите за просрочени публични държавни вземания. В дадения срок по чл. 85 ал. 2 ЗХ обаче не е изпълнено това условие, съответно и поради това на основание чл. 86 ал. 1 т. 7 ЗХ е издадено решение № 83 от 14.07.2020г. на ДКХ за налагане на ПАМ – окончателно отнемане на лиценза. Поради изложеното дори да се приеме, че съдебното решение, с което е прогласен за нищожен АУПДВ е ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл. 239 т. 1 АПК, то не е налице втората предпоставка по разпоредбата, а именно същото да е било от съществено значение за делото.

По отношение на отменителното основание по чл. 239 т. 3 от АПК, съгласно този текст актът подлежи на отмяна, когато същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая решенията, чиято отмяна се иска не са основани на документ, акт, който е отменен от съда, а именно не се основават на позоваване на издадения АУПДВ. Напротив в самото решение на ВАС, чиято отмяна е поискана в настоящото производство, изрично е посочено, че „доколкото от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството не е предприело действия в указания от административния орган срок, т. е. не е отстранено основанието по чл. 85 ал. 1 т. 1 ЗХ, следва, че в случая са налице материалноправните предпоставки за постановяване на ПАМ по чл. 86 ал. 1 т. 7 ЗХ“. Коментирано е и че с в законопроекта за хазарта съдържанието на нормата на чл. 85 ал. 1 т.1 ЗХ /с номерация по законопроекта чл. 86 ал. 1 т. 1/ е предвиждала налагане на ПАМ временно отнемане на лиценза при наличие на ликвидни и изискуеми публични задължения, установени с влезнал в сила акт на компетентен орган, но в крайния, приет от Народното събрание нов закон за хазарта, нормата на чл. 85 ал. 1 т. 1 ЗХ от ДВ бр. 26/2012г. в сила от 30.03.2012г. е отпаднало изискването наличието на публични задължения, да бъде установено с влезнал в сила акт. А в случая както беше посочено по – горе основанието за налагането на ПАМ – окончателно отнемане на лиценза, не е установени с АУПДВ публични задължения, а неизпълнение в дадения срок на указания, дадени с решението по чл. 85 ал. 2 ЗХ. Поради това не се установява и отменителното основание по чл. 239 т. 3 от АПК.

Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239 т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на атакуваните съдебни решения. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора искането на ответника Изпълнителния директор на НАП за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Еврофутбол“ ООД със седалище гр. София за отмяна на влезнало в сила решение № 12022 от 22.12.2022г. по адм. дело № 2588/2022г. на тричленен състав на Върховен административен съд и оставеното с него в сила решение № 6136 от 28.10.2021г., по адм. дело № 6834/2021г. на Административен съд София - град на основание чл. 239, т.1 и т. 3 АПК.

ОСЪЖДА „Еврофутбол“ ООД със седалище гр. София да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ Р. В. п/ С. В. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

Особено мнение на съдия Мария Николова

Не сме съгласни с мнозинството на състава, поради което подписваме решението с особено мнение.

Споделяме становището, че в случая не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, защото соченото като основание на искането за отмяна Решение № 10003/08.11.2022 г. по адм. дело № 6850/2021 г. по описа на ВАС не попада в приложното поле на нормата. Установеното с това решение обстоятелство – обявяване на нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5/14.02.2020 г. е възникнало след момента на приключване на устните състезания по адм. дело 2588/2022 г. по описа на ВАС и не е съществувало докато адм. дело № 2588/2022 г. е било висящо. Поради това то не може да се приеме за ново обстоятелство, съответно решението не е ново писмено доказателство установяващо това обстоятелство. Нищожността на посочения АУПДВ е обявена след приключване на устните състезания по адм. дело № 2588/2022 г., т. е. не е налице фактическо обстоятелство, който да е възникнало до приключване на устните състезания, но да не е могло да бъде включено във фактическия материал по делото, докато то е било висящо.

Не споделяме алтернативните доводи на мнозинството от състава, че дори да се приеме, че съдебното решение, с което е прогласен за нищожен АУПДВ е ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, то не е налице втората предпоставка на разпоредбата, а именно същото да е било от съществено значение за делото. Считаме, че ако се приеме, че Решение № 10003/08.11.2022 г. по адм. дело № 6850/2021 г. по описа на ВАС, с което се обявява нищожност на АУПДВ № 5/14.02.2020 г., е ново обстоятелство или ново доказателство, то това решение има съществено значение за делото, по съображенията, изложени по-надолу във връзка с основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК.

Не споделяме становището на мнозинството от състава, че не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК.

В хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Соченото основание за отмяна изисква правните последици на отменения акт да са в условията на преюдициалност за правоотношението, предмет на съдебното решение, както и тази отмяна да е влязла в сила след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Считаме, че в хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК попадат и случаите, в които решението, чиято отмяна се иска, е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил обявен за нищожен, тъй като нищожността е по-силен порок от незаконосъобразността.

С оглед изложените в искането за отмяна съображения, искателя счита, че е налице основание за отмяна, тъй като решението, чиято отмяна иска, е основано на акт на друго държавно учреждение – Държавната комисия по хазарта (ДКХ), който впоследствие е бил обявен за нищожен.

Разпоредбата на чл. 239, т. 3, предл 2 АПК има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени (обявени за нищожни) по надлежния ред.

В случая, при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, решаващият съд се е позовал на АУПДВ № 5/14.02.2020 г., противно на приетото от мнозинството на състава. Съдът, постановил решението чиято отмяна се иска, е приел, че релевантен за законосъобразността на принудителната административна мярка (ПАМ), наложена с Решение № 83/14.07.2020 г. (това решение е предмет на адм. дело № 2588/2022 г.), е фактът на наличието на неотстранено нарушение, изразяващо се в непогасяване, респ. необезпечаване на установени публични вземания в размер над 5000 лв. и издаденото за това Решение № 48/25.03.2020 г. на ДКХ. В Решение № 48/25.03.2020 г. на ДКХ има изрично позоваване на АУПДВ № 5/14.02.2020 г., тъй като с него са установени публичните държавни вземания, заради които е наложена ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ – временно отнемане на издадения лиценз, като в случая отнемането е било за срок от три месеца. Установените именно с този АУПДВ публични вземания са послужили за издаване първо на акта за временно отнемане на лиценза (Решение № 48/25.03.2020 г. на ДКХ), а след изтичането на срока за временното отнемане на лиценза и на акта за окончателното отнемане на лиценза (Решение № 83/14.07.2020 г. на ДКХ), който е бил предмет на адм. дело № 2588/2022 на ВАС.

Основанието за налагане на ПАМ – окончателно отнемане на лиценза, която ПАМ е потвърдена с решението, чиято отмяна се иска, действително е неизпълнение на дадените в срок указания, дадени с решението по чл. 85, ал. 2 ЗХ, т. е. с решението, с което е наложена ПАМ за временно отнемане на лиценза, но в случая важното е, че първата ПАМ, неизпълнението на която е довело до втората ПАМ, е основана на АУПДВ № 5/14.02.2020 г., които е обявен за нищожен. Да се приеме, че АУПДВ няма никакво значение при издаване на актовете за налагане на ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ означава да се даде възможност за издаване на такива актове (за налагане на ПАМ) без предварително да е издаден акт, с който да е установено наличието на публични задължения в размер над 5000 лв. А това означава, че няма да е ясно кой и как е установил наличието на публичните задължения, заради които се издава акт за налагане на ПАМ.

По изложените съображения, считаме, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК е основателно и следва да бъде уважено. Поради това подписваме решението с особено мнение.

Георги Георгиев

Мария Николова