Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 2324 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Л. подадена чрез юрисконсулт Т. Т., против Решение № 236/13.12.2022 г., постановено по административно дело № 313/2021 по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена Заповед № З-1443/13.08.2021 г. на Заместник – кмета на О. Л.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се излагат доводи за законосъобразност на оспорения акт.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените съображения.

Ответните страни – Е. П. и И. П. се представляват от адвокат Атанасова, която в съдебно заседание и в представени писмен отговор и бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Ответните страни – Р. П. и К. Х., се представляват от адвокат Атанасов, който в съдебно заседание и в представен писмен отговор сочи доводи за основателност на касационната жалба и моли решението да бъде отменено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд е Заповед № 3-1443/13.08.2021 г., издадена от Заместник - кмета на О. Л. с която е наредено спиране на строеж „Пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда” в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1663 по КККР на гр. Ловеч и е забранен достъпа до него, като е разпоредено, че строителството на обекта може да продължи след заплащане на дължимите глоби и отстраняване на нарушенията при изпълнение на следните указания : представяне на договор за упражняване на техническо ръководство на строежа, сключен между инж. И. П. и всички възложители и на договор за авторски надзор, сключен между инж. Е. Ц. и всички възложители.

Основните доводи, мотивирали съдът да отмени заповедта са споделяеми от настоящия състав.

На първо място, не са спазени изискванията за форма на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като не са посочени конкретните правни основания, които са наложили неговото издаване. Като правно основание е посочена общата разпоредба на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, в която обаче се съдържат осем различни хипотези, при наличието на които може да се разпореди спиране на строежа, без да става ясно коя от тези хипотези е приета за осъществена. Но този пропуск не се явява съществен, тъй като от изложените в заповедта факти би могло да се извлече, че същата се основава на чл. 224, ал. 1, т. 4 и т. 8 ЗУТ, съгласно които строежът се спира когато възложителят не е осигурил строителен и авторски надзор.

Същественото в случая е, че заповедта е издадена при отсъствие на материално-правните предпоставки, посочени в приложимите и цитирани по-горе разпоредби на чл. 224, ал. 1, т. 4 и т. 8 ЗУТ, поради което правилно е отменена.

За процесния строеж е издадено и влязло в сила Разрешение за строеж №5/09.01.2018 г., с което е разрешено на Е. П., И. П., П. П., И. И., С. Х., П. Т., Р. П. и В. Ф. да построят обект „Пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1663 по КККР на гр. Ловеч, УПИ I-1663, кв.180 по плана на зона Имеритински гр. Ловеч, с административен адрес гр. Ловеч, [улица]. Налице е Договор за упражняване на авторски надзор за строежа, сключен на 05.03.2018 г. между един от възложителите на строежа Е. П. и „Архитектурно ателие Вароша“ ООД с управител Е. Х. - Цонева, включено в регистъра на КАБ. На 05.05.2018 г. е сключен и Договор за упражняване на техническо ръководство в строителството между Е. П. и инж. И. П. като технически ръководител. Именно в това се състои основания спор по делото – дали тези договори осъществяват изискването за необходимия строителен и авторски надзор или не, тъй като е следвало да бъдат сключени от всички възложители на строежа, както е приел административния орган.

Административният съд е развил подробни мотиви за това, че представените по делото договори за авторски надзор и за техническо ръководство не е необходимо да бъдат подписани от всички възложители, за да породят правни последици. Обсъдил е приложимите за случая разпоредби на чл.160, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, на чл.162, ал.1 и ал.2 ЗУТ и на чл.163а, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, след което е достигнал до правилния извод, че договорите сключени само от един от възложителите, изпълняват изискванията на закона за осигуряване на задължителния авторски надзор и техническо ръководство на строежа. Тези договори правилно са квалифицирани като действия по управление на съсобствен имот, а не на разпореждане с него, каквито може да извършва валидно всеки от съсобствениците. Правилно съдът е приел, че когато такова действие по управление на дейностите, свързани със строителство в общ имот е извършено само от един от съсобствениците на имота без съгласие на останалите, се касае за гражданско-правен спор, който не следва да бъде разрешаван, както от административния орган в производството по чл. 224а ЗУТ, така и от административния съд. Достатъчно е, че в случая по силата на процесните два договора, лицата, на които е възложен технически и авторски надзор упражняват в пълен обем задълженията си по извършването, ръководството и контрола на целия строеж, а не само на припадащите се части от строителните дейности, съответстващи на идеалната част на възложителя, който ги е сключил.

С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебното решение е обосновано, постановено е при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, О. Л. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответните страни Е. П. и И. П. сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 300 лева за всеки един от тях.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/13.12.2022 г., постановено по административно дело № 313/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА О. Л. [ЕИК], да заплати на Е. П., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА О. Л. [ЕИК], да заплати на И. П., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ