Р Е Ш Е Н И Е№ 242гр. София, 20.12.2023 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 4249 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 112 от 25.07.2022г. по гр. д. № 238/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 17.02.2022г. по гр. д. № 330/2021г. на Шуменски окръжен съд в частта му за осъждане на О. Х. на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на А. Б. М. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 22.01.2021г. при преминаване с л. а. „Т. К. В. през заледен участък на път SHU 1150, на 200 метра преди с.Студеница, община Хитрино, както и 1006,67лв. обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта 22.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите. В производството като подпомагаща страна участва „Пътстройинженеринг-Т“ ЕАД, ЕИК 835009611.

Касационната жалба е подадена от ответника О. Х. Твърди се неправилност на съдебния акт. Оспорва се изводът на съда, че е налице противоправно бездействие, за което следва да се ангажира отговорността на общината; поддържа се, че вредите са резултат от случайно събитие.

Ответницата по касационната жалба А. М. не е представила писмен отговор.

Не взема становище и подпомагащата страна „Пътстройинженеринг-Т“ ЕАД.

С определение № 1947 от 03.07.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали се дължи обезщетение за вреди, предизвикани от бездействие на възложител на работа, ако възложителят е предприел действията, които е бил длъжен да извърши, но въпреки това вредите са настъпили от обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предмет на спора по чл. 49 ЗЗД е обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които ищцата А. М. е претърпяла при ПТП на 22.01.2021г. в качеството й на пътник в л. а. „Тойота“, модел „К. В. с рег. [рег. номер на МПС] по пътя от с. Тервел до с. Студеница, на около 200 м. преди селото. При произшествието тя е получила травматични увреждания. Спорът във въззивното производство е концентриран върху това дали пътят, на който е станало произшествието е част от общинската пътна мрежа, за стопанисването на която отговаря ответната община; дали причината за инцидента е неизпълнение на задължения на общината по почистването и поддържане безопасността на пътя; дали ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и какъв е обема на съпричиняването; какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. По първия спорен въпрос въззиввният съд е посочил, че според протокола за оглед на местопроизшествието ПТП е настъпило на път SHU 1150. Този път фигурира в Списъка на общинските пътища по чл.3, ал.4 от Закона за пътищата /ЗП/ и е посочено, че се стопанисва от О. Х. Списъкът е утвърден с Решение № 236/13.04.2007г. на Министерски съвет и е публично достъпен в правно-информационната система на Министерския съвет /pris.government.bg/. Поради това е ценен от първоинстанционния съд като ненормативен акт, установяващ общоизвестен факт. Въззивният съд е констатирал, че в нарушение на чл.155 ГПК страните не са били уведомени за това обстоятелство, но тъй като в жалбата на О. Х. не са наведени възражения относно приетото за установено, че пътят е включен в този списък, то съдът е приел фактът за установен. Наред с това в показанията на свидетеля Ю. Х. се съдържат данни, че поддръжката на пътя се осъществява от общината, което подкрепя горния извод.

Относно механизма на автопроизшествието съдът е установил от техническата експертиза, че инцидентът е настъпил около 19,30 часа на 22.01.2021г., в тъмната част на деня, когато автомобилът, в който е пътувала ищцата, движещ се в посока от с.Тервел към с.Студеница, навлизайки в десен завой със скорост от 73,4 км. ч. е попаднал върху участък от пътното платно заледен с тънък слой лед. В резултат на центробежната сила на завоя и хлъзгавата настилка се е занесъл /плъзнал/ към лявата част на пътя, пресякъл е непрекъснатата разделителна линия и лентата за насрещно движение; водачът е направил неуспешен опит да запази управлението чрез завиване на волана в противоположната посока и натискане на спирачка, но автомобилът е излязъл косо вляво извън платното за движение, предното ляво колело е попаднало в лявата канавка, след автомобилът се блъснал с предната си лява част в бетонен отводнителен канал в края на канавката. При удара са нанесени телесни увреди на возещата се на задна лява седалка ищца А. М.. Според вещото лице опасната зона за спиране на автомобила при конкретните условия на движение (през тъмната част на денонощието, по заледен пътен участък с наклон на спускане 3%) при скорост на движение от 73,4 км. ч. е 343,51 метра, а ако пътят не е бил заледен - 66 метра. Технически съобразената скорост, при която водачът би могъл да спре аварийно на разстояние 50 метра в осветената зона пред автомобила на късите светлини при конкретните пътни условия е 38,2 км. ч. поради което в конкретния случай водачът не би могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране без излизане извън пътя. Автомобилът би могъл да остане в лентата си на движение и така да предотврати настъпването на ПТП, ако преди навлизането в заледения участък се е движил със скорост не повече от 65 - 65,5 км. ч. и е предприел правилни маневри по овладяване на колата. Отчитайки удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествието и снимките към него (изцяло заледена асфалтова настилка на пътното платно в участъка на местопроизшествието, пътният банкет от двете страни на пътното платно затревен и разкалян, на места покрит със сняг), релефът на терена и данните за метрологичните условия към 22.01.2019г. - без снеговалеж, ясно време, с температури около нула градуса след залез, суха пътна настилка преди участъка на заледяването, вещото лице прави извод, че технически е възможно водата от разтопилият се през деня сняг встрани от пътя да се стича по наклона на платното за движение към завоя и при падането на температурата да замръзне и да образува т. нар. „черен лед“ - тънък леден слой с цвета на асфалта, който най-често не е възможно да се забележи на светлината на фаровете през нощта, а само при непосредствен контакт с пътната настилка. В този смисъл това трудно забележимо заледяване, предхождано от прав сух участък на пътя, намалената видимост през тъмната част от денонощието и спецификите на пътния участък (десен завой с наклон) според експерта са обективни фактори, оказали влияние за настъпването на процесното ПТП, а от автотехническа гледна точка непосредствената причина за настъпването му са неправилните действия на водача - движение с несъобразена скорост, в резултат на което при стъпването на леда е последвало странично плъзгане и загуба на управление, довело до удара в бетонния отводнителен канал. Състоянието на пътя, както преди мястото на заледяването, така и в участъка на завоя, където е било заледяването, се потвърждава и от показанията на свидетелите Е. Х. и Д. Ш., имащи преки впечатления, тъй като са били на мястото непосредствено след инцидента. Според тях пътят преди завоя е бил сух, заледеният участък не се е виждал, изглеждал е като мокро петно. Свидетелят Х. сочи, че отстрани на пътя е имало натрупан сняг с височина около 50 см. В същата насока са и показанията на ангажирания от ответната страна св. Р. Н. (един от съставителите на констативния протокол). В този протокол също е посочено, че ПТП е станало на заледен път. Според представената справка от НИМХ за метеорологичните условия в района на ПТП към датата на инцидента на 22.01.2021г. няма регистриран снеговалеж или други метеорологични явления; такъв е имало в предходни дни, с образувана снежна покривка от 10 - 16 см. в района на станциите /с.Венец, с.Хърсово и гр. Лозница/, спаднала към 22.01.2021г. на 1 - 3 см., което кореспондира на установеното от вещото лице и свидетелите за наличен натрупан сняг встрани от пътното платно. При тези данни съдът е приел, че температурата е била в стойности, довели до това заледяване - около 0 градуса. Описаният от автотехническата експертиза механизъм сочи на извод, че именно заледяването на пътя - този невидим тънък слой лед в участъка на завоя, в съчетание със скоростта на автомобила и предприетата неправилна маневра на водача, са довели да поднасянето и страничното хлъзгане на автомобила и до настъпилото ПТП. Ето защо, състоянието на пътя е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. На основание чл.31 от ЗП поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, което по аргумент от т.14 ДР на ЗП включва и задължението за тяхното почистване и обезопасяване против заледяване през зимния сезон. Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране отговорността на общината за причинените в резултат на това вреди, на основание чл.49 ЗЗД. Наличието на сключен договор между съответната община и трето лице за възлагане дейностите по снегопочистване и обработване срещу заледяване не я освобождава от тази й отговорност. Според съда, заледяването от стеклата се през деня вода по платното е било предвидимо при отчитане на сезона и особеностите на терена. Затова е счел, че не е била положена дължимата добра грижа от ответника и не са предприети необходимите действия по обезопасяване на този участък от пътя срещу заледяване и хлъзгане. От това произтича отговорността на общината.

Събрани са данни от Гаранционния фонд (тъй като автомобилът не е имал застраховка „Гражданска отговорност“), че претенции за обезвреда от същото ПТП не са предявявани, т. е. ищцата не е удовлетворена по друг ред за същите вреди.

За вида и характера на причинените на ищцата увреждания и съдът се е основал на заключението на медицинската експертиза. Ищцата А. М. е получила фрактура на горния край на лява раменна кост, хематом на главата, разкъсно-контузна рана на лява половина на горна устна в цялата й дебелина и на долната устна, както и разкъсно-контузна рана на брадичката. Счупването на горния крайник е лекувано с оперативна интервенция за наместване с поставяне на метална остеосинтеза и последваща имобилизация за период от 30 дни. Физическите болки на ищцата според вещото лице са били интензивни в първите 2 - 3 седмици, като обичайният възстановителен период при подобно счупване е около 3 месеца. В медицинската документация е констатирано по-бавно възстановяване, за което свидетелстват издадените й болнични листове за временна неработоспособност за 6 месеца. При извършения преглед вещото лице констатира, че има лекостепенна атрофия на мускулатурата на лявото рамо, болезненост при определени движения, оплаквания за болка при промяна на времето и физическо натоварване, налице са частично ограничени движения на крайника встрани от тялото и т. нар. синдром на болезнената дъга. По мнение на вещото лице ограниченията в движенията са поради болковия синдром, който би следвало да отшуми при изваждане на импланта. По отношение на уврежданията в областта на лицето оздравителният процес е завършен без усложнения, но се наблюдават трайни белези - кожни ръбци, които макар и видими не причиняват груби деформации на лицето и не променят симетрията на лицеизраза. Събрани са показанията на свидетелката С. А. - майка на водача, с когото ищцата живее на семейни начала, които показания съдът е ценил съгласно чл. 172 ГПК. Изнесеното от нея относно физическите болки и неудобства в първите дни след катастрофата, операцията и следващия възстановителен период, кореспондират с медицинската експертиза. Неподкрепени от други данни са твърденията на свидетелката за това, че след катастрофата ищцата не може да шофира, тъй като се страхува. Въз основа на тези конкретни обстоятелства с оглед задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и с оглед възрастта на ищцата - 27 години съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е ищцата е 15 000лв. Имуществената вреда, представляваща разходи за импланта, поставен във връзка с фрактурата на раменната кост, е 1 510 лв.

Възражението на ответника за съпричиняване поради това, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан съдът е намерил за основателно. Фактът е посочен в комплексната медицинско-автотехническа експертиза и не е бил оспорен. Установено е от същата експертиза, че травматичните увреждания в областта на лицето са в резултат на свободно-инерционното движение на тялото и съприкосновението му с детайли от вътрешността на купето на автомобила; фрактурата на рамото е с дислокация отпред назад и отвън навътре, което също сочи на движение на тялото й в купето в посока обратна на посоката на ударния импулс, което би било осуетено при наличие на поставен предпазен колан. Затова заключението на експертите е, че при поставен колан съчетаната травма не би настъпила или същата би била в значително по-лека степен. Въз основа на това съдът е определил съпричиняване в размер на 1/3.

След редуциране на определените по-горе размери на обезщетенията с посочената степен на съпричиняване, искът за неимуществени е уважен за 10 000 лв., а искът за имуществени вреди за сумата от 1 006,67 лв.

По основанието за касационно обжалване.

Приема се в практиката по Решение № 488 от 07.02.2012г. по гр. д. № 899/2010г. на ІV г. о. в ВКС, че при деликтната отговорност когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши; предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Посочено е в решението, че когато общината не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.

Това разрешение се възприема от настоящия състав и то е приложимо при разрешаване на спора с отчитане на установените конкретни фактически обстоятелства.

По касационната жалба.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че е налице основание за освобождаването му от отговорност поради това, че са извършени необходимите действия по почистване на пътя, но въпреки това вредоносното събитие е настъпило непредвидимо.

По делото е безспорно, че общината има задължение да поддържа общинските пътища, за да бъдат те годни за експлоатация целогодишно. При зимни условия това поддържане включва не само почистване от сняг, но и третирането на пътните платна със специални смеси, предотвратяващи замръзването, както и опесъчаване на заледените участъци с цел предотвратяване на хлъзгането.

В случая е установено, че е било изпълнено задължението за почистване на пътя от сняг и че като цяло пътното платно е било сухо с изключение на участъка, където е станало пътно-транспортното произшествие, който е бил мокър от стичаща по наклонения терен вода и при снижаване на температурата върху него се е образувал тънък слой лед, неразличим на светлината на фаровете.

При горните обстоятелства не може да се приеме, че от страна на О. Х. респ. от дружеството, но което тя е възложила с договор съответната дейност, са предприети всички необходими действия за добросъвестно изпълнение на задължението за поддържане, почистване и обезопасяване на пътя. Надлежното изпълнение на задължението е изисквало третирането на проблемните участъци (със специална смес или опесъчаване), така че да се предотврати заледяването им. Стичането на вода от топящ се сняг при съществуващ наклон на платното и заледяването й при ниски температури са предвидими обстоятелства и не могат да бъдат квалифицирани като случайно събитие, настъпило въпреки положената дължима грижа. Лицата, на които е възложено извършването на тази дейност, следва да притежават опит и знание кои конкретни пътни участъци, с оглед на местоположение и релеф, са по-застрашени от заледяване и спрямо тях да положат грижата на добър стопанин, за да бъдат обезопасени. Именно такива действия не са извършени от страна на касатора. А според автотехническата експертиза трудно забележимото заледяване, предхождано от прав сух участък на пътя, и спецификите на пътния участък (десен завой с наклон) са фактори, обусловили настъпването на ПТП. Следователно, необезопасяването на конкретния участък по подходящ начин, е причина за произшествието. Поради това липсва основание за освобождаване на О. Х. от отговорността по чл. 49 ЗЗД.

Установеното нарушение на правилата за движение от страна на водача на автомобила (движение с несъобразена скорост), което също е сред причините за произшествието, не води до освобождаване на О. Х. от отговорност. При съпричиняване пострадалият може търси обезщетение от всеки от съпричинителите, респ. от отговарящите вместо тях лица. Съдът е предприел необходимите действия, за да установи, че няма данни ищцата да е получила обезщетение от Гаранционния фонд, което означава, че задължението за обезвреда не е погасено.

Следващото оплакване в жалбата е за нарушение на чл. 155 ГПК доколкото съдът е приел като общоизвестен фактът, че пътят, на която е станало произшествието, е общински, без да уведоми за това страните. По него са изложени съображения в определението по чл. 288 ГПК, а именно, че допуснатото нарушение не се отразява на изхода на спора по същество.

Следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за наличие на съпричиняване от страна на ищцата поради това, че не е ползвала обезопасителен колан, и неговата степен. Що се отнася до твърдението за съпричиняване поради това, че ищцата е знаела, че пътува в автомобил без застраховка “гражданска отговорност“, същото е отхвърлено от въззивния съд с основание. Липсва причинна връзка между това дали автомобилът е застрахован и настъпилото увреждане.

Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила.

Разноски от страна на ответницата по жалбата не са направени и не се претендират.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 112 от 25.07.2022г. по гр. д. № 238/2022г. на Варненски апелативен съд

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: