Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Й. К. по административно дело № 2310 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 21 от 12.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1558/22г. Административен съд – Бургас, ХХV-ти състав, е отменил Решение № 32 – 216824/29.06.2022г. на директор на Териториална Д. М. Б. . С решението съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 410лв.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от директора на Териториална Д. М. Б. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Л.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба А. П. от гр.Бургас, [жк], [адрес], чрез своя процесуален представител адв.С. С. е взема становище за неоснователност касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд Бургас е отменил Решение № 32 –216824/29.06.2022г. , с което на основание чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, чл.19,ал.7 ЗМ и чл.59 АПК е определена нова митническа стойност на стоката, допуснато до свободно обръщение с МД MRN 20BG0010070154612R9/ в размер на 14 199,56лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения в размер на 723,21лв. мито и 1 591,05лв. ДДС. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в това число извършения внос по посочената по-горе митническа декларация на употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, заповедта на директора на ТД М. Б. за извършване на последващ контрол, издадените писма и разменена коренспонденция между страните и прочие. Изложени са мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателя, че при издаването на акта е допуснато нарушение на чл.9,§1, б.“в“ от Регламента за изпълнение 2015/2447 на Комисията.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, за института на т. н. „последващ контрол“, при кои хипотези са налице т. н. „основателни съмнения“, кои носи доказателствената тежест и прочие. 2.Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че в внесеният с процесната митническа декларация употребяван автомобил – катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно действителната цена на придобиване, тъй като у митническия орган за възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване, като в случая тези „основателните съмнения“ са изградени на база извършена проверка на интернет сайт, чрез който автомобилът е бил продаден. 3. Изложени са мотиви, че тези изводи на митническия орган са необосновани. Аргументите на съда в тази насока са в следните направления: - в представената разпечатка от сайта се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на шаси, като този закупен от жалбоподателя и същите данни за изминат преглед, но не е отбелязано, че именно А. П. е негов купувач; информацията от посочения сайт не съставлява служебна или официална такава, за да може да се използва като база-данни за сравнение; в самия сайт изрично е отбелязано, че съдържащата се в него информация има информативен и неангажиращ характер. 3. Митническият орган не е оспорил автентичността на представената фактура от вносителя, не е изложил причини, защо незачита информацията посочена в нея, а на него тежи доказателствената тежест да докаже наличието на т. н. „основателни съмнения“. 4. Прието е, че при хипотеза за наличие на „основателни съмнения“ относно това дали декларираната договорна стойност е действителната такава предвид сочените данни в интернет-сайт, е било налице основание за определяне на митническата стойност чрез прилагане на някои от методите включени в чл.74,§2 или §3 от Регламент 952/2013, което не е сторено, а митническата стойност е била определена на база съдържащата се информация в посочения сайт. Според първоинстанционния съд, неспазването от митническия орган на законово разписаните способи за определяне на митническата стойност е довело до неправилно определяне на същата.

На основание изложеното е изграден краен извод, че митническият орган не е доказал наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност и не са налице условия за определяне на нова митническа стойност, поради което оспореното митническо решение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Решението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ТД М. Б. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните доводи на касатора за неправилно приложение на материалния закон, обосновани с изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно конкретните доказателства, породили основателни съмнения за действително договорената стойност, като е следвало да се приложат методите по чл.74,§2 и §3 от регламента за определяне на митническата стойност. Правят се и оплаквания за необоснованост на изводите, че митническия орган не е доказал наличието на „основателни съмнения“, и че позоваването на интернет сайт на адрес htts: //autoauctions.io за информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN в страната на износа не е достатъчно обоснована.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК.

В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io. Както правилно административният съд е посочил, не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МКС е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Правилно първоинстанционния съд е приел, че данните от разпечатката от цитирания сайт не са достатъчни да обосноват „основателни съмнения“ в договорната стойност на автомобила. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Същевременно, липсват данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден именно на А. П., след участието му в аукцион, поради което митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания акт.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Агенция „Митници“ в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган – касатор, следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 400лв., съставляващи заплатено възнаграждение за адвокатски хонорар, съгласно представения на л.25 от делото списък на разноските и доказателствата приложени за тяхното извършване.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 21 12.01.2023г. на Административен съд – Бургас, ХХV-ти състав, постановено по адм. д. № 1558/2022г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – София да заплати на А. П. от гр.Бургас, [жк], [адрес], [ЕГН], разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 400 /четиристотин/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА