Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове:

Д. Ч. АВРАМОВЮЛИЯ Р. Г. при секретар С. П. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 2312 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, касационна жалба на Адвокатска колегия – Кюстендил (АК-Кюстендил) и касационна жалба на А. А. срещу Решение № 11331 от 08.12.2022 г. по адм. дело № 12522/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд ([Фирма 4]), шесто отделение. С обжалваното решение са отменени чл. 3, ал. 3 и чл. 5 ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 от 6.01.2006 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от 28.07.2009 г., доп., бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 15.04.2011 г., изм., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г., доп., бр. 69 от 04.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г. В останалата част оспорването срещу посочената наредба е отхвърлено.

Министърът на правосъдието обжалва решението в частта, с която са отменени чл. 3, ал. 3 и чл. 5 ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Излага аргументи, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство са представени доказателства, че в тази част измененията и допълненията на наредбата са приети на основание § 1а, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове – проектът на нормативния акт е бил свързан с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства. Съдът обаче не ги е обсъдил, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение в обжалваната част.

Касационната жалба на Адвокатска колегия – Кюстендил и касационната жалба на А. А. са срещу решението в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу Наредбата за заплащането на правната помощ. И в двете касационни жалби се сочи, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доводите страните и не е изложил мотиви в подкрепа на постановеното решение.

Ответникът – Министерски съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационните жалби са неоснователни.

Ответникът – Националното бюро за правна помощ, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационните жалби на Адвокатска колегия – Кюстендил и А. А. са неоснователни.

Ответникът - П. З., в писмен отговор изразява становище за основателност на касационните жалби на Адвокатска колегия – Кюстендил и А. А..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни.

Като се запозна със събраните по делото доказателства и наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, петчленният състав на Втора колегия на Върховния административен съд намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането им по същество в резултат от служебно извършената проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е недопустимо по следните съображения:

Производството пред тричленния състав е образувано по жалба на Адвокатска колегия – Кюстендил срещу Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 от 6.01.2006 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от 28.07.2009 г., доп., бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила от 15.04.2011 г., изм., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г., доп., бр. 69 от 04.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г.

На 19.01.2021 г. по делото е постъпило искане за присъединяване към оспорването от П. З. в частта на чл. 24, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от наредбата.

На 01.02.2021 г. е постъпило искане за присъединяване към оспорването от А. А..

С Определение № 932 от 02.02.2022 г. по адм. дело № 12522/2020 г. по описа на[Фирма 4] тричленният състав на[Фирма 4] е оставил без разглеждане жалбите на А. А. и П. З. срещу Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 от 06.01.2006 г. на Министерския съвет и е прекратил производството по делото в тази част.

Със същото определение съдът е оставил без движение жалбата на Адвокатска колегия – Кюстендил срещу Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 от 06.01.2006 г. на Министерския съвет. Дадени са указания на жалбоподателя Адвокатска колегия - Кюстендил в 7-дневен срок от съобщаването да уточни конкретните оспорени разпоредби на Наредба за заплащането на правната помощ. Относно допустимостта на оспорването на Адвокатска колегия – Кюстендил на подзаконовия нормативен акт съдът е посочил, че е обвързано от обосноваване на правен интерес, който следва да се преценява с оглед засегнатите права, свободи и законни интереси на оспорващия. Видно от съдържанието на жалбата адвокатската колегия оспорва Наредба за заплащането на правната помощ в нейната цялост. Адвокатската колегия следва да направи уточнение на правните норми, които оспорва, независимо от обстоятелството, че в жалбата се навеждат доводи за нищожност на наредбата. Подобни доводи са свързани с противоречието на разпоредбите от наредбата с норми от по-висока степен, а изискването за правен интерес се прилага дори когато административният акт се оспорва за неговата действителност.

На 14.02.2022 г. от Адвокатска колегия – Кюстендил е направено уточнение, в което като обжалвани са изброени всички разпоредби на наредбата без чл. 1 и преходните и заключителните разпоредби.

По частни жалби на А. А. и П. З. с Определение № 4273 от 05.05.2022 г. по адм. дело № 2845/2022 г. на петчленен състав на Първа колегия на[Фирма 4] е отменено Определение № 932 от 02.02.2022 г. по адм. дело № 12522/2020 г. на тричленния състав на[Фирма 4] в частта, с която са оставени без разглеждане жалбите на А. А. и П. З. срещу Наредбата за заплащането на правната помощ, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. И за двете лица петчленният състав на[Фирма 4] е приел, че имат правен интерес от присъединяване към оспорването.

С обжалваното пред настоящия петчленен състав решение съдът е приел, че оспорването на наредбата в нейната цялост е допустимо. По съществото на спора по отношение на чл. 3, ал. 3 и чл. 5 ал. 2 съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил наредбата в посочената част. За останалата част от наредбата съдът е обосновал извод, че няма основание за отмяна на нормативния акт и в тази част е отхвърлил оспорването.

Изводът на съда за допустимост на оспорването е неправилен. Срещу същата наредба по жалба на същата адвокатска колегия е било образувано адм. дело № 41/2019 г. по описа на[Фирма 4], седмо отделение. Производството по делото е приключило с влязло в сила Определение № 1669 от 7.02.2019 г. по адм. дело № 41/2019 г. на[Фирма 4], VII о., с което е оставена без разглеждане жалбата на Адвокатска колегия - Кюстендил, представлявана от адвокатите А. А. и В. П., срещу Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 от 06.01.2006 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г.) и производството по делото е прекратено. В посоченото определение се приема, че адвокатската колегия няма правен интерес от оспорването. Упражняването на адвокатската професия е регламентирано в чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) като дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Законът за адвокатурата (ЗЗД) съдържа правна уредба на дейността на адвокатурата, като разпоредбата на чл. 2, ал. 1 възпроизвежда конституционното право на защита по чл. 56, прогласявайки и принципите, в съответствие с които се осъществява адвокатската професия - независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Посочените принципи са намерили отражение при регламентиране правата, задълженията и отговорността на адвоката, както и организацията и управлението на адвокатурата.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЗД адвокатите членуват в АК, а според ал. 2 от същия законов текст АК е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите й адвокати и адвокати от Европейския съюз.

Нормата на чл. 186 АПК дефинира правния интерес за гражданите, организациите и органите, чрез реалното засягане на техни права, свободи или законни интереси или потенциалната възможност те да бъдат засегнати в бъдеще от оспорения акт, както и чрез задължения, които той поражда за тях. Видно от Решение № 5/17.04.2007 г. по конст. дело № 11/2006 г. на Конституционния съд (КС) на Р. Б. интересът от оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде правомерен, личен и обоснован. В мотивите на цитираното решение КС посочва, че във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. по конст. дело № 8 от 2004 г.). Както изтъква КС в мотивите на Решение № 5/17.04.2007 г. по конст. дело № 11/2006 г., правото на съдебна защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други граждани.

По горните съображения тричленният състав на[Фирма 4] е приел, че оплакванията за нарушена свобода на договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗЗД, занижен размер и несправедлив начин за определяне на възнагражденията на служебните защитници, не указват на засегнати права или законни интереси на самото юридическо лице, което е правен субект, различен от членуващите в АК адвокати, дори и някои от тях да са вписани по надлежния ред в Националния регистър за правна помощ. Крайният извод на съда е, че адвокатската колегия не е обосновала активната си процесуалноправна легитимация, което сочи на недоказана положителна предпоставка за възникване правото на оспорване.

Определение № 1669 от 7.02.2019 г. по адм. дело № 41/2019 г. на[Фирма 4], VII о. е оставено в сила с Определение № 9561 от 20.06.2019 г. по адм. дело № 4590/2019 г. на 5-членен състав на[Фирма 4]. Петчленният състав е приел, че относно липсата на правен интерес на Адвокатска колегия – Кюстендил тричленният състав е изложил подробни и обосновани мотиви, които са законосъобразни и петчленният състав ги споделя, като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Като взе предвид идентичността на предмета на оспорване и страните в производствата по адм. дело № 41/2019 г. и адм. дело № 12522/2020 г., двете по описа на Върховния административен съд, и наличието на влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 41/2019 г., касационната инстанция приема, че са изпълнени предпоставките за приложението на разпоредбата по чл. 159, т. 6 АПК. Посочената разпоредба предвижда, че жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата е приложима и в случай, че с влязло в сила определение правото на оспорване е отречено, какъвто е настоящият случай.

Недопустимостта на оспорването, подадено от АК-Кюстендил, е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, която не може да бъде преодоляна чрез последващо присъединяване на други лица към оспорването - в настоящия случай са подадени молби за присъединяване от А. А. и П. З.. В тази връзка без значение е обстоятелството, че техният правен интерес е бил предмет на проверка по адм. дело № 2845/2022 г. по описа на[Фирма 4]. Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, образувано по редовна и допустима жалба. Това се извършва в рамките на висящо производство, образувано по редовна и допустима жалба, посредством нарочна молба, препис от която се връчва на насрещните страни. В случая висящото производство е било образувано по недопустима жалба и като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение.

По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка, касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението на тричленния състав на[Фирма 4] трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. При наличие на основанието по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационните жалби оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 11331 от 08.12.2022 г. по адм. дело № 12522/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Ч. п/ М. А. п/ Ю. Р. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА