Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: С. П. Р. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Я. Д. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 2393/2023 г.
Образувано е по касационна жалба на СВН Инженеринг ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], чрез адв. С. И., срещу Решение № 7401/05.12.2022 г., постановено по адм. д. № 2696/2022 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221120000925-091-001/26.02.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 136/27.01.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 1 323 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реалност по доставките от ТИМ ЕН БИ ЕООД, АЕБ СЕКЮРИТИ СЪРВИСИЗ ЕООД, ЧИРО ГРАНДЕ ЕООД, ИМО ВРС ЕООД, ТЪНДЪР ПРО ЕООД, КОРТАДО СТРЕЙДЖ ЕООД, ВЕРЕКС СТРОЙ ЕКИПМЕНТ ЕООД, ВИТОРЕ КА ЕООД, АСБЕР ПРО ЕООД и ТУРКОВИЧ ЛОГИСТИК ЕУ ЕООД. Развива съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправеното с жалбата искане е за отмяна на първоинстанционното решение, предвид представянето на всички необходими документи в хода на ревизията и при обжалването на РА. Претендира присъждане на направените разноски. С допълнителна молба, постъпила в съда на датата на съдебното заседание, именована искане се излагат съображения за нищожност на оспорения РА, поради връчването на документите в ревизионното производство неподписани на ревизираното лице на посочения от него електронен адрес.
Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 338,30 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил РА № Р-22221120000925-091-001/26.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 136/27.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително установени задължения на СВН Инженеринг ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2017 г., м. 01, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 11.2018 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., в общ размер на 117 272,78 лв. и лихви за просрочие в размер на 24 934,61 лв.
От фактическа страна съдът е установил, че ревизията на СВН Инженеринг ЕООД е първа за ревизираните периоди, направени са правни изводи, че е възложена с редовно издадена от компетентен орган по приходите заповед, съставен е ревизионен доклад, възражението срещу който е оставено без уважение, след което е издаден процесният РА. Съдът подробно е разгледал и обсъдил установените факти в хода на ревизионното и съдебното производство във връзка с конкретните доставки и е мотивирал обосновани изводи относно правилност на заключението на органите по приходите за липса на реални доставки и законосъобразен отказ за ползване на право на данъчен кредит от ревизираното лице по тях.
За да мотивира изводите си за валидност и за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесния РА обаче, първостепенният съд не е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията, както и на валидността на издадените електронни документи, а се е задоволил само да посочи декларативно тези правни изводи, както и че процесуалните действия на ревизиращите са подробно описани в ревизионния доклад. За да отхвърли жалбата в останалата й част, съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки в случая са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В обжалваното решение са разгледани възраженията на ревизираното лице по отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. Изложените аргументи се отнасят до наличната документация и невъзможността да бъдат проследени резултатите и механизмът на изпълнение на сделките. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на подадената жалба.
Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Непълното изясняване на фактическата обстановка по делото, е пречка за решаването на спора по същество от касационния съд, тъй като би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.
Независимо от обстоятелството, че в жалбата пред първата инстанция не са изложени конкретни възражения относно валидността на процесния РА и спазването на административно-производствените правила при издаването му, съдът, като инстанция по същество и по фактите, е бил длъжен служебно да извърши проверка, на която да основе правните си изводи относно тези факти. Вместо това съдът декларативно е посочил, че РА е валиден и издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на изложеното в искането пред настоящата инстанция от упълномощения от касатора адвокат, валидността на РА се установява в производството по обжалването му, а не в отделно съдебно производство.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да се съобрази с горните мотиви.
Разноски: По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7401/05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2696/2022 г. по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА