Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 2344/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) - Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт П. М., против решение № 39 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2141/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-163-6500/374 от 19.07.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 -2020 г., издадено от вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ – Пловдив и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са доводи, че съдът е установил неправилно релевантните факти и поради това изводите на съда не кореспондират с действителното правно и фактическо положение. Иска отмяна на решението като неправилно и решаване на спора по същество, като бъде потвърден издаденият от него индивидуален административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции при евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответната страна –Б. Ч. К., чрез адвокат Кидиков, по съображения изложени в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд Пловдив - потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните в рамките на дължимия инстанционен контрол съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че Б. К. е подал заявление за подпомагане с ИД 16/14/2/03586 от 14.05.2021г. за плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. По повод на това заявление директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив с Уведомително писмо с изх. № 01.163-6500/174 от 11.05.2022 г. е уведомил заявителя, че следва да представи становище от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), удостоверяващо налична свободна подова площ /дворна площ по отношение на животновъден обект с № 4339-0140 на основание чл. 21 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 4 от 08.08.2017г.) в срок от 10 работни дни от получаване на съобщението. УП е получено от земеделския производител на 16.05.2022г. На 23.05.2022г. със заявление с вх. № 01-163-6500/174, К. е представил становище № 736 от 17.05.2022г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-Пловдив. Последвало е издаването на Уведомително писмо изх. № 01-163-6500/374 от 19.07.2022 г. с коeто на основание чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017г. е отказано финансиране.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма и съдържа правни основания за постановяването му.

Посочени са и правните основания за отказа, а именно: разпоредбите на чл. 21 от Наредба № 4 от 08.08.2017г. и чл. 12, ал. 3 от Наредба № 4 от 08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 " Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г.

Независимо от това обаче, съдът е приел че по определени правно релевантни въпроси липсват мотиви в административния акт, което води до немотивираност в цялост (непълнота на мотивите) на издаденото уведомително писмо, която не може да бъде санирана на етапа на съдебното оспорване.

След анализ на относимата нормативна уредба съдът е приел, че в уведомителното писмо няма изложени съображения и не е обсъдено представеното от земеделския производител становище от ОДБХ-Пловдив за спазване на изискванията за хуманно отглеждане на животните в насока дали то доказва, респективно не доказва изпълнението на нормативно установените изисквания за хуманно отношение към животните от страна на К., както и в какво конкретно се изразяват допуснатите нарушения при отглеждането на животните в животновъдния обект. Не е изяснено от органа защо приема нарушение на капацитета на животновъдния обект, предвид данните от регистрацията на обекта и посочените в становището на областната дирекция констатации, че животновъдният обект отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, включително че собственикът спазва изискванията, допринасящи хуманното отношение към отглежданите животни. На последно място, първоинстанционният съд е посочил, че в мотивите на административния акт не са изложени съображения защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ, а не да намали нейния размер.

При така изложените съображения съдът е приел, че оспореният акт следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.

Решението е правилно.

Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Преценил е всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства.

Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, поради неправилно установяване на релевантните за спора факти.

Основното съображение на административния орган, посочено в оспореното пред административния съд уведомително писмо е свързано с неприложимостта на представеното становище № 736/17.05.2022г., издадено от ОДБХ-Пловдив към разглеждане на заявлението за плащане за кампания 2021г. Не е отчетено обаче от директора на ОД на ДФЗ-Пловдив обстоятелството, че документът е представен от земеделския производител след получаване на уведомително писмо до Б. К. от 11.05.2022г. за отстраняване на нередовности на заявлението за плащане по мярка 14 за кампания 2021г., както и че в становището не е посочен периода за който се отнасят констатациите. Ето защо правилно решаващият съд приема, че документът опровергава фактическите основания за произнасяне на оспорения акт, както и правните основания по чл. 12, ал. 3 от Наредба № 4 от 8.08.2017г.

Според приложената от административния орган разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Тази норма е бланкетна и правилно е указано от решаващия съд, че административният орган следва да посочи от фактическа и правна страна кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил земеделският стопанин.

Правилно е и прието от първоинстанционния съд, че няма данни при налагането на санкцията да са обсъдени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като тази липса правилно е квалифицирана като съществено нарушение на изискванията към съдържанието на административния акт. Не е мотивирана избраната в случая по - тежка за адресата мярка - пълен отказ, който следва и да е пропорционален на нарушението, поради което са налице отменителните основания на чл.146, т. 2 и т. 5 АПК.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради неправилно възприемане на фактическата обстановка по спора и неправилен анализ на представените по делото доказателства. Съдът е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за преценката на законосъобразността на административния акт и изводите му са съответни на установеното с тях.

По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2141/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА