О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

София, 15.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4262/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Констант“ ЕООД – гр. София, чрез адв. В. И. Д., срещу решение № 155 от 15.06.2022 г. по в. гр. д. № 77/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решението от 22.10.2021 г. по гр. д. № 794/2019 г. на Районен съд – Лом, с което са били уважени предявените от А. П. К., С. И. Л. и А. П. И. срещу „Констант“ ЕООД искове по чл. 108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давност на дворно място с площ от 2500 кв. м., съставляващо имот с пл. № * извън регулационния план на [населено място],[жк], заедно с построените в него жилищни сгради, представляващо част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, съобразно скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението, и ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху процесния имот.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 288, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: 1. „за значението на решението на поземлената комисия за възстановяване на собственост в...