О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4865

гр. София, 28.10.2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 1812 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу въззивно решение № 331 от 10.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 418/2024 г. по описа на Окръжен съд - София, с което е потвърдено решение № 128/25.03.2024 г. по гр. д. № 414/2023 г. на РС – Костинброд. С последното е осъден Софийски районен съд да заплати на К. А. Г. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на гр. д. № 26211/2018 г. по описа на СРС в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.12.2022 г., като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 1 000 /хиляда/ лева до пълния размер на претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева, както и за претенцията за законна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 29.12.2022 година.

Постъпила е касационна жалба от К. А. Г., действаща чрез особен представител адвокат П. И. К. заместена в производството от наследника си Г. Д. Г., против така посоченото въззивно решение, в частта му, в която е потвърдено решение № 128/25.03.2024 г. по гр. д. № 414/2023 г. на РС – Костинброд в отхвърлителната му част за разликата над сумата от 1 000 /хиляда/ лева до пълния размер на претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева. Касаторът-ищец твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано поради занижен размер на обезщетението, който не отговаря на принципа на справедливост.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следния въпрос: „Допустимо ли е чрез неоснователни и недоказани твърдения да се вменява вина на ищцата относно забавено производство по гр. д. № 26211/2018 г. на СРС, за да се постанови решение за обезщетение в занижен размер от поискания?“. Въпросът се обосновава с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се сочи съдебна практика, в противоречие на която да се твърди, че е постановено обжалваното в съответната му част въззивно съдебно решение.

Отговор по тази касационна жалба не е постъпил от ответната страна.

Постъпила е касационна жалба и от Софийски районен съд против постановеното въззивно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 128/25.03.2024 г. по гр. д. № 414/2023 г. на РС – Костинброд в осъдителната му част. Излагат се съображения, че оспореното решение в посочената му по-горе част е очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор поставя следния въпрос: „Необходимо ли е да се доказва настъпването на конкретни претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неразумна продължителност на съдебно производство по иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде определено обезщетение по справедливост, съответно да бъде приет за основателен иска или е достатъчно съдът да се позове на оборимата презумпция за претърпени неимуществени вреди при установена от него забава в съдебно производство?“ Въпросът се обосновава с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се следната съдебна практика: т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 170/04.02.2020 г. по гр. д. № 4835/2018 г. на ВКС, III ГО, определение № 199/15.02.2016 г. и решение № 134/04.07.2016 г. по гр. д. № 5992/2015 г. на ВКС, III ГО, решение № 92/02.08.2016 г. по т. д. № 965/2015 г. на ВКС, I ТО, решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д.№ 924/2019 г. на ВКС, IV ГО.

Отговор по тази касационна жалба не е постъпил от ответната страна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба на всяка една от страните е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че гражданско дело № 26211/2018 г. на 24 с-в на СРС, чиято продължителност подлежи на проверка, е образувано на 24.04.2018 г. и има за предмет вещен иск за недвижим имот. Въззивният съд е приел, че принципно такъв спор се явява сложен от фактическа и правна страна. Посочил е, че на ищцата са давани многократно разпореждания за отстраняване нередовности на исковата молба, след което делото е прекратено на 03.11.2020 г. поради неизпълнение на указанията. Посочени са още и следните факти: след отмяна на прекратителното определение делото отново е било прекратено, но потвърждаващото определение на СГС е било отменено от ВКС по гр. д. № 1580/2022 г. и върнато от ВКС на СРС на 01.07.2022 г., но постановен акт в производството няма. Въз основа на тези факти въззивният съд е достигнал до категоричния извод, че делото не се разглежда в разумен срок - вече шеста година няма постановен акт по същество на първа инстанция.

Съдът е отбелязал, че при това положение се приема, че по презумпция ищцата е понесла морални вреди - притеснения от очаквания изход на делото, разочарование от негативните съдебни актове по хода на производството. Посочил е, че презумпцията не е оборена, но и не са доказани неимуществени вреди свръх обичайните. Съдът е коментирал, че неползването на адвокатски услуги пред първоинстанционния съд не съставлява процесуално нарушение и още по-малко може да се квалифицира като „вина“ на страната като последната има право да прецени, че не желае да й бъде предоставена правна помощ и ще бъде по-добре защитавана от свой близък. Съдът е посочил, че ищцата по своя молба с надлежни приложения е поискала да бъде освободена от държавна такса и молбата е била удовлетворена. От друга страна, според въззивния съд, отговорността на съда се третира като „безвиновна“ по силата на теоретична постановка, но е приел, че тези обстоятелства не рефлектират върху правилността на крайния извод на първоинстанционния съд. Доводът за наличие на материални вреди от загубата на имота, предмет на делото, според съда, е неотносим по спора за неимуществени вреди. Въззивният съд още е отбелязал, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно по въпроса за началния момент, от който се дължи законната лихва. По така изложените съображения съдът е достигнал до крайния си извод за потвърждаване на обжалваното пред него решение.

По допускане на касационното обжалване:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Поставеният от касатора-ищец въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обуславящ за решаващия правен извод в атакуваното решение и не е от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т. е. не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. На първо място следва да се отбележи, че въпросът е зададен конкретно съобразно фактическата обстановка на настоящия спор, което предполага касационната инстанция да обсъжда факти в производството, което не е допустимо на този етап, а единствено във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество в случаите на допуснато касационно обжалване. От друга страна, въззивният съд не е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде занижен поради поведението на ищцата в производството. Ето защо касационната инстанция приема, че зададеният от касатора-ищец въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по настоящия спор, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на обжалваното въззивно решение в съответната му част на касационно обжалване.

Що се отнася до повдигнатия от касатора-ответник въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, същият е относим и е обусловил крайния правен извод на съда – т. е. обоснована е общата предпоставка за допускане на въззивното съдебно решение в обжалваната му част на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. При преценка на специалния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящата касационна инстанция приема следното:

Предмет на настоящото производство е иск за обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, представляващ ефективно вътрешноправно средства за защита по отношение на оплаквания за прекомерна продължителност на граждански, наказателни и административни производства. В делата по чл. 2б от ЗОДОВ ищецът дължи пълно и главно доказване на претърпените имуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и неразумната продължителност на производството. Не е такъв случаят обаче при доказването на неимуществените вреди. Съгласно практиката на ЕСПЧ съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди. В случай че някои от вредите не могат да бъдат изчислени точно или ако отграничаването на имуществените от неимуществените вреди е трудно, ЕСПЧ прави обща оценка на вредите.

Тази практика на ЕСПЧ е възприета и в съдебната практика, създадена през последните години от Върховния касационен съд, в която също се приема, че размерът на обезщетението при предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за бавно правосъдие, се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване. В този смисъл са решение № 122 от 28.10.2020 г. гр. д. № 611 по описа за 2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 50002 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 290 по описа за 2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 245 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 1860 по описа за 2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 61 от 05.02.2025 г. по гр. д. № 273 по описа за 2024 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 435 от 10.07.2025 г. по гр. д. № 4315 по описа за 2024 г. на ІІІ г. о. на ВКС. В същата насока е и решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д.№ 924/2019 г. на ВКС, IV ГО, посочено от самия касатор-ответник.

В случая обжалваното въззивно съдебно решение е съобразено с така посочената съдебна практика, поради което по така поставения от касатора-ответник въпрос не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и въведената от касатора-ответник очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, свеждаща се само до квалифицирани състави на неправилност (допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти), каквито не са осъществени по настоящото дело.

В обобщение, никой от касаторите не обосновава предпоставките за допускане на обжалваното въззивно съдебно решение на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 331 от 10.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 418/2024 г. по описа на Окръжен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: