Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2455/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Б. срещу решение № 95 от 06.01.2023 г. по адм. дело № 5714/2022 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, трето отделение, 51 състав.

С обжалваното решение по жалба на „Фано“ ООД, гр. София е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16 RFOP002 – 2. 095 – 3309/22.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, потвърден с решение № АУПДВ-27/27.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или надплатени, по фаза 1 в размер на 31 493,69 лева и по фаза 2 в размер на 23 878,60 лева или в общ размер на 55 372,29 лева, както и законна лихва в общ размер на 6042,71 лева по фаза 1 за периода от 27.01.2021 г. до 22.03.2022 г. и по фаза 2 за периода от 31.03.2021 г. до 22.03.2022 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като поставено в нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че за периода след 01.02.2021 г. дейността на процесния обект не е била преустановена по смисъла на чл. 26 б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Твърди, че са неоснователни твърденията на дружеството, че ограничаване под формата на изискване на въвеждане на изискване за обслужване единствено на гости на хотела, в границите от 06:00 часа и 22:00 часа и при заетост 50 % на местата е основание за се допусне финансова подкрепа за ресторанта и посочва, че подобни ограничения са изрично изключени за подпомагане, тъй като това не представлява преустановяване на дейността на МСП. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по касация.

Ответникът „Фано“ ООД, чрез адв. Б. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение по жалба на „Фано“ ООД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16 RFOP002 – 2. 095 – 3309/22.03.2022 Г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ЦУ на НАП, потвърден с решение № АУПДВ-27/27.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или надплатени, по фаза 1 в размер на 31 493,69 лева и по фаза 2 в размер на 23 878,60 лева или в общ размер на 55 372,29 лева, както и законна лихва в общ размер на 6042,71 лева по фаза 1 за периода от 27.01.2021 г. до 22.03.2022 г. и по фаза 2 за периода от 31.03.2021 г. до 22.03.2022 г.

Съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, като издаден в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Между страните не са спорни следните факти: - вида и характера на дейността на дружеството, както и че същото отговаря на критериите да бъде определено като микро, малко и средно предприятие; - през периода 29.10.2020 г. до 23, 00 ч. на 27.11.2020 г. дейността му е обхваната от действието на заповед № РД – 01 – 626/27.10.2020 г. и заповед № РД – 01 – 655/13.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, като е била ограничена във връзка с въведените изисквания за физическа дистанция и намалено работно време; че за останалия период от време от 23, 30 ч. на 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. дружеството е преустановило дейността си съгласно заповеди № РД – 01-677/25.11.2020 г. и № РД – 01 – 718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Като спорен между страните съдът е определил въпроса дали при определяне на безвъзмездната помощ следва да се вземат предвид и периодите, през които дейността на жалбоподателя е била само ограничена, а не преустановена, а именно за периода след 21.12.2020 г. до 31.01.2021 г. и съответно, за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г.

По отношение на така очертания спорен въпрос по делото решаващият съд е приел, че помощта се следва и за периодите, през които дейността на дружеството е била само ограничена, а не изцяло прекратена. Изводът на съда е формиран на базата на следното: - тълкуване на нормата на чл. 23б от посочения ЗМДВИП; - одобрените за програмата "Условия за кандидатстване и условя за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г., Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002 – 2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" критерии, и по точно посочения в т. 11. 1 – 4 "Критерии за допустимост", в която е предвидено, че допустими за предоставяне на помощта са тези предприятия, чиято дейност е преустановена или ограничена вследствие заповеди на министъра на здравеопазването /посочени изрично/; създадената съдебна практика по спорове за отказ за подпомагане с мотив, че се подпомагат само предприятия, които са преустановили дейността си, но не и такива, които само са я ограничили; - че дейността на жалбоподателя е засегната от цитираните по-горе заповеди на министъра на здравеопазването, като за едни периоди е била ограничена, а за други напълно преустановена; - че при подаване на заявлението за подпомагане дружеството е подало коректно данните, въз основа на които е била изчислена и заплатена помощта; - че административният орган в нарушение на закона е приел, че на дружеството не се следва помощ за съответните периоди, през които дейността е била само ограничена, но не и преустановена. Допълнително съдът се е мотивирал, че актът не съответства на целта на закона. Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта, което обусловило неговата отмяна.

Решението на АССГ e валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Касационната инстанция възприема мотивите на първостепенния съд, обусловили крайния му извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ, поради което настоящото решение по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща изрично към тях и същите не следва да бъдат преповтаряни.

Нормата на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИП, на която се позовава касатора, има следното съдържание: "На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца. "

В изпълнение на тази норма с Решение № 947/18.12.2020 г. на Министерския съвет на основание чл. 26б от ЗМДВИП е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" е размер на 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер – НАП. Със същото решение на МС НАП е определена за администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Според приложението към т. 3 от решението на МС подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки.

Изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", представени и приети от първоинстанционния съд. В подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условия за кандидатстване, е предвидено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-0718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност съгласно данни за последната отчетна финансова година след 2019 г. в един от посочените кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности 55.10. „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“.

Във формуляра за кандидатстване за помощта "Фано" ООД е поискал предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 20% по отношение на обект – ресторант „Панорама“, находящ се в гр. София, бул. „Д. Б. № 100, ет. 19 в сградата на хотел Маринела. Заявената дейност попада в код 56 "Ресторантьорство", посочен в подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условия за кандидатстване и включва както дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, така и други дейности по приготвяне и доставяне на храна."

Спорният въпрос между страните е дали дружеството има право на подпомагане за периодите след 21.12.2020 г. до 31.01.2021 г. / първа фаза на подпомагане/ и съответно, от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. /втора фаза на подпомагане/, през които периоди дейността му в процесния обект не е преустановена, а само ограничена предвид намаляване на местата за сядане в заведенията и ограничаване на работното време на същите.

При формиране на крайния извод за незаконосъобразност на АУПДВ първоинстанционният съд се е позовал на подробните мотиви на Върховния административен съд в решение № 3808/20.04.2022 г. по адм. дело № 10164/2021 г. на ВАС и тълкуването в същото на т. 11. 1, подточка 4 от Условията за кандидатстване във фаза 1 и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, утвърдени със Заповед № 3-ЦУ-1853/23.12.2020 г., които се възприемат от настоящия касационен състав. Обосновано съдът е посочил, че "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. Същото тълкуване е направено и в решение № 3022 от 31.03.2022 г. по адм. д. № 10880/2021 г., решение № 7426 от 25.07.2022 г. по адм. д. № 2591/2022 г., решение № 2974 от 21.03.2023 г. по адм. д. № 151/2023 г., всички по описа на ВАС. Съгласно т. 11 от Заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-677/25.11.2020 г. е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закон за туризма, какъвто е и процесният обект, т. е. същият е неблагоприятно засегнат от въведените мерки.

Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСEФСУ /загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./, са влезли в сила. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът - да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на процесния АУПДВ. В този смисъл обосновано съдът е приел, че процесният АПУДВ е издаден и в несъответствие с целта на закона.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 6992,40 лв. Не е основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е в близък до установения минимален такъв съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1, изр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 06.01.2023 г. по адм. дело № 5714/2022 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 51 състав.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Фано“ ООД, [ЕИК] разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 6992,40 /шест хиляди деветстотин деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА